Днес ще изляза малко от официалния тон на Фото кафе. Като за начало ще се обърна към един наш стар приятел – Ники, който тези дни сдаде фронта… тоест каза заветното ДА на своята дългогодишна приятелка и вече е законна част от петъчната ни компания носеща звучното име: “бира без половинки”. Макар да бе последният ерген от компанията, се ползваше от опцията за членство, защото с девойката ходеха вече 10 години… та преди няколко месеца на редовната сбирка, се изправи, каза: “женя се и искам да дойдете на сватбата”. След първоначалното поливане на новината се стигна до резонният въпрос: какво искате за подарък? Отговора бе кратък и скромен– фото камера с големи възможности. То какво ли друга да очакваме от Ники при положение, че повече от половината компания сме страстни хобисти фотографи (някои и повече от хобисти). Общо взето събрахме се тайфата, обсъдихме бюджет и на мен се падна тежката задача да избера камерата и на всичкото отгоре да и спретна кратък материал за това какво и защо има камерата, която съм избрал.
В ръцете си държа Panasonic FZ300. Влизаше точно в бюджета, а и имаше достатъчно възможности за едно бъдещо семейство, което доста си пада по скитничеството по света.
Всъщност в ръцете си държа кутията с камерата. Още не съм я разопаковал и ето един добър начин да започна полезната информация за бъдещите и собственици.
Какво пише на кутията:
- 12.1 мегапиксела
- 4К видео и Full HD видео
- 4К фото
- 12 кадъра за секунда серийно снимане
- 3 инчов дисплей с резолюция от 1 040 000 точки въртящ се във всички посоки.
- Функция “управление с докосване на дисплея” – тъчскрийн за по-лесно
- Електронен OLED визьор с резолюция от 1 440 000 точки
- 5 осева стабилизация
- Вградена светкавица
- Wi Fi връзка
- Панорамно снимане
- Покадрова фотография (timelapse)
Кутията е бая голяма, та има и още инфо, но не смятам, че е толкова от значение. Започвам с разопаковането, сори Ники, но няма как да го пробвам за вас, без да го напипам едно хубаво. Започвам с външен вид и дизайн, а после нахлувам във възможностите на Panasonic FZ300.
Далечната 2002 година бе първата ми среща с FZ серията на Panasonic, с тогавашния модел Panasonic FZ1. Помня това бе на една от традиционните фото сбирки и за времето си бе страхотна камера като бързина на фокус, диапазон на обектива и постоянна светлосила. Вярно, модела бе само 2 мегапиксела, но за репортерски нужди в зората на цифровата фотография това си бе повече от достатъчно. На днешно време нещата по FZ серията не са се променили, даже са станали доста по-добри. Основното при Panasonic FZ300 – обектива с добър варио диапазон и постоянна светлосила се е запазило, даже диапазона се е повишил двойно сравнено с първият модел. В момента на разположение на фотографа е 24х обектив 25 до 600 mm – приравнено фокусно разстояние към 35 mm стандарт. Максималната диафрагма е 2.8, независимо в коя част на вариото снимате. Мегапикселите ги споменах – 12 – повече от достатъчни за отпечатана снимка в размер 30х40 (тоест ще може да запълните оня дългият коридор между антрето и трапезарията).
Първо впечатление. Panasonic FZ300 далеч не е компактна камера. Има размерите на базов клас DSLR. В моите големи лапи ляга удобно, но мисля и в нежните ръце на половинката ти ще се настани особено удобно. Освен размерите, но и дизайнът е 1:1 с DSLR – електронният визьор, дисплея и контролите са на местата, където съм свикнал да ги има, снимайки всеки ден. Нещото, което веднага ми хваща око е доволното количество бутони, част от които могат да се персонализират по вкуса на снимащия. Добре е да се прочете упътването за употреба, но ровейки се из менюто установих, че там е указано буквално с картинки как лесно да си настроите функционалните бутони, но хайде за това малко по-късно.
Споменах за удобния захват и за бутоните за управление, продължава с програмния диск. до него се намира бутона за включване, а на логичното място където седи показалецът е спусъка и ключа който управлява вариото. Има и още един ключ за управление на вариото – намира се отстрани на обектива. не бих казал, че е излишен. Напротив много е полезен при снимки от ниска гледна точка. Вече виждам питащи погледи и споделям моментален опит: хващате камерата с лявата си ръка под обектива, като палеца ви попада бутона за вариото. С дясната ръка или по-точно с показалеца на дясната си ръка действате по дисплея (който казахме, че реагира на докосване) и ако сте активирали опцията за “тъч и щрак” ще имате готова снимка за части от секундата.
