Laowa 9mm f/2.8 Zero-D – ултра широк, ултра компактен

Laowa 9mm f/2.8 Zero-D бе първият обектив, който имах удоволствието да изпробвам на официалната камера на Photo Café  за 2022 година – Fujifilm X-Pro3. Признавам специално изчаквах да го пробвам на тази камера, макар да може да го откриете на байонет за Sony E, Canon EF-M, DJI DL, MFT, L и Nikon Z, с оглед, че наскоро Canon изкараха камери с APS-C сензор на RF байонет, очаквам да се появи версия и за него.

За тези които предпочитат да гледат видео, има и успоредно припокриващо видео ревю, което може да изгледате, ако последвате линка. Но все пак тук съм малко по-изчерпателен.

Laowa 9mm f/2.8 е ултра широкоъгълен и ултра компактен обектив, предназначен за безогледални фотокамери с APS-C размер матрица, или по-малка. Зрителен ъгъл: 113° при APS-C и 100° при MFT.

Изцяло с ръчно управление както на фокуса, така и на диафрагмата. Не разполага с никаква електроника в себе си, което означава, че камерата на която е поставен няма да го разпознае. Трябва да направите две важни настройки на камерата си, за да може обектива да работи безпроблемно.

Влезте в менюто и разрешете камерата да снима без обектив, стъпка две: от секцията, която позволява да напишете колко mm обектив използвате, укажете го. Ако камерата има матрична стабилизация, това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! За останалите камери, някои от които позволяват да се изпише цялото име на обектива (например Fuji) това ще ви даде информация в EXIF, която да ви ориентира с какво сте снимали.

В случай, че често използвате обективи без електроника в тях, създайте си навик при поставяне да влизате в менюто и да указвате обектива. Аз съм си го сложил едва ли не на бърз бутон (в случая бързо меню)

След като сте изпълнили тези две стъпки, насочете, кадрирайте и снимайте.

От тук насетне следа да споделя своите впечатления от използването на Laowa 9mm f/2.8 като класически започвам с:

Дизайн

Компактен едва около 64 милиметра с поставен сенник и около 47 милиметра без сенник – това поставен върху камера. Изработен изцяло от метал, черен с цветен акцент, запазен за Laowa – тънка металик синя ивица около обектива. Тегло – около 215 грама.

Класически дизайн за обектив – гривната за фокуса е в предната част, а тази за диафрагмата в задната като между тях има ясно обособена граница. Фино оребрени са, добре се работи с голи ръце, но с дебели вълнени ръкавици малко се хлъзгат.

Сенника (също изработен от метал) се поставя на байонет. Не щраква, когато се поставя, което означава, че макар и стегнат, може неволно да се завърти и да започне да влиза в кадър.

Резба за филтри – 49 милиметра. Капачката е пластмасова захващаща се за резбата за филтри. Щипките за освобождаване са хлъзгави и на няколко пъти щях да я изпусна, така че внимавайте.

 

 

Фокус

Ръчнофокусни и разбира се метрична скала във футове и метри. Най-близката фокусна дистанция е около 12 сантиметра, което означава на около 3 сантиметра от сенника, или около 5 сантиметра ако не използвате сенник. В случая, ако ще снимате от толкова близо не използвайте сенник, защото той може да засенчи снимания обект.

Фокусът е около 170 градуса ъгъл на завъртане, но в интервала половин метър до безкрайност, градусите са сигурно не повече от 10 – тоест къс ход в активната зона на фокусиране.

Гривната работи плавно, а с функцията пийкинг при съвременните безогледалки самото фокусиране е много лесно. Ще спомена отново една ВАЖНА подробност – фокус се търси на максимална диафрагма и след това се затваря на стойността която искате. Laowa 9mm f/2.8 няма електроника, съответно никоя от безогледалките не може да контролира диафрагмата, а това е изцяло във ваши ръце. Да, малко е неудобно и губи време…

При толкова широк обектив като Laowa 9mm f/2.8 всъщност почти няма нужда от фокусиране, освен ако не снимате на максимална диафрагма и от близо (има снимки в галерията). Покрай метричната скала има и скала на зоната на рязкост, която показва, че ако използвате диафрагма 8 то всичко в диапазона от половин метър до безкрайност ще е на фокус – буквално няма нужда от фокусиране.

