Canon RF 135mm f/1.8L IS USM е вторият от безогледалната “троица” на Canon. Имах удоволствието да споделя мнение за Canon RF 85mm f/1.2L IS USM. Връщам се малко назад във времето, когато се появи този израз “троицата”. Битката “Левски” – “ЦСКА” погледната през фото марките бе “Nikon” – “Canon”. Деляхме се на “Канонджии” и “Никонджии”, като аз бях от втория лагер. Освен камерите си мерихме обективите, а Canon имаха уникалната портретна серия от EF-85mm f/1.2L и EF-135mm f/2L като в добавка се наложи и EF-35mm f/1.4L – портретен обектив за цял ръст… колкото и странно да звучи. Тези три обектива се превърнаха в “светата троица” заради красивите изображения, които създаваха. Никонския лагер нямаше толкова добри предложения за тези обективи и може да се каже, че имаше малко страдания по този повод.
Преминавайки към безогледална система от Canon лека полека пресъздадоха култовите си „L” обективи в безогледален вариант. С излизането на Canon RF 35mm f/1.4L VCM, “троицата” бе завършена, но преди да се захвана с 35-те ще си поговорим за 135-те милиметра.
Само веднъж съм си “играл” с EF-135mm f/2L, бе отдавна и нямам много спомени. С Canon RF 135mm f/1.8L IS USM имах удоволствието да се забавлявам доста повече време. Хареса ми, но има някоя и друга треска за дялане. По традиция започвам с:
Дизайн
Класически дизайн за RF серията. Разпознаваем от далече, доста изчистен и минималистичен. Забелязва се от далече тънката червена линия, която подсказва, че това е обектив от топ клас на Canon.
Две гривни: една широка за управление на фокуса в ръчен режим и една за персонализиране с някоя удобна за вас функция – диафрагма или ISO да речем. Тази гривна е от така наречения “кликащ” вид, и тази опция неможе да се изключи.
Тук идва и първият момент в който изпитах неудобство. Аз предпочитам да управлявам диафрагмата от обектива, не от камерата. Навик нека го нарека. Когато мога се възползвам от тази екстра. В случая гривната за персонализация се намира в най-предната част на обектива, а не в основата му, както съм свикнал. Поне на мен ми е неудобно да я използвам.
Canon RF 135mm f/1.8L IS USM не е никак малък обектив и предпочитам да го държа в предната част за по-голяма стабилност, а там попадам на гривната за персонализация, която неволно местя. Така съм принуден да обектива за сенника. Споменавайки сенника… пълна скука. Да, голям е, но е като отрязана PVC тръба… Да, ясно ми е, че “лале” се прави при широкоъгълните обективи, но все пак и тук може да се използва поне с малко за да има просто по-красива цялостна форма.
С фокусната гривна също имам леки хммм търкания, но за тях по-надолу.
Върху корпуса на обектива може да откриете два натискащи се бутона, които могат да се персонализират от менюто на камерата. Персонализацията е еднаква и за двата бутона, а са два просто за да има удобство при снимане във вертикална и в хоризонтална позиция. Аз си сложих функцията за разпознаване на око да се включва от там.
Има и два селектора, през които се избира дали да се снима на автоматичен/ръчен фокус и дали да работи оптичната стабилизация.
Canon RF 135mm f/1.8L IS USM е видимо наедрял сравнено с EF версията. Нормално, едно, че имаме по-голяма максимална диафрагма – f/1.8 и второ – оптична стабилизация. Това прави обектива по-широк, по-дълъг и с почти 200 грама по-тежък. Тези около 950 грама с все сенника бих казал, че в един момент се усещат.
82mm размер на резбата за филтри. При EF версията размера бе 72mm. Това води след себе си скъпи филтри, но няма как хем да е светлосилен, хем стабилизиран, хем да е с малка резба за филтри.
Оптика
17 елемента, събрани в 12 групи, от тях три UD оптични елемента. Цялата тази стъклария, освен да трупа тегло създава и невероятно качествено изображение. При максимална диафрагма f/1.8 има минимална загуба на рязкост от центъра до максималните краища. Почти незабележими хроматични аберации и минимална дисторзия тип възглавничка. Има винетиране. Не съм попадал на обектив, особено свръх светлосилен (за 135mm диафрагма f/1.8 се води свръх светлосилна), който да няма винетиране.