Продължавам с разходката по корпуса. На обектива до бутона за вариото има скролер за управление на фокуса, както и бутон за превключване на макро. Режимите на фокуса се избират със селектор намиращ се до визьора, но за фокуса малко по-късно.
Ники, не веднъж си идвал в студиото да зяпаш модни фото сесии, сега вече ще имаш възможност и да снимаш. Panasonic FZ300 освен вградената си (между другото доста мощна) светкавица, но и място за поставяне на външна светкавица или пък радио дистанционно за студийни светкавици. Спокойно може да използваш камерата да си направиш професионална сесия на бебока, който се очаква в скоро време.
Сега е време да започнем с някои основни опции на фото камерата. Започвам с фокуса защото там има много възможности и ще е добре да се пробват всички за да се избере тази която най-точно приляга на снимащия.
Относно фокуса.
Върху корпуса на камерата има механичен селектор, с който да изберете какъв режим на фокуса искате – единичен, следящ или ръчен. Съществува и възможност камерата сама да преценява дали да използва единичен, или следящ фокус според ситуацията.
Как да укажете къде е фокусът? Ето няколко предложения:
Откриване на лица и по-конкретно фокус по око (както знаем най-добре е, когато се снимат портрети фокуса да е на окото). Камерата търси лица в кадър и фокусира по тях. Ако са повече, фокусира по най-близкото. Препоръчвам тази функция да се използва винаги когато се снимат портрети или групови снимки – въобще винаги когато има хора в кадър. Така се гарантира почти винаги фокуса да е на лице, а не на копчето на нечия риза.
Следяща зона – опция, с която фиксирате даден обект (предмет или лице) в кадър и после камерата следи и държи фокуса независимо как и къде по кадъра се движи фиксираният обект (стига да остане в кадъра). Особено подходящо за снимане на домашни любимци… и деца разбира се.
Следват 49-те АФ зони, с които разполага камерата, но в случая тя не ви дава достъп до тях, а сама определя къде да бъде фокус. В много от случаите уцелва, но се случва и да не е там, където вие искате. Много любители снимат предимно на този режим, но честно казано не го препоръчвам. Риска фокуса да е на място което си е харесала камерата, а не вие е доста голям.
Стигам до най-интересната част като възможности на АФ системата. Не съм виждал до сега в някоя от познатите марки с които съм работил. Носи името “мулти избираемо”. Тук може да избирате от 49-те АФ зони по няколко начина: група от хоризонтални 7 зони, като може да придвижвате цялата група нагоре-надолу. Група от 7 вертикални зони с опция както при хоризонталните. Признавам си трудно бих намерил приложение на това странно групиране. Щом я има значи някой я използва… мисля си. Освен това може да направите собствена група от точки. Става лесно – избират се с местенето на курсор и фиксирането им. Може да си изберете до 3 собствени АФ групи. Нещо както при високият клас професионални DSLR системи. Неудобството е, че не може да местите групираните точки по цялата зона за фокусиране.
Единична АФ точка – режима, на който най-често снимам и я препоръчвам. Името и говори само за себе си. Разполагам с една точка която мога да местя спокойно из цялата АФ зона за фокусиране. Допълнителни възможности? Да. Мога да променям размера на точката до 14 пъти в зависимост колко точно искам да фокусирам. Препоръчвам да определяте сами за себе си какъв да е размера. Според различните ситуации е необходима различен по размер АФ точка (особено за макро където е нужно точката да е с минимални размери). Малко бавно се работи в този режим. Добре е да се персонализира някой функционален бутон, който да влиза директно в режим местене на точката. От всички режими този е най-точен и прецизен.
Накрая една пак единична АФ точка, но с опцията да увеличава (мисля 6 пъти) мястото, върху което фокусирате и така да прецените реални дали има фокус, или камерата се е излъгала. Използвам тази опция за случаите, в които снимам далечни обекти и не мога да преценя на дисплея дали нещата са ОК, или за макро фотография, където ми трябва абсолютно точно превю къде е фокусът.
Скорост на фокуса. Ще кажа много бърз фокус за камера от такъв тип. Благодарение на светлият си обектив лови фокус на максимално “набито” варио почти безпогрешно и то в лошата светлинна среда като стая с добре познатите жълти крушки. За случаите, в които искам бърза смяна на фокусната зона, най-добре е да се използва опцията за “тъч и щрак” (за която вече споменах), номера е да се научите да държите удобно камерата.
