Canon RF 14-35mm f/4L IS USM

Canon RF 14-35mm f/4L IS USM се появи преди няколко седмици и вече имах възможността да го изпробвам, докато си “почивах” в Пловдив. Сравнително компактен и доста лек обектив, той е предназначен за безогледалната система R на Canon. Наличието на оптична стабилизация го прави еднакво използваем на всички поколения R камери.

Малко по-тъмен е от Canon RF 15-35mm f/2.8L IS USM, но пък е с един милиметър по-широк, което са си почти 5 градуса повече зрителен ъгъл, тоест – 114 градуса.

Насочен е към интериорни или пейзажни фотографи, където максималната светлосила не е от особено значение.

По традиция: по дрехите посрещат… тоест започвам с:

Дизайн

Мога да кажа вече – класически RF и то L дизайн. Canon RF 14-35mm f/4L IS USM има абсолютно разпознаваем дори от далече силует, какъвто имат останалите обективи от L RF серията. Три гривни за управление – за фокус, за вариото и програмируема.

Тънка червена линия, красив завършек откъм байонета. Харесвам RF дизайна. Далече е от строгия минималистичен, който се използва от повечето съвременни обективи на други фирми, но същевременно не е натруфен. Удобен за ползване, независимо дали е топло или студено.

Корпус от магнезиева сплав. Влаго и прахо защитен. Метален байонет. Управление на фокуса и стабилизацията от обектива.

Резбата за присъединяване на филтри е 77 милиметра. Сенникът е на байонет и може да се поставя пожелание. Добре е да си седи на мястото, за да предпазва не само от слънце, но и от механични заплахи.

Фокус и стабилизация

Nano USM тих и бърз фокус, но всъщност това е ултра широкоъгълен обектив. Дълбочината на рязкост е голяма, фокуса почти не се налага да се фокусира, освен ако не снимаме от максимално близка дистанция, която тук е 20 сантиметра. Това е много близка дистанция и снимания обект е на няма и 5-6 сантиметра от челната леща… та внимавайте.

Няма скала за фокусиране, но за редовните ни читатели не е тайна, че при системата Canon R, скалата за фокусиране е във визьора и е доста подробна.

Като цяло, фокусът е много плавен и както казах при този обектив почти незабележим, което е добра новина за снимащите видео.

По отношение на стабилизацията признавам, че не се разходих сериозно по нервите на камерата и обектива.

Снимах с Canon R5, който има матрична стабилизация и заедно с тази на Canon RF 14-35mm f/4L IS USM могат да дадат до 7 стъпки стабилизиране.

Малко математика. Правилото за снимане от ръка гласи: “ колкото милиметра е обективът, толкова трябва да е минималната скорост”.

При много многопикселните камери като Canon R5, практиката е показала, че е добре да се застраховаме, удвоявайки минималната скорост, тоест тук минималната скорост за снимане от ръка трябва да е 1/30 сек. при снимане от ръка на 14 мм позиция.

Използвайки стабилизация, според производителя може да слезем до… 4 секунди. Колкото и здрави ръце да имаме, няма как да не трепнем по-осезаемо за 4 секунди. Една секунда обаче (което са 5 стъпки) поне за моите ръце се оказа абсолютно безпроблемно.

Доста снимки направих в режим HDR, при който камерата прави 3 кадъра с различна експозиция и от тях сглобява един JPEG. Особено когато снимаш нощни снимки и не носиш статив се оказва, че трябва да имаш добри ръце и стабилизация. Общо взето нямам размазана HDR снимка, при някои експозицията бе секунда и нещо.

Все пак ако държите на максималното качество, сложете камерата на статив и снимайте на ниско ISO, без да разчитате на стабилизацията.

Диафрагма и Bokeh

Максималната е 4 и се запазва по целия диапазон на вариото. 9 ламелна, заоблена. Просто, защото е стандарт за L обективите иначе тук не гоним боке (Bokeh) та да търсим заобленост и при по-затворени стойности.

Пробвах дали ще създам търкалово бокенце и понеже смятам, че от всеки обектив мога да направя снимка с боке, то тук също не ми бе особено трудно с оглед от колко близко може да фокусира Canon RF 14-35mm f/4L IS USM.

Може да видите снимки в галерията от “Капана” на Пловдив.

Да, не е най-прекрасното боке. Тук там има зъбчета, остро е по ръба и понякога има ефекта на лучени кръгчета, но това не е боке трепач портретен обектив, а ултра широкоъгълен. Все пак, когато може се получават ефектни снимки.

Деветте ламела на диафрагмата ми позволяват да се заиграя с другата ми страст – слънчеви лъчи в кадър. Заради нечетния брой на ламелите удвояваме броя на лъчите. Дори не е нужно да затварям максимално диафрагмата на 22, а още на 16 имам търсения ефект.

