Откровено ще си кажа, че кога преди няколко години се появи за пръв път Fujifilm X-100, външният му вид въобще не ми допадна. Всички бяха луднали по ретро дизайна, а аз съм фен на чистия минималистичен дизайн какъвто има Leica M серията в последните 50 години. Иначе камерата като технически функции е уникална сама по себе си. Като техничар това би трябвало да ме привлече, но изминаха няколко години преди това да се случи.
Какво е първото, което ме накара да искам да изпробвам Fujifilm X-100 по-точно последната му версия Fujifilm X-100t? Черно. Да камерата вече се предлага в черно и онзи същият ретро дизайн, който някак не ми допада, сега оптически започна да се ди много приятно. Само заради единият черен цвят. Нямам обяснение, но тъй като коледа наближава, а мисля си таз година бях по-скоро добър от колкото много лош то, съм го сложил в дългия списък (имащ само една точка) с подаръци.
Имах удоволствието и то неангажиращо такова да снимам с Fujifilm X-100t повече от месец. Днес ми ще да кажа няколко думи за тази камера по-скоро като емоционално усещане, а не толкова техничарско както често правя. Сядам да спретна една видео разходка за камерата, а после ще допиша някои неща, които не съм споменал във видеото.
Основни характеристики.
- 16 мегапикселов X-Trans CMOS II сензор със сензори за фазова детекция.
- EXR II процесор.
- Обектив 23 mm /f2 (35 mm приравнен към 35mm стандарт)
- Макро (от 10 сантиметра)
- Защита срещу водни пръски и прах.
- ISO диапазон от 200 до 6400, разширяем между 100 до 51200
- Електронен LCD визьор с резолюция 2.36 милиона пиксела.
- Оптичен хибриден визьор.
- 7 функционални бутона с възможност за препрограмиране.
- Дисплей LCD – 3.0 инчов, 1.04 мега пиксела, фиксиран.
- Вграден ND филтър
- 6 кадъра в секунда серийно снимане.
- Вградена Wi Fi връзка.
- Full HD видео клип (60p, 36Mbps), вграден стерео микрофон.
Някои допълнителни неща
Матрицата
16 мегапикселов X-Trans CMOS II сензор – APS-C размер. Тук липсва стандартната “Баер” решетка, а цветните филтри са подредени така, че да изключат нуждата от АА филтър и същевременно да имитират до колкото е възможно “разхвърляната” структура на сребърните кристали във фото лентата. Технологията е уникална и само Fujifilm я имат за момента. Дава наситени цветове и рязкост на изображението.
Разширена динамика на изображението.
В предишни статии съм говорил за тази функция. Тя помага основно при снимане в Jpeg. Гледам доста колеги, които имат Fujifilm X-100t пускат снимки, в които хвалят достойнството на Jpeg-а. Аз не съм от тях. Обичам да снимам винаги в RAW. За снимащите в RAW мога да кажа, че ще извадят доста повече подробности от снимката сравнено с обработеното от самата камера и обърнато в Jpeg. ОК, това е мое мнение, но не пречи да поснимате успоредно в двата формата и след това да си поиграете в Adobe LR и да прецените сами за себе си.
Пускам линк към статията за Fujifilm X-T1. Там доста разширено съм споделил експериментите ми с разширената динамика. Тъй като матриците и процесора са почти идентични, то и очакваните резултати са идентични. Обърнете внимание как се извикват различните филмови симулации или какво се настройва в RAW, за да се достигне до ефекта “разширена динамика“.
Докато скролирате по другата статия, аз ще се възползвам от австрийската кухня и сядам в култовото заведение “Сантиметрите” на по бира и шницел разбира се.
Ето ме отново на разходка из улиците на Виена. Предполагам сте погледнали статията за Fujifilm X-T1. Върнете се пак и погледнете какво съм писал за ISO. Същото важи и за Fujifilm X-100t, както и за менюто, както и за Wi Fi свързаността. Няма да ви занимавам с преповтаряне.
Какво е усещането за снимане с Fujifilm X-100t?
