Проектът

Безспорно най-разпространеният жанр в комерсиалната  фотография е портретът, който се използва с рекламни или комуникационни цели. И това е логично, защото продукти се произвеждат за потребление от хората и е естествено да видим как се ползват или в нашия случай как се произвеждат, отново от хора.

Всеки комерсиален проект започва със задание – в този случай беше кампания по повод 8март- денят на жената. В производството на Виденов работят много жени и компанията искаше да отдаде им необходимото внимание и да засвидетелства уважение към труда им. За целта трябваше да се заснемат два типа кадри. Първият тип бяха строго конкретни (човек на работното си място) с ясна комуникационна за социалните мрежи, която показваше признателност към работещите жени. И втори тип, който да покаже жените в тяхната работа среда, да запечата тяхното настроение и емоция, както обичаме да казваме в екипа – уловен момент на истина. Разбира се, във всичко това има доза условност (както ще видим в анализа), но смея да твърдя че въпреки цялата постановъчност на задачата, успяхме да уловим този миг истина. Казвам ние, защото това е екипна работа и всеки един от нас допринася за крайния резултат.

След получаване на заданието, почва неговият анализ. Първото и най-важното нещо е кой снимаме, каква е характеристиката на нашите персонажи. В този случай – това са работници в цеховете на Виденов, които не са професионалисти и най-вероятно имат минимален или никакъв опит пред камера. Възможно е да се снимат редовно сами за социални мрежи, когато се чувстват добре или хубави, но малко е вероятно да се снимали по необходимост. Това води до няколко проблема за нас и за тях – липса на опит, възможно притеснение пред камера, необичайна роля в която ги поставяме, защото стават център на внимание, страх от провал и като цяло  очаквания за краен резултат. Моят опит показва, че е изключително рядко се срещат хора, които се снимат за първи път пред голям екип и се държат естествено и спокойно. Затова нашата работа е да ги накараме да се чувстват добре и да имаме шанс да получим тези истински кадри.

Постигането на тази задача има няколко етапа – предварителна подготовка, обяснения на терен и напътствия по време на самите снимки. Да разгледаме всеки един от тези етапи в детайл.

Преди да опиша целия подготвителен процес, трябва да кажа, какво от самото начало със сигурност ни беше ясно, че не трябва да правим. Най-лошият вариант за заснемане на непрофесионалисти, хора без опит е да ги поставим по средата на един голям бял фон, целият екип да се вторачи в тях и да им казваме: „Хайде сега гледате естествено“, докато ги заслепяваме със светкавици. Само професионалисти (модели, актьори) с голям опит пред камера могат да се справят с така поставена задача. Затова ние трябваше да направим нещо друго.

Подготовката

• От самото начало знаехме, че ще заснемем жените в цеховете на Виденов. Причините за това са следните:
• Готова локация – няма нужда от декор или одекоряване. Цеховете са нови, много модерни и фотогенични.
• Множество персонажи – няма да е нужна сложна логистика по транспорт, настаняване и т.н.
• Естествена среда за нашите герои, където да се чувстват по-сигурни.
• Винаги снимките в добре оформена среда, с големи пространства и разстояния, дава мащаб на един проект и прави кадрите по-дълбочинни и ефектни.

Относно мястото на снимки известеният фотограф Ани Лейбовиц казва: „Средата е важна за моите снимки, винаги предпочитам да снимам хората в тяхната среда“. ¹

Задължително преди снимки се прави оглед на място на локациите, избират се конкретните места за снимки, описва се какво е необходимо като техника за всеки един от кадрите. Съобразяваме се и с метеорологичната прогноза, дали ще вали, дали ще има слънце. Всяка една от локациите се оглежда за най-подходяща гледна точка, прави се пробен кадър, понякога и с персонаж в него. Всички тези снимки и описания отиват после в „книгата“ на продукцията, за да може екипът  да е наясно къде какво се снима. Поради много ниските външни температури, решихме да заснемем ограничен брой сцени навън и то ако времето позволява.

Арт директорът Георги Манов предложи няколко различни подхода към заснемането на тези кадри като визия, от една страна инспирирани от класически портрети от началото на фотографията, но смесено със съвременен подход за представяне на персонажите и мястото където се намират. И това комбинирано с заснемане, което той го нарича „между кадрите“. За последното ще стане подробно дума в частта за реализацията на проекта.

Най-класически тип портрет е когато човекът застава на определено място, позира статично в очакване да го снимат. Ние наподобихме тази ситуация, като използвахме предварително създаден твърд фон, който местихме от локация на локация. Но разлика от кадрите от началото на миналия век е, че този фон беше частичен, не покриваше целия кадър, за да може да си види реалната локация на която сме. Отделно така този фон отделя обекта от мястото, но не напълно. Разбира се, цветът на този декор беше фирменото червено.

