Фотографията влиза в печата. Появата на първите фотографски издания

В историята на човечеството много факти подсказват търсенията и опитите за съхранение и предаване на информация и образи. Било е необходимо натрупване на определено количество познания до откриването на възможността за рисуване със светлина и още време и експерименти, за да може фотографията да влезе трайно в печата. Малко след като Уилям Хенри Фокс Талбът патентова “Талботипията” или калотипния процес, който позволява многократното копиране от един хартиен негатив, фотографиите се появяват в печатните медии. Нетърпелив да демонстрира процеса си и потенциалa на илюстрирането с фотографии, Талбът отпечатва първата кола на  “Моливът на природата” между 1844 г. и 1846 г. за група от няколко стотин абонати. Само две години по-късно фотографията прави своя дебют в установеното периодично издание “The Art – Union”. За брой първи от юни 1846 г. Талбът продава 7 000 калотипии, които да бъдат ръчно монтирани в изданието. До развиването на колодиевия процес на Арчър фотографията и по-точно дагеротипията е била пренасяна в печата чрез изготвяне на шаблони от дървени клишета. През 1857 г. Джордж Н. Барнард изобретява метод, при който колодиев негатив може да бъде наложен директно върху печатарското клише. Този метод за илюстриране с фотографии е използван до появата на полутоновите и линеарни процеси през 1880-те години, и дава възможност на фотографията да влезе в печата и да отвори врати за издаването на първите специализирани фотографски издания.

Въведената от Фредерик Скот Арчър (1813 – 1857 г.) фотография върху стъкло (Мокър колодиев процес) през 1851 г., постига популярност през средата на 1850-те години и доминира над всички други процеси до 1881 г., като постепенно измества дагеротипията и калотипията. За първи път Арчър публикува подробности за откритието си през март 1851 г. в “The Chemist” в съобщение с дата 18 февруари. Мокрият колодиев процес получава името си от употребата на колодиевата суспензия, с която се поливат стъклените плаки в началото на процеса преди експонирането.

Лошото здравословно състояние на Арчър и честите му посещения при неговия лекар и приятел д-р Хю Уелч Даймънт (запален фотограф), са причината да се запознае с калотипния процес на Талбът през 1847 г. Първоначално Арчър използва фотографската медия като помощно средство с идеята да скулптира и записва готовата си работа, но вероятно и да фотографира модели, от които по-късно да моделира бюстове. Все повече се очарова от фотографията и става един от първите членове на калотипен клуб (от 1848 г. “Фотографски клуб”). По това време двата основни фотографски процеса имат ограничения. Дагеротипията предава добре детайла, но изисква дълги експонации и произвежда “един” позитивен образ; калотипията позволява да бъдат направени множество копия от един негатив, но те са на хартиен носител и не притежават достатъчна рязкост. Арчър пише в “The Chemist” (март 1851 г.), че той е нещастен с “несъвършенствата на хартиената фотография” [1] и полага усилия, за да се намери негативен материал, притежаващ “финост на повърхността, прозрачност и улесняване на процеса”[2].

От 1848 г. Арчър експериментира със стъкло като подходящ материал за подложка за негатив. Стъклената подложка със светлочувствително покритие от албумин (яйчен белтък) вече е използвана от други с известен успех, но албуминовият разтвор е трудно да бъде нанесен гладко и е изключително деликатен. Ключът се оказва изобретението guncotton – гърмящ памук, създадено през 1846 г. чрез накисване на обикновен памук в азотна и сярна киселина.[3] Полученото вещество след това се разтваря в смес от алкохол, етер и калиев йодид за получаване на течен колодий, който може да се полива върху стъклена подложка. Така полятата стъклена плака се очувствява в баня от разтвор на сребърен нитрат и се експонира в камера, докато е мокра. Новият процес е бил много по-бърз от калотипията, експонацията е намалена в пъти – от минути в секунди. Също така процесът е бил по-евтин от дагеротипията. Най-важното е, че той позволява да бъдат създавани негативи с невиждано до тогава качество. С копирането на негативите върху албуминова хартия се отварят нови естетически възможности и практически приложения на фотографията.