Ръчен фокус? Да Panasonic FZ300 има опция за ръчен фокус. Както споменах по-горе на обектива има нарочен скролер благодарение на който лесно може да фокусирате. Когато превключите на ръчен фокус камерата се опитва всячески да ви подпомогне. Увеличава до 6 пъти поле от кадъра, което може да местите там, където ви е сюжетно важно да имате фокус и в добавка се активира функцията “Peaking“ (с 4 програмируеми цвята) указваща ви за точността на фокуса.
Определено вина за добрия фокус има и визьора. Пристрастявам се към електронните визьори, а този тук е доста качествен. Максимално качество се постига при режим 60 к/сек. Обновяване на изображението, но това пък от своя страна води до по-бързо изтощаване на батерията. За по-икономично потребление на ток може да изберете режим от 30 к/сек. Може да го програмирате така, че да виждате всякакви информация. Обичате да снимате на ръчен М режим? Във визьора или на дисплея може да видите в реално време дали експозицията ви е точна. За хората с не толкова перфектно зрение има предвидена опция за корекция на диоптрите. Не е в голяма граница, но я има.
Затвор.
Механичен с диапазон на работа от 60 секунди до 1/4 000 sec. Електронен с диапазон на работа между 1 секунда и 1/16 000 sec. Могат да работят поотделно и заедно в комбинация като камерата преценява кой кога да активира. Механичният затвор е тих, но ако търсите абсолютна тишина, то електронният би ви я осигурил (само трябва да поровите из менюто).
Снимка в серия.
За любителите на серийно снимане, търсещи точният момент от дадено събитие, има опцията да снимат с около 12 кадъра за секунда. Буфера на Panasonic FZ300 събира около 23 снимки в RAW, тоест ще снимате по-малко от 2 секунди. Може да снимате и в Jpeg, тогава може да направите много повече. Тук и опциите са повече: 60 кадъра в секунда (само ако сте активирали електронният затвор) буфера се запълва с 60 кадъра и серията драстично спада. Задължително използвайте бърза карта. 12 кадъра за секунда – буфера започва да се задъхва при серия от над 100 снимки, скоростта на серията пада наполовина, но продължава да снима. Пак подчертавам с хубава бърза карта. Лошата новина е, че по време на серията няма опция за фокусиране, тоест може да снимате обекти, който се фокусирали предварително и да се надявате да не мърда напред-назад във фокусната равнина. Например подходящо е за снимка от типа как се налива бира в чаша.
За да имате фокус трябва да минете на по-ниска серия от около 6 кадъра в секунда. Ако все пак не ви стига, то може да се възползвате от една интересна опция…
4к фото.
Това е екстрата, която вярвам доста ще допадне на собствениците на Panasonic FZ300. Често седим с пръст на спусъка и търсим точният момент, който да уловим. Как каца птица например, или как се усмихва детето ни, как излиза кучето ни от морето и се отръсква и така нататък. Ще уцелим ли точният момент? Да може да си пуснем серийното снимане, но буфера има лимит и камерата може да спре да снима точно когато не искаме. Тук на помощ идва 4К фото.
Какво е 4К фото? В минали ревюта съм препоръчвал нещо подобно: снима се видео Full HD – 50р кадъра в секунда и после се вади точният кадър, който ви трябва с помощта на програма.
Изходният кадър е 16:9 формат и е с резолюция от около 2 мегапиксела. Panasonic са намерили умен начин да подобрят тази моя препоръка. Panasonic FZ300 има възможност да снима 4К видео с 25р кадъра за секунда. В режим 4К фото също се снима видео, но в избраният от фотографа формат (по-горе ги изброих) след това може да си избере снимката с точният момент и да я запази като самостоятелна. Как се избира снимка? Детска игра. Пускате заснетото клипче на дисплея на камерата си. Изчаквате подходящият момент (приблизително) и натискате пауза. След това благодарение на джойстика на гърба на камерата бавно придвижвате кадър по кадър напред или назад в търсене на точният момент. Намерихте ли го? Натиснете ок и след това “запази” и готово имате снимка. Не сте ограничени във изваждането само на една снимка. От вас зависи колко снимки ще си запазите. Ако снимате в размер на кадъра 4:3 то полученият файл ще е около 8 мегапиксела – напълно достатъчни за А4 формат разпечатка. Недостатък – снимката е в Jpeg. Знаете не съм фен на този формат, но пък жертвата си струва понякога. Нещо важно! Използвайте последно поколение SD карти памет с висока скорост – U3 тип и не се скъпете за размера (Ники, на вас сме ви взели 32GB карта, потърси си я в кутията).
