Laowa 9mm f/5.6 FF RL W-Dreamer мисля за момента е най-широкоъгълният коригиран обектив покриващ 35 mm сензор. Това бе достатъчно да се вдигна до Photosynthesis и да си уредя една тестова бройка, за да удовлетворя нелечимата си мания по свръх широката оптика.
Имах късмета обектива да се появи точно преди да замина за Прага, където имах възможността да снимам на воля… почти без рестрикции от страна на местните власти.
Тръгнах със странната конфигурация от две камери със закачен на тях обектив – Fujifilm X-Pro3 с Laowa 4mm и Sony A7c с Laowa 9mm f/5.6 FF RL. Само това и никакви други обективи. Така или иначе наистина друга оптика не ми липсваше.
Laowa 9mm f/5.6 FF RL за сега се предлага на байонети за Sony E, Nikon Z, Leica M/L и… май само за тях. Тоест единствено снимащите с безогледалната серия на Canon биха се лишили от това стъкло освен ако… не си вземат обектива на М байонет и с преходник да го закачат на RF байонет.
Снимащите с Leica M ще трябва да разчитат само на кадриране по дисплей (за тези модели, които имат тази опция), защото поне за сега няма оптичен визьор, който да се постави на гнездото за светкавица.
Ръчно фокусен без никаква електроника в него… всъщност я да си карам по установения ред и да започна с:
Дизайн
Компактен обектив с метален корпус и вграден малък сенник, който не се сваля. Гривна за фокус и гривна за диафрагма също метални с набраздяване за по-голямо сцепление. Класически дизайн без излишен минимализъм и вече разпознаваем за обективите на Laowa.
Има разлика около байонета за модела за Leica M и останалите модели като този за Leica се доближава по-скоро до дизайна за всички Leica обективи, а и самият обектив е по-скъп сравнено с останалите. Разликата обаче е единствено в дизайна.
Метален байонет. Скала за рязкост. Метрична и футова скала.
Гривната за фокуса е достатъчно широка за работа като в добавка има допълнително „палче“ по подобие на Leica обективите, уж за по-удобно фокусиране. Казвам „уж“ защото честно казано, ако обектива бе мой с удоволствие бих грабнал отвертката и свалил това „палче“. Поне за мен е неудобно и пречещо на камерата на която бях поставил обектива.
Фокус
Ръчнофокусен. Много плавен ход на гривната за фокус и честно казано в 95% от времето на снимане няма нужда да се използва фокус. Слагате метричната скала да е на „безкрайност“ и дори при максимална диафрагма 5.6 ще имате диапазон на снимане всичко на фокус в диапазона 1.2 метра до безкрайност. Затваряйки на 11 вече ще имате диапазон от 30 сантиметра до безкрайност.
Това е удобството на свръх широката оптика. Единствено трябва да следите дали не се е разместила гривната за фокус и просто само кадрирате и снимате.
Laowa 9mm f/5.6 FF RL предлага минимална фокусна дистанция от 12 сантиметра и то тези 12 сантиметра се мерят от равнината на матрицата, тоест снимате буквално няколко сантиметра от сенника на обектива. Много екстремно се получава особено с перспективното ускоряване заради широкия ъгъл.
В такива моменти трябва да използвате ръчния фокус внимателно, защото при такова близко разстояние всеки милиметър мръдване е от значение.
Казвам го от личен опит, защото нарочно се заиграх с няколко екстремно близки заснемания и признавам разчитайки на „пийкинг“ функцията имах брак. В случая при снимане от наистина много близо, по-добре е да се ползва дигиталното увеличение и да се фокусира по него и да пак казвам да не дишате.
Накратко могат да се получат интересни снимки, направени от минималното фокусно разстояние на максимално отворена диафрагма, но съветът ми е направете няколко, за да си гарантирате фокус там където искате. Ще пусна 1-2 примера в галерията по-долу.
Оптика
14 елемента в 10 групи. От тях: 2 асферични, 2 със супер ниска дисперсия и един с висок индекс на пречупване. Общо изображението в повечето случаи е много добро. Когато се снима от много близо, под метър качеството на изображението започва да пада още от средата на кадъра. Има много силно ускорение на перспективата и обектите от средата към края започват силно да се разтеглят, което води и до не толкова голяма острота, независимо от диафрагмата.
Нормално силата на този обектив не е в снимането от близо, а по-скоро на широко мащабни сцени. Снимайки в една катедрала например нямам проблем с перспективно ускоряване и от там равномерна рязкост почти по целия кадър.
Все пак Laowa 9mm f/5.6 FF RL не е супер острилка, както някои казват. Аз го пробвах на 24 МП сензор и ако започна да се заглеждам на 100% увеличена снимка на монитора, може би ще кажа, че по-скоро има добра рязкост, вместо много добра рязкост, каквато би имал някой 14 mm обектив. Толкова широк зрителен ъгъл си плаща своята цена.
135 градуса е зрителният ъгъл щом го споменаваме. Това е казано от производителя и предполагам това е зрителен ъгъл на диагонала, защото просто е най-голям и съответно звучи примамливо. Не намерих спецификации с трите зрителни ъгъла и за това няма как да кажа твърдо дали съм прав.
Пускам един пример, макар да не е много точен заради перспективното ускорение, какво повече вижда Laowa 9mm f/5.6 FF RL спрямо 12 и 15 mm обективи. При свръх широката оптика всеки един милиметър по-малко буквално показва с много повече.
