Обещах си на Photokina 2018 да пробвам новото Fujifilm X-T3 и ето месец по-късно имах тази възможност. Камерата е доста хитова и времето в което бе в лапите ми бе крайно недостатъчно (това изречение като специален поздрав към един добър познат, който го очаква с нетърпение).
Признавам доста време мина от момента, в който си играх с предходният модел – Fujifilm X-T2, но все пак минах един бърз опреснителен курс и днес ще споделя какво е новото при Fujifilm X-T3 и дали имам същото усещане за снимане както с досегашните.
Първа генерална новост е новата матрица или сензор, кой както е свикнал да му казва. Започвам с нея, защото тя има голяма част от отговорността да създава изображението.
APS-C размер с 26 ефективни мегапиксела, като тук вече разполагаме с технологията за “задно осветяване”. Всъщност по-просто казано, матрицата е създадена така, че опроводяването е на гърба и, а предната част е запазена само за пикселите, което от своя страна позволява увеличаване размера на пиксела, или както е в случая, запазване на размера и увеличаване броя на пикселите.
Разбира се продължава се с добре познатата X-trans технология на подреждането на филтрите пред пикселите, вместо широко използваната Baer решетка.
Честно казано 16 те мегапиксела на Fujifilm X-T1 ми бяха напълно достатъчни, но това си е мое мнение и няма как да променя маркетинг нагласите на масите…
Да, повече пиксели, по-добро предаване на детайли, повече кроп, по-голяма разпечатка, но и хм… нива на шум.
Споменавайки шум намесваме светочувствителността – ISO.
Следваща промяна – на скролера със стойности ISO вече имаме стойност 160, която е с 1/3 по-ниска от досегашната 200… честно казано, не знам защо е сложена, ама наистина. Ок това е новата “нейтив” стойност, но тогава нека е тя, а 200 да изчезне, защото потребителя честно казано би се зачудил, защо има две толкова близки стойности сгъчкани една до друга.
Стойностите за ISO започват (разширено) 80 до 51 200, а стандартното от 160 до 12 800.
Снимането на 80 ISO не дава предимство като качество, сравнено със 160 да речем. Единствено може да ви помогне в случаите на снимки в студио, където търсите по-отворена диафрагма, а светлината от светкавиците не може да се намали повече, или при снимане навън и не искате да използвате електронен затвор.
Накратко използвайте 160 ISO за базово.
Как се държи на високи стойности? Както винаги тук всичко е субективно. Всеки фотограф има различна търпимост на шум. За мен е безпроблемно да използвам камерата на 100% без забележки в интервала 160-1600 ISO, с лек компромис на 3200, а за арт цели дори и от 12 800 нямам генерални оплаквания. До тези нива Fujifilm X-T3 макар и да се появява видим шум, то той по-скоро е като зърнеста структура на филм и е абсолютно монохроматичен.
В комбинация с някой от филмовите профили и разпечатано на хартия се получава почти реална визия както от истински филм.
Споменавайки профили. Вече загубих представа кои бяха до сега и кои са нови. За да не изпадам в неудобна ситуация ще се направя на разсеян и ще пропусна тази част.
Тук е мястото да добавя, че да понякога снимам в черно бяло, но прилагането на профилите става единствено в Jpeg, а аз съм фен на RAW и използвайки най-отричаната програма от заклетите Фуджисти – Adobe LR, аз се възползвам от възможността да прилагам профилите от самата програма.
Пак ще повторя, че Adobe поддържат профилите на Fujifilm X-T серията едно към едно.
Защо Фуджистите не харесват Adobe LR? Според тях този софтуер не използва целия потенциал на X-trans матрицата. Може и, а е така, но аз пък така и не свикнах да работя с Capture One, за която се твърди, че се справя по-добре.
Ок, аз съм за принципа всеки да използва програмата, която го кефи, защото в крайна сметка, е свикнал да извлича максимума. В предишни ревюта съм показвал сравнение, че с Adobe LR вадя по-добри снимки от RAW файла, сравнено с Jpeg директно от камерата. Това продължава да е валидно и при обработка на файлове от Fujifilm X-T3.
Пускам тук няколко снимки, направени с филмови симулации, които ми допадат и са създадени от RAW в Adobe LR.
Малко разходка извън камерата.
Дизайнът е почти непроменен – разпознаваем е отдалече, но самата камера е понаедряла с някой и друг милиметър тук-там. Малко по-удобен захват има сравнено с Fujifilm X-T2, малко са и поотслабнали скролерчетата в топ панела (неясно защо), но иначе си е едно към едно.
Дисплея има същата уникална подвижност за Fujifilm, която се появи при Fujifilm X-T2, но тук вече имаме управление с докосване (отдавна трябваше да има), което ме прави доволен.
