Глобална система за позициониране (Global Positioning System) или GPS (Джи Пи Ес) е името на спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време.
Днес няма да говорим за ориентиране. По-скоро какво свързва нас фотографите с GPS системата.
По мое наблюдение малко от колегите и приятелите фотографи, които познавам използват GPS. В смисъл използват го, но да отидат от едно място на друго. Признавам удобството е голямо а и не се налага срамежливо да признаеш, че си се загубил и питаш за пътя… уж. А защо да не се възползваме от GPS и да дадем координати на мястото, където сме направили дадена снимка? Така няма да се налага да си спомняме: тази снимка направих… ами то бе отдавна…
Със записани координати снимката просто ще излиза на картата точно на мястото, където сме я направили. А ако имаме координати на всяка снимка от пътуването си то ще може да го преживеем стъпка по стъпка и да го покажем на роднини и приятели.
Какво ни е нужно, за да имаме тези така интересни координати?
Днес няма да правя ревю или тестове на някое GPS устройство. Искам да споделя малко свой опит с надежда да запаля повече фотографи да носят в джоба си GPS и да тагват снимките си. За мен е изключително интересно, надявам се да стане и за вас.
Както стана ясно, за да имаме GPS координати за снимките си ни трябва и подходящо GPS устройство. Да, всъщност ни трябва и фото камера, за да направим снимките.
От няколко години използвам GPS устройство голямо колкото батерия за DSLR. Създадено е да записва така наречената пътечка на нашата разходка. Как чертае пътечката? На определен интервал от време (например през 1; 2; 3; 5; 10 секунди) записва координатите, където се намирате. Въз основа на всички тези координати показва пътя, който сме изминали под формата на непрекъсната пътечка. След това сядам на компютъра и с помощта на програма синхронизирам снимките и записаната пътечка.
Това е най-просто казано. Всъщност е мъничко по-сложно и ще е нужна малка подготовка преди въобще да почнем снимки.
Точка първа – трябва ви GPS устройство, което да създава пътечка с координати. Изборът е голям: приложение за смартфона ви, GPS навигатор или пък GPS Tracker.
Приложението за смартфон използва GPS а на телефона и създава пътечки, които да прехвърлите на компютъра си. Недостатък: хаби интензивно батерията. Например при iPhone в режим GPS батерията заминава буквално за няколко часа (да не говорим колко се загрява устройството).
GPS навигатор – в някои случаи е по-голям и обемист от смартфон… и тежи повече, но пък е доста по-издръжлив.
И накрая малък GPS Tracker за който казах често е не по-голям от батерия за DSLR. Няма да го усетите в багажа.
На пазара могат да се открият GPS Tracker с цени между 50 -120 евро. Предлагат различни екстри като Bluetooth или LCD дисплей, а каналите, които могат да хванат са между 20 и 60. Моят съвет би бил да гледате каналите да са над 20 и да има издръжлива батерия. Живота на батерията зависи от честотата с която се записват точки за пътечката. Както споменах по-горе това става на определен интервал от време – колкото по-често толкова по-добре (тук е спорно, има значение с каква скорост се движите). Моето устройство е настроено да записва координати на всеки 3 секунди. За себе си съм установил, че това е оптимално за скоростта ми на пешеходстване. Някои колеги предпочитат на всяка 1 секунда да имат координати – прекалено много, излишна информация и зле за батерията. Един снимачен ден на екскурзианта или пътешественикът е около 12-13 часа. Зимата и по-малко. За да имате координати за всичките си снимки е добре да си изберете устройство, чийто живот на батерията да е минимум 16 часа. Някои GPS и имат опцията да работят с АА тип батерии и тя да се подменя, но повечето са с Li Ion батерии, които не се сменят лесно. Търсете GPS Tracker със сензор за движение. При неподвижност на устройството повече от 5 минути, то се само изключва и се включва автоматично при усещане на движение. Пести много батерия. Полезно е, когато сте седнали да хапнете в някое капанче и половин – един час не се движите. През това време стандартният GPS Tracker записва на определеният му интервал точки, без да има никакъв смисъл. LCD дисплея дава информация и яде от живота на батерията, мисля не ви е нужен.Bluetooth а може да се свърже с лаптопа ви и да ви навигира в реално време но…. яде батерия… за 7-8 години използване на GPS Tracker е имало моменти в които съм оставал без батерия и някои снимки са си оставали без координати. Затова и съм толкова голяма скръндза на тема разход на батерия. Сегашният ми GPS е със сензор за движение и по-голяма батерия, няма дисплей иBluetooth, батерията му държи по над 24 часа непрекъснат запис през 3 секунди. След няколко години сигурно ще има по-добри батерии и икономични дисплеи и сигурно ще си взема GPS Tracker с дисплей… все пак съм си техничар и обичам добрите джаджи.
Имате GPS устройство и фото камера. Тръгваме да снимаме. Хайде още малко да поговорим преди да започнем снимки. Трябва да се направи нещо много важно! Синхронизиране на часовника на GPS с часовника на фото камерата. На GPS устройството, точността на часовника се подава от сателитите. Би трябвало да е възможно най-точното време. Трябва да сверите часовника на камерата спрямо този на GPS а. При устройствата с дисплей това е лесно – вижда се колко е часа. При тези без дисплей вариантите са два: с комбинации от бутони може да накарате GPS устройството да ви издиктува часа в момента. Стискайте палци да е на разбираем език (попадал съм на строго персонализирани за конкретен пазар и ми казваше часа на арабски…). след като чуете часа го въведете във фото камерата. Вариант 2 – вземете данни за часа от смартфон или компютър със съвременна операционна система и връзка с интернет. Часовника на компютрите (поне за Mac) е свързан с европейския център за точен час (ако сте в Европа). Часовника на смартфона се управлява от мобилният оператор и е точен до секунда (всъщност мога да го заявя за Мтел с който имамм опит).
