Отварям очи и буквално със скок дръпвам завесата на прозореца. След нощ обилни дъждове виждам окъпана градина, огряна от свежи слънчеви лъчи. Бутам половинката, пускам кафе машината и започваме трескаво да стягаме фото чантите. Днес ни предстои пътуване по долината Вахау и стискаме палци времето да е с нас. След глътка кафе и заредени с много енергия (сигурно от кроасаните с шоколад) поемаме към Уестбанхоф където си купуваме комбиниран билет за разходка из Вахау. Билета включва: 9:00 влак до Мелк, от там разглеждане на абатството, след това в 13:30 с корабче слизаме по река Дунав до Кремс (около 2 часа) и от Кремс до Виена. Цената е около 50 евро и общо взето е препоръчителна дестинация за всеки пътешественик.
Качваме се на влака и потегляме. Времето пак започна да се прави на капризна девойка и ту се усмихва, ти се цупи.
Слизаме на гарата в Мелк и общият поток ни увлича към абатсвото. Изоставаме малко за да може да отразим тук там някоя снимка. Все пак стигаме до абатството. Вътре има няколко наистина красиви зали с богато изрисувани тавани, но не на всякъде може да се снима за наше съжаление. Компенсираме със снимки на красивите вити стълбища. Тук успявам да се възползвам от предимството – подвижен дисплей на Canon EOS M3 – хем снимах от максимално нисък ракурс хем с протегната максимално далеч от мен ръка. Ако имах повече време щях да го оставя на земята и да се възползвам от Wi Fi управление през смартфон.
След разходката из абатството, няма как да не седнем на “главната” улица и да се насладим на шницел и бира. До нас американската група яде пица (не знаят какво губят). Шницела започна да пие много бира и затова решително ставаме и се отправяме към пристанището. Пристанище силно казано, по-скоро ръкав на Дунав с два подвижни понтона и опънат мост. Понеже сме последни успяваме едвам да намерим място в задната част на палубата. Докато се настаняваме, кораба изсвирва, дава заден и 2 минути по-късно се носим по тихия… ъъъъ… бял… не е бял… Дунав. В този момент слънцето си дава обедна почивка. Късмет… Въпреки това прозира тук там и успяваме да спретнем някой и друг кадър.
Изключително приятно е пътуването по реката. Брули те вятър а покрай теб се носят лозя, лозя и тук там някое малко селце. Чак да забравиш да снимаш.
Достигаме до крайната си точка на Дунав-ното си пътуване – Кремс. Определено по-голям град от Мелк, но толкова интересен за снимане. Имаме около час и половина за разходка, да хапнем сладолед и да се качим на влака за Виена. Утре се надяваме слънцето пак да е с нас, защото след облачното приветствие много ни се ще столицата да ни покаже слънчевият си облик.
Стискайте палци.
