Тема: Memento Vivere
Кога: 19.06 – 18.07.2014 (откриване: 18:30 ч.)
Събитие: Изложба на Росен Коларов
Къде: ХГ „Асен и Илия Пейкови“ – град Севлиево
Memento vivere – помни за живота! Всеки ден в света умира поне по една традиция, по един обичай, по един обред. Някъде по света умира и по един език, по един диалект, по едно наречие.
Както и да се опитваме да съхраним това наследство, все пак умира по нещо съкровенно. Остават обаче изображения, остават снимки. Ето нещо, което трябва да съхраним. Снимки, с които да помним точно този живот. Паметта е тази, която ще ни даде светлина към бъдещето.
Росен Коларов
Д-р Росен Коларов е роден на 10.06.1959 г. в София. Фотографският му опит е повече от 30 години. Има участия в над 60 национални и международни изложби и е носител на над 30 награди, между които в Япония, САЩ, Македония, Сърбия и в други страни. Негови снимки са собственост на музея за пресфотография в Осло и музея за изобразителни изкуства „А. С. Пушкин“ в Москва. Автор е на 11 самостоятелни изложби, представяни в София и други градове на страната, във Франция, Полша и Австрия. Има десетки публикации в нашия и международния печат. Преподава фотография в Нов български университет и в Софийския университет. Многократно е участвал в журита на фотографски конкурси. Член е на Фотографска академия „Янка Кюркчиева“ и е носител на статуетката на академията.
Тема: Сънища с пинхол камера
Кога: 19.06 – 28.06.2014 (откриване: 19:00 ч.)
Събитие: Изложба на Деяна Илиева
Къде: Алгара (гр. София; ул. Бистрица 9)
Днес, във времето на цифровата фотография, става все по-трудно да се допусне, че грешките могат да имат стойност и да носят очарование. Да приемем със смирение резултатите от човешката слабост, означава да признаем красотата и превъзходството на заобикалящия ни свят. Този свят, чиито абсолютно възхитителен и незамъглен образ може да види единствен Бог, който сам го е сътворил. В много от легендите, които обясняват възникването на един или друг метод в историята на фотографията, е заложена идеята за изображението, появяващо се сякаш “от нищо”, по своя собствена воля, въпреки и независимо от човека, който едва в последствие придобива знанието и умението да възпроизвежда случилото се. Онова, което ни заобикаля самo ни дарява със своя отпечатък – всеки път нов, всеки път различен. На фотографа остава единствено да “разкрие” изображението, да помогне на формите, сякаш вече съществували предварително, да изникнат плавно една след друга. Голямата цел на фотографската техника днес е да заличи възможно най-професионално следите от човешкото несъвършенство. Стремежът е към създаването на напълно предвидимо изображение, което не само претендира да е копие на действителността, а дори се обявява за по-добро от самата действителност. Фотографията отдавна е престанала да бъде чудо – тя е напълно подвластна на нашите намерения и настроения. За всички онези, които все пак предпочитат криволичещите и несигурни фотографски пътеки, миналото предлага вълнуващи маршрути. Аз ги открих с пинхол камерата. Докато бъдещето е непредставимо, плашещо и неясно, миналото е устойчиво, недвусмислено и неизменно. Тук се цени статиката, а не динамиката, тишината, а не крещящата образност. Колкото използваните фотографски процеси са по-стари, толкова повече ни доближават към една предишна епоха, към “божественото”, към природата, към примитивните знания.
Тема: Портрети на известни български личности
Кога: 19.06 – 02.07.2012 (откриване: 19:30 ч.)
Събитие: Изложба на Пресияна Станилова
Къде: Астри (гр. София; ул. цар Самуил 34)
Запечатвам самото присъствие на личността, която съм снимала. Всеки портрет говори сам за себе си, и има различно излъчване и настроение. За мен е предизвикателство да правя фотографски портрети. С тях се потапям в емоцията, която предлага тази фотосесия. За мен всеки един човек носи в себе си уникална история. В различните лица се изразява пъстротата на живота. Убедена съм, че всеки има неповторимо излъчване и няма нефотогенични хора. Аз само бих подчертала онези неща, които ги представям в най добрата светлина.
„Като снимате хора цветно, показвате техните дрехи. А когато снимате черно и бяло, вие заснемате техните души!” Тед Грант.