След като синхронизирате двата часовника, то почти сте готови за снимане и записване на координати. Предварително може да заложите интервала за запис на координати. За ходене пеша 3 – 5 сенкунден интервал е добре. Ако искате да запишете пътечка за карането си на колело или кола… 1 секунда е по-добро решение.
Включете GPS устройството и изчакайте да се “закачи” за спътниците. За всяко устройство има различна индикация. След като сте уловили спътниците, може смело да тръгнете да снимате. Ще напомня само, че става въпрос за снимки на открито. В сгради, църкви и разни подземия няма как да уловите сигнал от сателитите. Някои съвременни устройства следят все пак кога сте излезли от сградата и присъединяват координати към снимките вътре в сградата секунди преди да се загуби сигнала. Ако излезете от различен изход то създава свой измислен път между двете точки (влизане и излизане) и разпределя приблизителни координати, независимо че не сте имали обхват.
След усилен снимачен ден с разходки и снимки се прибирате у дома, сваляте снимките и пътечката от GPS устройството. Добре е да именувате пътечкатата по запомнящ се начин и да я държите в папката с оригиналните снимки. Разширението на файла от GPS устройството най-често носи името GPX.
След като имате снимки и пътечка, просто трябва да синхронизирате и така към всяка снимка ще имате почти верни координати на мястото от където сте снимали. Казвам почти верни, защото GPS устройството имат известен процент на грешка 3 до 10 метра. Предполагам, че само за военни цели и за инженери са с минимална грешка. Може да се примирите с грешката, но може и да я коригирате. Почти всяка програма за синхронизиране на снимки и GPS пътечки има опция за местене на точките (координатите) на снимките. Използвам в момента Adobe Lightroom, а преди това използвах Nikon View NX и минавам и леко побутвам (донагаждам) почти всяка снимка. Правейки го в деня на снимане (или 2-3 след това) когато спомена ми е пресен съм постигал много прецизни резултати… но моето си е малко мания.
Снимките със закачени GPS координати лесно могат да се визуализират върху Google Erth, Map или в някой браузер за снимки поддържащ карти. Така лесно може да споделяте своите снимки и мястото, където сте били. Google си имат специализиран сайт – Panoramio, в който да създадете албуми и да качите снимките си (с координати) и те да станат достояние на всички с достъп до интернет. Така освен вашите снимки на “Колизеума” ще може да разгледате и хиляди други от всевъзможни ъгли.
Под скрийшотовете по-долу ще се опитам с две три думи да споделя и различните функционалности на програмите за синхронизиране.
Да кажа още няколко думи за GPS устройствата.
Няколко фотографски фирми създадоха външни GPS устройства, които се закачат на гнездото за светкавица на камерата и посредством кабел (или контакти на самото гнездо) се включват към камерата и записват координатите директно на снимка. В повечето случаи не създават пътечки и ако искате да имате все пак такава пътечка, за да проследите маршрута си, се налага да ползвате програми екстрактори. Зависими са от захранването на камерата и топят батерията. Може би трябва да учточня, че и има версии на фирмени GPS устройства които са с автономно захранване и не зависят от батерията на камерата. Бих се доверил на моделите с автономно захранване (например Pentax и Canon имат такива)
Някои от съвременните фото камери имат вграден GPS. Спестява ни закупуване на отделно устройство. Пробвал съм при всяка камера която е идвала за тест. Много е удобно, но има някои неща които ме карат да предпочитам външно устройство. Както казах вече GPS а е лакомо устройство и яде от батерията на камерата. Добре е да имате винаги резервна батерия под ръка. После… при някои модели като се изключи камерата спира захранването и на GPS и след това трябва да се чака известно време при включване на камерата, да се стартира устройството и да се установи връзка със спътниците. Липсва (конкретно при някои модели) пътечка на изминатия маршрут. Да удобно е всички снимки са с вградени GPS координати и отпада процеса на синхронизиране. За сега практиката ми е показала, че външно устройство в джоба и в последствие синхронизиране ми върши по-добра работа от вградено GPS устройството.
Нещо за финал.
Намирам за изключително полезно използването на GPS устройството, благодарение на което имам координати на снимките си. Освен две в едно – показвам снимки и мястото, от където съм снимал, но и го ползвам за вид органайзер. В програмата си браузване на архива просто пиша Прага (на английски) и ми излизат веднага снимките, които съм снимал в Прага, без да се налага да им слагам конкретно тази ключова дума.
За сега предпочитам външно устройство с издръжлива батерия и добра връзка със сателитите.
Винаги носете GPS устройството с вас… няма смисъл да го оставите в колата, а вие да се разхождате на 2-3 километра от нея.
След всяко снимане сваляте и именувайте пътечката. Пазете я в папката със снимките. Почиствайте паметта на GPS устройството, за да не се натрупват излишно много маршрути, които вече нямат общо с последното ви снимане.
Има още доста неща да се споменат, но нека е някой следващ път, когато ще споделя практическо ревю на новото си GPS устройството, а до тогава до снимане.