Оптика и диафрагма

Диафрагмата е с диапазон от 2.8 до 22 и е съставена от 7 ламела. Не можах да видя от какъв тип са, но така или иначе това не е „боке трепач“ обектив и няма значение дали са заоблени. Задължително пробвах как се държи при дифракция на светлина и може да се каже, че съм доволен от лъчите, които се получават, снимайки ярки източници на светлина.

Може би е тук момента да се върна към фокусирането на максимално отворено. Стъпките на диафрагмата цели и „кликат“ при преместване. Така лесно може да преброите до 2 или 3 (без да сваляте око от визьора) в зависимост дали след фокусиране искате да използвате диафрагма 5.6 или пък 8. Предполагам се досещате за какво говоря…

Оптичната схема е с учудващо много стъклария за такъв малък обектив – 15 елемента подредени в 10 групи. От тях два асферични, три с екстра ниска дисперсия на светлина и… покритие на предната леща носещо звучното име „покритие жабешко око“. (още се смея)

Laowa 9mm f/2.8 Zero-D – да погледнем втората част на името. То подсказва НУЛА дисторзия и тук съм склонен да се съглася. Да, забелязвам перспективни изкривявания заради широкия ъгъл, но не и буренце, или възглавничка, което да се налага да коригирам.

Има много тънки зелени хроматични аберации в граници с голям контраст, но RAW конверторната програма (като LR например) ги чисти изцяло.

Винетиране също има около 2/3 диафрагма съвсем в краищата при максимална диафрагма. Също лесно могат да се коригират.

Могат да се забележат вътрешни отражения, на момента доста агресивни. Това показва, че не всички оптични елементи са с антирефлексно покритие. На снимката с уличното огледало може да видите и кръгли отражения – те идват от някои от по-малките лещи седящи зад големи. Лично на мен не ми пречат, на моменти ги търся нарочно, както и дифракцията, за да видя как се държи стъкларията, а понякога използвам тези отражения и призраци като умишлено търсен арт ефект.

Сега… на сайта на Laowa може да откриете профил за корекции за Fujifilm, Canon EOS M система и Sony F. Отне ми повече от част четене и търсене, как да инсталирам профила на LR или PS и макар да спазвах всички стъпки… греда… профила така и не се появи. Работя с Mac M1 система, но не мисля, че това има особено значение…, както и да е, този профил по-скоро коригира още с малко хроматичните аберации и винетирането, нещо, което казах мога да направя с два клика и да го приложа.

По отношение на резолюцията обектива запазва добра острота от центъра към краищата, когато говорим за плосък обект. Когато снимаме сред природата или интериор нещо в близък план то очевидно се вижда издължаване на детайлите в края на кадъра, но това си е характерно за всеки свръх широк обектив.

По отношение на перспективното изкривяване, коригирането му става по два начина: с корекция в редактиращият софтуер, което води до загуба на зрителен ъгъл, а вторият начин е при снимане да се намери по възможност, точката от която няма перспектива.

Пускам два примера с коригиране през софтуер и с промяна на ъгъла на снимане.

Как се работи с Laowa 9mm f/2.8

Зрителният му ъгъл, приравнен към „Лайка“ формат е като на 13.5 mm обектив, тоест доближава се до класическия 14 mm. Не съм го използвал (все още) за снимане на звездно небе, но се надявам по-нататък през лятото да се поразходя с някой от джедаите на тема звездно небе и да го пробвам.

Много добре се снима интериор с него и когато сте намерили точния ъгъл няма да имате перспективно изкривяване, освен ако умишлено не го търсите.

За пейзажи също е много добър, още повече ще се наложи да фокусирате само ако ще правите кадри със свръх близък преден фон. Използването на поляризационен филтър докато е поставен сенника е неудобно и е по-добре да се махне с оглед, че може да напипате случайно филтъра с пръст докато се опитвате да го въртите.

Указвайте на камерата какъв е обективът, фокусирайте при максимална диафрагма (както писах по-горе, лесно се намира след това нужната ви диафрагма).

Намерете си хубав малък качествено изработен калъф за обектива, защото е толкова дребен, че по-скоро би се търкалял из раницата ви оставен на свобода.

В галерията някои от снимките са черно-бели, защото просто лошото на моменти време ги правеше безлични, когато са в цвят.