Оптични недостатъци
Има такива. Някои са поправими, други може да ги избегнете. Да започнем с хроматичните. Тъмна синя или оранжева линия по места с изявен контраст. Видима е при 100% увеличение и е сравнително тънка. Обектива няма профил в RAW едиторите на Adobe, но опцията за корекция на хроматичната аберация работи много добре и според мен я изчиства напълно.
Дисторзия. Макар Laowa 9mm f/5.6 FF RL W-Dreamer да няма култовото “Zero D“ в името си, той е много добре коригиран и не откривам „буре“ или „възглавничка“ при повечето снимки. Да при екстремно близко прави леко „буре“, но ако ви дразни лесно се коригира с малко движение на плъзгача в едитора.
Дисперсия. Да, може да се открие. Обективите на Laowa все още нямат тези покрития, с които могат да се похвалят големите марки. При директно снимане срещу силен източник на светлина могат да се видят вътрешни отражения и призраци, както и дори ръбове на лещите от оптичната конструкция. А ако челната леща е напрашена, то буквално може да се „взриви“ от всякакви допълнително отблясъци. Умишлено понякога търся точно всички тези грешки за да създам по-ефектна (за мен) снимка, като тази на примера.
Разбира се, ако не вкарвате умишлено слънцето или друг светлинен източник в кадъра, няма да имате такива „драми“.
Има и винетиране, то кой обектив няма. Може да се коригира в RAW едитора.
Диафрагма
Скромно само 5 ламела. Не е и много голяма – едва 5.6 максимална стойност. Тук светлосилата също е жертвана, за да бъде обективът компактен. Лоша новина за астро фотографите може би, макар говорейки си с един астро фен той спомена, че не е чак такава драма на фона на огромния зрителен ъгъл, и това, че за някои камери 12 800 ISO не е особен проблем.
Бих се радвал на повече светлосила и аз като фотограф пътешественик, защото при снимане в катедрали почти винаги стигах стойности от 12 800 и разчитах и много на стабилизацията. Фактите обаче са такива. Повечето време го използвах на слънце, а ако не ме мързеше толкова да си нося 700 грамовия карбонов статив… щях да имам и още по-високо качествени снимки в затворени пространства…
5-те ламела не са заоблени. Тук не се търси боке ефект, а и аз не намерих такъв колкото и да опитвах. Дефокус също. Обаче 5 – те ламела дават 10 лъчево слънце в кадър, когато стигнете до ефекта на дифракцията и тези 10 лъча ми седят добре. Обичам да се заигравам, както много от читателите са установили.
Липса на електроника
Наскоро Laowa пуснаха нов модел обектив, за сега само за MFT камерите и евентуално за дронове с такъв байонет. Той е 6 mm и много се надявам да се появи и за APS-C сензор, където ще е идентичен по зрителен ъгъл с Laowa 9mm f/5.6 FF RL покриващ 35 mm стандарт.
Та този обектив е с електроника в него и електронно контролирана диафрагма. Какво се печели с това? На първо място камерата ще познава какъв обектив и е сложен и ако има матрична стабилизация ще я съобрази. Сега се налага ръчно да влизам и да указвам колко „мм“ е обектива, както и да казвам на камерата да снима „без обектив“ за да сработи коректно системата.
Другото е, че получавам информация в екзифа на снимката и лесно мога да търся в последствие снимки правени в конкретен обектив. Електронно контролирана диафрагма… май предпочитам ръчно контролираната, но да нейната стойност в екзифа понякога също ми е важна, особено когато става дума за ревю.
Пускането на обективи с електроника е стъпка в добра посока, а за АФ, поне за сега не ми е приоритет.
Laowa 9mm f/5.6 FF RL W-Dreamer
Обектив, който може да се използва както за любителски, така и за професионални цели. Може да покаже интериор само с един кадър както никой друг обектив не може. Нужно е да се намери точната позиция, за да няма перспективни изкривявания. Да те могат да се коригират в последствие, но ще загубите веднага от зрителния ъгъл, което е жалко.
Давам една случка за пример от снимането в народния музей в Прага. В стремежа си да хвана максимално тавана с купола на музея легнах на земята и направих кадър. Шефа на кафето ме издебнал, как се излежавам през работно време и ме пусна в социалките. Един от коментарите бе нещо като: „… толкова години технологично развитие и подвижни дисплеи а ти да лежиш с камерата…“. Да, така е. Поставена камерата на земята щеше да хване още повече, но проблемът е, че визьора я надига и променя кадрирането. Да, можех да я поставя на тейбълпод статив (какъвто имах под ръка), но музеят е място с много хора и нямаше как да се дръпна на 2 метра от камерата (за да не влизам в кадър) и да разчитам, че някой няма да я ритне…
Оправдавам се да, но пък след моето изпълнение бая народ наляга да снима купола, както се казва радвам се, че съм дал добра идея на други посетители да направят по-ефектна снимка.
За себе си установих, че този свръх широк обектив е много ефектен в градския пейзаж. Драматично може да криви перспективата от подходящия ъгъл и в комбинация със слънцето да създава интересни снимки.
Стандартните широкоъгълни снимки на природа… по-скоро ми дойдоха скучновати, но може би в сърцето на планинска верига биха изгледали по-внушителни.
Липсата на резба за филтри, както и на заден джоб за желатинови, може да е дискомфорт за обичащите да снимат природа с неутрални или градиентни филтри. Всъщност може да се използва система, която се поставя върху сенника и съответно да се използват 100 mm тип плочка филтри.
Накратко толкова за Laowa 9mm f/5.6 FF RL W-Dreamer. Пускам малка галерия, без да се увличам и признавам ми е трудно да избера из между над 500-те интересни кадъра, които направих в Прага и околностите.