Какво ви дава управлението с докосване? Риторичен въпрос струва ми се, но ок генерално тази функция е свързана най-много с използването на фокуса и като допълнение за управление на менюта и разглеждане.
За фокуса след малко, а сега да довърша за управлението му през дисплея. Да, може да се възползвате от джойстика за придвижване от една аф зона на друга, докато гледате през визьора. С “тъч” дисплей може да извършвате същото прескачане от зона в зона и като движите палец по дисплея. За да ви е по-лесно може да се възползвате от опция за зониране на дисплея с цел да н се разхождате из целия дисплей.
Отделно при кадриране по екран може да се възползвате от докосване в коя и да е част от дисплея за да поставите фокус и да направите снимка. Тук споменавам една екстра, която за мен не е (защото не я използвам), но един колега (има го на снимките) много държи на нея, а именно: влачене на АФ точката с един пръст и снимане в същото време, натискайки спусъка. Може би е готино, аз не и свикнах, свикнал съм да използвам опцията “докосни и снимай” където пипвам дисплея някъде, там камерата фокусира и освобождава затвора…
Забелязана екстра, за която винаги съм мрънкал и каквато до сега имаха само Olympus – когато дисплея се отдели от гърба на тялото сензорният датчик за превключване дисплей/визьор престава да работи. Супер, сега спокойно си опирам камерата на корема и си кадрирам по дисплей без той да гасне заради близка дистанция или когато търся фокус с пръст. О, да!!!
В допълнение камерата се управлява и настройва много по-бързо със сензорен дисплей… факт!
Говорейки за фокус то Fujifilm X-T3 има подобрен фокус, сравнено с Fujifilm X-T2. АФ зоните са нараснали със стотина и вече са 425, което позволява по-прецизен фокус и опцията никога да не изпускате обект, който следите със следящ фокус.
Може да намалите броя на точките на 117 за по-лесен избор, когато сте на единичен фокус и трябва бързо да местите аф точките. Снимайки портрети може просто да се възползвате от фокус по лице или дори по око, като може да избирате ляво или дясно, в зависимост кое оченце от снимания модел ви е по-симпатично. Това в кръга на шегата. Тази екстра е много търсена от колегите сватбени фотографи, но аз консервативно не я използвам, а предпочитам сам да избирам къде да бъде фокуса.
Затова и харесвам опцията да има и джойстик и едновременно с това избиране с докосване на екрана.
Пробвах фокуса с два обектива: класическата китова мазачка от висок клас FUJINON LENS XF18-55mmF2.8-4 R LM OIS, е не го приемайте буквално, обективът е много качествен, но аз по навик си му казвам китова мазачка, та пробвах с него и с една портретна класика, за която се облизвах от известно време – FUJINON LENS XF56mmF1.2 R APD.
Да с “китовия” фокуса си хвърчи и рядко попаднах на моменти с “хънтене”. 56 -та е малко по-тромав, но въпреки това ползвайки го в най-лошата среда – ресторантьорски тип осветление се справяше почти без забележки. Галерията снимки по-долу реших да я покажа със снимки само от портретния обектив, да прекъсна малко пейзажното тестване, а и тук се разхождах по нервите на фокуса с оглед, че обективът е свръх светлосилен.
Макар в момента масово да се снима на следящ фокус, то аз предпочитам да снимам на единичен, затова и не се сещам да използвам следящия… обещавам някой ден да се поправя, да закача една голяма базука и да поснимам някое автомобилно състезание както в доброто старо време.
За мен, щом на единичен фокус една камера показва добри резултати… за какво ми е следящ фокус?
Мушвам една екстра, която забелязах в режим ръчен фокус – по подобие на старите лентови фото камери тук вече има дигитален микрорастер за фокусиране в ръчен режим, за тези, които не са фенове на пийкинга и искат да са на ретро вълна. Интересна опция, но само за фокус в центъра. Аз вече съм свикнал с пийкинга.
Споменавайки спорт, тук има една нова екстра – спортен режим. При него матрицата се кропва с кроп х1.25, което дава възможност да виждате в кадър обекти преди те реално да са влезли в кадър. Много е удобно ако следите кола футболист или малко дете, да не се изненадате като се появят в кадър, а да имате лека идея предварително кога ще влязат в кадър.
Във визьора виждате рамка която показва същинския кадър а извън рамката това което виждате не влиза в кадър, но ще знаете за него. Е да резолюцията намалява на 16.6 мегапиксела, но те са напълно достатъчни за голяма разпечатка или дори и за допълнителен кроп. В спортен режим може да снимате с до 30 кадъра в секунда, но на електронен затвор, а иначе класическия механичен затвор ви дава 11 кадъра в секунда (с автофокус).
