Здравейте на всички ентусиасти пренебрегнали мохитото къде край басейн, къде край море и са решили да преборят августовските жеги с редовната ни среща.
За тези, които чета статията през декември… ами, значи добре сте си прекарали лятото.
Партньорите от Photosynthesis подочули, че скатавам лятото решиха да продължим серията съвместни ревюта с думите: тъй и тъй си загрял за безогледалките, я да видим какво ще кажеш за Panasonic G9.
За разнообразие скокнах да видя морето дали е на място, как е водата и дали скалите на ММЦ-то са все още нуди плаж.
Морето си бе на място… скалите… пусти, добре че си водех модели, да проверя как докарва цветовете.
Първоначално може да изгледате едно видео с обяснения по хардуерната част, къде какъв копчелък има, дисплеи, визьори и там каквото се сетя, а каквото забравя, както и как се държи камерата ще се опитам да спомена пак тук.
Понеже все пак това изречение, което четете в момента е последното, което написах то… да, знам може още доста да се каже за Panasonic G9, не ме мързи да го напиша… обаче то и сега е толкова дълго, че не знам дали и аз ще прочета всичко с оглед какво хубаво време е вън.
Гледайте видеото, заредете с нещо ледено и ви чакам пак тук.
След като надявам се сте изгледали видеото, добре дошли отново, за да чуете и няколко думи за възможностите на Panasonic G9. Като за начало, няколко от основните характеристики… нещо като пищов или конспект.
- Микро 4/3 Live MOS сензор с 20.3 ефективни мегапиксела без АА филтър (кроп фактор към 35 mm стандарт – х2)
- Снимане в съотношение на страни: 4:3; 3:2; 16:9 и 1:1 (пълна резолюция при снимане в 4:3)
- Стабилизация – матрична в 5 посоки; двойна – ако се закачи определен тип оптично стабилизиран обектив Panasonic – (възможно е да изисква нов фърмуеър)
- Видео 4К 60р и Full HD
- 4К и 6К фото
- Post Focus функция.
- Фокусна система – откриване на контраст; чувствителност до – 4 EV (достатъчна е лунна светлина) опция за фокус на звездно небе.
- Визьор – електронен, OLED тип, около 3,70 милиона точки резолюция
- Дисплей – подвижен във всички посоки, 3 инчов OLED около 1 милион точки и управление с докосване
- Помощен LCD горен инфо дисплей
- Двоен слот за карти памет – UHS-II
- Механичен затвор – фокален – 1/8000 sec до 60 sec + “В” до 30 минути. Електронен затвор – 1/16000 до 1 секунда.
- Гнездо за светкавица – да (вградена светкавица – не)
- Вход за микрофон / слушалки – да – 3,5 mm жак
- Wi Fi и NFC опции за връзка със смарт устройства
- USB-3 конектор за трансфер и зареждане
Освен подвижността на дисплея, благодарение на която може да кадрирате по удобен за вас начин има още приятни благини, добре познати от предишни модели.
Управление с докосване. Почти не съществува флагманска безогледалка, която да няма управление с докосване. При някои с повече функции, при други с по-малко.
Тук имаме класическото вече докосни и снимай – особено удобно в случаите, когато кадрираме по дисплей. В режим на разглеждане, може да процедираме както при смартфон да прелистваме с пръст или да зумираме, използвайки два.
Когато снимаме през визьора вместо АФ джойстика, може да използваме палец плъзнат по дисплея и по този начин да си местим АФ зоната. Споменах вече за това във видеото по-горе, както и недостатъка, ако, че дисплеят е голям, а палеца ми къс и не стига до другия край, а може и погрешка с нос да преместите АФ зоната в долния ляв ъгъл.
Аз предпочитам АФ джойстика за наместване на фокусната зона.
Споменавайки фокус, потребителите на Panasonic няма да са изненадани с нещо ново. Това е марката, която предлага най-много опции за избор на АФ зони. Мисля, че вече съм писал за това, но все пак ще ги изредя отново:
- Откриване на лица и по-конкретно фокус по око (както знаем най-добре е, когато се снимат портрети фокуса да е на окото). Камерата търси лица в кадър и фокусира по тях. Ако са повече, фокусира по най-близкото.
- Следяща зона – опция, с която фиксирате даден обект (предмет или лице) в кадър и после камерата следи и държи фокуса независимо как и къде по кадъра се движи фиксираният обект (стига да остане в кадъра). Особено подходящо за снимане на домашни любимци… и деца разбира се.
- Следват 225-те АФ зони с които разполага камерата, но в случая тя не ви дава достъп до тях, а сама определя къде да бъде фокус. В много от случаите уцелва, но се случва и да не е там където вие искате.
