Очаквано, заедно с Nikon D7000 се появи и подходящ модел светкавица за него – Nikon SB-700.
Разбира се наличните в момента на пазара модели SB-900 и SB-600 работят без никакъв проблем с новите модели DSLR на Nikon, както и с някои камери от Coolpix серията, които имат опция за ползване на външна светкавица, но SB-600 започна да поостарява като модел и съответно дойде нейният ред да бъде заменена от нов такъв.
Случайно днес в лявата ми ръка има едно SB-600, а в дясната – SB-700 и по този повод реших, че така и така имам свободно време – защо да не ги сравня.
Първото нещо е разликата в кутиите, в които идват светкавиците. SB-600 идва в доста по-малка кутия, сравнено с наследника и SB-700. Отварям кутиите и веднага си проличава от къде идва този проблем. Проблемът не е никакъв проблем, ами направо коледна изненада, макар, като се замисля… Коледата си замина преди месец някъде.
Та, в кутията на SB-700 освен самата светкавица и стойка за маса има коригиращи филтри и голям дифузьор. Да точно така – както и при баткото SB-900, но с леката разлика, че по отношение на коригиращите филтри SB-700 е по-напред с материала. Защо? Ако не забравя, обещавам да кажа защо. При SB-600 липсваха филтри и дифузьор и това налагаше да се купуват допълнителни такива от трети производители.
След като вече кутиите са отворени, светкавиците извадени от чантичките и – както споменах – са разпределени в ръцете ми, започвам с физическото им сравнение.
На пръв поглед SB-700 изглежда по-голяма, но макар да има известна доза истина, усещането е по-скоро визуално заради променения дизайн, който прави светкавицата по-раздута. Всъщност увеличаването на размера на тялото на светкавицата е съвсем минимален, а единствено светкавичната глава е по-голяма. По-голяма, но има защо.
Моторната глава на SB-600 покрива обективи с 24 до 85 mm (FX формат). Не взема под внимание дали камерата е DX или FX и работи изцяло в FX режим. Не е голяма драма, но понякога хвърля в паника някои потребители и често се задава въпроса: „ама аз съм на 16мм на обектива, а светкавицата ми показва 24″… Отговорът е лесен: 16 мм при DX формат отговарят на 24 мм приравнено към FX формат. Тоест не се притеснявайте от неосветяване на краищата на кадъра. Да се върна на главата на SB-600. Освен че се движи в написания по-горе диапазон, но и стъпката на движение е… хм, ами доста скокообразна: 24; 28; 35; 50; 70 и 85 mm. Разбира се и това не е някакъв проблем, но защо го споменавам ще се разбере малко по-късно.
Всъщност би се разбрало веднага като споделя какви са характеристиките на главата на SB-700. Главата покрива обективи с параметри 24 до 120 mm фокусни разстояния при FX формат или 16 до 85 mm. при DX формат. Стъпката, с която се мести главата, е много прецизна и варира между 1 и 2 mm фокусно разстояние. Защо това е предимство? Ето тук идва отговорът на въпроса защо има значение правилното отчитане на избраните mm на обектива и прецизният ход, а именно: пестенето на енергия.
SB-600 с тези нейни ТТ данни разхищава малко повече енергия, когато е закачена на камера с DX размер на сензора. SB-700 от своя страна предлага винаги оптимално използване светлинния поток, който излиза от нея, като с това пести от батериите и следователно е и по-екологична. Освен този разширен и прецизиран обхват SB-700 има добавена и допълнителна опция за контролиране позицията на лампата в главата. Тази опция не е нова, има я вече при баткото, но за разлика от SB-900, където трябва да се влезе в менюто, тук за нея е предвиден отделен селекторен бутон. Става въпрос за опцията за разширяване или стесняване на светлинния поток. Селекторът има 3 позиции: нормална, тясна и широка. Нормалната, както се разбира, е стандартната за светкавицата. Остава да се разбере за какво са другите 2 опции.