Ил. 1  – Колодиев  негатив и Колодиев хартиен отпечатък от негатив, Quinn Jacobson. Източник: http://studioq.com/portraits-from-madison-avenue/

Арчър получава разрешение да покаже някои от своите колодиеви негативи, изложени за одобрение, за няколко дни преди затварянето на “1851 Exhibition Crystal Park” в Хайд Парк, Лондон. Хорн Торнтуайт и Ууд, дистрибутори от Лондон, уговарят Арчър да продава своите йодирани колодии и пускат обяви във вестниците през 1851 г. Въпреки търсенето и от други химици и оптици, те са единственият дистрибутор в продължение на няколко месеца. През същата година един ранен ентусиаст на процеса, Робърт Дж. Бингам заснема наградените победители от Парижката индустриална изложба и създава около 2500 колодиеви негативи в сравнително кратък период от време. Това убеждава много други фотографи в практическата приложимост на мокрия колодиев процес, въпреки тромавото оборудване, необходимостта от експониране на плаките докато са мокри и проявяването им на място. Колодиевата фотография постепенно измества другите процеси и успешно се разпространява до 1881 г., когато е заменена от по-удобните сухи плаки.

Широкото използване на метода може би се дължи на факта, че Арчър не патентова изобретението си, споделя откритието си с колеги фотографи и го публикува свободно, без печалба за него. От друга страна, през цялата 1840 г. и ранните 1850-те, Талбът поддържа строго лиценза си върху калотипния процес и завежда дела срещу нарушителите на авторските му права.

Съществуват предположения, че Арчър не е бил единственият изобретател, който е достигнал до идеята за употребата на колодия върху стъклена подложка. Арчър не оспорва, че и други са предлагали възможността за употреба на колодия преди него, но той е убеден в предимството на неговото практическо приложение. В “Notes and Queries”, той отговаря на кореспондент, който приписва откритието на колодиевия процес на Густав Ле Гре[4]: “Аз със сигурност съм първият, който публикува метода на използването му и посочих необходимите пропорции на различните химикали, необходими в процеса. Аз многократно бях посъветван да го рекламирам като “Archerotype”, но не исках да правя това, не защото се съмнявах в правото да го именувам на себе си, но бях доволен от цялостното признание на претенциите ми, и оставих другите да го назоват вместо мен. Ако го бях направил, другите не биха имали претенции към изобретението в този късен етап.”[5]

През 1852 г. Арчър заедно с Петер Уикенс Фрай измислят колодиевия позитив или т. нар. Амбротипия (ambrotype), процес който става изключително популярен за портретни снимки. Това е вариант на мокрия колодиев процес, в който гърба на недоекспонирания негатив се покрива с черна боя, хартия или кадифе, в резултат на което се разкрива уникален позитивен образ, често излаган в кадифена или кожена рамка/кутия. Най-новата мода във фотографския портрет – амбротипията е въведена през 1854 г. “Затворените кутийки с панти въвеждат елемента на изненадата, предизвикват драматичното чувство…След отварянето на кутийката това театрално чувство е ставало част от момента на разглеждането.”[6] В САЩ амбротипният процес е патентован от Джеймс Амброуз Кътинг през 1854 г. До голяма степен патентът на Кътинг е бил игнориран и е имал незначителен ефект в бързото разпространение на амбротипията в Съединените щати. Мокрият колодиев позитивен процес е преходен процес между дагеротипията и хартиените копия. Амбротипията е рядко използвана в западните страни за портрети след 1862 г., когато навлиза модата на хартиени копия от негативи на мокрия колодиев процес и меценатите започват да събират т. нар. Carte de visite портрети, за да ги съхраняват в албуми. В допълнение Aмериканската гражданска война (1861 – 1865) също допринася за преминаването от мокрите колодиеви позитиви върху стъклени плаки към по-трайните Carte de visite и позитивните  Феротипии (ferrotype или tintype)[7].

С развитието на фотографията и фотографската техника, първоначално се появяват неочаквано много периодични издания посветени на фотографията. Първото издание е “Daguerrian Journal” в Ню Йорк. През 1851 г. в Париж дебютира изданието “La Lumière”. Броевете му са нередовни и след няколко промени в собствеността и редакторския състав издаването му е прекратено през 1866 г. Един от редакторите на изданието Ърнест Лакан продължава със собствено издание “La Moniteur de la Photographie”, което остава в печат от 1861 г. до 1914 г. Първото немско списание “Photographisches Journal, Magazin fur Photographen Mater, Zeichner und Freunde deeser Kunst”, посветено на фотографията, се появява през 1854 г. Най-дълго издаваното периодично списание, посветено на фотографията – “RPS Journal” започва да излиза в Лондон на 3 март 1853 г.. Издава се от Кралското фотографско общество като “The Photographic Journal” и е в печат до наши дни. Днес изданието подържа и онлайн версия на адрес: http://www.rps.org .

