Редовните ни читатели може би помнят как лятото на миналата година сглобих своя собствена Lomography лентова фотокамера. Създадена за 100% чисто забавление и може би леко носталгичен спомен за времената, в които снимката се виждаше след часове, дори дни, а не след секунда.
Днес ще споделя кратко мнение за друг продукт на Lomography – експериментален (както самите те го наричат) комплект от 3 обектива. тук също се залага изцяло на забавление, но то пристига до потребителя за секунди. Досещате се, това са обективи предназначени за цифрова фотокамера и по-конкретно за камери с байонет micro 4/3 – накратко Olympus и Panasonic… е да и за Blackmagic Pocket Cinema Camera и… май за един модел на Kodak… Имам под ръка един Olympus OM-D EM-M1 който използвах да си поиграя с обективчетата.
И трите обектива имат абсолютна идентична конструкция (без лещите разбира се) затова нека няколко думи, с които да ги опиша:
- Почти еднакви като размер – различават се единствено на кой колко му стърчи мини сенника.
- Пластмасов корпус.
- Гривна за фокус.
- Механичен псевдоцентрален затвор с избор на 1/100 sec. или В
- Т скорост.
- Възможност за мултиекспонация.
- Постоянна диафрагма – 8
- Джоб за поставяне на желатинови филтри.
- Байонет micro 4/3
От написаното до тук следва, че се различават единствено по фокусното разстояние. С какво разполагаме?
- 8 милиметров фишай с обхват от 160 градуса. Създава сферично изображение – не изпълва кадъра от край до край.
- 12 милиметров широкоъгълен.
- 24 милиметров или така нареченият нормален обектив за micro 4/3 системата.
От трите изброени най-много снимах с 8 mm. фишай и логично изключително забавно се снима с такъв тип обектив. Споделял съм го в по-сериозна статия за сериозни фишки, този тук е далеч от качеството на сериозните… Lomography не търсят перфектното качество, те са на принципа снимай за мига, направи света абстрактен. И трите обектива са тотално лишени от всякакви корекции за оптични грешки (аберации). Те винетират, имат хроматични аберации (с кофа да ги ринеш), ефект буренце (дори и при 24 mm.) нерязкост по краищата и въобще май обща нерязкост по целия кадър, независимо от това, че снимат на диафрагма 8. Знаете ли кое хубавото на всичко това? Имено всичко това. С този комплект в джоба (наистина са джобни) разхождайки се по улиците на София вдигам своята фотокамера и снимам неща, които иначе не биха ми направили впечатление. Снимам по начин, по който не бих казал, че снимам в ежедневието си. Снимам, без да се замисля за крайния резултат и когато се прибера у дома и сваля снимките на компютъра търся въздействие вместо перфекционизъм. Общо взето усещането е подобно на това, което имах с конструктора на Lomography.
Как се работи с тези обективи? Има няколко варианта и всеки може да намери оптималният за него. Признавам не съм използвал всички възможности, които дават обективите. Снимах само през деня и скорост В (bulb) бе далеч от употреба. Не съм използвал и опцията да се самоогранича технически, като използвам само 1/100 sec. и съответно диафрагма 8 и по този начин творчески да търся начин при тези условия да имам подходящата светлина за снимка. Избрах режим А на камерата си в добавка автоматичен ISO режим в интервала 200-1600. Така давам възможност на камерата според постоянната диафрагма на обектива да намира най-добрата скорост за добра експозиция.
Вмъквам едно уточнение макар да е маловажно. Камерата не знае какъв обектив и е закачен, затова в стремежа си за оптимално ISO – скорост се ръководи все едно има закачен 24 mm. обектив. По-напредналите с фотографската азбука се сещат за какво иде реч.
Връщам се на снимане с Lomography обектив. За себе си намерих два начина: превключвам режим В (bulb) и задействам и държа лоста на затвора. Той се отваря, визирам, натискам спусъка на камерата и след като затвора на камерата се затвори отпускам затвора на обектива.
Вариант номер 2 – поставям превключвателя (намира се на срещуположната за скоростите 1/100 и В) на позиция Т – затвора бива отстранен от играта и обектива се превръща в класически за системата micro 4/3 – тоест подава непрекъснато картина за кадриране. Когато искам натискам спусъка на камерата и готово.
Принципно вариант номер 2 би трябвало да е най-лесният и достъпен. Обаче конструктивно при Lomography няма как всичко да работи на 100% чисто. Това е част от чара на тези обективи. Независимо кой от обективите използвах на режим Т имах проблем с голямо видимо винетиране в долния десен ъгъл на кадъра. Причината е проста, затвора не се отстранява напълно от пътя на светлината и затъмнява малка част от кадъра. Натискайки по-силно лоста за фиксиране към Т режим затвора открива изцяло достъпа на светлина и може да се снима спокойно. Дали е умишлено или е конструкторско недоглеждане, мога само да гадая.
Накратко и в двата варианта за работа се налага да държа някакви лостове по обектива с цел да имам максимално използваем кадър. Аз заложих на вариант 1, някак по-удобен ми е макар да е доста по-шантав.
Гривна за фокусиране. Има такава с общо взето две позиции – някакви минимални сантиметри и безкрайност. Дали е използваема? Макар да имах камера с перфектен визьор, честно казано не видях гривната за фокус да е използваема. 99% от снимките съм ги снимал на безкрайност. Направих опит – 2 за някакво фокусиране при екстремна близост, но…
Джоб за филтри. Фотограф експериментатора разполага с набор от няколко желатинови филтъра, с които да промени цветопредаването на кадъра си. Поставят се лесно в задната част на обектива (на кой и да е от обективите). Важно условие е да изключите автоматичният бял баланс (иначе камерата ще се опитва да компенсира поставеният филтър) и да поставите ръчен такъв. 5400 К за снимки навън през деня или 3200 К при снимки в интериор. За мързелите като мен ще подшушна, че тъй като снимате цифрово, то като изпозагубите филтрите може да си ги поставяте софтуерно в LR например.
За десерт малко размисли. Имате ли нужда от този експериментален комплект обективи на Lomography? Забавни са и цената не е много висока (към днешната дата). Може би ще е интересно да си поиграете с тях и да видите света малко по-абстрактно (това зависи от вас). От 3 те обектива съм най-пристрастен към фиша и често носейки го със себе си снимам абсолютно нестандартно. Ще добавя, че са малко крехки и се отнасяте грижовно с тях.
Ето и няколко снимки, нарочно са в обща галерия за да откриете коя с кой обектив е снимана.