Не бих препоръчал електронен затвор за спорт, защото все пак знаете има опасност да се появи “шутерроулинг ефект”. 11 те кадъра в секунда са мисля достатъчни. Пускам една серия снимки от една надпревара която водихме на тазгодишния ФФФест, където си мерехме безогледалките пукайки балони със стрела.
Всъщност трябваше да се възползвам от новата екстра при Fujifilm X-T3 – pre-capture mode – интересен режим, който започва да пълни буфера със скорост 30 кадъра в секунда, когато натиснете спусъка на половина и спира в момента, в който натиснете спусъка до край, запазвайки 30 кадъра от момента на натискане и малко преди това, а за вас остава да изберете точни момент из между тези кадри. Така няма да пропуснете точния момент. Едно уточнение – работи само при електронен затвор.
Аз обаче не се възползвах от тази опция (щото някой трябва чете и инструкцията за употреба) и преди да включа на серийно (стандартно) снимане успях да “закова” пукането на балон на единичен кадър (както се пее в онази песен: и ловец съм и рибар съм). Някъде в галерията има.
Нов визьор. По-голям с по-добра резолюция – вече 3,69 милиона точки с мигновено превю след снимка и с много добър честотен рефреш. В режим симулация на експозицията на моменти е като уред за нощно виждане.
Диоптричната корекция вече може да се заключва, което предпазва от неволно разместване, а имам чувство, че очната мида е по-голяма и с по-добро засенчване спрямо Fujifilm X-T2 модела.
Следващата новост е насочеността на Fujifilm X-T3 към кинематографите. Обновяването е много сериозно и всъщност по-добре е да приложа една сравнителна таблица, за да се видят разликите.
| X-T2 | X-T3 |
| 4K до 30 к/сек. | 4K до 60 к/сек. |
| Без Cinema 4K/DCI | Cinema 4K/DCI up to 60fps |
| 4K до 100Mbps | 4K до 400Mbps |
| 1080p до 100Mbps | 1080p до 200Mbps |
| 1080p съотношение 16:9 | 1080p съотношение 16:9 или 17:9 |
| 1080p до 120fps | 1080p до 120fps |
| IPB компресия | IPB or All-I compression |
| H.264 кодек | H.264 and H.265 codecs |
| Запис върху вътрешната памет 4:2:0 8-bit | Запис върху вътрешната памет 4:2:0 10-bit |
| Запис върху външен рекордер 4:2:2 8-bit | Запис върху външен рекордер 4:2:2 10-bit |
| F-Log | F-Log, Eterna, DR настройки |
| 10 минути за клип в 4K | 30 минути за клип в 4K |
| 15 минути за клип в 1080p | 30 минути за клип в 1080p |
Видео теста ще оставя на някой, който му е сила, аз признавам, не съм толкова напред с материала.
Като добавено мислене за кинематографите е наличието вече на вход за слушалки (преди бе възможно след поставяне на батериен грип) и възможността вратичката, където са изходите да се откача, хем да не пречи, хем да не се счупи.
Портове: HDMI USB-C 3.1 за микрофон, за слушалки, а порта за дистанционно вече е изместен над слота за карти памет.
Fujifilm X-T3 по подобие на Fujifilm X-T2 е с два слота за карти памет SD тип като и двата слота са UHS-II тип, тоест еднакво бързи.
Още две разлики и ви оставям да си пиете сутрешното кафе на спокойствие.
Има добавена Bluetooth връзка с цел пестене на енергия, а и това всъщност не е новост, а трябва да е задължително за всяка нова фотокамера, особено от флагмански тип, каквато е Fujifilm X-T3.
Батерия – по спецификации по-издръжлива сравнено, когато се използва на Fujifilm X-T2. Когато сложите по-стара батерия например от Fujifilm X-T1 и на дисплея се появява предупреждение, че… камерата не е хепи и иска новата си батерия, но в крайна сметка се съгласява и си работи и със старата батерия.
Накратко толкова за новостите при Fujifilm X-T3, дали си заслужава ъпгрейда? При толкова нови неща да, определено. Понякога дори само дисплея с докосване може да ме накара да сменя камера.
Чудя се дали ще има Fujifilm X-pro 3 версия с екстрите, които Fujifilm X-T3, или Fujifilm H2 като наследник на Fujifilm H1, който, ако трябва да съм честен ми харесва малко повече като ергономия от Fujifilm X-T3… за сега Fujifilm X-T3 е топ флагмана на Fuji в класа на APS-C камерите и е насочен изцяло професионалните фотографи.
Такааа снимките в галерията ги направих на Фото Форум Фест 2018, като за някои си имах позьори, други ме гледаха с досада трети подаряваха по някоя усмивка. Споменах с каква леща са снимани, а с натрупания материал, скоро се очертава да пусна и мнение за този мноооого добър обектив. Благодаря за всички портрети, а който не се хареса… от задапаратното устройство ще да е.
