Не ме свърта на едно място и това е. Обожавам да пътувам и все си търся начин как да оправдая тази моя страст. Ето ме днес тоест няколко месеца по-рано, стоя в заседателната зала на Canon България и въодушевено, ръкомахайки обяснявам колко е добра идеята да изпробвам новата безогледална фото камера – Canon EOS M3 във… Виена. За да подсиля ефекта споделям идеята, че няма да се кротна само във Виена, но и ще отскоча по долината Вахау и защо не до Залцбург. Хората ме слушат, водят си някакви бележки, нещо си шушукат, но общо взето запазват лица като на изпечени състезатели по покер. Разиграваме както се казва една две ръце и при последното раздава… тоест при последвалата ни среща с удоволствие научавам, че Canon България ще подкрепи идеята ми.
Събирам общо на събрание на изпълнителният съвет на Фото кафе (тоест половинката и аз) мислим, планираме и удряме печата в календара. Дата е известна, билетите са налични, квартирата осигурена. Тръгвам с 2 фото камери Canon 7D Mk II + Canon EF-S 10-18mm f/4.5-5.6 IS STM и Canon EOS M3 с китовият: Canon EF-M 18-55mm f/4.5-5.6 IS STM
Софийското метро вече ходи до летище София. След час и нещо полет успешно кацаме на летище Виена. Австрийската столица ни посреща по-скоро намръщена от колкото слънчева. Час по-късно разтоварили багажа в квартирата (едно супер приятно студио на 300 метра от двореца Белведере), грабваме фото камерите и излизаме на снимки. Времето се мъчеше всячески да ни откаже от тази наша идея. Показваше слънце за 3-4 секунди и там огрее и го покрие с плътна облачна пелена, не стига това и леко поприпръска… да ни върви по вода. Ние сме смелчаци и не ни пука. Пролетните дъждове са краткотрайни, а Виена е бъкана с местенцa за подслон, дали някоя катедрала, дали кафене с вкусна торта, или пък бирарийка. Навсякъде се възползвам и дискретно успявам да поснимам на закрито. Не използвам светкавица, за да не привличам внимание, а и се опитвам да уловя естествената светлина мястото, което снимам. Някъде дори успях и да се самоснимам.
Използваме всеки един момент, когато не вали за снимки. Малко трудно се снима в такова мрачновато време, особено градска архитектура. Липсва обема, който придава слънцето с неговите сенки. Експонометрите на фотокамерите се лъжат и почти всички снимки се налага да ги правя при +2/3 до 1 степен отгоре корекция. Извинявам се, ако съм по прекалил с използването на широката оптика. От преди знаете, че ми е страст, а и предстои да спретнем ревю на Canon EF-S 10-18mm f/4.5-5.6 IS STM по нататък. Когато снимате с толкова широк обектив в град използвайте перспективните изкривявания в своя полза и направете снимката така както не я виждаме с нормалното си зрение. Щом е облачно се старайте да не вкарвате небе в кадъра… поне колкото можете. Получава се силен контраст който в случая не е добра идея.
Успяваме да се качим почти на най-високото място над Виена. Там времето за момент изтървава слънцето, колкото да направим кадър и отново го покрива с облачна пелена. Озоваваме се пред „газомерите“ сега превърнати в обществени и жилищни сгради. Имат топла връзка помежду си, като преходите са интересни, а и следваме тукашната алея на славата с отпечатъци на известни звезди.
Лека полека… направо за нула време деня се изтърколва и се оказваме доста притъмняла Виена. Небето се очаква да се стовари върху нас всеки един момент. Време е да се прибираме, утре ни чака разходка по долината Вахау, а са обещали хубаво време.
Няма как да не направим още няколко снимки, на път за квартирата минаваме покрай замъка Белведере и покрай фонтана намиращ се в долната му част. Фонтанът е много красив и впечатляващ и направих сигурно поне 30 снимки от различни ъгли и в различно оцветяване. В крайна сметка се откъснах и набързо направих още няколко снимки. Не нося статив… за какво ме е? Нека си седи в куфара (оправдавам се), а и наистина почна да прикапва сериозно… Довиждане от облачна Виена, ще се видим надявам се утре от слънчевата Вахау.
