Fujifilm X-HF1 или по-разпространеното му вече име – Fuji Half се появи преди няколко месеца и предизвика небивала полемика. Превърна се в камера на двете крайности – или очароваща или отричана.
За себе си признавам, че първоначално погледнах скептично с погледа на изморен професионален фотограф искащ върховите технологии… все пак сме 2025-та година. Тази камера няма кой знае какви върхови технологии, дори е доста поорязана от към възможности, а в добавка и не е много евтина.
Преди няколко седмици, пиейки (въпреки негласната забрана) кафе в магазина на Photosynthesis, забелязах три броя Fujifilm X-HF1 подредени във витрината и разбира се тест маниака в мен се надигна. Минута-две по-късно се бях договорил да пробвам камерата. Допих кафето и закрачих бодро към студиото да я разгледам на спокойствие.
Споменах три, защото Fujifilm X-HF1 се предлага в 3 варианта на разцветка: чисто черен, сребърно черен и антрацитно черен. Последната от разцветките ми се видя най-привлекателна, затова и си пожелах да си играя с нея. Няколко седмици след този избор тази разцветка продължава да е най-красивата за мен.
След първоначалния профи фотографски скептицизъм в мен се събуди детско носталгичният трепет. Десет минути ми трябваха за да премина на страната на очарованите, което си е странно за техно маниак като мен.
Пускам видео, в което излях доста емоции и за ужас на тези дето ще го гледат е почти 28 минути, но това всъщност е кратката версия. Чакам ви след това тук, където имам да добавя още доста неща, за които дори не е става въпрос във видеото.
Както може би стана ясно вече съм горд собственик на Fujifilm X-HF1. Поглезих го и с “халф кейс” от качествен производител и сега вече има абсолютно маниашки вид и когато го овеся на врата си получавам доста погледи към камерчока, както и не малко любопиПни опипвачи. За сега съм склонен да го показвам и да отговарям на питания, но усещам вече ревнива нотка в себе си, когато уж ей така с отворено сърце давам да ми го напипват.
Да не се отвличам повече, ами да поговоря за още нещица, за които обещах.
Фокус
Малко внимание му отделих, а заслужава повечко. С фокуса идва първото леко разочарование. 2025-та година, фокуса трябва да е бърз като ракета. Fujifilm могат да се похвалят с добър пъргав фокус при почти всички свои съвременни модели… може би без GFX серията, където фокуса не е от най-бързите. Също такъв по-бавен фокус може да открием и при Fujifilm X-HF1. Нямам обяснение защо е така.
При по притъмнена обстановка (например в стая с нормално осветление) също се появява проблем с фокусирането. Камерата “хънти” и отнема време, а на моменти дори не фокусира. Има разпознаване на лице, дори на око, но трябва да е светло, за да ги хване добре. Има и няколко по-точно девет зони за избор къде да е фокусът, но те са големи и понякога има грешка при фокусирането.
Има ръчен фокус и когато сте в стандартен режим на снимане като цифрова фотокамера, може да разчитате на пийкинг, освен на метричната скала с пиктограми. Е да имам някакви описани метри, но някак не мога да преценя до колко са верни, а и са доста нарядко като отметки.
Накратко фокуса е далеч от представите ми за 2025-та година, по-скоро 25 назад. Иначе ако захапе е точен.
Възможно ли е Fujifilm да са направили нарочно фокуса да не е от най-добрите? Едно тънко гласче в мен, любителя на конспирации казва: “ напълно е възможно, тренда в момента е несъвършенството”
Разширен динамичен обхват
Fujifilm X-HF1 е направен да снима само в JPEG. Той разбира се също може да се обработва, но е по-орязан от към възможности. Защо тогава няма опцията за “разширен динамичен обхват”, която Fujifilm толкова рекламират в останалите си камери???
Във видеото казах, че по принцип с големия “Фуджак” не ползвам тази функция, но там снимам на RAW и предпочитам сам да си определям динамиката… тук обаче RAW няма и знам ли, щеше да е добра идея да я имаше тази функция…
Светкавица
Камерата няма вградена такава. Има някакво подобие на светкавица с помощта на LED лампа, но хмммм трябва да снимам нещо много от близо и да е тъмно, за да усетя ефекта.
Не стига това, но и няма никаква възможност да се закачи външна светкавица. В горната част на камерата има “студено гнездо” вместо “горещо” такова. Пояснявам “горещото” гнездо е такова с контакти за системна светкавица. Студеното е просто гнездо за аксесоари… например малка лед лампа без никаква връзка с камерата.
Прочитам написаното до тук и разбирам защо има толкова много отричащи камерата. Гледалите видеото обаче трябва да са наясно защо пък м спечели мен. Да продължавам тогава и да спомена някои особености при снимането във:
Филмов режим
Един от най-големите гъдели на Fujifilm X-HF1. Калява нервите разглезени от факта, че последните 20 години може да видим снимката веднага след натискане на спусъка.
Връща очарованието от снимането на лента и така нареченото проявяване. Кара ни да мислим по-креативно, визирайки през несъвършения тунелен визьор. Зареждането на кадъра с лоста е неописуема емоция… поне за мен.
Има някои нещица дето с мъничко развалят удоволствието. Няма опция за пълни ръчни настройки, само автоматичен или приоритет на диафрагма режим. Липсва ми опцията за ръчен режим, защото обичам да работя с ръчен светломер, когато снимам на лента.
При снимки, камерата се стреми да снима на 1/125 sec. и когато е тъмно просто вдига ISO-то и така до 12 800 колкото е максималното. В случай че не стигне светлина, едва тогава започва да сваля скоростта.
Разбирам, че се търси презастраховане заради липсата на каквато и да е стабилизация било тя оптична или матрична, но при принципа за снимане от ръка… според приравненият 32 mm обектив, то спокойно може да се снима и на 1/30 sec.
