Автор: д-р Енчо Найденов
Проект „Латентни портрети“
„…авторът представя статични изображения и в същия момент усещаш колко те са живи, естествени и реални.“[1]
„…30 лица. Гледат те така истински и изглеждат толкова реални, че усещането е за завръщане към нормалното – онова нормално, което толкова липсва; онова нормално, в което човешкият контакт и общуването лице в лице разкрива в пълнота палитрата на човешките емоции и реакции.“[2]
Ако човек работи дълги години в един жанр на фотографията (или друго изкуство) достига до един момент, в който има чувството че почва да се повтаря и да снима едно и също. Всеки път се опитвам да направя светлината или композицията по-различна, не каквато е била на предишен кадър. Но колкото и да се опитва човек, светлината на един портрет може да се раздели на няколко категории като: остра или мека, контрастна или спокойна, театрална или атмосферна, минималистична или богата, ефектна или незабележима, цветна или монохромна. В крайна сметка общото усещане за светлината в кадъра ще попадне в комбинацията на тези категории. И като цяло дори да можем да използваме 30-на комбинации на горните характеристики, те са краен брой различими визии. Като добавим към това възможните планове на заснемане на един портрет от цял ръст, през торс до само бюст (или детайл в някои случаи), виждаме че опциите не са толкова много на брой. Разбира се, може да направим и вариации като анфас, профил, полупрофил или дори по-екстремни композиции, но това увеличава нашия арсенал от кадри няколкократно, но не безкрайно. Подобен анализ прави и Джо Макнали: „Езикът на светлината. Това е как ние рисуваме историята на нашите обекти. Точно като езика, ние използваме едни и същи думи, отново и отново. Но просто ги комбинираме различно всеки път, когато допрем камерата до окото си“. [3]
Тук трябва да добавим, че рядко могат да се използват всички възможни опции при снимането на портрет на даден човек, защото дадена светлина може да не е подходяща за него. Светлината коментират и тук: „Фотографското осветление е нещо повече от само светлина. То е взаимовръзка между светлина, обект, и зрител. Ако трябва да говорим за светлината повече, то трябва да говорим и за обекта също.“[4] В същата посока разсъждава и Джос Марчези: „Няма такова нещо като стандартна осветителна схема за даден обект. Добрият комерсиален фотограф трябва да аранжира осветлението към конкретния обект за да се получи зададения визуален ориентир.“[5]
При осветяването на човешкото лице, без значение дали е с естествена слънчева светлина или изкуствен източник се получават различни зони – дифузно отражение, директен блик, преход светлина – сянка, неосветената част. Понякога може да имаме рефлекс от околната среда за подсилване на обема. Анализирайки лицето на човека, който ще снимаме, трябва да решим къде ще попаднат тези различни зони, така че да подчертаем или скрием някой недостатък, като го оставим в сянка или осветим директно. Това също е техника за намаляване на асиметрията в човешкото лице, която може да бъде доста пресилена при използването на неподходяща светлина. По подобен начин разглежда връзката светлина – лице и Кристофър Грей: „Когато погледнете снимка на човешко лице, в нея ясно трябва има три отделни участъка с информация, всяка от които допринася за разбирането ни за контраста – бликове (най-светлата зона), дифузно отражение и зона на преход към сянката.“ [6]
И все пак не бива да забравяме, че всяко човешко лице търпи различна трактовка, в зависимост от нашата идея и усещане за емоция. Можем да направим въздействащ портрет и като „нарушим“ казаното по-горе, ако това е нашето творческо решение[7]. Но то трябва да е мотивирано, за да не изглежда самоцелно и лишено от логика. Блеър Браун казва: „Осветлението има почти безкрайно количество вариации и пермутации. Няма само един ‚правилен‘ начин да се освети дадена сцена. И затова няма просто списък от ‚подходящите‘ осветителни техники.“ [8]
