Преди повече от 2 години Canon представиха първият си хибриден обектив – Canon RF 24-105mm F2.8L IS USM Z. Толкова отдавна, както се казва, че когато 8 месеца по-късно се обяви новият Canon RF 35mm F1.4L VCM го обявих за първият хибриден такъв. Посипвам си главата с прах изпод радиатора.
По-добре късно отколкото веднага и ето, че две години и нещо след появата на обектива успях да стигна до него и да си поиграя. Късметът ми бе да се случи в едни от много студените дни в началото на годината, затова сега пускам ревюто в малко по-топли дни да ви разхлаждам.
Успях да го пробвам в две реални събития организирани от Photosynthesis. Едното в скейт парк, а другото в студиото на Христо Лазаров, където имаше демонстрация на една от новите кинокамери на Canon. Насъбрах поне 400-500 снимки тип модерно наречения „BTS“ или както си го знаем по-дъртите фотографи – „зад кадър“. Няма да показвам всички, пускал съм галерии от събитията в социалките. Все пак като разглеждаме снимки в традиционното вече видео ще хвърлим по едно око набързо.
Ей това е… когато си мисля за 24 казвам 28 или пък когато си мисля за 28, казвам 24… е разбирате ме надявам се.
Видеото е за двата обектива, защото видно е имат доста общи черти. По-късно през годината ще споделя мнение и за Canon RF 70-200mm F2.8L IS USM Z и защо го предпочитам пред сгъваемата фото версия, но днес акцентът е за Canon RF 24-105mm F2.8L IS USM Z.
Поговорихме си за външния вид и оптичните характеристики, сега ще пусна и отсечки тук, за тези, които не им се гледа на стопкадър.
Пак повтарям имам кадри само при 105 mm, защото скалата ми се оказва малка за 24mm и резултатите ще са по-скоро прекомерно засилена дисторзия, отколкото е. при 24mm тя е да припомня тип буренце.
Фокус и стабилизация
На снимките в скейт парка, където си бе толкова тъмно, че трябваше да снимам на 6400 ISO, за да имам скорост, фокуса се справи повече от блестящо на следящ режим. Рядко снимам на следящ фокус, но при тези диво движещи се и скачащи скейтъри нямаше начин да не включа на следящ. Брак имах докато не се усетих да вдигна скоростта на снимане и да заковавам движещите се състезатели.
Почти през цялото време снимах от ръка и това ми донесе умора и тук там болка в дясната плешка. Все пак стабилизацията от до 8 стъпки (ако камерата ви е с матрична стабилизация, ако не е то до 5 стъпки) доста помогна единствените размазани кадри от скейт парка да са на по-бързо движещите се състезатели от скоростта, на която снимах.
Canon RF 24-105mm F2.8L IS USM Z
Тежичък ми идва за заснемане няколко часово събитие, да не говорим за сватба 10-12 часа. Това не е 70-200, който се използва моментно. Това е обектив за почти цялото време на събитието. Сложих страничен страп на камерата за да държи ръката ми по-стабилно към грипа и дори го позатегнах. В края на събитията, които снимах признавам пропуснах кадри защото просто ме домързяваше от умора да вдигна обектива.
Закачен на видео камера и добър статив от друга страна няма никаква драма. В допълнение с моторизирано управление на вариото само ми липсва да си придърпам табуретка или по-удобен стол и да си седна зад статива. Казвайки за мотора. Добра идея е да изключвате зъбчатката, когато ще въртите вариото на ръка. Превключвателя е на сравнително лесно място.
Оптически като изключим леката дисторзия има забележителни резултати още на максимална диафрагма. Добрия дефокус и мекото на моменти боке също ще помогнат на добрата обща картинка. За дефокуса и бокето споменах вече във видеото.
Canon RF 70-200mm F2.8L IS USM Z е следващия обектив в който съм се прицелил и той определено ще бъде предпочитан и от фотографи, а не предимно от видеографи, както си мисля че ще бъде Canon RF 24-105mm F2.8L IS USM Z.
