Съдейки от опита ми като професионален събитиен фотограф, един от най-използваните ми обективи в годините, в които снимах на 35 милиметрова лента или на цифрови камери с 35 милиметров стандарт размер сензор, бе 24-70 f/2.8 (или аналогична приравнена версия, когато снимах на APS-C размер сензори като например: 16-50). Няма как една фотографска система да е професионална, ако не предлага и горе описаното стъкло.
Canon RF 24-70mm F2.8 L IS USM е предложението, което може да поставите на безогледалките от фамилията R, която в момента наброява 4 фотокамери, а според слуховете, може скоро да има и видео камера.
Признавам отне доста време докато успея да се добера до този обектив, за да го изпробвам и това се случи в деня, в който за първи път видях новите безогледалки от R системата, а имено: Canon EOS R5 и Canon EOS R6. Бях сред екипа, който ги представяше в качеството си на документалист зад кадър и можах да го изпробвам точно активната му за него среда, е после го разхождах няколко дни из скучна София, но пандемичната истерия някак си пообърка искаме не искаме животът ни.
“Светата троица” на събитийния фотограф, снимащ с безогледална Canon EOS R система е налице и покрива диапазон от 15 до 200 милиметра (под формата на три обектива) на светлосила 2.8. Преди няколко месеца започнахме от 15 те милиметра с обектива Canon RF 15-35mm F2.8 L IS USM, днес минаваме към средата на диапазона.
Canon RF 24-70mm F2.8 L IS USM – дизайн
Вече може да се каже, че има класически дизайн за RF обективите. Абсолютно разпознаваеми са, като започнем с дизайнерски моделираният край където е байонетът, минем през корпуса и задължителният допълнителен програмируем ринг.
Почти идентичен е като размер дължина и диаметър с Canon RF 15-35mm F2.8 L IS USM, може би тук там някой милиметър разлика. Накратко има голям шанс да се чудите кой обектив кой е докато бъркате из чантата (леко шеговито).
Както при класически RF обектив и тук имаме три ринга за управление: За вариото, фокуса и най-отпред програмируемия. Движат се стегнато, а програмируемия е от типа “кликащ”. Мисля, че на някои от обективите има опция в сервиз да се премахне “кликането” с цел видео операторите да го ползват безшумно за свои цели.
Почти еднаквите размери биха позволили бързата подмяна на обективи без допълнителна настройка, когато се снима на риг или гимбъл.
Разбира се като обектив от професионална серия има защита от проникване на влага или прах, на всички конфликтни точки.
Иначе самият обектив е много здрав и солиден като усещане, единствено за разлика от SLR версията е с около 10% по тежък (тоест около 900 грама), което е логично с оглед повечето екстри, с които разполага: стабилизация и допълнителен ринг.
Стабилизация
Когато Canon RF 24-70mm F2.8 L IS USM се появи на пазара съществуваха само две камери от фамилията R: Canon EOS R и Canon EOS RP за разлика от новите 5 и 6 модели, те нямат стабилизирана матрица и се налага използването на стабилизирани обективи.
Матричната стабилизация е адски удобна екстра, но винаги съм смятал, че оптичната стабилизация е по-добрият избор, макар да утежнявам обектива. Особено при повечко милиметри осигурява по-чисто изображение за фокусната система.
Така или иначе Canon RF 24-70mm F2.8 L IS USM може да се използва с или без стабилизация с помощта на бутон на корпуса. Позволява до 5 EV стъпки с камерите без стабилизирана матрица. Още не съм пробвал R5 и R6 моделите и не мога да споделя впечатления.
Безспорно стабилизацията е предимство с оглед, че този обектив е събитиен, а там невинаги фотографа се радва на най-голямото спокойствие. Пробягайте няколко пъти по 100 – 200 метра “пресечен” терен в една църква, следвайки булката пък да видим дали ще имате още толкова стабилни ръце.