При SB-900 не използвах често тази опция, защото не винаги имах времето да ровя в менюто (не е малко) и да я включвам. Възползвах се от нея, когато снимах групови снимки. Тогава пусках опцията “широко” с цел да се презастраховам хората по края на снимката да са също толкова добре експонирани, както тези в средата, и опцията “тясно”, когато снимах индивидуални портрети, където няма смисъл да се хаби енергия, защото обектът е позициониран почти в средата на кадъра. При SB-700 с наличен бърз селектор вярвам, че доста фотографи ще се възползват от него.
Още не съм приключил с главата на светкавицата. И SB-600 и SB-700 имат допълнителен разсейвател, който е вграден в главата и издърпвайки се пада пред предния прозорец на светкавицата, като осигурява светлина при използване на обективи до 14 (10) mm фокусно разстояние. Допълнителната екстра е… честно казано не се сещам за точната дума… та, допълнителна екстра е един малък бял отражател, който се използва, когато светкавицата е вдигната под ъгъл спрямо снимания обект. Всъщност тази екстра я имаха до сега светкавиците от про-класа или така нареченият голям батко. Сега я има и SB-700 за разлика от осезаемата и липса при SB-600, където доста фотографи импровизираха, като закачаха леко орязана бяла визитка.
Още екстри, достъпни до сега при големия батко, се появяват и при SB-700. Например ротацията на главата – до 180 градуса независимо от избраната посока (ляво или дясно) по хоризонтала и минус 7 до плюс 90 градуса по вертикала. И тук, както при всяка светкавица на Nikon, трябва да се деблокира ротацията с помощта на бутон.
Както вече споменах, новият модел има и допълнителен дифузьор-разсейвател и цветни коригиращи филтри. Конкретно за филтрите има една новост – докато при баткото те са желатинови и се използва специална приставка, за да се монтират на главата, то при SB-700 филтрите са плексигласови и просто се щракват на главата. Не са лесни за чупене и не се влияят от температурата която генерира импулсната лампа. Желатиновите филтри се износваха с времето и се налагаше тяхната подмяна.
Филтрите в комплекта са жълт и зелен, ако трябва да се изразя лаишки. Професионално казано, това са коригиращи филтри за цветна температура – съответно понижаващ (85) и за изравняване на цветната температура на светкавицата с разпространените битови луминесцентни тела (които имат доста зеленикава светлина в себе си макар да се усещат като светещи в бяло).
Поставени на главата на светкавицата, на дисплея се появява индикация кой тип е сложен и се подава информация на камерата да коригира белия баланс спрямо избрания тип филтър. Тази система е удобна, но трябва да се има предвид, че има загуби на светлина в следствие поглъщане от филтрите. Чисто практически с жълтия филтър е много удобно да се снима в помещение, където осветлението е изцяло решено с крушки с нажежаема жичка. Така няма да има дразнещото смесване на светлината от светкавицата със светлината от крушките, а всичко ще е със сходна цветна температура (същото е валидно и при снимането на офис, осветен с луминесцентно осветление).
Съветвам да не се ползват нелицензирани от Nikon желатинови филтри. Защо го казвам това? Доста е модерно в момента да си “стробист” и да градиш светлинни схеми със системните светкавици. В стремежа си да получат различни цветни ефекти някои фотографи залепят филтрите директно на прозорчето, зад което се крие импулсната лампа, без да отчитат нейното греене. Това греене може да разтопи филтъра и той да залепне за предното стъкло, което да стане причина за подмяната му (на стъклото).
Филтрите могат да се използват при желание с вградения разсейвател, но възпрепятстват използването на белия отражател. Допълнителният дифузьор-разсейвател може да бъде закачен независимо дали има филтър или няма, което напълно компенсира неудобството от блокирания отражател. Дифузьор-разсейвателят е познат от про- моделите, а като дизайн е сходен с този на големия батко. Може да се използва както за снимане с директно насочена светкавица, така и за отразена в таван или дори светкавица под 90 градуса спрямо тялото. От своя страна води до доста големи загуби на светлина и светкавицата почти винаги работи на пълна мощност, но пък дава доста по-меко и разсеяно осветление без резки сенки.
