След като миналата година изпробвах Irix 11 mm f/4 и вече е постоянен спътник във фотографската ми чанта, дойде ред да си поиграя с другата крайност на швейцарската фирма – Irix 150 mm f/2.8 MACRO 1:1 Dragonfly
Както е видно от името обективът е дългофокусен с функция макро до 1:1 Обектива покрива сензори лайка формат или така наречените пълноразмерни матрици. Произвежда се на байонети Canon EF, Nikon F и Pentax K – тоест за DSLR фотокамери.
Има интегриран чип и контакти с които си говори с камерата на която е закачен и съответно дава информация за фокусно разстояние (важно за стабилизиращата система когато е матрична) и диафрагмата.
Може да се поставя на безогледални фотокамери – желателно с оригиналните преходници, а да може и при тях процесора да си говори с камерата. За снимащите със Sony, може би е добра идея да използват Canon-ска версия и преходник на Sigma, който позволява на електрониката да си говори.
Irix 150 mm f/2.8 може да се закачва и на камери с APS-C матрица, но знаете ще стане още по-дългофокусен и с по-малък зрителен ъгъл.
Закачих го с преходник на Nikon Z6, който е официалната камера на Photo Café за тази година и поснимах известно време.
Дизайн
По традиция започвам първо с дизайна, а после преминавам към фотографските му качества.
Irix 150 mm f/2.8 е здрав добре конструиран и със солидна изработка. Цялостният му дизайн е създаден в Швейцария, а изработката в Южна Корея.
Тук за разлика от моделите 11 mm и 15 mm нямаме стандартна и луксозна версия. Има само стандартна версия, а именно тази която и аз предпочитам – с гумен ринг за фокуса.
Определено харесвам гуменият ринг, защото при него имаме максимално сцепление, когато фокусираме, независимо с голи ръце или с ръкавици през зимата. Единственият недостатък е, че гумата привлича прах и ще се наложат по-специални грижи да я почиствате.
Говорейки за фокусиране Irix 150 mm f/2.8 е 100% ръчнофокусен, което за макро обектив може би е предимство в случаите, когато снимаме сериозно макро. Ще спомена нататък малко повече за характера на фокусиране.
Над ринга за фокусиране има такава за заключване на фокуса, както и при моделите 11 и 15, но тук честно казано не виждам особен смисъл, защото за разлика от свръх широкият Irix 11, където поставяйки диафрагма 11 и фокуса на безкрайност имаме фактически фокус от близка дистанция до безкрай, а при Irix 150 mm f/2.8 едно леко мръдване на самия фотограф и се сбогуваме с фокуса.
Може би единствено ако сме на статив и снимаме някакъв таймлапс може да заключим фокуса, за да не се мръдне случайно.
Зад гривната за фокус има скоба обхващаща целият обектив и на която скоба има стойка за поставяне на статив. Много добра екстра при снимане от статив с оглед по-добър баланс и с това, че Irix 150 mm f/2.8 не е от най-леките обективи.
Скобата може да се сваля от обектива, или да позволява обективът да се върти вътре в нея и така лесно да с преминавате от хоризонтална във вертикална позиция.
В допълнение една екстра… всъщност вече не е екстра – стойката е Arca Swiss стандарт, което позволява закачането на обектива на глава от този стандарт, без да е нужна плочка.
Тъй като самата стойка има известна дължина, то аз на моменти я използвах като псевдо макро шейна, за да наглася някой сантиметър напред-назад, но като цяло е малко рисковано начинание, затова съветвам да инвестирате в реална макро шейна, ако макрото ви е страст.
В допълнение към дизайна имаме дълбок сенник тип лале, който освен да пази от слънце, но и е надеждна защита на челната леща. При максимално макро 1:1 трябва да преценявате дали да сваляте сенника, защото се доближава доста до сниманият обект – около 4-5 сантиметра и може да го засенчи.
Споменавайки за снимки от близо то най-близкият фокус на Irix 150 mm f/2.8 е 30 сантиметра, но да не забравяме, че това е измерено от фокалната равнина на камерата, с която се снима, а иначе казано челната леща се намира на 11 сантиметра от сниманият обект (споменах вече, ако е със сенник на колко пада разстоянието).
