Моноподът е ценен помощник, от който не всеки фотограф се възползва. Често се смята, че това е помагало за случаите, в които още не ти трябва статив, а снимането от ръка вече е невъзможно. Всеки, който малко или повече е снимал, използвайки монопод ще обори тази теза. Аз също обичам да използвам този чудесен аксесоар и понеже навлизаме в сезона на коледните украси… а? Навлезли ли сме вече? Добре, след като вече сме в сезона на коледните украси, защо пък да не спомена няколко думи за удобството от монопода.
Както името му издава това еднокрак статив. Чужденците си нямат стативи а триподи, затова и еднокракия статив се казва монопод (един крак). За разлика от статив – българското наименование за трипод, при монопода сме запазили транслитерацията като дума чуждица. Да не навлизам в неизследваните територии на българския език. С моите познания удавянето ми е гарантирано.
Връщам се на монопода. Представете си как сте свалили единият крак на статива си, в горният край сте поставили плочката за стативната глава и… вече имате монопод. Като се замисля има модели стативи които се трансформират точно по този начин и какъвто съм хитрец съм се уредил точно с такъв. Ще спомена кой е след малко.
Повечето моноподи обаче са напълно самостоятелни и не са част от статив. Една от основните причини, че като е самостоятелен елемент, монопода може да бъде доста по-висок от един стандартен статив. При хибридните стативи кракът, който става на монопод не предлага много голяма височина и се налага да се ползва в леко наведено или седнало състояние.
Височина и здравина – основни характеристики на един монопод. Е… цената също. Нека да започна с техническите характеристики. Съвременните моноподи се изработват основно от два материала – карбон (по-лек, по-здрав, по-скъп) и алуминий (лек, здрав, бюджетен). В зависимост от височината варират средно от 150 до 200/210 сантиметра в разгънат вид. Най-често са от 4 секции, но понякога са и от 5 секции когато се гони голяма височина и малък размер в сгънато състояние. Теоретично моноподите с 4 секции би трябвало да са по-здрави. Практически не съм открил видима разлика (имам и от двата вида). Като начин на стягане на секциите – щипки или “врътки” (twist lock), като аз предпочитам 2 рата система осигуряваща по-добро стягане и предпазва от проникване на вода между секциите. По отношение товароносимост – както при стативите – по-здравите носят повече, съобразявайте какво ще поставите върху монопода.
Малко практика.
Най-често монопода е вид стабилизатор на фото камерата, напоследък широко използван от видео операторите за стабилизиране на видео камера. Преди години, когато се снимаше на лента или пък стабилизираните обективи бяха рядкост, употребата на монопод бе повсеместна. Сега много се разчита на стабилизация и рядко се използва монопод. Той обаче не е само стабилизатор, не е аксесоар който се използва само от фотографите с големи обективи за да не им тежи камерата докато снимат. Да, освен да стабилизира, монопода поема и теглото на камерата върху себе си. Тя не виси на врата ви, не тежи на ръцете ви, само я крепите а теглото отива в монопода.
Налага ми се да снимам спортни събития при които съм фиксиран дълго време на едно място. Разпъвам монопода слагам фотокамерата си върху него и снимам, без да почна да чувствам досадна умора в ръцете след час-два държане на камера. Същата тази хватка правят и видео операторите. Друга полезна черта от която се възползвам – прътографията.
Прътографията е прародител на толкова модерните в момента дронове за снимки от високо. Досещате се какво означава думата. Буквално да вържеш фото камерата на един прът, да я вдигнеш колкото се може по-нависоко и така да снимаш (с помощта на дистанционно) от висока гледна точка. Е вместо на прът, вдигнете над главата си своят (да речем 2 метров) монопод и се оказвате с една доста по-различна гледна точка. При съвременните дигитални фото камери може да кадрирате през смартфона си с помощта на Wi Fi. Предполагам гледате новини по телевизията и няма как да не ви е направило впечатление, колко видео оператори използват подобен метод, за да заснемат събитието над главите на колегите си.
Моноподът ви предоставя: стабилност, спестява умора и предоставя висока гледна точка. Също и подкрепа когато например драпате по някоя планина (вместо да носите щека с която да се подпирате, намалявайки така умората).
