Известно време след като си взел фото камера и си заснел всякакви залези, изгреви, пейзажи с драматични небета по тях и течащи поточета, започваш да се оглеждаш за нещо по-впечатляващо, което не си снимал до сега. А зрителите на снимките се впечатляват от неща, които не се виждат в ежедневието им. Едно от тези неща са снимките, които се правят, когато е тъмно и се налага да се използват дълги.
Човешкото око е уникално и предава всичко видяно от него в реално време на мозъка и затова когато видим нощни снимки с размазани ефектни светлини в първия момент реагираме с почуда, а после верни на природата започваме да анализираме как се е получила тачи снимка. След като анализираме и стигнем до някакви заключения в повечето случаи грабваме камерата и отиваме да снимаме. Преди да почнем снимките е хубаво все пак да прочетем малко как и какво може да правим, когато започнем да използваме дългите експонации на фото камерата. Сигурно ви е правило впечатление как, когато снимаме на място с лоша осветеност, снимките започват да се размазват и да не са с остри контури. Това се получава, защото камерата в стремежа недостига на светлина започва да експонира по-дълго време или по-просто казано, за да стане добре снимката е нужно по-дълго време да се освети филма респективно матрицата. Ако държим камерата в ръце то при експозиция по-ниска от 1/15 от секундата почти гарантирано е да има размазване на картинката в следствие от трепването на ръцете ни. Затова е нужно да знаете че когато използвате ниски експозиции трябва задължително да сложите камерата на статив. Слагането на статив не спира обаче размазването на всички движещи се обекти в кадъра. Тук е момент да превърнем този недостатък на фото камерата в ефект. Както казах окото не вижда размазани обекти но пък камерата може да запечата тяхното движение по уникален начин. И така излизаме на разходка из нощна… ами аз излизам из нощна София. Всъщност един приятел, който никога не е правил снимки по тъмно ми се обажда и ме помъква да правим такива. Какво снаряжение мъкнем? Статив (за предпочитане тежък), камера, дистанционен спусък (ако нямате ползвайте самоснимачка на режим 2 секунди), ако е студено шапка и ръкавици, ако е топло – пепси. Снимка на деня тоест на нощта – спагети. Това не е в смисъла на кулинарията ами в смисъла на светлописа или казано на фотографията. Както казахме когато имаме дълга експозиция всички движещи се обекти се размазват а ако е много тъмно видими са само светлините на колите или уличните лампи или прозорците. От изброените по-горе се движат само светлините (фаровете) на колите (ако не са спрели разбира се). При своето движение те оставят светла следа по пътя по който са минали. Някои коли завиват на ляво други на дясно трети вървят направо, а други срещу нас. Хубаво място за снимане е от някой мост над оживено кръстовище. Защо е добре? Първо не рискуваме някоя кола да освети пряко камерата и с това да провали целия кадър. Второ дава възможност за добър изглед на завиващи коли. Закрепете стабилно камерата върху статива сложете на 30 секунди (толкова са възможностите на 99% от камерите) и настройте нужната диафрагма (в зависимост от околното улично осветление може да е между 8 и 16 при ISO 100). Изчакайте да се зададе колона от коли (не е практично и ефектно да се снимат само по 2-3 коли) и когато наближат натиснете дистанционното и се въоръжете с търпение. 28, 29, 30 секунди щрак затвора пада, а готовата картинка се появява на дисплея. Поне за мен е интересна като всяко ново нещо. От тук нататък остава да експериментирате с различни ситуации на идващи и заминаващи коли. Сигурно вече сте забелязали, че заминаващите си коли оставят червени следи, а идващите към вас – бели. Хубаво е, когато има светофар, защото първо той събира доста коли и после разбирате кога тези коли и на къде ще тръгнат и така ви дава право на избор. Ако хванете светофара в кадър обаче на снимката той ще излезе (почти винаги) и с трите си светлини. Това е, защото докато е траела експонацията светофарът е сменил светлините си и те са се отпечатали на лентата респективно матрицата. Не искате да има този ефект, просто изкарайте светофара извън кадър. Ще забележите, че колите са почти невидими от тях са останали само светлинни спагети докато всички други неподвижни светлини са придали запълващо очарование на снимката.
Говорейки за нощни снимки забелязвам, че небето е ужасно черно при такива снимки. В киното има един термин – режимно време – това е времето от залез слънце до пълен мрак. През лятото този интервал от време е доста по-дълъг. Защо ви го казвам това? Погледнете снимката и обърнете внимание колко приятно синьо е небето и същевременно пак имаме размазани светлинки. Трябва да призная, че понякога такава снимка е въпрос на късмет и се налага често да се експериментира докато се научите да преценявате на око кога именно е това режимно време. Снимки на пълен мрак могат да се правят и у дома най-добре е в студио, но не всеки има възможност за такова помещение). При такъв тип снимки може да развихрите фантазията си и да станете художник със светлина. Художниците са един такива вечно измърляни с боя и рисуват с четки, докато вие може да бъдете елегантни облечени в черно и работещи само с чиста светлина автори. Как става това?