Това е предимството на дългото макро, че няма риск да забиете лещата в сниманият обекти докато се опитвате да фокусирате. Недостатък е доста по плитката дълбочина на рязкост и снимането на максимална диафрагма в макро режим си е малко… всъщност не много добра идея.
Оптика
Irix 150 mm f/2.8 е събрал в здравият си корпус 12 оптични елемента подредени в 9 групи като сред тях има 3 елемента с екстра ниска дисперсия и 4 с висока степен на пречупване.
Благодарение на специалните елементи имаме обектив с почти нулева хроматична аберация, незабележима дисторзия и много добре коригирана кома.
При снимки в студио, може да се види от примерите, че рязкостта в центъра и в краищата е почти идентична още от максимална диафрагма 2.8
Диафрагмата е изградена от 11 ламела, но ако търсите кръгово боке за някой портрет, то снимайте на максимално отворена или до 4, защото при затваряне на 5.6 започват да се появяват зъбчета в бокето.
Винетиране при 2.8 диафрагма. Мисля до сега не съм попадал на обектив който да не винетира при максимална диафрагма. И тук не е изключение, разликата от центъра до екстремните краища може да достигне до около 1 диафрагма, което пък е хубаво за портретистите.
Максималната диафрагма е 32 и разбира се проведох тест, за да проверя, кога обектива влиза в дифракция на светлина и съответно цялостната му рязкост започва да спада. Обектива е учудващо рязък дори и на диафрагма 22. като едва на 32 започва да се забелязва леко „омекване“ в следствие дифракция на светлина. накратко спокойно може да го ползвате и при диафрагма 16 без да жертвате и на грам прекрасните оптични качества които ви предлага.
Иначе в роу конверторите Adobe има корекция създадена за Irix 150 mm f/2.8 и макар почти да няма нужда от използването ѝ освен за сериозното винетиране при максимална диафрагма, може да се възползвате, за да подобрите на максимум снимката си.
Всъщност, ако закачите обектива на камера с APS-C сензор винетирането ще е доста по-слабо изразено с оглед на това, че се използва средната част от изображението.
Фокус
Споменах, че е ръчнофокусен, може би е ред да спомена и особености на фокусиране.
Между 3 метра и безкрайност фокусната гривна се движи малко, но паднем ли под 3 метра особено в диапазона от метър до 30 сантиметра имаме почти 240 градуса ход на фокуса.
При снимането на макро този дълъг ход дава много голяма прецизност, но си изисква статив или много здрави ръце. Irix 150 mm f/2.8 тежи около 840 грама, обемист е и това не го прави много лесен за боравене особено в женски ръце.
Мен ме спасяваше стабилизацията в камерата (Irix 150 mm f/2.8 няма оптична стабилизация) и задържането на дъха по време на снимане.
Хубавото е, че фокусът е изцяло вътрешен и това не влияе на размера на обектива – тоест остава си винаги един и същ като големина.
За разлика от дългия ход при макро, интервала между 3 метра и безкрайност ходът е много къс и дори с пийкинга на безогледалката ми понякога бе трудно да фокусирам.
Има си нужда от свикване и тренировки за прецизен фокус.
За тези, които решат да закачат филтри, то нужният размер е 77 милиметра. Няма опция за желатинови филтри в задната част на обектива, но пък 77 милиметровите филтри са често срещани сред професионалните фотографи…
Накратко Irix 150 mm f/2.8 е съвкупност от добра оптика в здраво тяло, без забележими оптични грешки и прецизно фокусиране в макро работа и всичко това на абсолютно бюджетна цена.
Идва в кутия от кафе (шеговито) но самият обектив е твърд калъф (по подобие на луксозните версии на 11 и 15мм обективите), който, ако нямате място в чантата може да му закачите една карабинка и да виси на някоя от халките извън чантата ви. В добавка имате и допълнителна резервна капачка бонус… не съм губил капачки до сега да чукам на дърво, но след като имам вече резервна…
