Canon RF 200-800mm F6.3-9 IS USM споделено мнение от уайлдлайфер, спортен фотограф... и Джъмбо

Имах възможността за малко да се докосна до новия Canon RF 200-800mm F6.3-9 IS USM – супер телефото варио обектив, насочен по-скоро към ентусиастите, снимащи спорт или дива природа. Изключително бюджетен за диапазона на приближение, който предоставя, и същевременно с добро тегло – 2050 грама.

За първи път въобще снимам с толкова дългофокусен обектив. Да, поглеждал съм и през други 800 мм, но само съм поглеждал. За мое съжаление януари месец не е най-доброто време да се разходя до мястото ми за тестове – столичният зоопарк. Не е дива природа – да, но за лаик като мен в тази област е добро тестово място.

Хубавото е, че се сдобих с двама помощници, които са доказани професионалисти в заснемането на дива природа и спорт – Николай Стоянов и Костадин Андонов. За мен остана да усетя обектива в малко градски условия (снимки, които няма да публикувам), а за двамата помощници – снимане в реални условия и съответно галерия от снимки.

Като домакин ще се възползвам да започна първи и както винаги с:

Дизайн

Класически варио обектив, променящ дължината си при избиране на по-голямо увеличение. Метален корпус. Защита от влага и прах с „О“ рингове на всички свръзки. Конструкцията е тип разгъваща се при увеличаване на приближението. В сгънато състояние (на 200 мм) е около 315 милиметра. Сенник – голям черен, може да се обръща наобратно.

Бял цвят, характерен за телефото обективите на Canon. Тук обаче липсва тънката червена линия, подсказваща, че това е обектив клас “L”. Съответно гривните за управление са две вместо три, както е при по-високия клас. Имаме ринг за вариото и програмируем – липсва фокусен ринг.

Всъщност ринговете са 3, но единият не е контролен. Той се намира до най-големия ринг, предназначен за вариото. Този допълнителен ринг регулира степента на свобода на движение на варио ринга – по-леко (свободно) и по-трудно (по-стегнато).

Не ми е първия път, в който попадам на обектив с такава опция и продължавам да смятам, че е много удобна опция с оглед кой как иска да усеща въртенето на вариото.

Когато е затегната максимално, предотвратява неволното саморазтягане на обектива, когато носим камерата увесена на рамо, но не блокира напълно работата на вариото.

Обективът няма нарочно копче за заключването на вариото в транспортно положение.

Гривната за вариото е голяма, но и има доста голям ход, докато измине целия диапазон. Малко мудно се стига от 200 до 800 милиметра и е свързано (поне за мен) с някакъв дискомфорт. Да, намерих начин за държане на камерата (Canon EOS R3) и обектива, малко по-различен откакто съм свикнал, но въпреки това не разчитайте на възможността за рязко преминаване от един до друг край, освен ако не сте на монопод или статив.

Споменах, че липсва гривна за фокус. Може да присъедините тази функция на програмируемата гривна. От една страна това е добре, защото в повечето случаи АФ гривната е в най-предната част на обектива, а при тази дължина може да е неудобно. Неудобството е, че аз съм свикнал от тази гривна да си сменям диафрагмата. Всъщност, при такъв пъргав фокус не съм използвал опцията за ръчен такъв – накратко драма нямам.

Два селектора: за управление на фокуса (плюс два бутона за запаметяване на фокус) и за стабилизацията. Прави ми впечатление липсата на лимитатор на фокуса. Винаги се възползвам от лимитаторите особено при снимане с дълги обективи, защото нямам голям опит, и докато се опитвам да гоня някоя гарга и хващам празно небе, съответно фокусът започва да „хънти“. Като има лимитатор, това „хънтене“ е доста намалено.

Петата за статив е постоянно свързана с обектива. Може да не се хареса на някои потребители. Прави се в името на по-ниското тегло и бюджет, разбира се. Нямам си на идея защо Canon упорито отказват да направят петата да е с основа Arca Swissстандарт. Ок, по-комфортна е за държане заради заоблените ръбове, но пък ако бе с Arca Swiss основа, щеше да се слага бързо на глава за статив, монопод или люлка, каквато би била подходяща, а и по-лесно щеше да се балансира… Дали е въпрос на някакви патенти, нямам идея. Мисля, че е крайно време да осъвременят концепцията си за петата.