Тялото на светкавицата почти няма общо с предишния модел, освен крачето и заключващата система, но дори и те са леко модифицирани и подобрени. На гърба се появява огромен дисплей богат на информация за разлика от предишния, при който се налагаше да гадаеш понякога какъв ще е крайният резултат. Тотално са променени и управляващите контроли и са заимствани почти 1:1 от SB-900. Вече няма комбинация от бутони за влизането в едно или в друго меню, а всичко е достъпно.
За да няма изненади, все пак е помислено да има защити като по-скрит в тялото бутон, отговарящ за менюто и заключващо копче на селектора за включване и допълнителните режими. Като говоря за селектора за включване, той е идентичен с този на SB-900. Неговата цел е да пусне светкавицата или да я изключи (без да се налага да се натиска блокиращият бутон) или да изберете дали светкавицата ще е подчинена или управляваща (което става след като се натисне заключващият бутон, а това е удобна опция, защото няма нужда да гледате всеки път на правилната настройка ли е, ако искате само да я пускате и спирате). Освен този селектор има селектор за режимите на работа, както и за допълнителните екстри по главата (за което вече говорих). Има голям ротиращ селектор, с който да се ровите бързо из менютата и бутон ОК за потвърждаване на избраното действие и не на последно място бутон за ръчно управление на позицията на лампата в светкавичната глава.
Режимите на работа на светкавицата са TTL, ръчен М и приоритет на дистанция GN.
TTL режимът всъщност е iTTL BL режим, тоест от последно поколение с балансирана функция. Заложен е като основен на светкавицата и за разлика от SB-600 може да се премине на стандартен iTTL, само ако преминете на спот мерене с камерата.
Каква е разликата между iTTL BL и iTTL? Първият режим взема под внимание не само снимания обект, но и заобикалящия го фон и се стреми да балансира снимката като все пак обектът е с приоритет, а разбира кой е обектът като взема информация от АФ сензора и експозиционната система на камерата. При втория режим се отчита само правилното осветяване на обекта, без да се взема под внимание фона. При избрано матрично мерене това често водеше до грешки, затова от Nikon са преценили този режим да работи само при използване на спот мерене.
На TTL може да снимате при всеки един снимачен режим на използваната камера Nikon. В зависимост от избраните параметри на дисплея се изписва в каква дистанция ще работи светкавицата безпроблемно. Ако сниманият обект бъде преекспониран или недоекспониран, освен мигането на индикатора в камерата и на светкавицата, на дисплея на светкавицата ще се изпише с колко EV има недоекспониране или преекспониране. Ето затова е хубаво да имаш голям дисплей. Светкавицата може да работи в FP режим (високо скоростен синхрон) с всяка камера Nikon, която поддържа тази опция.
Ръчният режим М е разширен, сравнено със SB-600 до 1/128 сек. С помощта на ротиращия селектор се избира търсената стойност изключително бързо. В зависимост от избраната диафрагма, сила на импулса или ISO показва на каква дистанция ще има коректно експониране.
Режимът GN – приоритет на дистанция – е интересен, защото фотографът задава дистанцията и светкавицата пуска нужния импулс, за да освети правилно обекта, разположен на тази дистанция. На дисплея се показва и скала колко може да мърдате с диафрагмата и да няма проблем с осветяването. Например: снимате девойка и се въртите на около 2 метра от нея. Може да се разхождате нагоре надолу по диафрагмените отвори с цел да си играете със затъмняване или изсветляване на фона около нея, а светкавицата винаги ще пуска точния импулс, стига да спазвате зоната, в която ви е показала, че може да снима. Интересен режим е, но ще ми отнеме сигурно още час да обясня кога и как се ползва, а не искам да развалям удоволствието от експериментирането на гордия собственик на SB-700.