Как се избира монопод? Предпочитам да отида фото магазин, да го пипна, разпъна и пробвам. Заложете на качествена марка. Моноподът, както и стативът е добре да са здрави, защото са аксесоар, който не се сменя често и може да ви служи с години. Дали алуминиев или карбонов? Тук за разлика от тезата ми при стативите няма да ви “навивам” за карбонов. Да карбона е здрав, товароносим и лек, но и скъп да не забравяме. Теглото не е голям фактор, защото става въпрос само за един крак, обирането на вибрациите също не са голям фактор, а товароносимост… е, ако ще закачате обектив 600/4 то да задължително вземете карбонов, но принципно мисля, че качествен алуминиев също ще ви свърши работа.
Почти 90% от моноподите се продават без глава. Честно казано, това буди леко недоумение в мен, защото за толкова години снимане, не успях да се справя без наличието на глава към монопода. Повярвайте много е неудобно да се накланяте напред назад подпрян на една гега в търсена на кадъра по-долу или по-горе, да не говорим, че не може да поставите камерата в положение за вертикален кадър. За моноподите има специално конструирани глави, които се движат само нагоре-надолу. За въртене по оста няма нужда, тук може да се въртите със самия монопод. Може да сложите също и обикновена ябълковидна глава (аз предпочитам така) с която по-лесно да накланяте или да обърнете камерата във вертикално положение. Варианта, който използват видео операторите е да поставят видео глава и така да си осигурят плавно накланяне на камерата.
Знаете вече, че любимата ми марка е Benro. Може да ме обвините в пристрастие, но съотношението цена качество на пазара при тази марка е най-добро. Имам монопод и 2 статива с тази марка, но съм имал и от доста различни марки преди това, та мога да застана зад някаква позиция.
Когато избирате монопод освен качество и здравина го съобразете с ръста си. Ако сте фина мадама с очарователните 160 – 165 cm височина, то може да си вземете монопод който напълно разгънат е 150 – 155 cm. Поставената глава и фото камера ще позволят визьора или дисплея да попаднат точно на нивото на очите ви (много е изморително да се снима леко приведен). По-височките фотографи е добре да съобразят и да си вземат по-длъшък монопод.
Няма проблем да вземете и доста по-висок монопод – например 2 метра. Случвало ми се е на спорно събитие да снимам от стълбите на някоя трибуна. На едно стъпало няма място за мен и за монопода, а най-често той е на по-ниското пред мен стъпало. Веднага компенсирам с по-голямата височина.
Benro предлагат доста широка гама моноподи, някои без глави или в комбинация с ябълковидни или професионални видео глави. Конкретно последните са поставени на най-дългите и солидни моноподи. Често са комбинирани и със стабилизиращи крачета които обират лекото поклащане на монопода. Внимание! Тези крачета не правят от монопода статив.
Обещах по-горе да спомена за хибридният си статив – BENRO A1692TB0.
В момента любимото ми снимане е тревъл фотографията. Имам сравнително лек и компактен статив, но и монопод. Как става това? При една от разходките ми в Рим, през деня отвивах единият крак на статива, завивах приставката за глава, завивах главата на статива и ето имах функционален монопод с един лек недостатък… нисък ми е – около 140 cm нейде идва. Малко поприкляквам, като снимам, но не ми се налага да нося два аксесоара на път особено в самолет, където всеки грам е ценен. Освен това мога да сваля главата, да я прибера в чантата, а на нейно място да завинтя дървена лакирана топка и така монопода става пешеходна щека (за случаите, в които катеря някои от десетките стъпала в Рим). Вечер сглобявам статива отново и заминавам да снимам нощни пейзажи.
Когато съм на сериозни снимки и ще съм на едно място продължително време, не разчитам на монопода от хибрида, а залагам на двуметровата стабиляга с ябълковидна глава, която е особено полезна при снимане с дълга оптика. Имам си една лека хитрост за лесно снимане когато се използват обективи на които има гривна за монопод, но тази хитрост ще я спомена някой друг път.
