Всеки фотограф в началото експериментира с различни жанрове от фотографското изкуство, за да намери своя любим и да започне да я практикува сериозно. В такъв момент идва и нуждата от някои помощни аксесоари, които да подобрят изображението още по време на самото снимане, вместо да се виси часове наред пред компютъра. Поне това е моята философия.
Минал съм през доста жанрове и всеки един е обогатил с нещо моето портфолио. В по-младите си години… направо преди четвърт век бях запален по пейзажната фотография, тогава се снимаше с филми, а повечето пейзажисти предпочитаха диапозитивните филми с цел по-голямо богатство на цветове и тонални преходи. Тогава и активно използвах фотографски филтри, защото каквото направиш по време на снимката, това бе и крайният резултат, независимо че негатива, или диапозитива можеха да се сканират и обработят в някоя от младите версии на Adobe Photoshop.
Използвах правоъгълни филтри на фирмата Cokin, които бяха сравнително бюджетни, понеже бяха изработени от оптичен плексиглас, нека го наречем. Скъпите филтри бяха на марки като TIFFEN и LEE, като днес ще спомена няколко думи точно за LEE филтрите. Та… скъпите филтри бяха и все още са изработени от оптично стъкло, запазваха качеството на изображението дори и когато се използваха 2, или дори филтъра наведнъж и имаха определено по-дълъг живот, ако се грижите добре за тях.
В епохата на филмовата фотография можеха да се открият голям набор от филтри, както и много производители от различен калибър. Основно бяха кръгли с различен размер за директно завинтване в предната част на обектива и “плочки” квадратни, или правоъгълни, които бяха по професионалният избор.
Предимството на правоъгълния филтър е, че той може да се използва на обективи с различен преден диаметъра, а колко голям, зависеше само от размера на филтъра. Другото предимство бе, че така наречените градиентни филтри можеха да се използват в различно местоположение по дължината или височината на кадъра, докато кръглите бяха фиксиран за използване само в средата.
С навлизане на цифровата фотография и развитието на растерните програми като Photoshop филтрите започнаха да губят своята популярност.
Ако желаете да се занимавате наистина сериозно с пейзажна фотография обаче, независимо, че снимате с цифрова фотокамера е добра идея да използвате и класическите правоъгълни филтри. Да може да не използвате тонираните в някакъв цвят а само тези с различна неутрална плътност, но гарантирам ви снимките получени с използване на сиви градиенти, ще са много по-добри от имитирането им в растерна програма.
В някоя по-нататъшна среща мога да поговоря конкретно за разликите и кога какъв филтър е добре да се прилага, а днес в едно не много кратко видео, ще ви покажа един стартиращ комплект за начинаещи пейзажисти на фирмата LEE, който мисля ще ви запали фитила за още по-сериозно пейзажуване.