Вторият важен привнесен елемент е букетът, който се появява в ръцете на жените в част от кадите. От една страна той е символ на уважение и внимание, от друга внася цветен свеж елемент в кадрите. И най-важното – разсейва героинята от самите снимки.

Използваните дрехи за фотографията са работното облекло на жените, единствената разлика е, че на повечето от дрехите няма брандинг, защото при кадри с повече хора, той би бил повтарящ се елемент, ненужно отвличащ вниманието. И все пак, ако на някои от кадрите е имало брандинг, който разсейва, е махнат на поспродукция.

При подготовката обсъждахме и начина на снимане, защото ни беше ясно че трябва да се движим бързо, да сменяме много места и да сме мобилни. Изборът на техниката е бил в тази посока.

Цветовете

В ерата на мощните инструменти на Фотошоп и корекциите на AI, повечето неща наистина могат да се оправят на поспродукцията, включително и цветовете. Но това е допълнителна работа, много по-лесно е да се помисли предварително за цветовата палитра и да се направи постановката спрямо тази идея. От опит знам, че в колко по-реална среда поставиш хората, като декор, светлина и дори цветност, толкова е по-голям шанса те дадат по-добро изпълнение. Затова съм привърженик да се прави максимум от изображението още в камерата.

От самото начало имахме зададени следните цветове: бяло – всички стени в завода са бели, червено – фирмен цвят и цветовете на дрехите и цветът на кожата, които е по-скоро близък към червеното и образуват заедно подобна цветна схема. Трябваше да решим дали да останем на нея или добавим още цветове, които да я обогатят. Светлината в завода беше по-скоро студена, отколкото топла и това даде възможност да добавим още един лек цвят – синьо, но по-скоро с уклон към циан (от към страната на синьото). И така да направим схемата допълващата се към подобни. Тук има една особеност, ако малко по-студена светлина се отрази от дървени плоскости те ще станат по-скоро зеленикави с уклон към циан (но от към страната на зеленото). И така в някои кадри получихме две допълнителни схеми, които заедно са противоположни.

В повечето кадри цветът на лицето е „пазен“ с допълнително осветление, което е или като запълващо или като рисуващо, но за това в главата светлина. При външните кадри камерата е настроената на цветна температура около 4000-4200 Келвина за да може дневната светлина също да изглежда по-студена.

Снимачен процес

Още по време на подготовката се прави план и се взема решение, кой кадър кога ще снима, каква ще е последователността. Това се определя от:

• Естествената светлина, кога е подходяща за дадената сцена.
• Кога дадената локация е свободна за снимки.
• Кои персонажи кога са свободни за съответните кадри.
• Колко време е необходимо за преместването от едно място на друго (винаги целта е всичко да става с по-малко местене).
• Съобразяване с времето за преместване на малкия червен декор.
• Колко време е необходимо да се постави осветление или за модификация на светлината като цяло.
• Съобразяване и с други хора (например, персонала на завода), ако се налага те да докарат реквизит или да се подреди нещо в кадъра.

Винаги при планирането се залага програма максимум, която е малко повече от това което ни е нужно, но е по-добре да има кадри кои да не използваме, отколкото да ни липсват кадри. Отделно не винаги всеки кадър се получава толкова добър, колкото сме се надявали, като за това причините са много и различни.

Най-интересната част от самото снимане беше в кой МОМЕНТ снимахме. Кой е точният миг, в който натисках копчето? През цялото време Георги Манов режисираше хората и им казваше какво да правят. Ако трябва да съм точен – правилната дума е разсейваше. Той ги караше да правят различни действия, а аз снимах между тези действия, тоест в момент, в който не се предполага, че се снима или човекът не се е „нагласил“ за снимката. Така се получават тези кадри между  кадрите. Защото човекът не предполага, че го снимат точно в този момент, а и е зает с действието, и така оттук и неговата реакция и поведение са по-истински.

Ани Лейбовиц споделя за работата си хора: „В началото не бях развила метод за комуникация с обекта на снимане. Мислех, че просто трябва да го наблюдавам. Не знаех, че можеш да контролираш ситуацията само с начина, по който говориш с човека. И така да изкараш от него емоция“.²

Сигурно повечето хора биха си помислили, че трябват дълги повторения за да се получи този случаен кадър, но в реалността това става неочаквано бързо и без безкрайно много дубли.

Подобен е подходът и при повече от един обект в кадър, Манов им задава различни задачи и всеки е улисан в действието и забравя за камерата. Като най-важното е, че те също се забавляват когато чуват: „Дай букета.. не, не вземи го пак“, „Свали каската … не,  не  с каска е по-добре… извинявай обърках се, свали я пак.“

Светлината

Ако един проект гони да изглежда естествен и „случаен“ е изключително важно светлината да не възприема като изкуствена, както често се казва – да не стои „светено“. И затова всеки проект трябва да има описание какво представлява светлината в него и какво не би да се прави. В нашия случай –  да не е „светено“. Ето някои характеристики на светлина за този проект:

• Максимално използване на наличната светлина, естествена и изкуствена.
• Добавяне на светлина където е необходимо за подчертаване на обекта.
• Светлината трябва да работи добре за цвета на кожата на жените.
• Светлинния контраст да е максимален (където е възможно).
• Добавената светлина в помещенията за осветяване на интериора да е със същия цвят като общото осветление в завода (което беше доста добро и равномерно).