Дали би могло да се коригира с бъдещ фърм? Да стига да има достатъчно коментари по темата. Дори и да се отключат пълни ръчни настройки. Стискам палци.
Хубаво е да знаете, че ако извадите картата и сложите друга, то филмовият режим, ако сте избрали такъв ще прекъсне своето действие и камерата ще се върне към стандартното си снимане. Същото се случва и ако извадите батерията докато камерата е включена.
Това за ваденето на картата го експериментирах с идеята уж да имам няколко карти всяка с различна филмова симулация и така да “сменям” филма по подобие на филмов гръб на средноформатна камера. Уви номера не мина. Затова и казвам, че този режим калява нерви.
Специални ефекти и филмови симулации
Специалните ефекти са всъщност наречени филтри и са 11 на брой, поне толкова преброих. Хич не съм им фен, но тийновете обичат да нашарят снимките си с такива филтри преди да ги постнат в инстаграм или друга социалка.
Аз предпочитам да снимам чисто изображение и после да го съсипя, ако трябва с филтри. По-лесно ми се струва. При снимане на видео обаче тези филтри могат да придадат интересна визия. Да, при последващ монтаж такива филтри могат да се сложат, но тук идеята е видеото да е просто кратко клипче, което да се публикува директно в социалките.
Филмовите симулации ще са добре познати на потребителите на Fuji. Мисля, че няма нови добавени… като гледам моделите от преди 3-4 години. Хубавото е, че в стандартен цифров фото режим, както и в “диптих” снимане мога да сменям симулацията за всеки кадър, както е видно и от видеото лесно и бързо.
В под менюто на филмовите симулации може да добавите още малко “благинки” като зърнистос или подобряване на кожата.
Видео
Така и започнах да говоря за него. Имате няколко варианта за настройки: какъв да е формата – mov или MP4, както и да зададете битрейт 10 до 50. Може да изберете и забавно до 200% видео, тоест два пъти по-бавно, като опциите са 120, 150 и 200%.
Снима се целия сензор. Нещо като модерният “опън гейт”, но той е в съотношение 3:2, а Fujifilm X-HF1 е със сензор, при който съотношението на страните е 4:3, в случая 3:4. Не видях опция за кропване в 16:9 или по-скоро 9:16.
Като се замисля 3:4 не седи лошо в социалките особено за хора като мен, които все още си ползват таблета (и монитора) хоризонтално ориентирани.
Снимачни режими
Fujifilm X-HF1 има класическият PSAM + Ауто набор от снимачни режими. Няма бърз селектор, трябва да се мине през менюто, за да се избере кой от 5-те режима, макар че… избирайки приоритет на диафрагма (А режим) може просто да сложите диафрагменият ринг на А и вече сте в напълно автоматичен режим.
За себе си при този тип камера предпочетох да снимам предимно на приоритет на диафрагма, защото обичам да се заигравам с дълбочината на рязкост.
Пак ще повторя, че за съжаление при филмовата симулация нямам пълни ръчни настройки. Така хем ще мога да използвам ръчен светломер, което повишава удоволствието от снимането, хем ще следя изкъсо нивата на ISO.
Още няколко думи
При ниски нива на ISO Fujifilm X-HF1 дава много високо качество на изображението. За себе си най-често избирам автоматично ISO 200-800, а когато вляза на по-тъмно, за да се застраховам от размазани снимки, използвам 200-3200 ISO. Над тези нива определено картинката не е от най-добрите. Личи си работата на шумоподтискането и изображението става някак по-пластмасово. Особено си личи, когато сте на “филмов режим” където както казах се пази минимална скорост от 1/125 sec.
При черно бяла симулация забелязвам, че високото ISO не е чак толкова лошо като резултат. Снимал съм на реални филми много години и знам, какво да очаквам от един 400 ISO филм като зърнистос, а тук такъв ефект може да се види при 3200 ISO. Има и опция за добавяне на още зърно… Накратко шумът при високо ISO няма да уплаши ветераните снимали дълго време на лента.
Обектива е качествен, дава рязко изображение и има сравнително прилично макро, стига да имате нерви да намерите кога и до къде точно.
Диафрагмата явно е с нечетен брой ламели, защото дава слънце с доста лъчи, когато сложите на 11 и снимате срещу него, знаете, колко харесвам този ефект.
Голямата батерия е страхотна. Браво, че са намерили място за нея. Големия Фуджак винаги е изяждал по една батерия и половина с моя начин на снимане, когато се вихря като градски пейзажист. “Халфа” е икономичен от към батерия, което ме радва.
Забелязах в менюто брояч на кадри. Малко менте ми се струва, защото вече е навъртял 1900, а аз не съм направил повече от 500 съдейки по това което съм свалил от картата.
При големия китайски народ могат да се намерят аксесоари. Малко, но ги има. Доста се порових докато намеря класически “халф кейс” точно за Fujifilm X-HF1, защото като напиша Fujifilm X-HF1 Half Case и излизаха всякакви полукесйове за Fujifilm, но не и за моя. Намерих де, както е видно от галерията по-горе.
Има и сенници и филтри, но не мисля да се занимавам чак толкова.
Нещо, което установих последните дни. Когато Fujifilm X-HF1 е в чантата… не снима. Тоест уж да чакам момента, в който да се появи нужната снимка. Не. В момента, в който го увеся независимо слънчево или мрачно и веднага се появява какво да се снима. Още повече, че сега за мен е предизвикателство да кадрирам и търся обекти за вертикално снимане.
Нямам търпение да се разходя до любимата ми Виена, където в модерното сити, ще загубя часове в търсене на геометрични диптих снимки. Надявам се да е скоро, а дотогава доснимане.