Безспорно основната рисуваща светлина играе най-важната роля при изграждането на един портрет. В реалния свят това е директната слънчева светлина и облачното небе. Втората по важност светлина е запълващата, която намалява контраста между светлините и сенките, създадени от основната ни светлина. В слънчев ден тази роля изпълнява небето и отражения от обкръжаващата ни среда. Големият контраст засилва драматизма в един кадър, доколкото ниският контраст създава по-спокойно и лежерно усещане. Това е също изразно средство за въздействие. Добавянето или разполагането на запълващата светлина може да е трудна и сложна задача, която крие различни опасности, от които най-голямата е да създаде втора сянка и да “конкурира“ основната светлина. За ролята на запълващата светлина говори и Луис Бенджамин: „Когато се работи със запълващо осветление има съществено значение отношението на двете светлини. Сенчестите части осигуряват чувството за дълбочина, което губим ако добавим повече запълваща светлина. Майсторството е в намирането на баланса между детайлите в сянката и обектът да не изглежда плосък.“ [9],[10]
Една от техниките, които използвам за постигане на „невидимо“ запълващо осветление наричам „продължаване на рисуващата светлина“. Идеята е да се продължи и уголеми основния източник по посоката на камерата и така да се заличи преходът между двете светлини. Отделно тази техника[11] оставя ръба на неосветената част (или и двата ръба, ако е фронтално) достатъчно тъмен за подчертаване на обем (а това е доста подходящо място за поставяне на нашата контрова светлина, ако е необходимо).
Отделно даден ракурс на лицето може да засилва негова черта, която той или ние считаме за неблагоприятна. Също така цял ръст или торс може да не е добър вариант за заснемането на дадена личност. Така че тези фактори рязко намаляват опциите за снимане на даден човек. Но нека да уточним нещо – тук става въпрос за снимането на човека, така че ясно да се вижда неговото лице и емоция. Ако правим артистичен или алтернативен портрет, можем да си позволим да не се вижда конкретно кого снимаме, част от кадъра да не е на фокус или с размазване от движение. При подобно творческо решение може да си позволим голяма свобода, до степен контурите на модела да са неразличими или чертите на лицето да са неразпознаваеми. Но това е предмет на друго изследване и на друг снимачен проект.
Съвсем различен подход за използване на запълваща светлина можем да имаме, ако искаме нашият портрет да изглежда заснет в среда (дори и тази среда да е минималистична). Околните стени, таван, под и предмети връщат светлина (понякога и цветна) и така създават усещането, че обектът се намира на дадено място. Разбира се, когато снимаме в студио ние сами си създаваме такава обкръжаваща среда, чрез допълнителни плоскости, отражатели или осветление. За ролята на помещението в снимката говори Хари Бокс: „В някои помещения има прекалено много отразяващи повърхности, които играят ролята на запълващо осветление и е трудно да се постигне контраст в изображението, заради това се използват черни материи за поглъщане на излишната светлина от едната страна на лицето.“[12]
Понякога композицията и светлината може да се определи от конкретните дрехи с които е облечен моделътили от липсата на такива. Например целият ръст може да подчертае дългите крака с един втален панталон.
Снимки 1 и 2: Тези два кадъра на Елеонора са на границата да бъде разпознаваема и нейната емоция да е видна, но това не са „класически“ портрети.
От всичко казано дотук правим извода, че привидно многобройните варианти за заснемането на един портрет могат да бъдат сериозно ограничени от мястото, стайлинга, пригодността на дадена светлина и ракурс към конкретното лице. Когато преди години стигнах до този извод, си зададох въпроса как да правя различни портрети всеки път, при положение, че мога да имам толкова ограничения?
