Canon RF 50mm f/1.2L USM е страхотен обектив! Следват доказателства.
Първото ми снимане с този обектив бе на Photokina 2018. За съжаление не си носех SD карта памет и не можах да си отнеса никакви примерни снимки, макар да имах възможност да снимам на специално изградени декори, или на една великолепна разходка по Рейн с корабче.
Canon RF 50mm f/1.2L USM е създаден за новата безогледална R система на Canon, която носи в себе си матрица с размер 35 милиметров стандарт или за да е по-разбираемо (но грешно) фулфрейм.
Започвам с дизайна. Хем не е свръх минималистичен хем съвременен. Особено добре изглежда там, където се куплират двата байонета – на обектива и на камерата.
Веднага се вижда, че на обектива има две гривни, все едно е варио обектив. Да, едната гривна е за фокус и тя е широка и с добро сцепление, а другата е новост в R системата. Новата гривна позволява да се присъединят допълнителни функции подобряващи работата на фотографа.
Може например да се управлява диафрагмата, за тези, които са свикнали да я управляват от обектив (макар Canon потребителите от години да не го правят). Може да сложите +/ – корекция… може и да няма нищо. Накратко полезен е и за тези, които ще го ползват и за тези, които няма да го ползват (евентуално).
Освен гривните има и два селектора: за фокуса и лимитер, в случай че не снимате близки обекти, с цел по-бързо фокусиране.
Резбата за присъединяване на филтри е 77 милиметра, което е първи сигнал (ако до сега сте го гледали само на картинка) че това е голям обектив. Да голям е, което е нормално за толкова светлосилна оптика.
Тежи 950 грама и е около 108 милиметра дълъг на 90 милиметра в диаметър и в моите ръце стои много удобно, но след цял ден снимане може да ти откъсне врата.
Освен солидна и здрава изработка Canon RF 50mm f/1.2L USM е влаго и прахо защитен с оглед на това, че ще се ползва интензивно от професионални фотографи в каква ли не среда, а и все пак е окичен с червена линия и носи буквата “L” в името си, което е показател за висок клас обектив.
Липсва ми матрична скала бе първоначалната ми реакция.
За какво ми е ще попита някой.
Минималният фокус е 40 сантиметра а аз често снимам на минимален фокус и искам да се ориентирам колко близо съм до него.
Има скала вътре във визьора, което е по-добре, защото няма нужда да отлепям око.
Ок на външен вид изглежда добре да видим какво има в него.
Много стъклария – 15 елемента в 9 групи, което е почти два пъти повече от легендарния Canon EF 50mm f/1.2L USM.
Най-новите покрития за лещите, което води до минимална дисторзия, дисперсия и призраци дори и при снимки срещи точков източник на светлина какъвто е слънцето например.
Не случайно винаги сред кадрите имам такива снимани срещу слънцето с изявена дифракция на светлина. Така търся 1-во какви са загубите в общата рязкост, след това дали има сериозни вътрешни отражения, или дисперсия на светлина и не на последно място проверявам четен или нечетен брой са ламелите на диафрагмата.
Canon RF 50mm f/1.2L USM има 10 ламела на диафрагмата, заоблени за максимално кръгъл отвор до към 5.6 диафрагма. Четния брой на ламелите подсказва, че слънцето или уличните лампи могат да имат по 10 лъча (ако бе например с 9 ламела, лъчите щяха да са 18).
Хроматични аберации? Да има, тънички, но ги има почти до диафрагма 8, което си е нормално за толкова светлосилен обектив. Изчезват напълно при отваряне в Роу конвертора на Photoshop или LR.
Има видимо винетиране при максимална диафрагма 1.2 някъде около 2/3 диафрагма от центъра до края. След диафрагма 2.8 винетирането изчезва. Само по себе си конкретно за Canon RF 50mm f/1.2L USM винетирането не е проблем с оглед, че това е своего рода портретен обектив за “близък бой” и даже доста фотографи го засилват.