Накрая – ушички за ремък. Това е добра идея с оглед, че все пак обективът е около 2 кг и няма защо да експериментираме колко здраво е завинтен байонетът за корпуса на камерата. Още повече, че някои птичари харесват да снимат с доста компактния Canon EOS R7.

Стабилизация

Изключително важна функция при толкова дълга оптика. Canon RF 200-800mm F6.3-9 IS USM разполага с оптична такава, която се комбинира с матричната (където има). По спецификации дават 5.5 стопа. Нямам как да се уверя дали са толкова. Просто виждам, когато я изключа и съм на 800 мм, как изображението подскача във визьора и как като включа стабилизацията, буквално „заспива“. Пробвах само през деня и видях, че камерата съобразява на какви милиметри се снима и прилага правилото за снимане от ръка, доколкото може, независимо от стабилизацията.

При Canon RF 200-800mm F6.3-9 IS USM, като обектив от среден клас, липсва опцията за избор между няколко вида стабилизация. Оставам с усещането, че все пак камерата разпознава, когато се опитвам да правя панорамно следене и не се усеща противопоставяне от действието на стабилизацията.

Диафрагма

9-ламелна. Максимална светлосила f/6,3 при 200 мм и f/9 при 800 мм. Преди 5-6 години такива „тъмни“ обективи биха били кощунство и сериозно омърморени. Днес вече е нормално да са по-тъмни, защото това означава по-леки и по-евтини. Нивата на шум при високо ISO вече са доста ниски и фотографът може да си позволи снимането на по-високо ISO в името на по-лек и по-евтин обектив.

Фокусната система се справя безпроблемно с по-тъмните обективи и то до такава степен, че могат да се използват 1.4х и 2х телеконвертори, които още повече намаляват светлосилата на обектива съответно f/9-13 и f/13-18, което си е много на фона, че DSLR камерите можеха да фокусират при максимум диафрагма f/8.

Направих си труда приблизително да проследя как се променя диафрагмата при увеличаване на диапазона от 200 към 800 милиметра. Започвам с 200 мм – f/6.3. При 280 мм имаме вече f/7.1, при 500 – f/8 и при 600 мм до 800 вече сме на f/9. Не че има някакво значение, просто информация.

Още малко математика

Споменавайки телеконверторите, ще направя още няколко сметки. При използването 1.4х получавате обектив с диапазон 280 до 1120 мм, а при употреба на 2х телеконвертор – съответно 400 до 1600 мм.

Какво се случва обаче, когато закачим Canon RF 200-800mm F6.3-9 IS USM на някоя APS-C камера?

Стандартно умножаваме по кроп фактора х1.6 и обективът е с диапазон 320 до 1280 милиметра. Добавяйки телеконвертор 1.4х, получаваме диапазон от около 450 до почти 1800 милиметра, а с добавянето на телеконвертор 2х – 640 до 2560 милиметра. Направо може да снимаме обратната страна на луната… шегувайки се.

По отношение на фокуса и още някои подробности ще оставя на днешните гост помощници, че вече трето кафе пият и скришом си гледат часовниците. Предварително обявявам, че всеки от нас казва своето мнение и не сме обсъждали обектива преди това, така че може да има нещо повтарящо се, а може и нещо различно – кой как го е усетил.

Давам думата на:

Николай Стоянов

„През изминалата седмица имах удоволствието да тествам една нова „играчка“ на Canon. Eдин обектив, който прави заявка за сериозно място в раницата с оборудване на всеки фотограф на диви животни – новият RF 200-800mm F6.3-9 IS USM. За мой късмет, поради липса на достатъчно време напоследък, не бях обременен от предварителни анализи, публикувани в мрежата – просто нямах време да ги чета, преди да „пипна“ обектива.