Това, което прави портрета всеки път различен със сигурност е самият модел – човекът, който снимаш. Затова се концентрирах да снимам различни хора, като се стремях да използвам фотографски изразни средства подходящи за всеки един конкретно. И да се концентрирам най-вече върху емоционалното състояние и внушението към зрителя. Така се роди концепцията за „Латентните портрети“. Думата латентен означава скрит, невидим. Тя е свързана с фотографията от самото й начало, когато заснетото изображение е било скрито в лентата до нейното проявяване. Подобно на някакво скрито състояние в модела, което аз да покажа и заснема. Като в случая не говорим за режисирани и изиграни състояния, а за излъчване, което е присъщо за човека пред камерата, но не се показва често или е по-интересно за мен самия.
Коментар за наименованието на проекта прави и гл. ас. д-р Ангел Коцев: „В думата латентен може да се види препратка към множество направления, от една страна към чисто фотографското понятие за скрито изображение в класическата филмова фотография, от пред-дигитализацията, с която авторът е добре запознат. От друга, понятието може да бъде осмислено и извън техническите параметри и характеристики на работният фотографски процес, в смисъла на нещо скрито, в процес под повърхността.“[13]
Ако направим подобен анализ на повечето портрети на големите майстори в изобразителното изкуство, ще забележим, че и те използват дадена комбинация от изразни средства като композиция, светлина, тоналност подходящи за конкретния случай – рядко можем да видим екстремни крайности. И това е отново, защото са се водили от това портретувания и неговото състояние да са център на вниманието, а околна среда остава на второ място. Затова за мен най-важното качество, което трябва да притежава един мой портрет е емоционалното състояние на модела, неговото излъчване, какво иска да каже на зрителя с поглед, жест или просто със своята статичност в кадър. Водещо за мен стана съдържанието, а не конкретното техническо изпълнение и усложняването на кадъра със самоцелни ефекти.
Ангел Коцев казва: „В портрета, този момент е мига на отваряне на душата разкриваща същността на портретувания, и усета на фотографа да го разпознае и запечата. В снимките … на Енчо Найденов този момент се забелязва в погледа, аз бих го нарекъл – интимният момент, моментът на откровение, разкриващ скритата от погледа и грубата материя духовна човешка индивидуалност.“ [14]
Снимка 3: Този кадър на Ива Екимова е типичен пример за „случайно“ уловено състояние.
За реализирането на проекта са използвани описаните в предишната част фотографски техники и изразни средства. В следващите редове ще разгледаме някои от кадрите именно от тази гледна точка.
Голяма част от кадрите са направени на естествената светлина от прозорец в студиото. Наличието на големи прозорци в едно студио съм го считал винаги за сериозно предимство, точно поради факта, че на тях могат да се правят добри и естествени кадри. Светлината, която може да се получи при използването на прозорец може да бъде различна – от слънчев сноп светлина, през мека класическа светлина (тип Рембранд), до обща дифузна без висок контраст. За съжаление не можем винаги да контролираме външната светлина и често се съобразяваме с конкретните метеорологични условия. Възможно е да променим светлината от остра на мека чрез дифузия или да намалим контраста с добавяне на отражателни повърхности, но в облачен ден не можем да имаме остър рисунък. За качествата на естествената светлина говори и Дерек Риджърс: „Естествената светлина е чудесна за използване, ако се научиш да отчиташ начина по който пада, и да се научиш да използваш нейните качества в снимките си.“ [15]
Снимки 4, 5, 6: Тези три портрета са заснети единствено и само на естествена светлина.
Портретът на Анна (снимка 4) е заснет на големи прозорци (ширина около 6 метра) като тя е застанала по средата с лице към тях. Така се получава доста голям мек източник, клонящ към дифузен. Зад нея на около 2-3 метра е поставен тъмно син фон, който поради намаляването на светлината с отдалечаването от прозореца става почти черен. Снимката е направена в облачен ден, което изкисва и високо ИСО в случая 3200.