За статива и камерата споменах вече. Нужно е да имате и светлинна четка – фенерче голямо като показалец с хубав силен бял светодиод. Тук вече дистанционният спусък е от съществено значение. Поне аз до колкото съм правил опити експозицията достига до няколко минути, а никоя камера (почти никоя) го няма зададена като характеристика. При наличието на дистанционен спусък нещата са прости: скорост В, щрак затворът е отворен, когато приключим щрак затворът е затворен. Лесна работа. Но разбира се е нужно в стаята, в която снимаме да е абсолютна тъмнина. Много приказки, а никаква информация. Да навлезем в същността на тази техника на снимане. Аз познавам две техники: лесна и трудна. Лесната техника е доста често използвана при снимки на голо тяло. Трябва предварително на светло да композирате обекта в кадър. След това гасите лампите и започвате с фенерчето да осветявате детайлите от модела, които искате да покажете на снимката. Може да застанете зад подела и да го очертаете с фенерчето светейки в камерата или светейки по контурите на модела. Може да правите светлосенки с различен интензитет в зависимост колко дълго време осветявате даден детайл. Детайлите които не ви интересуват просто не ги осветявате. Изисква се доста търпение от страна на модела защото макар че това е лесният начин установих че никак не е лесен. …силен бял светодиод… Тук малко ви подведох може да използвате, какъвто искате диод и дори няколко все едно разполагате с палитра от цветове. Което ме навежда на мисълта за следващата техника за светлопис с фенерче. Но преди това да напомня използвайте ръчен бял баланс (дневен) за да имате реалните използвани цветове. Втората техника е за художници или казано направо за хора които имат ръка за рисуване. Аз нямам, затова никога не съм правил подобен род снимки. Снимките тук са на запален любител и признавам написах тази статия вдъхновен от тези снимки. Нужно е голямо въображение, защото просто заставате пред фотокамерата насочвате фенерчето срещу нея и си представяте, че рисувате… съжалявам, че не мога да го предам с думи, но мисля, че снимките са достатъчно красноречиви. Да излезем от стаята и да опитаме една друга техника, за която съм сигурен сте я чели във всяка инструкция за светкавица, но малко сте обърнали внимание на нея.
Синхрон по второ перде. Много хора се ме питали какво е това, но никой не ме е питал, а какво е нормален синхрон, който всъщност е синхрон по първо перде. Сигурно сте забелязали как, когато снимате в мрак навън човека, който снимате излиза нормално осветен, а всичко около него е черно. Това е, защото светлината на града е твърде слаба за скоростта на снимане, когато се използва светкавица (ако помните експозицията бе около 30 секунди). Затова е наложително да използвате «бавна» светкавица и естествено да сте на статив. Какво е «бавна» светкавица?
Режим при който светкавицата светва а затвора продължава да стои отворен докато на кадъра се експонират и светлините на нощният град. Ами ако снимания обект се раздвижи след светването на светкавицата и тръгне бавно да излиза от кадър? Ще ли се получи интересен призрачен ефект като на душа излизаща от тялото? Мисля да. Е разликата между двата вида синхрон е, че при синхрона по първи перде първо светва светкавицата и експонацията продължава, а при синхрона по второ перде първо се експонира достатъчно кадъра и точно преди затвора да щракне светва светкавицата и фиксира всичко, което се движи в близост пред камерата. Това е ефект, който си струва да опитате, а и може да видите на огнената снимка, където съм използвам синхрон по първо перде и експозиция 4 секунди.
И за десерт фойерверки. Няма нищо по зрелищно от фойерверки. Честно казано не съм открил правила за снимане. Всичко зависи какви са колко са далече колко са ярки… последните фойерверки снимах от копитото на Витоша. Експозицията бе 5 секунди, диафрагма 5,6 (ISO 200) и статив, който не ми помогна особено, защото бях с 200 мм обектив, а духаше вятър и освен това си бях забравил дистанционният спусък, а тук натискането на спусъка води до треперене на камерата, което се отразява негативно. Някои колеги направиха кадри от по 1 минута някои, които бяха в центъра на целия огнен спектакъл снимаха от ръка на доста по бързи времена. Правила няма. Има просто уцелен момент и той определя нужните за момента настройки. Това е предимството на дигиталната камера – резултата е веднага на лице и може да се реагира веднага. Съдейки по опита си съм сигурен че нощната фотография ще ви грабне за дълго време. Доснимане…
1 Comment