Малко по-рано споменах за стробисткото движение във фотографията. SB-700 е един добър избор, защото за разлика от SB-600 освен като подчинена светкавица, може да работи и като управляваща такава. Е, баткото SB-900 управлява до 4 групи, а SB-700 – до 2, но за малка система е напълно достатъчно. Има абсолютната функционалност на CLS системата. Другата добра новина е появяването на режима SU4. За старите никонаджии е позната тази екстра, но за новите да поясня: това е режим, при който светкавицата може да работи в TTL режим с някоя стара TTL система на Nikon (например с филмови камери) или на ръчен режим, като може да се пали от всякаква друга светкавица (нещо, което бе достъпно само за про-моделите). Избирането на CLS или SU4 става от менюто на светкавицата.
Менюто служи за да персонализирате светкавицата по свой вкус, а наличието на раздел, който показва текущата версия на фърмуера подсказва, че светкавицата подлежи на ъпдейтване на функциите. Работата с менюто е лесна и интуитивна почти като комикс и с него би се справил дори потребител, който за пръв път се оказва в ръце с SB-700.
Последна обиколка около SB-700. Капака на батериите се освобождава с помощта на копче, което първо се натиска и след това се плъзва целия капак. Това е важно, защото мисля, че SB-700 е първата светкавица на Nikon с такава защита.
АФ подсветката е съобразена с новите камери с повече АФ зони, но трябва да се има предвид, че започват да действат при 24 mm фокусно разстояние и нагоре. При по-малко от 24 mm има редуциране на крайните зони.
Крачето, на което SB-700 седи, е леко променено и като начин на заключване и с това, че вече може да се използват защитни пластмасови маншони с цел, когато вали, да не попадне вода между крачето на светкавицата и обувката на камерата. В зависимост от ползваната камера има и съответния маншон. Това е от чисто дизайнерски съображения, за да може всяка камера да си има своя уникален дизайн.
Не съм забравил за това каква е мощността на светкавицата.
Тук както и при SB-900, сравнено SB-800, има намаление на мощността. SB-600 можеше да се похвали с водещо число 30 (при 100 ISO и 35 mm позиция на главата), докато при SB-700 водещото число е 28 (при 100 ISO и 35 mm позиция на главата). Това е направено с цел да се избегне прегряването и от там повреждането на светкавицата. Затова и главата е по-голяма, а освен това има вградена термична защита, която изключва светкавицата, ако тя прегрее, не може да се изключва от менюто, но пък Nikon твърдят, че са създали по-интелигентна система за предпазване от прегряване. Когато се усети прегряване, светкавицата започва да зарежда по-бавно с цел да даде време да се охлади и така да отложи във времето тоталното изключване.
Времето за пълно презареждане, сравнено с SB-600, е снижено до 2,5 секунди (с алкални или Ni-MH батерии). Когато сработи системата за предпазване от прегряване, времето за зареждане може да се удължи до 7 секунди.
Да спомена някой и друг недостатък на SB-700, което е доста трудно на фона на предимствата и. Вече казах, че е с малко по-маломощна от SB-600, също така с около 50 грама по тежка и с малко по-големи габарити. Чантичката, в която идва, поне за мен е много нефункционална и не мога да си представя да я нося на кръста си и да се чувствам комфортно. Оставам с впечатлението, че е правена от някой дизайнер, който е бързал да хване самолета за уикенда в Хаваи и пред погледа му е бил несесера с козметика. Другото нещо, което ме подразни, но мисля че е валидно за мен, защото други колеги не се оплакаха, е въртящият селектор, който ми опира в челото и го драска с ръбчетата си… може да си внушавам или просто съм свикнал да си залепям окото максимално близо на визьора.
И така лявата и дясната ръка, в които държах по една светкавица. Оставям ветерана SB-600 да си почива и закачам на новия Nikon D7000 добре прилягащата му SB-700 и отивам на разходка.
Ако темите и съдържанието на този сайт са полезни за Вас и бихте искали за в бъдеще да четете още интересни статии, може да ни подкрепите с дарение. Благодарим Ви за подкрепата.