Средният кадър (снимка 5) е направена на прозорец в ляво от модела с неголям размер и височина. За допълнително „снишаване“ на прозореца е използван сребрист отражател с относително голям размер поставен на пода близо до прозореца. Светлината естествено потъва с увеличаването на разстоянието до прозореца и така се получава високия контраст и тъмната нейна дясна страна. Долният ракурс се комбинира добре с посоката на светлината и подчертава челюстта на модела.
Портретът на Анастасия (снимка 6) е направен на значително по-голям и висок прозорец, за да постигнем по-равномерно осветяване на цялото тяло. От нейната лява страна малко зад нея е поставен допълнителен бял отражател с голям размер (2 метра) за допълнително скулптиране и отделяне на тялото от фона.
Посочените три примера са само част от възможната употреба на естествената дневна светлина в едно студио (или което и да е снимачно помещение). Но те са доказателство, че това е работещ и подходящ вариант за постигането на желания резултат. Може би в случая най-важното предимство е, че ефектът от светлината се вижда на живо и може да се прецени на момента дали и какви корекции са необходими. Предпочитам да работя с дневна светлина, когато това е възможно, защото е естествена, източникът е само един и трудно може да направиш светлината неестествена или алогична. На същото мнение е и Кристофър Грей: „Най-успешните снимки са осветени така, все едно светлинният източник е само един. Защото живеем на Земята и имаме само едно слънце и сме свикнали с идеята за един светлинен източник. Това не означава, че не може да използвате повече осветителни тела (но трябва да ги разполагате внимателно), а само, че най-сполучливите снимки стават когато изглеждат като едно тяло.“[16]
Снимки 7, 8, 9: Тези три портрета са заснети единствено и само на изкуствена светлина.
В контекста на описаните фотографски изразни средства, при липсата на дневна светлина или невъзможност да снимаме на нея, ние се стремим да я имитираме с изкуствена. Дали ще изберем постоянно осветление или светкавично зависи от всеки конкретен случай и няма общо правило или препоръка.
Портретът на Марина (снимка 7) е направен като имитация на прозореца от кадър 4. За целта е използван огромен бял отражател с площ няколко квадратни метра близо до модела. Отново да значително разстояние зад нея е поставен фон, който естествено да потъмнява.
Кадърът на Магдалена (снимка 8) наподобява снимка 5, защото осветлението е поставено по-ниско от обичайното и създава този по-драматичен ефект. Също така светлината отново „потъва“ в дълбочината на помещението, създавайки високия контраст. Отново използваме по-нисък ракурс. Относно долното осветление Паскал Бетанс казва: „Долното осветление дава на модела драматичен, но и малко диаболичен ефект. Често се използва за усещане на страх от персонажа.“[17] Но както се вижда от горния кадър, ако се използва разумно в комбинация с нисък ракурс и позиция на главата има красив ефект.
Кадърът в цял ръст на Венеса (снимка 9) е заснет по подобие на снимка 6, като е използван голям висок източник на светлина на около 3 метра от модела, създавайки това цялостно равномерно осветяване на човека. Разликата е, че няма добавен отражател от нейната дясна страна, поради факта, че имам светъл фон и има добро очертаване на силуета на модела. Предимството на снимането на светкавици в този случай е, че моделът може спокойно да се движи, без да се притесняваме от прекомерно размазване.