Първи впечатления

200-800 мм е впечатляващ обхват, особено „далечният“ край, на 800мм, където телеобективите – особено тези с променливо разстояние – рядко стигат. Честно казано, аз се сещам едва за два други вариообектива през годините, стигащи до 800 мм, с цената на огромен размер и непосилна цена… Затова заявката за достъпен телеобектив с променливо разстояние и стигащ до 800мм ми прозвуча изключително интересно и очаквах теста с нетърпение.

На външен вид RF 200-800 е привидно типичен „бял“ канонски обектив, но не от серията L – липсва характерната червена линия, отличаваща L-серията. Разбира се, това би могло да е отчасти обезкуражаващо за потребителите, но от друга страна, продукт със сравнително „тъмна“ бленда (6,3 – 9) и най-вече – достъпна цена, няма как да попадне в „червената“ зона.

За цената, разбира се, ще спомена накрая…

Тялото е изключително леко и удобно, като за обектив на 800 мм – тежи около 2 кг и е много подходящо за снимане от ръка. Кой би си помислил, че 800мм и снимане от ръка ще бъдат лесно съвместими… Лекото и удобно тяло позволява да изтеглите вариото до 200мм, да прихванете движещия се обект във въздуха, да „набиете“ вариото на 600-800мм, докато следите обекта с автофокуса, и да направите поредица от кадри, докато проследявате движението. Получава се с лекота, трудно постижима досега. В този конкретен пример вариообективите са с предимство пред „стъклата“ с фиксирано фокусно разстояние, а новият RF 200-800 направо е създаден за това.

Гривната, с която се променя фокусното разстояние, е малко твърде стегната и ще трябва да я въртите с прилагане на повече усилие – фактор, с който ще трябва потребителят да свикне.

Промяната на фокусното разстояние променя и габаритния размер на обектива – общата му дължина се увеличава/намалява, което увеличава риска от попадане на прах и влага във вътрешността на обектива. Така че, въпреки добрата защита против влиянието на средата (според производителя), налага се да се грижим добре за защитата на устройството от влиянието на околните фактори. Както винаги, внимавайте с финия прах, както и със солената вода и фините водни пръски… А – да, и високата тропическа влажност…

В транспортен режим RF 200-800mm F6.3-9 IS USM е дълъг около 35 см, така че се побира в обикновена фото раница – страхотна новина за тези от нас, които ще го носят постоянно на гръб из блата, по поляни, през морета и континенти. В тази връзка – конкретно за сафаритата из Африка – този обектив е страхотна възможност – комбинира лекота, компактен размер, „далекобойност“, а недостатъците относно светлосилата изчезват при силното африканско слънце…

Светлосила и фон

Категорично RF 200-800 иска светлина. В ранните часове на деня по разсъмване ISO на R-телата не спадна под 2500-5000, но добрата новина е, че се справят великолепно с такива стойности. Дори по-шумната матрица на EOS R7 при ISO 5000 след обработка на шума даде чудесна картинка. Сериозно се притеснявах, че при минимална бленда 9 фонът ще съдържа твърде много недостатъчно размазани детайли, но тези опасения се оказаха безпочвени – за стъкло с такава бленда фонът беше повече от добър. Разбира се, стараех се обектите зад модела ми да са максимално отдалечени…

Общо взето, като за няколко снимачни дни, мога да обобщя следното:

RF 200-800 е страхотно попадение за спорт и диви животни, като печели най-вече с леката си конструкция (около 2 кг), далечния си обхват (800мм са си сериозно нещо) и изненадващата си цена (под 5000 лв.).
Скобата за монтаж на статив не се демонтира – може само да се върти около оста на обектива – това може да е недостатък за някои колеги, които ще го ползват само от ръка. Възможно е и да има начин за демонтаж – просто аз не го открих…
Светлосилата в комбинация с възможностите за високи ISO стойности на R-телата е напълно приемлива и дава задоволителни резултати.
800 мм са си 800 мм, а изображението е достатъчно остро дори там.
Удобен за носене, този обектив е най-дългата „пушка“ във варио- арсенала на Canon и е „роден“ за лъвиците в Африка, леопардите в Шри Ланка, птичия рай на Коста Рика или мечките в Скандинавия. Само не забравяйте защитата от влага и прах…
Аз не бих монтирал филтър на 95-милиметровата челна леща въпреки общоприетата практика за защита от случаен удар. При тези бленди още едно допълнително стъкло, каквото и да е то, ще се отрази на качеството повече, отколкото ще помогне за защита…

