Кажи-речи флагмана Fujifilm X-Pro3 бе една година официална камера на Photo Cafe и дойде ред да споделя моите впечатления от работата си с нея. Да, сравнено с други камери, тази не бе толкова натоварена като работа и тестване на други обективи, но за Fujifilm тепърва започват трети фирми да правят АФ обективи… ръчнофокусни всъщност има доста като предложения.
Още когато се появи този модел имах желание да снимам с него, не толкова заради фотографските му възможности, а за усещането, че се връщам назад във времето, когато снимах с лентова телеметрична камера, като Bessa или Leica. Не подценявам фотографските възможности, това е флагман, но в момента съм на такъв етап от фотографската кариера, че снимам изключително само за удоволствие, без да гоня някакви цели… само емоция.
Ще направя и малко съпоставка с предходния модел Fujifilm X-Pro2 за който може да прочетете какво съм писал преди почти 6 години.
Започвам както винаги с:
Дизайн
Дизайнът е почти идентичен. Има минимални разлики от милиметър в един от размерите, както и 2-3 грама разлика. Ако ги гледате отпред няма да откриете видима разлика. Погледнати отгоре също.
Голямата разлика идва когато ги погледнете от към гърба. Изцяло нова концепция за дисплей, с каквато никоя друга камера по света не може да се похвали.
Докато при Fujifilm X-Pro2 имаме класически фиксиран дисплей, то при Fujifilm X-Pro3 основният дисплей седи в затворено положение и може да се отваря само надолу до 180 градуса. Много фенове се надяваха „про“ серията да се сдобие най-сетне с подвижен във всички посоки дисплей както е X-T серията и да сдоби се, но според някои фотографи е изключително неудобно и буквално е „осакатяване“ на възможностите сравнено с наистина подвижният в много посоки дисплей
Признавам, че дори и на мен понякога не ми харесва тази орязана функционалност. „Вината“ за това лежи в решението на дизайнерите да добавят втори дисплей на гърба на основният. Обикновено този втори информационен дисплей сме свикнали да го виждаме на горния панел на камерата, но тук освен ретро дизайна, който ни връща в средата на 20-ти век, това малко допълнително дисплейче играе и друга роля.
Паметка за филм
За фотографите, които са снимали с по-старото поколение фотокамери, може би не се е изличил спомена за малката метална рамка-джоб на гърба на фотокамерата. В нея се поставяше откъснатият от кутията на филма капак и така фотографа си „напомняше“ какъв филм има зареден. Не рядко се случваше да се снима с две камери, или пък, ако се снима любителски това да отнема по-дълго време и точно за това бе тази „паметка“ на гърба на камерата.
Точно тази роля може да изпълнява допълнителният дисплей. Той е цветен и показва картинка с избраната негативна симулация, точно като капаче от картонената кутийка, като освен типа филм, показва и избраното ISO.
Невероятен гъдел. Така Fujifilm X-Pro3 със затворен основен дисплей и активиран инфо дисплей с филмова симулация вече може да ви даде 100% усещане като за снимане със стара лентова камера.
Да, може да използвате допълнителният дисплей като класически инфо такъв, но… какъв е смисъла?! Цялостната концепция за управление на този тип камери на Fujifilm е, че веднага се виждате на какви режими или стойности снимате.
Новата концепция за дисплея е наложила и редуциране на някои контроли, като четирипосочния джойстик например. Ако сте свикнали да го използвате, ще трябва да свикнете с нов тип управление на менютата – само с АФ джойстика.
Общо погледнато Fujifilm X-Pro3 изглежда много по-изчистена и семпла сравнено с предшественика.
Като флагмански камери, Fujifilm X-Pro2 и Fujifilm X-Pro3 разполагат с добра защита срещу влага и прах, но при тройката имаме повече точки на уплътняване (общ брой 70).
И при двете камери основният скелет на корпуса е изграден от магнезиева сплав, но при Fujifilm X-Pro3 горния и долния панел са изработени от титан за да се подобри още повече здравината, и да се придаде усещането за лукс. Освен класическия черен цвят се предлагат и две допълнителни опции: Dura Silver и Dura Black, при които повърхността на панелите е с допълнително защитно покритие носещо името DuratectTM, и предпазва още повече от надраскване, но… добавя някъде около 10 – 11% отгоре към и без това височката цена. Може да видите разликата между различните покрития в галерията по-горе. Прави впечатление, че покритието създава по-скоро топъл оттенък и черната версия не е плътно черна, а сребърната… не толкова сребърна.
Матрица
Fujifilm X-Pro2 разполага с X-Trans сензор от 3-то поколение с резолюция от около 24 мегапиксела. При Fujifilm X-Pro3 вече имаме 4-то поколение с 26 мегапиксела и така нареченото задно осветяване, което би трябвало да подобри представянето на по-високо ISO.
APS-C размер и честно казано мисля, че за този размер 24 МП бяха оптимални, но все пак новата технология на матрицата позволява повече място на матрицата и съответно добавянето на още 2мп не се е отразило на размера на единичния пиксел.
Обхвата ISO е малко разширен – 160 стартово вместо 200. Имам усещането, че и от сенките мога да изкарам малко повече информация сравнено с предходният сензор. Макар да съм настроил камерата да снима на автоматично ISO до 3200, то ако трябва да се застраховам до 1600ISO бих казал, че е 100% използваем, от там нагоре зависи от ситуацията, в която се снима, детайлите и дали ще се печата.
Липсата на стабилизация леко ме кара да се чувствам намусен. Появилият се няма и половин година по-късно Fujifilm X-Т4 бе снабден с матрична стабилизация, а за Fujifilm X-Pro3 такава не се предвиди… макар със сигурност да е била готова.