Както се вижда няма пълно подобие на кадрите между примерите за естествена и изкуствена светлина, защото такова не е търсено при тяхното заснемане. Всеки един от кадрите е направен от комбинация на изразни средства, които съм счел за най-подходящи във всеки конкретен случай. Отделно те се различават и по използваните дрехи, фон, жест и т.н. Когато използваме изкуствено осветление най-важният момент е да си представим каква сцена от реалния живот искаме да пресъздадем и да се опитаме да я наподобим. Тъй като всеки един от нас ежедневно вижда как „работи“ слънцето като основен източник, ни е много лесно да преценим доколко е „естествена“ светлината създадена в студио или декор. Винаги може да има отклонения и несъответствия, но ако в рамките на някакъв допустим толеранс зрителя ще възприеме светлина като истинска. Хари Бокс казва: „Важна съставка от процеса на осветяване на дадена сцена е намирането на причината за основната (мотивиращата) светлина. Тя може да е реална или да съществува само във въображението на фотографа и гафера. Определянето на тази светлина и създаването внасят реализъм в изображението.“ [18]
В студио най-трудно ще заснемем кадър с естествена остра светлина, защото за да се получи това или трябва да сме много близо до прозореца, или той да е доста по-висок от модела. Отделно слънцето не трябва да е в зенит и да осветява самите прозорци. Също така при по-ниската позиция на слънцето светлината се променя буквално за минути и трябва да снимаме много бързо. Затова най-често ако искаме да имаме остра светлина в студиото тип слънчева, е най-лесно и практично да си я направим сами.
Джо Макноли има много образно сравнение за естествената светлина: „Светлината е като живака (бързо движещ се и променящ се). Магия. Тя е тук, после е там. И после я няма.“[19]
Снимки 10, 11, 12: Тези три портрета са заснети с използването на остра изкуствена светлина.
Кадърът на Лиляна (снимка 10) имитира слънчева светлина върху човек застанал близо до бяла стена и ясно се вижда отчетливо очертаната сянка. Единствената разлика с реалността е, че навън тази сянка щеше да има синкав оттенък. Не го направих, защото исках целият кадъра да е в топлата гама, с подобни цветове.
Портретът на Ива (снимка 11) имитира донякъде светлината на изгрев, ниската позиция на слънцето и наситените топли оттенъци. Фонът е условен, без да става ясно къде се намира модела.
Кадърът на Василена (снимка 12) е направен по-различно от първите два – тук острата слънчева светлина се използва за контрово осветление. В природата често можете да направите снимка и слънцето да огрява контура и косите на модела отстрани или леко отзад. Така се създава допълнителен обем и игра на светло и тъмно в кадъра. Цветовете са манипулирани, но е запазена основната идея – контровата светлина от „слънцето“ да е малко по-топла.
Разбира се, кадри могат да се правят и с нарушаване на някое от правилата за естественост на светлината най-вече. Разбира се, трябва да обслужват общата идея и да стоят хомогенно.
Снимки 13, 14, 15: Тези три портрета са заснети с използването само на изкуствена светлина.
За портретът на Йована (снимка 13) е използван един източник на светлина, който е студен, а това предполага облачен ден. Но неговият характер с по-скоро мек към остър, което е нехарактерно за натурните снимки.
Американския план на Ванеса (снимка 14) е заснет с остър източник на светлина, но за разлика от слънцето тук нямаме остро очертана и плътна сянка (като на снимка 26), което прави контрастът по-нисък и не толкова драматичен, особено на фона.
Портретът на Естер (снимка 15) е направен с използването на смесено осветление – постоянен източник за топлия цвят и светкавица за зелената светлина. Подобна атмосфера е характерна за някой интериор и не може да бъде срещана в реалната природа.
Този проект не е завършен и никога няма да бъде, защото той показва различни хора и състояния, а това е предпоставка за снимане на нови хора, нови трактовки и продължения на проекта.