Така че – пътувайте и снимайте птици в полет по целия свят с Canon RF 200-800mm F6.3-9 IS USM! Пари се печелят, а животът е кратък.“

Давам ред и на спортния фотограф:

Костадин Андонов

„Преди около 20-на дни в един случаен разговор с колегите от Canon, при който обсъждах предстоящите си ангажименти и командировки на спортни събития, спонтанно попитах дали може да се намери обектив RF 200-800mm F6.3-9 IS USM за един дълъг уикенд от четвъртък до неделя, през който трябваше да съм фотограф на Световната купа по ски алпийски дисциплини на Банско в дисциплините гигантски слалом и слалом. Бях забелязал реклама в социалните мрежи на новия обектив. За аудиторията искам да отбележа, че снимането на алпийски ски е едно от най-големите предизвикателства за спортните фотографи. Да, двете дисциплини на Банско не са от най-скоростните и опасни, но все пак необходимостта от това фотографите да са на защитени и обезопасени места е задължителна и се следи сериозно от организационния комитет на състезанието. Понякога ни се налага да се спуснем по трасето със ски или да сложим така наречените “котки” за алпинисти, за да можем да се доберем до хубава гледна точка и в същото време да сме “здраво стъпили на земята” на леденото трасе.

Като спортен фотограф със сериозни изисквания към своите снимки и към продукта, който предоставям на своите клиенти, погледнах леко несериозно на желанието си да тествам обектив, различен от бленда 2.8 или в най-лошия случай 4. Единствено поради описаните по-горе трудности и това, че пистата на Банско в частта си, в която трябваше да се проведат състезанията, е много опасна и се налага да се стои на голямо разстояние, реших да опитам. Все пак състезанието е през деня. Освен това първия ден прогнозата беше и за слънчево време.

Още в деня на тренировки първите ми впечатления бяха, че обективът е много лек. В раницата имах възможност да сложа и второ тяло с широк обектив. Обхватът е наистина впечатляващ с тези 800 мм и фокусът се държеше много добре, без никакви забележки, ако трябва да го сравня дори с обектив 400 мм 2.8 с екстендер 2 х, комбинация, с която ми се е налагало да снимам преди доста време. Бих дал предимство на новата “играчка” на Canon. В този ден изцяло снимах от ръка и бях много доволен от резултата. Да, вариото е малко по-стегнато, нещо, което адски много ме притесняваше при преминаването от EF към RF за модела 70-200 на 2.8, но сега вече така съм свикнал и не ми прави никакво впечатление, така че забравете за този “ бял кахър” при взимането на решение за покупка.

В деня на самото състезание времето беше слънчево, леко шарено, така че блендата F6.3-9 не беше проблем особено през първия манш, когато фонът беше основно бял. Бях много доволен от резултатите, които получих, специално от възможността да имам различни снимки на няколко врати една след друга на гигантския слалом благодарение на “всеобхватното”, бих казал, варио. Въобще – дълга пушка. Да, наистина по време на втория манш, когато снимах във финалната зона реакциите след финиширането на звездите от Белия керван на алпийските ски, наличието на много реклами и близки обекти си оказа своето влияние върху снимките, но в моя случай за целта, за която използвах този обектив, дори беше по-добре за мен.

Като резултат за себе си от скептичното ми отношение и колебание, когато взех обектива, през тези два снимачни дни то премина в положителна нагласа и удовлетворение от добре свършена работа, както и в “размисли и страсти” дали с баща ми, с който сме колеги и партньори, да не добавим и този обектив към нашия арсенал.“