Все още не е излязла корекция за обектив в роу конверторите на Adobe и не можах докато пиша статията да видя как се коригира винетирането и леката загуба на острота по краищата.
Говорейки за острота Canon RF 50mm f/1.2L USM е брутално остър още на 1.2. ОК в краищата си личи, че не е толкова рязък, но все пак има забележителна острата там сравнено с аналогичния за SLR камери Canon ЕF 50mm f/1.2L USM.
На снимките които направих на някои доброволци, които не знаеха в какво се забъркват, могат да се видят неща които с класически портретен обектив никога няма да се видят. На места мога да видя дори фин мъх по кожата, а какво да говорим за вежди или мигли.
Накратко налага ми се да омекотявам вместо да изострям. В случая снимките в галерията са само с пипнат контраст и сенки, без да има намеса с изостряне или омекотяване (за което се извинявам на моделите).
Дифракция – почти не се забелязва, евентуално при диафрагма 16, може да се види, че има леко омекване спрямо 11. Максимално качествени диафрагми 4 до 11
Пускам стандартният тест със скалата съответно как е в центъра и по краищата, като единствената корекция е отмятането на чавката за хроматични аберации, а да покажа, че се чистят на 100%
Оптична стабилизация за жалост няма. Представям си какъв буркан щеше да е обектива, ако бяха поместили и стабилизация. Разглезен съм и бих искал да има, но се примирявам за сега с липсата и.
За тези които са снимали с Canon ЕF 50mm f/1.2L USM, може би си спомнят скоростта му на фокусиране… да и аз съм се отчайвал по някога, затова и подходих скептично към новия Canon RF 50mm f/1.2L USM.
Да, ама не (както бе казал известен журналист навремето) фокуса е изключително пъргав и точен. Една от причините са новата конструкция на обектива, както и новият USM мотор, интегриран в него. Останалата част от заслугата се дължи безспорно на дуалпиксел системата за фокусиране при Canon R.
Всъщност възможността на Canon R да фокусира на -6EV е благодарение точно на светлосилният Canon RF 50mm f/1.2L USM и да наистина фокусира на лунна светлина (пробвах го докато пътувахме по нощен Рейн). Ще добавя, че като е наистина тъмно фокусира малко по-бавно, но фокусира. В галерията има снимки на UW лампи, което само по себе си показва, че си бе мрак.
Някои от репортажните кадри са снимани на следящ фокус, а 99% от всички снимки са само на максимална диафрагма 1.2 и това не е, защото съм някакъв бокефетишист. Всъщност аз съм. Обожавам да снимам на плитък фокус, но в случая всичко бе, за да се уверя дали наистина обективът е толкова голяма острилка, както бе по mtf данни.
Логично за толкова светлосилна оптика дефокуса да е много мек и приятен, а и самото боке е леко с кръгов рисунък, тоест далеч от “техническото” както го казват боке на Zeiss например (което аз много харесвам също). Затова и в галерията има толкова нека да ги нарека повтарящи се снимки, защото има някаква разлика в бокето, която ми се ще да я покажа.
Цялостната работа с Canon RF 50mm f/1.2L USM и камерата на която е закачен е удобна, но има момент на леко свикване. Малко е тежка конфигурацията за безогледaлна система, но физиката нямам как да бъде преборена… за сега.
Обективът е безкомпромисен като качество до степен, в която някои портретисти може да останат разочаровани от това високо качество. При съвременните програми за обработка един хубав рязък обектив лесно може да бъде “омекотен” а и Canon RF 50mm f/1.2L USM не е 100% потретен, но и един добър предметен такъв, където на диафрагма 5.6 или 8 ще имаме рязкост и предаване на фин детайл по целия кадър.
За мен като градски пейзажист предоставя свободата да снимам на силно изразено боке отделяйки обекта на който искам да акцентирам от заобикалящата го среда.
Следват няколко снимки от 1-2 разходки из София.