Оптична схема
21 елемента в 15 групи, от тях: три (тъмно зелено) UD (ултра ниска дисперсия), три асферични (светло зелено), както и Air-Sphere Coating (червената пунктирана линия) покритие на някои елементи.
Благодарение на това се наблюдават минимални хроматични аберации, лека дисторзия при снимане от близо и почти отсъствие на флеъри и призраци.
Дисторзията при 24 милиметра е тип буре, а при 70 милиметра – възглавничка.
Най-видими са при положение 24 на обектива, но в Adobe PS / LR има създаден профил, който коригира добре тези леки недостатъци. Казвам добре, а не много добре, защото установих че ако искате напълно изчезване на хроматичните аберации е необходимо още мъничко да пипнете ръчните плъзгачи.
По отношение на винетирането и тук както при всички обективи, които съм тествал до сега имаме такова на отворени диафрагми. При 24 милиметра то изчезва след диафрагма 5.6, а при 70 милиметра след диафрагма 4.
На максимална 2.8 диафрагма винетирането в екстремния край е около 2/3 диафрагма, но е наистина в краищата и може да го коригирате с профил.
Всъщност нещо, което открих за себе си. Профила на Adobe коригира добре дисторзя и хроматични аберации, но малко прекалява с винетирането и забелязвам изсветляване на краищата в повече сравнено с центъра. Експериментирах и след прилагане на профил добавих ръчно винетиране ( – 35 единици) и ми седи по-добре.
Принципно при събитийно снимане тези дребни оптични дефекти са абсолютно незабележими.
Все пак да добавя, Canon също имат такъв профил, който се прилага още в камерата, но както неведнъж съм казвал, този профил има смисъл да го използвате, когато снимате на Jpeg, или обработвате с Canon DPP.
Аз изключвам всякакви подобрения от страна на камерата, защото снимам в RAW и разчитам на Adobe профилите.
Може да видите галерия на таблицата с отсечките на 100% с включена корекция, винетирането е без корекция, а и има сравнение как е с корекция и без корекция дисторзията.
Дисторзия при 24 милиметра – без корекция / с корекция
Дисторзия при 70 милиметра – без корекция / с корекция
Диафрагма
Състои се от 9 ламела заоблени. Диапазон от 2.8 до 22. Любимият ми тест да затворя на макс и да снимам със слънце в кадър дава много хубави лъчи на слънцето, Air-Sphere Coating покритието намалява до минимум отблясъците.
При минимална диафрагма (22) започвам да усещам лека загуба на рязкост заради дифракция на светлина.
От таблицата, която снимах преценявам, че в центъра до 2/3 от кадъра има рязкост още на максимална диафрагма, само екстремните краища са по размазани, но до към диафрагма 5.6 след това до 11 имаме много добра рязкост по целия кадър и от 16 започва много леко действие на дифракцията.
Фокус
Canon RF 24-70mm F2.8 L IS USM е оборудван с nano USM мотор, който е комбинация от USM и STM, осигурявайки по-бърз плавен и безшумен фокус.
Фокусът е мигновен и почти незабележим като работа, а и да не забравяме, че Canon всека разполагат с най-добрата фокусираща система сред безогледалките (мое мнение). Ръчният фокус е много лесен, в момента, в който пипнете ринга за фокус се активира и пийкинга, благодарение на което фокусирането на ръка е лесно, а и добрия микро контраст на обектива спомага за прецизността на пийкинг зоните.
Накратко
Canon RF 24-70mm F2.8 L IS USM както започнах в началото е необходимият за всеки професионален фотограф обектив. Добра светлосила, добра стабилизация, добро изображение.
Няма да спестя мрънкането ми относно липсата на метрична скала, защото често снимам екстремно близо и се ориентирам до колко мога да се приближа. Да, във визьора при ръчен фокус се вижда скала, но като снимам от ниска гледна точка използвам предпочитам да виждам скалата на обектива…
Сега ми остава да се докопам до Canon RF 70-200mm F2.8 L IS USM и да оформя големия шлем.
И няколко снимки от работата с обектива.
