Спомняте ли си една наша статия в която искахме да възродим онзи спомен по филмовата фотография? Едно време, което аз почти не съм заварила, но с удоволствие слушам за него. А понякога отварям старите прашни фотоалбуми със снимки, пожълтели под натиска на времето, но пазещи много спомени, далеч преди мен да ме има. В такива моменти се размеквам и се радвам, че изкуства като киното и фотографията ги има, за да съхранят именно такива моменти за поколенията, за да се помнят и ни пренесат назад… в онзи замразен миг, като машина на времето.
Защо започвам толкова лирично? Защото днес ще ви представя (малко нетипично) един приятел, чиято работа ме върна към тези спомени.
Дали тази носталгия към ретро камерите е просто мода (както интереса към всичко ретро напоследък) или е породена от любопитство към историята … При мен лично може би е второто. Но ми прави впечатление, че много марки се опитват да облекат модерните си „бебчета“ в ретро „дрешки“ именно, за да напомнят за онова време. Дали това може да се случи и при фотоалбумите?
Със сигурност. Покрай Джъмбо все повече свикнах да възприемам идеята, че фотографията трябва да се гледа не само на екран, но и на хартия. Има един особен чар да хванеш листа и да видиш спомена си върху него. Това е една от причините почти всяко наше пътешествие да се превръща в последствие в модерна фотокнига. Да, в последно време те станаха хит и някак изместиха погледите ни от старите фотоалбуми, в които подреждахме снимките си.
А не мислите ли, че има чар именно в това – да разпилееш около себе си куп снимки, които ти напомнят за красив преживян момент и да им потърсиш точното място в албума.
За тези албуми ми напомни идеята на Николай Димитров – или Никсо както го знаем приятелите му. Един много весел и готин човек, който на всичкото от горе е и талантлив дизайнер. Винаги когато съм в сайта му се забавлявам изключително много с историите които разказва в комикси.
Никсо обаче даде нов смисъл на старите фотоалбуми. Проектът му не е от скоро и някак си се чувствам леко виновна, че едва сега споделям за него. Всеки един албум при него не е случаен, а е ръчно направен с много любов, идея и конкретния случай, за конкретен човек. А от кориците им често надничат герои от книги, приказки, или понякога дори самите ние – влизайки в някоя роля от сънищата ни. Чарът обаче се крие именно в онзи момент, в който ще разпилеете снимките и ще ги залепите на най-подходящото място в албума.
Ще си позволя директно да цитирам Никсо за идеята му да създаде тези фотоалбуми:
„Лично за мен, старите фотоалбуми имат едно неповторимо очарование.
И не само защото са стари, заради аромата на кожените корици или носталгичните черно-бели снимки в тях.
Тези албуми имат характер. Те не са просто място за съхранение на хартиени спомени.
По вълшебен начин попиват духа на фотографиите, които пазят в себе си, и стават едно неразделно цяло с тях.
Те нямат найлонови прегради, които да “предпазват” съдържанието.
Там всяка снимка може да се докосне, погали, даже и с риск да се изцапа.
Защото така най-истински живеят снимките – под погледите ни и под пръстите ни.“
Мисля че няма какво повече да кажа…
Никсо благодаря ти приятелю, че ни връщаш спомена за онова време…
Всички фотоалбуми може да видите в сайта на Никсо