[1] Доц. д-р Илия Кожухаров – Енчо Найденов – фотографът джазмен, Списание „Култура“, април 2022
[2] Доц. д-р Кристиян Постаджиян – Изложба на Енчо Найденов, Списание Следва, май 2022
[3] Joe McNally, The Hot Shoe Diaries, New Riders, 2009
[4] Fil Hunter, Steven Biver & Paul Fuqua, Light-science and magic, Focal press, 2007
[5] Jost J. Marchesi, Professional Lighting Technique, Bron Electronik, 1998
[6] Christopher Grey, Studio Lighting, Amherst Media, 2010
[7] В мастър класа на известния оператор Роберто Шафър говори за това коя светлина е правилна за човека и коя за идеята и как да се съчетават, https://www.youtube.com/watch?v=GsAv0veE8F4
[8] Blain Brown, Cinematography – theory and practice, Focal press, 2012
[9] Luis Benjamin, The naked and the Lens, Focal Press, 2010
[10] За необходимостта от ясно изразена сянка за създаване на обем се говори и в този мастър клас на известния оператор Роберто Шафър, https://www.youtube.com/watch?v=GsAv0veE8F4
[11] За подобна техника говори и кинематографът Арт Адамс в обучителното видео в официалния канал на ARRI (www.arri.com) в Youtube, където споделя че за него това е един от най-естествените начини за поставяне на запълваща светлина (https://www.youtube.com/watch?v=IBidO–h6Fo&list=PLWZsbdmSWn7c2J3Ij_byYT67fe6Wz46Ki&index=7&t=1368s)
[12] Harry C. Box, Set Lighting Technician’s Handbook, Harry C. Box, Focal press, 2010
[13] Гл. ас д-р Ангел Коцев – Рецензия Латентни портрети, Годишен сборник на департамент КРШ, 2022
[14] Гл. ас д-р Ангел Коцев – Рецензия Латентни портрети, Годишен сборник на департамент КРШ, 2022
[15] Terry Hope, Nudes стр. 54 – Black and White Photography, Rotovision SA, 2001
[16] Christopher Grey, Master Lighting Guide, Amherst Media, 2004
[17] Pascal Baetens, Nude Photography, DK Publishing, 2007
[18] Harry C. Box, Set Lighting Technician’s Handbook, Harry C. Box, Focal press, 2010
[19] Joe McNally, The Hot Shoe Diaries, New Riders, 2009
Тук ще откриете допълнителните източници, използвани за създаването на цялата статия.
Библиография:
- Jost J. Marchesi, Professional Lighting Technique, Bron Elektronik, 1998, ISBN 3 7231 0059 7
- Blain Brown , Motion Picture and Video Lighting, Focal Press, 2008, ISBN: 978-0- 240-80763-8
- Terry Hope , Nudes – Black and White Photography, Rotovision SA, 2001, ISBN 13: 9782880465339
- Kirk Tuck, Photographic Lighting Equipment, Amherst Media, 2010, ISBN-13: 978-1- 58428-993-7
- Blain Brown, Cinematography – theory and practice, Focal press, 2012, ISBN-13: 978- 0240812090
- Fil Hunter, Steven Biver & Paul Fuqua, Light-science and magic, Focal press, 2007
- Christopher Grey, Master Lighting Guide, Amherst Media, 2004
- Christopher Grey, Studio Lighting, Amherst Media, 2010
- Joe McNally, The Hot Shoe Diaries, New Riders, 2009
- Pascal Baetens, Nude Photography, DK Publishing, 2007
- Harry C. Box, Set Lighting Technician’s Handbook, Harry C. Box, Focal press, 2010
- Luis Benjamin, The naked and the Lens, Focal Press, 2010
Интернет и други дигитални източници:
1. https://www.youtube.com/c/Znqt
2. https://www.youtube.com/c/BrianHunt
3. https://www.youtube.com/c/geraldundone
4. https://www.youtube.com/c/jamiewindsor
5. https://www.youtube.com/c/WaqasQazi
6. https://www.youtube.com/c/StudioBinder
7. https://www.youtube.com/c/KarlTaylorPhoto
8. https://www.youtube.com/c/PotatoJet
9. https://www.youtube.com/c/PeterMcKinnon
10. https://www.youtube.com/c/SeanTuckerphoto
11. https://www.youtube.com/c/MiguelQuilesJr
12. https://www.youtube.com/watch?v=puBHrY_HmQw
13. https://www.youtube.com/watch?v=tG81DPy_Djc
14. https://www.youtube.com/watch?v=GsAv0veE8F4
15. https://www.youtube.com/watch?v=kB5xkGZmf_Q
