Преди няколко години Fuji пуснаха на пазара една уникална фотокамера – Fuji X-100 заредена с ретро излъчване и иновативна технология – хибриден визьор. Недостатък беше фиксиран обектив, а този недостатък скоро бе поправен с пускането на първия флагман – Fuji X-Pro 1 който съдържаше в себе си екстрите и подобрен дизайна от Fuji X-100 плюс възможността за смяна на обективи.
Fuji заложиха рисково на телеметричният дизайн стил фотокамери, пускайки поредица от по-ниски класове камери с електронен визьор (хибридният бе запазен за серията 100). Лично аз съм убеден в предимствата на това визьора на камерата да не е разположен в средата, а в края на камерата, но явно масовото свикване е SLR стила (класическите огледално рефлексни камери). Появата Fuji X-T1 съчетаващ всичко най-добро от Fuji до момента (без хибридния визьор) и SLR стил дизайна го направиха новият флагман на японската фирма.
Fuji X-Pro 1 се очертаваше без наследник и с вероятността да остане на златен пиедестал в музея на историята.
Да, но не! Преди няколко месеца сякаш изневиделица се появи Fuji X-Pro 2 който безкомпромисно застана отново на флагманската позиция, измествайки Fuji X-T1 до стандартен крайцер (поне аз така си мисля).
За популярността на модела говори и факта, че трябваше да чакам доста докато се сдобия с камера за тестване. Вече е факт и сега след няколко седмици работа с Fuji X-Pro 2 имам вече какво да споделя.
Като за начало едно дълго видео. Явно има някакъв нарцисизъм в мен защото успявам да го изгледам без да заспя. ИЗВИНЯВАМ се за това, че непрекъснато казвам “електронен затвор” вместо “електронен визьор” не се усещам по време на снимки за съжаление.
Ще се радвам да го изгледате с чаша… с нещо в ръка и ще се видим след 20 минути.
Ето ме отново пред компютъра и гледайки видеото как за много време казах много малко неща ще се опитам да споделя само някои важни акценти, които ме грабнаха. За отправна точка може да прочетете ревюто на Fuji X-T1 където доста подробно съм описал възможностите на флагманите, а и така ще спестя малко приказки.
Отправните акценти:
- Нов 24MP X-Trans CMOS III сензор, APS-C формат
- 273 АФ точки (169 от които с фазова детекция)
- 2.36M-точков OLED визьор, хибриден с оптичен и допълнителен изкачащ за фокуса.
- Диапазон на ISO стандартно 200-12800, разширяемо от 100-51200
- Максимална механична скорост на затвора 1/8000; 1/250 sec. синхронна
- Двоен слот за карти памет
- Acros филмова симулация
Ще се съгласите с мен предполагам, че няма какво да ви обяснявам за бял баланс, режими на работа, готови шаблони и…
В началото бе дизайнът! Още, когато се пови преди няколко години Fuji X-Pro 1 ме впечатли с дизайна си. Моделът Х 100 не ми допадна много (докато не се появи в черна версия). Макар и с ретро визия дизайна на про серията бе галещ окото с хубавите си линии. При Fuji X-Pro 2 има много минимални промени в дизайна и определено е станал по-функционален и симпатичен. Малко е понадал тегло и леко на размер. Много по-удобен за хващане. Диска за експокорекция вече е +3/-3, тоест с единица повече в двете посоки. Често ползвам този контролер и разширеният му диапазон ме радва. ВЕЧЕ има защита от влага и прах както подобава на един истински флагман.
По-добър дисплей както като съотношение на страните, така и като резолюция. Най-често седеше в режим “инфо” защото визирах изцяло през визьора.
Fuji X-Pro 2 издава още с името си, че това е камера за професионална работа. Пример за това са колеги фотографи които успешно използват камерата за динамични събития като сватбена фотография.
Споменавайки динамични събития, нека започна с автоматичния фокус. Изключително подобрен. По-бърз дори и от Fuji X-Т1. Това се дължи на новото поколение хибриден автофокус, който черпи информация от 273 АФ точки, голяма част от които (169) са от фазов тип. Знаете фазовият фокус е в пъти по-бърз сравнено с контрастно детекторния (писахме скоро за това). Благодарение на опцията за търсене на лице в кадър, то лесно може да следите някой тичащ срещу вас човек, да снимате и да имате серия от снимки на фокус.
В режим единичен фокус в момента в който пипнете спусъка и вече обекта е на фокус. Добре е да прецизирате големината на АФ точката. Тя може да променя размера си до няколко пъти и като съвет е да не сте мързеливи и да работите само на един размер. При сложни ситуации съм си играл, вместо да местя АФ точките, да настройвам размер. Това ми даде точен фокус почти без брак. Споменавайки местене на АФ точки, тук вече има специален джойстик който да се грижи за това и е на мястото където очакваш да бъде.
Още малко за уникалният хибриден визьор. Да отделих му много време във видеото. Може би показва колко съм пристрастен към него и удобствата. Визьорът има два режима (тук изказвам свое мнение): за работа и за кеф. Сещате ли се кога използвам електронен и кога оптичен визьор? Да, когато снимам за удоволствие залагам на оптичния визьор. Като фотограф снимал с Leica винаги се опитвам да намеря онова усещане да гледаш през оптичен визьор и майсторлъка да композираш добре кадъра в него. Fuji X-Pro 2 е камерата, която дава достъпното усещане за снимане с Leica. Снимането през оптичен визьор изисква спокойствие. Докато се кадрира през него трябва да се съобразяват разни фактори като: какво влиза в кадъра наистина, фокус, точна експозиция неща, които при електронния визьор получаваме веднага наготово.