Иначе, ако си ползваме обектива като нормални фотографи (не слагам себе си в тази класация) диапазона 5.6-11 е перфектен за работа като острота.

 

 

Оптика

16 елемента подредени в 12 групи. От тях 3 формовани асферични и 3 с ултра ниска дисперсия на светлина. В добавка и куп покрития скрити зад абревиатури като: ASC, Super Spectra, SWC чиято цел е да намалят до минимум вътрешните отражения.

Винаги пробвам изключително безжалостно обективите срещи директна слънчева светлина. Дори умишлени търся ъгли в които да увелича вътрешните отражения. На снимките в галерията се виждат 1-2 с минимални вътрешни отражения. Цветните квадратчета които се виждат всъщност са отражения от матрицата. Все пак от Canon едва ли са предвиждали, че някой @ като мен умишлено ще вкарва директна силна светлина под ъгъл, само и само да види какво се случва. Но пък на мен си ми харесва.

В нормална експлоатация вътрешни отражения не се забелязват.

Оптични проблеми

Има такива. Хроматични аберации почти не се забелязват. И да има лесно се чистят в RAW конвертора.

Има обаче силно изразена дисторзия в широката част на обектива, както и винетиране в краищата. Това ме изненада, защото във визьора не виждах такива проблеми.

Замисляйки се, ако бях тествал обектива примерно след месец, нямаше да разбера, че има винетиране и дисторзия.

Защо?

Напоследък програмистите доста помагат на оптичните конструктори в създаването на оптика. Със софтуер се оправят някои оптични проблеми, чието коригиране ще доведе до по-голям размер на обектива и респективно тегло.

С помощта на профили се коригират: хроматични аберации, дисторзия и винетиране и тези профили се правят, както от фирмата производител, така и от създателите на RAW конверторите (всеки си прави профилите сам за себе си).

Профилите се прилагат в камерата, затова във визьора виждаме кадъра без някакви оптични проблеми. Отваряйки го във фирмения RAW конвертор, който чете данните от камерата, също виждаме безпроблемен кадър. Отворим ли го в друг конвертор, той обикновено не разчита профилите, които са създадени от производителя на обектива, а разчита на свои профили. В случая, от Adobe още не бяха направили профил, защото обектива е на пазара от няколко седмици. Когато профилът бъде създаден, то той се прилага автоматично и както казвам, няма да се разбере, че обектива има винетиране и дисторзия.

Тъй като не използвам ежедневно фирменият софтуер на Canon – DPP, а Adobe Lightroom, се наложи да си коригирам сам дисторзията и винетирането. Най-лесния начин е като се използва профила на Canon RF 15-35mm f/2.8L IS USM и още леко се пипнат плъзгачите за дисторзия и винетиране.

Прави впечатление, че след коригиране изображението се кропва с малко. Това първоначално ме притесни, че по този начин губя ъглов обхват. Реших да направя тестове с други широки обективи за да видя дали е така. Използвах Canon RF 15-35mm f/2.8L IS USM, Canon EF 15-35mm f/2.8L USM и Canon EF 14mm f/2.8L II USM (най-добрия оптично коригиран широкоъгълен на Canon). Първият ред снимки са без никакви профили, за да се види реално зрителният ъгъл, който хващат обективите, вторият ред е с корекция (оригиналните профили на Adobe и коригирания от мен 14-35 заради липса на профил).

Вижда се, че Canon RF 14-35mm f/4L IS USM е почти идентичен с култовия оптично коригиран Canon EF 14mm f/2.8L II USM.

Оставам с впечатление, че Canon RF 14-35mm f/4L IS USM е може би 13.5 mm в широкия край нарочно, за да може след софтуерната корекция да си има точен 14 милиметров зрителен ъгъл. Това е мое разсъждение на база тестове.

Ако снимате в JPEG, то ще получите готов коригиран файл без горните алабалистики, но пък да загубя възможностите на 14 битов RAW… до някоя и друга седмица Adobe гарантирано ще пуснат профил (лично мнение според мен на Adobe профилите са по-добри от тези на Canon).

За финал

Canon RF 14-35mm f/4L IS USM е работен обектив. Както казах, подходящ за интериорни и пейзажи фотографи. Добра стабилизация, компактен и лек. Да, има някои оптични проблеми, но те се отстраняват софтуерно и поне засега Canon са се погрижили. Необходимо е да качите последният фърмуеър на камерата, с която снимате, за да имате актуализация за корекциите на обектива.

Когато снимате, няма за какво да се притеснявате, че евентуални корекции биха “изяли” от кадъра ви. Във визьора изображението е вече коригирано и е това, което ще може да използвате, особено важно за интериорните фотографи.

И няколко снимки от Филибето, където уж бях на почивка.