Canon RF 16mm f/2.8 STM е компактен автофокусен обектив създаден за безогледалната EOS R система на Canon и покриващ сензор 35 мм стандарт. Много е сходен като дизайн и начин на работа с Canon RF 50mm f/1.8 STM, за който имаме мнение на страниците на Photo Cafe.
Имах възможността да го разходя няколко дни в столицата на Словения – Любляна, където слънцето се редуваше с мрачни облаци, или казано иначе перфектни условия за тестове.
Поради липсата на професионална скала за тестване на супер широка оптика, преценявам остротата на обектива въз основа на разпечатани кропове от снимки, та в случая е малко субективно.
Както винаги започвам с
Дизайн
Познат дизайн. За първи път го видяхме при Canon RF 35mm f/2 Macro, а в последствие и доработен при Canon RF 50mm f/1.8 STM, като хм… направо са си близнаци и на първи поглед трудно бих ги различил дори и като размер… е, 16-та е по-дълга, а 50-та по-дебела.
Дизайнът минималистичен, обектива, изработен от поликарбонат и има само един ринг за управление. Вместо превключвател на режим на фокуса, имаме такъв, който определя работата на ринга – фокус или избираема функция като: ISO или диафрагма.
Няма защита от влага и прах. Няма и стабилизация. Няма и сенник в комплекта, а трябва да си го купите отделно, което мен винаги ме ядосва, защото сенникът е важен аксесоар, а не екстра…
Компактен около 7 сантиметра дължина (без сенник), а резбата за филтри е само 43 милиметра, което означава олекотяване на бюджета при вземане на поляризатор или ND филтри.
Фокус
Canon RF 16mm f/2.8 STM е супер широкоъгълен обектив. Общо взето от метър нататък от автоматичен фокус почти няма нужда и затова трудно се усеща дали е бърз или бавен, когато се използва стандартно.
Минималната му фокусна дистанция е около 13 сантиметра и когато снимате толкова екстремно близо се усеща работата на фокуса. В случая си е класически за STM – тих и почти мигновен. Така или иначе оптичната схема на обектива е лека и мотора няма от какво да се тормози.
С този обектив не съм снимал видео, както например с Canon RF 50mm f/1.8 STM и в случая няма как да преценя, как се държи на видео, но с оглед как е във фото режим, мисля, че видео операторите няма да имат проблем с фокуса, снимайки стандартна широка сцена.
Да добавя, че е добре да се внимава, когато се снима на МФД, защото обекта идва буквално на няколко сантиметра от предната леща. Не е изразен макро обектив като Canon RF 35mm f/2 Macro, но все пак за широк обектив позволява интересни снимки отблизо.
Оптика
9 елемента подредени в 7 групи. Има само един специален асферичен елемент. Няма флуоритно покритие на челната леща, така че внимавайте да не я докосвате, или веднага почиствайте с точните кърпички.
Лещите са с нанесено Canon Super Spectra покритие, за намаляване на вътрешни отражения и проблясъци. Аз все пак съм оптичен терорист и винаги успявам да накарам оптиката да светне тук там, което в нормални условия по-скоро не би станало.
Повечето цветни флеъри, които виждате са по-скоро отражение от матрицата от колкото от отделните лещи на обектива. Нарочно търся този ефект, защото го харесвам. При стандартно снимане и със сенник почти няма да видите някакъв проблем със засветка в кадър. Затова и казвам, че сенника не е екстра, а нужен аксесоар…
Може да се открие тънка хроматична аберация на местата с висок граничен контраст. Коригира се на 100% още в камерата, ако снимате в JPEG, или в Camera RAW с цъкването на един чекбокс.
Има винетиране. В краищата е много видимо, достига до диафрагма и половина, но съвсем в края, иначе е около диафрагма.
Също така има ясно изразена дисторзия тип буре. Нека да кажем, че това е единственият проблем на първо четене.
Ок, тук трябва да поговорим малко повече. Напоследък с напредването на софтуера коригиращ недостатъци, ръцете на фирмите се оказаха развързани и те престанаха да търсят идеалната комбинация от лещи, за да се коригират оптично всякакви болежки като дисторзия, винетиране и хроматични аберации. Това от една страна е по-евтино, намалява хем цената, хем теглото на обектив.