Съществуват и периодични издания като “Anthony`s Photographic Bulletin”, който амбициозно започва през 1870 г. с тираж от 5 000 копия. Самото издание е било замислено като фотографски ресурс, предоставящ на своите читатели статии за фотографски техники и процеси, но е съдържало и рекламни материали на фотографски продукти и услуги. “Anthony`s Photographic Bulletin” се слива с “Photographic Times”, което спира да излиза през 1915 г. Първото седмично издание за фотографии, замислено да поднася информация само с изображения, е основаното през 1890 г. “ The Illustrated American”. Този замисъл се оказва твърде амбициозен и постепенно текстът започва да се настанява между изображенията, а последният му брой е издаден през 1899 г.

Масовото популяризиране на фотографията довежда до формирането и на фотографски “общества” или т. нар. “Camera Clubs”. Членовете на тези клубове се опитват да изследват художествените възможности на фотографията и да разграничат работата си от любителското занимание с фотография. Такива клубове процъфтяват в градските райони, като в Ню Йорк има най-много. Два от най-видните клуба “The Society of Amateur Photographers of New York” и “New York Camera Club” през 1896 г. се обединяват в “Camera Club of New York” и започват да отпечатват двумесечен бюлетин “The Journal of the Camera Club”. В изданието детайлно се представят заседанията, работата и събитията на клуба. Под тази форма бюлетинът е издаден само в четири броя, след което е разширен и преработен от Алфред Стиглиц. Известното издание на Стиглиц “Camera Notes” се появява през юли 1897 г. и бързо се утвърждава като престижно тримесечно списание. Изданието също така е и проводник на американските пикторалисти, насърчаващи фотографията като форма на изящно изкуство. През 1909 г.  “Camera Notes” е абсорбирано от “American Photography”, формирано през 1907 г. от съюза на “American Amateur Photographer” и “Photo – beacon”. Стиглиц изоставя през 1902 г.  “Camera Notes” и “Camera Club”, за да създаде групата на фотосецесионистите и нов тримесечник “Camera Work”.

Това е първото фотографско списание с фокус върху изображенията. Издаването му започва през януари 1903 г. На първите страници са помествани фотографии с най-високо качество, разграфяването на текста е базирано върху дизайна на Уилям Морис, а рекламите в последните страници на списанието (често проектирани от самия Стиглиц) са били артистично представяни. Това може би е един от първите примери на осъзната и търсена фоторедакционна дейност, коятозадоволява потребността от професионално ситуиране на фотогрфията в обществото. Развитието на фотографията води до потребност от творчески субект, достатъчно добре подготвен професионалист, който да я социализира в съвременната социокултурна среда. “Camera Work” е възхвалявано от Кралското фотографско общество като връхна точка на достойнство, вкус и художествена стойност. Изданието отразява изключително работата на фотосецесионистите и отделни броеве са посветени на няколко видни фотографа – Кларан Уаит, Едуард Стайхен, Джеймс Крейг Анан и Барон Адолф де Майер.

През 1906 г. “Camera Work” обявява откриването на галерията на Стиглиц “291” и започва да отразява дейността ѝ. По-късно Стиглиц преориентира интереса си към френското модерно изкуство, което се превръща в опора на галерията, следователно и на “Camera Work”. Произведения на художници като Анри Матис и Пикасо, започват да очертават важна линия – в действителност специален брой от август 1912 г. не включва фотографии. След спад на абонамента и други препятствия, предизвикани от ПСВ, изданието прекратява публикуването си през 1917 г. с два финални броя посветени на Пол Странд.