- Стигам до най-интересната част като възможности на АФ системата. Не съм виждал до сега в някоя от познатите марки с които съм работил. Носи името “мулти избираемо”.Тук може да избирате от 225-те АФ зони по няколко начина: група от хоризонтални 7 зони, като може да придвижвате цялата група нагоре-надолу. Група от 7 вертикални зони с опция както при хоризонталните. Признавам си трудно бих намерил приложение на това странно групиране. Щом я има значи някой я използва… мисля си. Освен това може да направите собствена група от точки, нещо, което често използвам при бързо репортажно снимане. Става лесно – избират се с местенето на курсор и фиксирането им. Може да си изберете до 3 собствени АФ групи. Нещо както при високият клас професионални DSLR системи. Удобството е, че не може да местите групираните точки по цялата зона за фокусиране, която покрива мисля почти 80% от целия кадър.
- Единична АФ точка – режима, на който най-често снимам. Името и говори само за себе си. Разполагам с една точка която мога да местя спокойно из цялата АФ зона за фокусиране. Допълнителни възможности? Да. Мога да променям размера на точката до 14 пъти в зависимост колко точно искам да фокусирам. Препоръчвам да определяте сами за себе си какъв да е размера. Според различните ситуации е необходима различен по размер АФ точка (особено за макро където е нужно точката да е с минимални размери).
- Накрая една пак единична АФ точка, но с опцията да увеличава (мисля 5 пъти) мястото, върху което фокусирате и така да прецените реални дали има фокус, или камерата се е излъгала. Използвам тази опция за случаите, в които снимам далечни обекти и не мога да преценя на дисплея дали нещата са ОК, или за макро фотография, където ми трябва абсолютно точно превю къде е фокусът.
След всички тези екстри за фокуса, как работи самия фокус?
На светло и контрастно е мигновен, няма какво да ме учудва. Реших дори да го тормозя зверски и се възползвах от наличието на модел, който да снимам срещу слънцето, което влизаше почти директно в обектива и създаваше абсолютна светлинна мъгла. От серията 10-15 снимки… само един път не можах да фокусирам, а ще видите снимката в галерията по-долу колко е труден момента за фокусиране.
Когато попадна в сумрак или място с недобра осветеност особено с крушки тип жълта светлина, скоростта на фокуса видимо спада, доста често “хънти” докато намери фокус, а и се случва да не успее да фокусира, ако наистина контраста е малък.
Това са болежки характерни за всяка една безогледална система която съм пробвал до сега.
ОК информацията ми е базирана на фона на опита ми с обектива, с който върви Panasonic G9 – Leica Elmarit 12-60 f/2.8-4 ASPH. В положение на 12 милиметра фокусира почти винаги независимо дали е светло, или тъмно, а при положение 60 милиметра (и вече по-затворената диафрагма 4) на тъмно определено е 50-50% фокусирането.
По-горе споменах за мигновен фокус. Да, снимах покрай морето някакви бързо летящи гарги колкото се може с вариото, с което разполагах и ги заковавах на фона на небето, възползвайки се от всички работещи АФ зони.
Снимките не са шедьоври с оглед на това, че птиците не изпълват добре кадъра, но като за тест са си много добре.
Снимах и “Персеиди” вярно нищо не хванах, но докато колегите с DSLR машинки пускаха фенерчета, за да фокусират надалеч в търсене на безкрайност, то аз превключих на ръчен фокус и само по скалата на дисплея се ориентирах веднага къде е безкрайността, та поснимах малко звезди.
В случаите в които решите да снимате на следящ фокус, то в менюто се активира опция за допълнителна доста подробна настройка на следящия фокус. Ако сте любител на преследването, то прегледайте внимателно какви са настройките за да персонализирате фокуса най-добре за вас.
Като за АФ система разчитаща на контрастно детекторен метод мисля, че фокуса е на изключително високо ниво с изключение на моментите с остра липса на контраст.
И още нещо за фокус или по-скоро за функцията постфокус, която мисля само Panasonic я имат за сега, но може и да греша.
Говорил съм за нея и просто ще споделя 3 снимки показващи как с едно натискане на спусъка може да си изберем в последствие къде точно да бъде фокуса. Новото е че вече снимката може да бъде с размер 18 мегапиксела.
Последното означава, че освен 4К фото режима вече имаме и 6К фото режим, което означава, че и тук вече имаме 18 мегапикселно изображение.
Разходете се предишни статии за Panasonic във Photo Cafe, където по-подробно съм обяснявал с примери що е 4К, а 6К е идентично, но с по-висока резолюция.
Няколко думи и за стабилизацията. При Panasonic G9 съществува опцията за двойна стабилизация – едновременно работи и оптичната (в обектива ако има) и матричната.
Това осигурява до 6.5 пъти по-добра стабилизация. Може да се убедите сами как изображението замръзва във визьора, когато натиснете спусъка. Пробвал съм предходен модел Panasonic GX 80 със закачен на него Panasonic Leica DG Vario-Elmarit 50-200mm f/2.8-4 ASPH. POWER O.I.S. и можех да снимам без проблем от ръка в залата където бяха изложени мострите.
Личи и при снимане на видео, където оставате с впечатление за камера на стедикам. Лошата новина е по-големият разход на енергия.
От дългия списък с налични обективи Panasonic с оптична стабилизация, лека по лека с нови фърмуеъри се ъпдейтва възможността за двойна стабилизация.
При обективи различни от тези на Panasonic се запазва единствено възможността за матрична 5 осева стабилизация.