Хибридният визьор е козът, който Fuji X-Pro 2 вади, за да ви накара да се влюбите в камерата.
Сега малко по-спокойно да продължа нататък с друг много силен коз: филмовите симулации. Fuji като производител на кино и фото лента имат традиции в това да поставят симулация на визиите от своите филми в дигиталните си фотокамери. Честно до сега не съм се възползвал от това. Разхождайки се из амалфийското крайбрежие и в частност из едно моторшоу установих, че твърде често снимам на една конкретна симулация – Acros.
Acros бе класически черно бял филм на Fuji с много приятна тонална гама. Няма нищо общо със стандартният черно-бял ефект, който го има в камерата и какъвто има в почти всички останали. Няма как да го опиша с думи, затова ще пусна една отделна галерия от снимките, които направих с него. Директен Jpeg от камерата са с минимално коригиране на контраст. Принципно не обичам да снимам в Jpeg, но сега просто показвам възможностите за тези, които не си пада по седенето пред компа.
Симулацията Acros има вариант да се снима и със симулиран жълт, червен или зелен филтър в зависимост каква тоналност търсите, а и в зависимост от сниманата сцена. Добрата новина за снимащите в RAW е, че Adobe Lightroom и Adobe Photoshop подържат всички филмови симулации и те могат да се приложат. Както и в предишната статия съм казал и тук ще го подчертая пак от RAW с помощта на LR мога да извадя повече подробности от кадъра сравнено с това което предлага Fuji X-Pro 2 независимо от новият по-мощен процесор с който разполага.
С неохота ще призная, че снимайки за кеф в Acros режим използвах електронен визьор, за да преценявам коя точно от Acros симулациите ще ми “тича” най-добре за конкретния кадър.
Споменах RAW и Jpeg, споменах и във видеото, за двата слота за SD карти памет. Ще направя една добавка, че слот 1 се създаден да поддържа по-бързи карти от слот 2. Идея си нямам защо, но е факт. Така или иначе аз използвах слот 1 за RAW а слот 2 за Jpeg.
Толкова много писане а нищо за новата матрица. 3-то поколение класическата вече за Fuji матрица с тяхно си подреждане на цветните филтри. 24 мегапиксела за по-добър детайл, по-добри нива на шум. За мен 16 мегапиксела да я бяха оставили щеше да е по-добре определено. Новото поколение матрица с новия софт за корекция на шума със сигурност щеше да позволи безкомпромисни снимки на 6400 ISO… ако бе 16 мегапиксела… Какво да се прави, маркетинг. Вече е модерно да си с 24 мегапиксела.
Не съм тествал камерата до максимални нива. Общо взето до 6400 ISO е моя праг за добро качество при снимане в цвят. В Acros симулация нивата на ISO може да се снима на по-високи стойности, защото шума подсилва доста ефекта. Иначе спокойно държах камерата на ауто ISO в интервала 200-1600 без да се притеснявам дали ще имам проблем, ако река да печатам 60 х 40 cm снимка.
Механичен затвор вече до 1/8 000 sec. оправдава напълно “про” в името. Освен това електронен с възможност за снимане до 1/32 000 sec. Използвам комбинирано и двата затвора и камерата добре се справя с това кой кога да използва. Да, има моменти, в които използвам само електронният например църкви, където тишината наложителна макар… механичният затвор да е много, много тих също. Механичен използвам задължително, когато снимам бързи движения за да избегна шутерроулинг ефекта.
Контрол и разни му там бутони и бутонченца. При Fuji X-Pro 2 за разлика от предшественика има вече и преден скролер. И предният и задният скролер могат освен да се въртят, но и натискайки ги да изпълняват различни функции. Добавен е както казах вече АФ джойстик. я да се оплача леко от джойстика. Носейки камерата на врата си понякога забелязах, че чувствителният джойстик сменя зоната докато камерата се мандахерца по гърдите ми… от там, а и за да пестя батерията ми се появи навика след снимки да спирам камерата.
Споменавайки батерията за пореден път ще спомена, че батериите не са силна страна на безогледалките независимо от марката. Задължително е да имате резервна батерия в себе си и когато не снимате просто изключвайте камерата, така ще дадете възможност и на матрицата максимално да изстине преди следващата фото сесия.
Общо взето това са акцентите на новото Fuji X-Pro 2. В заключение, ще споделя своето усещане за камерата.
Още по нова година в ревюто за Fuji X-100Т споделих към кого е насочена този тип камера. Fuji X-Pro 2 е насочена към същият тип потребители – хора изпитващи силна страст от процеса на снимане. Да, и от крайният резултат. Тук те печелят работа със сменяеми обективи. Бидейки честен със себе си не бих използвал Fuji X-Pro 2 с варио обектив. Тази камера заслужава само 2-3 твърди обектива и снимане през оптичен визьор и… в симулация Acros. От години мечтая за Leica Monochrome и Fuji X-Pro 2 е склонен да ми даде близко усещане.
Дали бих използвал Fuji X-Pro 2 за професионална работа? Да разбира се на електронен визьор с някой 16-55/f2.8 не бих се поколебал да отида да отразя някой репортаж за кафето бил той изложба или нещо по сватбения форум. Скоростта на фокусиране и добре изглеждащата картинка на 3200 ISO ми развързват ръцете.
Може би съм пристрастен защото съм фен на телеметричните фотокамери. Надявам се сред изписаното и казаното да намерите някоя полезна информация за себе си.