Не е фатално разбира се, но така или иначе вече свикнах с тази екстра последните няколко години и сега ми липсва. Добре, че снимам със свръх широка оптика предимно, та не се усеща чак толкова много липсата на стабилизация.
Визьор
Не съм изпробвал на 100% всички възможности на визьора с оглед на това, че през тази 1 година не съм закачал автофокусен обектив на камерата. Пробвах и използвам само ръчно фокусни обективи. За запознатите с марката знаят, че единствено Fujifilm предлагат хибриден визьор – комбинация от тунелен оптически с опция за превръщането му в електронен. За първи път мисля, че го видяхме при Fujifilm X100 някъде 2010 година.
При Fujifilm X-Pro3 имаме най-добрата постигната доработка на този вид визьор. Още когато писах ревюто за Fujifilm X-Pro2 споделих, че това е Leica за бедни… с добро чувство разбира се.
Харесвам хибридният визьор защото наистина в моменти мога да изпитам усещане близко до това при снимане с телеметрична фотокамера. Да, има някои разлики, но усещането е много сходно. Нека да обясня.
Когато превключим на класически тунелен визьор, може да използваме АФ обективи и да местим с джойстика точката където искаме да бъде фокуса. Има графична проекция, която ни дава информация къде е точката и основните настройки на камерата, както и очертан правоъгълник (с корекция на паралакса), който ни показва какво влиза в кадъра според избраният обектив.
Когато обаче искаме да снимаме с ръчен фокус трябва да „извадим“ малко дисплейче в долният десен ъгъл на визьора (може да го видите на снимката). На това мини дисплейче се проектира изображение, което вижда правоъгълника на АФ зоната. Така с помощта на пийкинг може да намерим фокуса, като хем гледаме целия кадър, хем малкия дисплей във визьора. Да, не е точно както телеметричната камера, където зоната за фокус е в средата и всичко става по оптичен път, но пак казвам създава подобно усещане, плюс удобството, че можем да преместим АФ зоната (която както казах вече отговаря за проектирането на изображението на малкия дисплей) навсякъде и така не се налага прекадриране, както при класически телеметрик…
Не мога да кажа как се движат кадриращите рамки във визьора при използването на варио обективи. При използването на праймове, тоест такива с постоянно фокусно разстояние, кадриращи рамки има в диапазона от 23 до 135/140 милиметра (говоря за реалните милиметри изписани на обектива, а не за приравнени към кроп фактора. При използване на по-широк, респективно по-дълъг обектив е добре да преминете на изцяло електронен визьор.
Тук ще споделя само мое мнение… може да използвате и 20 мм обектив, защото визьора хваща повече от 23-те заложени милиметра, но все пак за всичко под 23 мм използвайте електронен визьор.
А иначе електронният визьор на Fujifilm X-Pro3 е 3.69 срещу 2.36 милиона точки сравнено с Fujifilm X-Pro2, освен това е с по-добро опресняване и вече не е TFT, а OLED, което го прави по-ярък и се доближава до реалното гледане през оптичен визьор.
В галерията последователно може да видите: режим оптичен визьор, без активиран допълнителен екран. След това с активиран екран, а липсата на рамки се дължи на факта, че поставеният обектив е по-широк от 23 mm. Виждат се жълти ъгли по краищата. Следват рамки за 23 mm обектив, след това за 28 mm, а когато изберете над 140 mm обектив рамката се оцветява в червено, за да се покаже, че е надвишен лимита. Последната снимка показва режим на електронен визьор, който има стандартен изглед, както при всяка друга безогледалка с интегриран такъв визьор. Оцветяването в червено ви подсказва, че съм на ръчен фокус с активиран пийкинг.
Снимките са правени с мобилен телефон поради факта, че нямах толкова силен макро обектив под ръка…
Фокус и серийно снимане
От всичко написано по-горе предполагам ви е станало ясно, че не съм използвал нито едното, нито другото.
Fujifilm X-Pro3 е като спортна кола натъпкана със всевъзможни екстри… може да снима с 20 кадъра в секунда срещу 8 за предходния модел. Има 425 срещу 325 АФ точки. Осезаемо фокуса е по-бърз (все пак съм закачал за тест АФ обективи), но въпреки това мен ме кефи карането на ръчен режим…
Размишления
Fujifilm X-Pro3 е малко нишова камера. Да, флагманска е, но за един професионален фотограф ще е по-изкушаващо да вземе почти аналогичната, но с повече екстри Fujifilm X-Т4 или дори актуалният Т5, най-малко заради стабилизираната матрица и повечето бутони за персонализация.
Fujifilm X-Pro3 е може ми за маниаци фотографи, които обичат по-ретро стил техника, а особено с това гениално намигване с малкия дисплей имитиращ „паметката“… често са ме питали дали това е лентова камера точно заради тази симулация. Отдалече не личи много, че има обърнат реален дисплей и камерата създава впечатление на лентова.
За мен е удоволствие да сложа 35 mm обектив и да кадрирам само по белите рамки с помощта на мини дисплея във визьора така все едно съм със старата си Leica M6.
Фотографията е преди всичко удоволствие, а след това работа.
Сега и частта която няма общо със статията, но има общо с Photo Cafe. Някои от вас знаят, други още не, но през 2022 година, ние – екипът на „Кафето“ създадохме една книга, насочена към фотографите искащи да направят своите първи стъпки в студийната фотография.
Ще откриете, какви са различните светлинни източници, с каква светлина светят, как да я измерите, как може да рисува и как да създадете своето първо студио. Може също да си я прочетете като леко четиво, написано изцяло в стила на Photo Cafe, а и купувайки тази книга вие подпомагате съществуването на сайта, който вече 11 години ви дава надяваме се полезна информация от света на фотографията.