За проверка на стабилизация се разходих из нощна София без статив. Както казах снимам с Micro 4/3 системата вече 5 години и знам горе долу какви са стойностите ISO които мога да си позволя, ако търся високо качество. За това малко по-надолу.
Неведнъж съм споменавал, че нямам най-стабилните ръце, но тук успях да направя безпроблемно снимки на 12 mm на обектива (приравнено 24 mm) на експозиционно време 1 секунда. Пробвах 5 кадъра и от тях 4 бяха абсолютно резки и само при един бях трепнал.
Да значение има и много лекия спусък на камерата, както и липсата на огледало, но най-големия коз бе двойната стабилизация, която ми позволи да снимам на 5 стопа под правилото за снимане от ръка (в случая минималната ми скорост трябваше да е 1/30 при снимане от ръка).
Интересна новост е снимането на кадри с висока резолюция – 80 мегапиксела, които се получават с изместване на матрицата с по половин пиксел (8 пъти) по време на снимане.
Валидно е са за неподвижни обекти и трябва да сте на статив, но добрата новина е, че получавате PAW кадър с висока резолюция, който благоприятства за по-нататъшна обработка.
Пускам два скрийншота просто за да покажа какви са печатаемите възможности при използването на екстрата за снимане във висока резолюция.
Въпроса който (не знам защо) вълнува толкова много фотографи – ISO
Panasonic G9 е Micro 4/3 система. За по-лесно кроп фактор х2. Да по-малката матрица има доста екстри, като по-бърз фокус, по-дълбока дълбочина на рязкост, по-добра стабилизация, но шуми малко повече – физика…
Хубавото е че до 6400 ISO макар да се вижда шум то той е монохроматичен и разпечатан на хартия седи добре. Използваемите стойности (за мен) са в интервала 200 до 1600 с лек компромис. На 3200 започва да се усеща по-осезаемо ISO то, което установих при снимките на нощно небе… просто не можах да компенсирам по-тъмния обектив с който разполагах с по-високо ISO и затова не ми се получиха толкова ефектни снимки на падащите звезди.
Направил съм няколко тестови снимки в стерилна обстановка, може да прецените за себе си горе долу как се държи камерата.
За стабилизацията нали казах? Тя е решение за снимане на по-ниско ISO.
Няколко думи и за батерията. Panasonic G9 идва с концепцията батерията да може да се зарежда в камерата, или на външно зарядно. Удобно нали? Външното зарядно обаче… получава енергия през USB кабел. Тук със съжаление, ще кажа, че не съм фен на такова външно зарядно.
Изключително бавно се зарежда батерията – отнема 8 до 10 часа а това за флагманска професионална камера е изключително много. Да може едновременно да оставим за през нощта да се зареждат 2 батерии (една в камерата – една на зарядното, но на сутринта има шанс да не са заредени и двете, независимо че използвате мощно 10 Watt зарядно.
Мисля, че зарядното Panasonic DMW-BTC10 зареждащо батерии DMW-BLF19, което е за модела Panasonic GH5 може да поддържа на 100% батериите DMW-BLF19E. То е на ток и осигурява пълен заряд за около 3 до 4 часа.
За колко време стига батерията? Много зависи от стила ви на снимане. По технически спецификации около 400 кадъра. Трябва да имате предвид, че визьора харчи доста повече от дисплея особено ако е на висок битрейт на опресняване. Двойната стабилизация също е лакома.
Аз имам навика след като приключа с кадъра да изключвам камерата и така пестя доста. За 1 седмица направих 350 (общо сумарно около 600 с презареждане) кадъра, а батерията бе на 2 чертички, което съм склонен да вярвам, че е паднала на около 20%.
Може да се възползвате и от грипа за по-голямо удобство при снимане, особено ако сте портретен фотографи и имате доста вертикални кадри, както и от допълнителната батерия намираща се в грипа.
Да с грип Panasonic G9 ляга изключително удобно в ръката, но изцяло се губи концепцията за компактен размер и предполага носенето в голяма чанта.
За случаите, в които снимате студийна фотография… или видеография, за която в тази статия не споменах нищо, то може да се възползвате от преходник тип батерия и да включите вашата камера на ток и така да снимате, без да се притеснявате, кога ще свърши батерията.
Panasonic G9 е фото флагмана на японската фирма за разлика от Panasonic GH5s, който е изцяло предпочитан от видеографите.
Здрав, удобен за дълго използване, с множество изнесени функционални бутони.
Двойната стабилизация позволява по-ниски стойности на ISO, а и спомагат за премахване на брака от кадри, при които случайно сте трепнали.
Сток фотографите или търсачите на момента биха били доволни от функциите като 6К фото или снимка с висока разделителна способност.
Като се замисля има много неща да се кажат още за Panasonic G9, но няма да ми стигнат редовете, а и все пак нека оставя на вас да откриете какво още предлага тази професионална фотокамера.
Доста поснимах с Panasonic G9, мога да кажа, че го усетих добре, затова пускам и две галерии. Едната реших да я кръстя на едноименният роман „Денят на трифидите“, а другата е събирателно от всички дни и нощи в които снимах.
