В подкрепа на каузата „висящо кафе“

Преди няколко дни в личния ми блог, по повод изложбата ни „Кафе по италиански“ се появи един коментар, благодарение на който разбрах за тази кауза. Една прекрасна благотворителна идея, тръгнала отново от любимата ни Италия и свързана с така любимото ни „кафе“.

Не можахме да се сдържим и да не споделим историята, и тук в знак на подкрепа, не само защото и ние сме едно „виртуално  фото кафе“. Надяваме се, че чрез нашата страница ще помогнем на каузата да достигне до повече хора в уеб пространството. Какво по хубаво от това да помогнеш на някой в нужда, независимо дали го познаваш или не.

Ще попитате защо я подкрепяме ….

Зашото Фото кафе също е кауза – за нас които го правим. Фотографията е изкуство, което ни кара да споделяме, за да се усмихваме повече, и се радваме когато знаем, че някоя наша снимка или статия е накарала някой да се усмихне, била е полезна на някого, независимо дали го познаваме или не  – достатъчно е да знаем, че сме докоснали хората в сърцата им.

“Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
– Пет кафета. Двете са за нас и три “висящи”.
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
– Какви са тези “висящи” кафета?
Отговаря ми:
– Почакай и ще разбереш.
След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета – плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
– Трите са за нас, а четирите “висящи”.
Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
– Имате ли “висящо” кафе?”

Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят.

“Висящото кафе” – Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.