След вчерашната разходка из слънчева Виена, днес е ред на Залцбург. Ставаме рано, рано и поемаме към Уестбанхоф където ни чака чисто нов двуетажен влак. Наместваме се удобно на горния етаж и се възползваме максимално от предлаганите удобства като: кафе меланж и Wi Fi. До Залцбург има около 300 километра и малко повече от два часа път. Покрай нас летят поля и китни селца и от време навреме и някой тунел. Тунела го споменавам, защото за пръв път преживявам усещането да вляза в тунел с 200 км в час… малко е… заглъхващо.
Времето отлетя и вече сме на гарата в Залцбург. Насочваме се към първата ни цел – замъка извисил се над града. Минаваме набързо през старата част и буквално се натъпкваме във фуникуляра, който ще ни отведе в крепостта. Тук губя някъде нежната половинка на Фото кафе заплесвайки се да снимам разни несъществени детайли. Гледката от високо е впечатляваща, има тераси подходящи за панорамно снимане, но пък аз си имам свръх широко ъгълен Canon EF-S 10-18mm f/4.5-5.6 IS STM от който се възползвам максимално. На една от терасите откривам половинката си да сменя разни обективи в търсене на по-добрия кадър. Започваме отново да се надлъгваме със слънцето което за пореден път през това пътуване решава да се прави на срамежливо и се крие зад облак. За щастие днес сме въоръжени с време и търпение (и бира) и търпеливо чакаме вятъра да раздуха облаците. Търпението е възнаградено, снимаме, пак снимаме и продължаваме. Следва обиколка на замъка тук там някоя снимка и ето ни пак във фуникуляра на път към стария град.
Слънцето щедро сипе лъчи, което ме провокира да изпробвам до колко обективите Canon EF-S 10-18mm f/4.5-5.6 IS STM и Canon EF-M 18-55mm f/4.5-5.6 IS STM правят интересни ефекти при дифракция на светлина. В галерията може да видите снимки, от които става ясно, че и двата обектива дават много приятен рисунък на слънчевите лъчи при дифракция. Не се увличайте с прекомерна употреба на дифракция все пак тя в 99% от случаите е лош дефект.
Тесните улички на старият град ме карат да използвам само широкият обектив. Често го вдигам към покривите на сградите в търсене на интересни фигури. Фотографията не е само на нивото на очите, тя е навсякъде около вас.
Залцбург е родно място на гениалният Моцарт, както и на известните бонбони “Моцарт”. Тук е мястото да споделя, че всъщност има не един и двама производители на тези страшно вкусни бонбони, но е важно да се знае, че има оригинални бонбони и други… Предполагам почти всеки е хапвал от тези сладки изкушения обвити в злато с червени надписи? Е… това са другите бонбони. Оригиналните бонбони “Моцарт” са в сребриста опаковка със сини надписи и могат да се намерят само в Залцбург. Поглезете се и си вземете от тях, по-вкусни са определено, но и по-скъпи за жалост.
В Залцбург фотографите обичащи детайлите могат да загубят страшно много време. Друго което прави впечатление са десетките табели от ковано желязо които приканват да влезете в даден магазин. Не малко сме пътували из Европа, но на друго място толкова табели май няма спомени да съм виждал. Тук малко съжалявах, че не взех някое варио от типа 70-300…
Доста от табелите са атрактивни за снимане. Търсете подходящият ракурс, за да акцентирате на тях да ги отделите от десетките други виещи се в далечината.
Времето колкото и да го имахме на разположение все пак привърши и бързият влак ни отведе към Виена и по точно към летището, където ни чакаше самолета за България.