Canon RF 16mm f/2.8 STM не е първият обектив, на който попадам да има нужда от задължително прилагане на софтуерен профил, за да има пълнокачествена картина по целия кадър. Почти всяка марка в последните 2-3 години пускат обективи, които са бюджетни и имат нужда от софтуерно “доработване” на изображението.
Поставен на камерата и гледайки през визьор, или дисплей ние виждаме добра картинка, просто защото корекциите се правя в самата камера (стига да не са изключени нарочно) Снимайки в JPEG тези корекции ще бъдат запазени, както и ще бъдат запазени, ако се използва фирменият софтуер за обработка на RAW в случаите, в които сме снимали в RAW.
Обработвайки с програми на Adobe като PS или LR, профила от камерата не се прилага и трябва да се разчита на профил създаден от Adobe (ако има за конкретния обектив). В последните версии на Camera RAW на Adobe този профил се прилага автоматично още при вкарване на фотографиите в библиотеката на програмата. Така не бихме разбрали, че обектива има въобще някакви проблеми.
Е да, ама едеоти като мен само гледат да изключат всякакви корекции я в камера я в приложение за да видят как оригинално работи техниката и хоп виждаме проблема. Първият от който е, че обектива снима повече, а след корекцията показва по-малко.
Спомням си когато за първи път видях този феномен. Беше за един варио обектив. Бях леко ядосан, че уж пишат, че е широк едиколко си милиметра, а всъщност след коригирането губя част от заснетото. Направих тест със стар доказан обектив с определени фиксирани милиметри (същите, които имаше варио обектива в широката част) и след това сравних преди корекция и след корекция и се оказа, че варио обектива всъщност снима по-широко от колкото е написан, точно, за да може след корекция да бъде точните милиметри, както бе еталонният твърд обектив, който бях взел.
Всъщност ето статията за обектива и тестовете които направих.
Това го казвам с цел да подчертая, че Canon RF 16mm f/2.8 STM е предвиден да има зрителния ъгъл на 16 мм обектив СЛЕД приложена корекция, дали в камерата, или в софтуера вие си преценявате според начина ви на работа.
Пускам два примера без корекция и с корекция какво се получава.
Може би единственото което би притеснил някой след използване на предложения профил е това, че малко повече засилва перспективното изкривяване, затова може да експериментирате с ръчно премахване на дисторзия и винетиране и така в реално време да следите, кога ви харесва най-много изображението.
Остротата на обектива е добра и при максимална диафрагма. Най-добри резултати имаме при диафрагми 5.6 и 8 и за обектив от такъв тип мисля, че това са би трябвало да са постоянно използваните стойности.
Диафрагма
7 ламелна конструкция, като ламелите с от заоблен тип. Мисля в случая няма нужда да са заоблени, защото това не е портретчик дето да се нуждае, но ок щом така са решили, нека бъде така.
Нечетния брой ламели ми дава повечко лъчи когато снимам на затворена диафрагма, а лично мен този ефект си ме радва. Имах възможността за и за няколко вечерни снимки, като нарочни си избрах такива със силни светлинни източници, за да се поправя за мързела ми да снимам по син час. Може да разгледате в галерията, нощните снимки са на мисля 8 диафрагма.
Макар да е широк, все пак е на светлосила 2.8 и при подходящ начин на снимане и съответния заден фон може да постигнете дефокус и боке, което бих казал е приятно.
Работа
Да поразсъждавам още малко. При снимки в интериор мисля, че спор няма корекцията е задължителна. Все пак търсете точният ъгъл на снимане, за да нямате силно изразени убежни линии от широкоъгълната перспектива.
При снимки на природа, може и да не се наложи, а само да коригираме ръчно винетирането и да запазим този около 1мм бонус (тоест все едно зрителен ъгъл на 15 мм).
Добра идея е когато използвате Canon RF 16mm f/2.8 STM да сте включили в камерата софтуерното коригиране. Така още докато снимате ще знаете, какво се хваща когато е активна корекцията. Така ще знаете какво ще влезе в кадъра на 100%, след това както казах, може и да се възползвате от ръчно коригиране.
При снимане на видео корекциите задължително трябва да са включени, за да не се налага да губите излишно време в постпродукцията.