Базираното в Калифорния, Сан Франциско, издание “Camera Craft” започва публикации през 1900 г. и се превръща в официален орган на Асоциацията на фотографите на Калифорния през 1920 г. През 1930 г. се превръща в място за дебат между т. нар. “чисти” фотографи, водени от Ансел Адамс, и пикторалистите, чийто говорител е Уилям Мортенсен. “Camera Craft” публикува снимки и текстове на влиятелни фотографи като Ансел Адамс, Имоуджен Кънингам, Джон Пол Едуардс, Уилърд Ван Дайк и Едуард Уестън. През 1942 г. изданието е абсорбирано от “American Photography”.

Илюстрираните седмични издания, като “The Illustrated London News”, “L`Illustration” и “Die Illustrierte Zeitung” започват съществуването си през 1842 г. и 1843 г. Но в този момент тези издания основно се възползват от фотографията като помощно средство за гравюри. Фотографията започва да се появява съвместно с текст в списанията след изобретяването на полутоновия печат през 1880-те години. В резултат оформянето на страниците започва да получава по-голямо внимание, фотографиите стават все по-идейно подредени и скоро се появяват статии, включващи само фотографии и заглавия. Една от първите истории в картинки, появила се в седмично списание, е била съставена от серия от осем фотографии на Ottomar Anschütz, публикувани на 14 юли 1886 г. в изданието “Leipziger Illustrirte Zeitung”. През същата година “Le Journal Illustre” включва вдъхновеното интервю на Феликс Надар със столетника, химик и цветен теоретик Eugene Chevreul в серия от тринадесет фотогравюри, озаглавено “Изкуството да живееш 100 години”. Интервюто на Надар – фотографска секвенция, формираща разказ се счита за новаторски акт във фотожурналистиката.

Когато се подобряват полутоновите печатни техники, новинарските списания започват да представят историите в последователни картинки (т. нар. секвенция) и, както се очаква, обектите от национално значение като бедствия и войни започват да имат сериозно присъствие.

В заключение можем да кажем, че още със самото си „раждане“, фотографията намира своето логично място на страниците на книжните тела. Първоначално, като илюстративен материал в специализирани издания свързани със самата нея, а в последствие като основен инструмент за предаване на обективна и въздействаща информация в печата и медиите. С течение на времето става неразделна част от изданията, а днес основен носител на визуална информация в издателския свят и мета вселената.

Даниел Леков

Докторант: в програма „Кино, киноизкуство и телевизия“, департамент: „Кино, реклама и шоубизнес“. (e-mail: muksi2@gmail.com).

Тема на докторската дисертация: „Фотографската образност на мокрия колодиев процес в XXI век – портретна и комерсиална фотография“.

Научен ръководител: доц. д-р Енчо Найденов

[1] Цит. по Hannovy, Jhon . ENCYCLOPEDIA OF Nineteenth – Century Photography, Volume І, A –I Index, Routledge Taylor & Francis Group New York London, 2008

[2] Цит. по Hannovy, Jhon . ENCYCLOPEDIA OF Nineteenth – Century Photography, Volume І, A –I Index, Routledge Taylor & Francis Group New York London, 2008

[3] Christian Frederick Schönbein (1799-1868 г.) открива нитратния памук, известен в българската литература по темата под името – гърмящ памук. Този материал той открива като комбинира памучни влакна в смес от сярна и азотна киселина. Две години по-късно Джон Паркър Мейнард (студент по медицина в Бостън) от гърмящия памук създава траен, подобен на кожа медицински превързочен материал. Нарича го  collodion –  колодий, от гр. – kollodes – лепкав.

[4] В книгата си The Contemporary Wet Plate Collodion Experence, Джейкъбсън също посочва, че през 1850 г. Густав Ле Гре (1820 – 1884) предлага колодиума на д-р Паркър за фотграфски цели. Защото колодиумът според него е бил отлично средство за задържане на светлочувтвителната емулсия върху стъклена повърхност. Jacobson, Q. The Contemporary Wet Plate Collodion Experence, Studio Q, 2006.

[5] Цит. по Hannovy, Jhon . ENCYCLOPEDIA OF Nineteenth – Century Photography, Volume І, A –I Index, Routledge Taylor & Francis Group New York London, 2008

[6] Hannovy, Jhon . ENCYCLOPEDIA OF Nineteenth – Century Photography, Volume І, A –I Index, Routledge Taylor & Francis Group New York London, 2008

[7] Ferrotype / tintype – мокри колодиеви позитивни изображения върху алуминиева или друга метална плака.