Както казах това е камера за фотографи, които искат да усещат удоволствието от самото снимане, с малка доза ретро носталгия. Голямото ограничение е фиксираният обектив, чието приравнено фокусно разстояние е равно на 35 mm. забелязал съм, че този тип обектив е любим на доста фотографи. Аз, ако трябва да съм честен харесвам визията на така нареченият нормален обектив (тоест 50 mm). Та… голямото ограничение… фиксираният обектив ви кара да търсите подходящата гледна точка. При него почти няма опцията “вдигаш и снимаш”. Често пъти се включва “крачното варио” в търсене на добра крупност. Не рядко се снима и доста хм.. бих казал наклонено спрямо хоризонта, пак в търсене на интересната гледна точка. В допълнение, ако сте истински фен то това се случва докато гледате през визьора и то в режим на оптичен, а не електронен визьор. Повярвайте ми забавлението е голямо, а времето отлита без да се усети. Да! Fujifilm X-100t може да се използва и като стандартна… сапунерка. Вдигате ръце гледате на дисплея кадрирате и снимате. Случи ми се на някои моменти в които наистина нямах гледна точка и снимах с високо вдигнато ръце, но през повечето време окото ми бе на визьора. В случаите, в които смятате да снимате в черно-бял режим, то може да минете на електронен визьор, който ще ви представи в реално време монохромната снимка. Също ползвайте електронен визьор и в макро режим (макрото е от около 10 см). Ето няколко не много сполучливи опита да снимам какво се вижда през оптичен и електронен визьор. Забележете долният десен ъгъл където се показва “дигиталният телеметър” за който говорих във видео частта.
Режим на снимане? Приоритет на диафрагма (А). За да поспестя малко от ограниченото си време, снимах на полуавтоматичен режим. Използвах ринга за диафрагмата на обектива, както и селектора за коригиране на експозицията удобно разположен около палеца ми.
Качество на обектива. Макар да е леко широкоъгълен, е добре коригиран и почти не забелязвам хроматични абераци или тип “буренце”. Ако снимате на максимална диафрагма и разчитате на автоматичен фокус, то използвайте опцията за избор на различна АФ зона и я намалете до минимален размер. Фокусирането по централна точка и прекадрирането водят веднага до загуба на фокус там където искаме. В случаите, в които разполагах с повече време разчитах на опцията “дигитален телеметър” и “пийкинг” като по този начин засилвах усещането от снимането, а не просто от снимката. Съжалявам единствено, че обективът е с електронен вместо с истински механичен фокус. Може би някоя следваща версия ще се уреди с тази екстра.
Да се върна на максимално отворената диафрагма 2. Както казах там фокусът е капризен и не очаквайте винаги максимално резки кадри, каквито ще имате при 2.8 и нагоре. Бокето на 2 обаче е много приятно особено когато снимате град пълен със светлини, какъвто е Виена по Коледа.
На какво ISO? Изхождайки от соя опит с предишни модели на Fujifilm, нямах никакви притеснения да използвам автоматично ISO в диапазона 200-1600, знаейки, че резултатът ще е напълно удовлетворителен. Мога да снимам и на по-високо ISO, но не ми се наложи. Fujifilm X-100t разполага с централен затвор който не предизвиква сътресение при работата си и позволява снимане при ниска скорост. За феновете на стробизма, добрата новина е, че централният затвор позволява снимане със светкавица (или светкавици) при скорост до 1/4000 sec. за тези които търсят максималната тишина от снимането (макар централният затвор едвам да се чува) могат да преминат на електронен затвор. При него времената са 1/32 000 sec, но не забравяйте за възможността от неприятният “шутер роулинг ефект” който се получава при бързо движещи се обекти.
Аз залагам само на механичен затвор. В случаите, в които светлината ми е в повече, то Fujifilm X-100t разполага с вграден ND филтър, който се активира по желание от фотографа.
И накрая батерията. Лошото е, че няма рязък профил, който да пречи за грешно поставяне. Случваше ми се лесно да я поставя по грешен начин. Не е голяма беда, но да имате едно на ум. Самата батерия не е много голяма, затова гледах пускам камерата само в случаите, когато ще снимам, за да съм сигурен, че ще имам заряд за цял ден. Принципно ако имате външна батерия за смартфон (то кой ли няма вече) със стандартни USB изходи, може да включите стандартен USB към мини USB и да си заредите камерата докато отморявате някъде.
Броени дни остават до Коледа и се надявам под елхата да намеря изненада, пожелавам го и на вас, а до тогава ето и кратка галерия снимки.