Освен горните условия, трябва да се съобразим и с това да сме мобилни, бързи и с минимални корекции да продължаваме да снимаме. Затова от гледна точка на светлината имахме три основни действия:

1. Избирахме най-подходящото място на локацията като светлина и там позиционирахме нашия герой.
2. С помощта на кътери и флагове спирахме излишната светлина за да увеличим вътрешния контраст на кадъра.
3. Ако се налага добавяхме и наше осветление за предния план или да осветяване на интериора (където беше прекалено тъмен).

Хари Бокс застъпва същата теза по повод точка 2 и ограничаването на светлината: „В някои помещения има прекалено много отразяващи повърхности, които играят ролята на запълващо осветление и е трудно да се постигне контраст в изображението, заради това се използват черни материи за поглъщане на излишната светлина от едната страна на лицето“.³

Една важна подробност – използвахме само постоянно LED осветление (изключение на общия кадър поради голямата мощност), основно поради факта, че така никой няма да знае кога точно се снима. Отделно и светването на светкавицата има стряскащ, притеснителен ефект за повечето хора. И другата причина беше, че можехме само с настройките на LED-а да изравним цвета му с този на наличното. Така работихме по-бързо, защото слагането на цветни филтри винаги забавя процеса.

Добавянето на допълнително осветление може да се наложи и за да се направи тонална разлика между  преден и заден план, така важният за нас обект изпълва повече. Известният кинематографист Дийн Колинс също описва тази необходимост от разделение: „Често срещан проблем е, когато предният и задният план имат една и също експозиционна стойност, така те се сливат. Може да се използва допълнително осветление или контра за да се отдели предния план от фона“.⁴

И както често се случва за лицето ни беше нужна малка преносима лампа на батерии на минимална мощност, а за осветяването на помещенията – стотици ватове….

Снимачна техника

От казаното за осветителния подход стана ясно, че не сме работили с голям интензитет на светлина в закритите помещения. И все пак данните бяха 200-800 ISO, скорост 1/100с – 1/250с и бленда 1.4 – 2. Приемливата стойност на ISO-то не предполагаше много шум във финалните кадри, но аз не бих се притеснил от шум в конкретния проект, дори сме добавяли малко шум в постпродукцията, защото считам, че му отива.

Интересният момент е защо всички кадри са направени на толкова отворена бленда? И едновременно с това фоновете не са безлични като фототапет. Използвани са обективи в диапазона 20-50мм, всичките са светлосилни. Комбинацията от среден до общ план с широк обектив и отворена бленда дава точно това усещане за фокус и акцент на предния план, без да се губи визията на самото място. Така предният план и фонът са хомогенни, без да се късат един от друг. Ако същата бленда се използва на дългофокусни обективи, отзад всичко ще е обща мъгливост и неразбираемост, което не работи за случая.

Също така, по-късофокусните обективи предполагат по-близка дистанция при самото снимането, което сега е не само модерно, но и поставя зрителя по-близо до обекта, вкарвайки го в действието.

Както вече казахме условията за снимане бяха следните: максимално отворена бленда, ниска осветеност, лек шум от исото и скорост на границата на спирането на движението. За мен е важно в тази ситуация обективът да не вкарва прекалено много „дефекти“, защото това би отвличало вниманието и би било рисково за финалното качество на принтовете. Това е творческо решение и е моята представа за визията кадрите. Друг автор може да реши, че точно обектив с повече дефекти е по-подходящ за тази серия. Това ни прави различни.

За снимките са ползвани две камери – едната е с малка резолюция от 12 Мпиксела за кадрите за социалните мрежи и друга с 61 Мпиксела – за изложбените кадри.

Постобработка

Предполагам вече е станало ясно, че конкретно за този проект сме искали да има минимална постпродукция, за да запазим максимално кадрите естествени. Но в наши дни е трудно да няма съвсем никаква допълнителна обработка, защото на терен често нямаме достатъчно време за да се подреди, изчисти или премести нещо. Понякога има и детайли, които не могат да бъдат премахнати.

На някои кадри се налагаха леки цветни корекции, защото източниците на наличното осветление не съвпадаха по цвят и са изравнявани, но не напълно, а колкото да не прави впечатление.

1. Annie Leibovitz, At work, Jonathan Cape London, 2008
2. Annie Leibovitz, At work, Jonathan Cape London, 2008
3. Harry C. Box, Set Lighting Technician’s Handbook, Harry C. Box, Focal press, 2010
4. Dean Collins on Lighting by Dean Collins, DVD, UPC 853824001216