Една нова функция, която дойде с последният фърмуеър (версия 2.0) е така нареченият “пост фокус” това е функция, която подобно на 4К фотото заснема кратко клипче в 4К резолюция, поставяйки фокуса на различни места в кадъра. След заснемането “превъртате” клипа като серия от снимки или направо докосвате дисплея там където искате да има фокус снимката. Кога реално е използваема тази екстра? Макро снимки. Там фокуса е много конфликтен като място където е попаднал и понякога не е там където искаме. В случаите, когато снимаме на максимално варио (600 mm) някоя гарга, а пък тя не щеш ли е мръднала. Въпрос на пробване е кога да се използва някой от 4К режимите.
Ето и още едно видео с малко повече обяснения за 4К фото и Post Focus. правени са с Panasonic GX8, но функционалността е абсолютно идентична за моделите на Panasonic които поддържат тези функции
След като изгледахте видеото ето и снимките, които си извадих от заснетите 4K photo клипове:
Предполагам освен 4К фото вече сте се запознали и с функцията Post Focus. И двете функции ви дават възможност да получите кадри с резолюция от 8 мегапиксела – достатъчни разпечатана снимка в А4 или дори и А3 формат.
Мисля си, че скоро няма да се казва” не мърдайте” и “усмихнете се” за снимка, а просто ще се снимат такива кратки клипчета и ще се вади точният момент. Добре е и да се запасите с голяма карта, ако тази екстра започне твърде много да ви харесва.
… и преди да съм забравил, ето и снимките от Post Focus функцията:
Освен 4К фото, другата екстра е снимането на 4К видео. Реално погледнато рядкост са телевизорите, които поддържат такъв размер видео, но пък е удобно за случаите, в които ще се кропне видеото или ще се стабилизира. За сега може би е добра идея да снима във Full HD, а с времето ще дойде и момента за 4К видео. И още нещо. Panasonic FZ300 има вход за външен микрофон за случаите в които се търси по-високо качество на звука.
Да се върна за малко на една от най-хубавите екстри на Panasonic FZ300 – обектива. Създаден е в сътрудничество с немската фирма LEICA и дори носи нейното име. Освен 24 кратното си увеличение в диапазона от 25 до 600 mm с постоянна максимална диафрагма 2.8, то има и 5 осева оптична стабилизация. Останах впечатлен от стабилизацията при максимално варио – 600 mm. Във визьора се вижда как кадъра буквално замръзва, а от фотограф се изисква само да натисне спусъка и да направи снимка дори и при 1/100 от ръка. Някои колеги се хвалят и с по-ниски скорости на снимане, но аз не съм с толкова спокойни ръце. Стабилността на камерата идва и от нейният ергономичен и не чак толкова малък корпус. Макар и обемиста, самата камера е лека и няма да се усети присъствието ви при дълъг туристически преход. Обикновено не препоръчвам при камери с голям зум да се използват крайните степени на зумиране. Тук спокойно мога да си спестя тази препоръка, на максимално варио обектива се държи много добре.
Макро фотография? Буквално може да снимате от 1-2 сантиметра от обекта който искате да увековечите. Не е най-добрата идея честно казано, защото лесно може да “лепнете” челната леща за сниманият обект и да я повредите… Съвет: бутне вариото с малко над 25 те милиметра – някъде около 28 да кажем и вече най-близкото разстояние става 10 сантиметра. При максимален зум (600 mm) най-близкото разстояние за макро е 1 метър.
Споменах на няколко пъти дисплея на Panasonic FZ300, но още веднъж комплексно няма да му е излишно. 3 инчов с функция за управление с докосване. Любима екстра от която винаги гледам да се възползвам. Като потребител на смартфон имам изградени навици да пипам по дисплея дали за да разглеждам и зуумвам снимки, дали за да настройвам менюто, или най-полезното да се възползвам от функцията “тъч и щрак” (извинявам се интерпретацията), обясних мисля вече подробно за нея. Дисплея се върти в почти всички посоки както и има вариант, в който да е прибран с лицето към камерата за максимална защита при пренасяне.
В горната част на Panasonic FZ300 има разположен селектор с различни снимачни режими. Няма да се спирам подробно на тях. Ще спомена, че там може да се намери режим за всеки (Ники, за теб с половинката ти ще ти спретнем един бърз курс по фотография).
За десерт Wi Fi свързаност. Може да свържете своя смартфон безкабелно към Panasonic FZ300. Трябва само да си свалите приложение от аппстора, към която операционна система сте и да следвате стъпките. Благодарение на тази връзка, може дистанционно да управлявате някои настройки по камерата (например вариото), каки да снимате и получавате снимките на мобилното си устройство, а от там в социалките.
Общо взето това е есенцията на Panasonic FZ300. Има още какво да се каже, но нека има момент на изненада и за бъдещите собственици.