Добрата новина е, че програмите на Adobe, с които работя имат профил, коригиращ всичките тези леки недостатъци (винетиране, хроматична аберация и дисторзия). Пускам пример с включен и изключен профил.
За да се види рязкостта и реалните възможности на обектива пускам и задължителната галерия от отсечки. Няма приложени никакви корекции всичко е директно от файловете.
При портретните обективи винетирането всъщност е по-скоро търсен ефект вместо да е проблемен дефект. Честно казано има моменти, в които не включвам профила, дори засилвам с малко винетирането, за да акцентирам на портрета.
Тъй като задната леща е много близо до матрицата имам леко усещане за така наречения “color shift“ на което се дължи и лекото червенеене в краищата на кадъра, спрямо центъра. Възможно е с по-нов модел камера (аз снимах с Canon EOS R6) този недостатък да е намален, защото той зависи от специални микро лещи, поставени на сензора, които все повече се подобряват.
При минимална диафрагма 22 виждам, че дифракцията на светлина започва да показва рогата си и има намаляване на общата острота. Добре е да припомня, че това е върху 20МП матрица. Снимайки с Canon EOS R5 първа или вече и втора версия. Високата резолюция е възможно да предизвика появата на ефекта на дифракция още при диафрагма 16.
Фокус и стабилизация
Canon RF 135mm f/1.8L IS USM, както писах вече има оптична стабилизация. Това е добра опция с оглед, че някои модели от R серията на Canon нямат матрична такава. В комбинация от оптичната на обектива и матричната на камерата (ако има такава) може да получите до 8 стъпки стабилизиране.
Не толкова за да снимате при ниска осветеност. Обектива не е от леките и ръката се уморява след известно време снимане. За това аз поне използвам стабилизацията винаги с изключение моментите, в които снимам от статив.
С копче на обектива може да изключите стабилизацията. Изключите ли я обаче трябва да знаете, че изключвате и стабилизацията на камерата.
Фокуса е много пъргав. При 85mm-я обектив се бях оплакал, че има известна мудност, но тук е бърз и точен. Сега… понеже е портретен обектив логично е да съм снимал предимно хора. Имах 2-3 момента в който фокуса по око не сработи. Има в галерията един много близък план в който снимам през очилата на модела. Там просто се наложи да фокусирам ръчно. Това по-скоро е проблем на камерата обаче, не на обектива.
Споменавайки ръчния фокус, споменах по-горе за предната гривна, която може да се персонализира. В стремежа си да не я пипам се премествам на тази за ръчния фокус, която само чака да я “барна” за да почне да фокусира ръчно. Та… трябва си му свикване да се работи с обектива, поне за такива ретро фотографи като мен.
Да кажа, че ми липсва скалата за фокусиране… във визьора я има и то доста подробна. Недостатък е, че ми “крие” част от кадъра.
Иначе при новия обектив минималната фокусна дистанция е вече 70 сантиметра с 20 по-малко от DSLR версията. Не е макро, но може да се снимам цветчета на дръвчета или пък някои сватбени аксесоари на зверски дефокус. Пускам тук едни примерчета на цветчета.
Дефокус и боке
Да си дойдем на основното за Canon RF 135mm f/1.8L IS USM> това е 100% портретен обектив и съответно трябва да ни радва с добър дефокус и боке.
Диафрагмата е 9 ламелна като ламелите са заоблени. Милостив съм и вместо да тормозя модела, изтормозих едно листо, за да се види, как се променя дефокуса и бокето при различните стойности.
Мисля, че 4 има запазване на заоблеността. Бокето е меко без остри ръбове (както е при Zeiss оптиката и каквато острота честно казано харесвам). Такъв тип боке се харесва на повечето потребители.
Забелязвам обаче, че към краищата се компресира и губи заоблеността си, преминавайки в така наречените “котешки очи” това понякога е повод за мърморене от страна на по претенциозните фотографи. За този ефект силно значение оказва и структурата на фона. Общо взето става при изявени точкови източници като малки лампички или силно огрени от слънцето листа.
Дефокусът на обектива също е много мек и приятен. При максимална диафрагма забелязвам някакво леко общо халиране на кадъра, което го прави по-мек и с намален контраст. Може да се види при листата в галерията по-горе.
При снимането на портрети дълбочината на рязкост е много малка до степен, че има вероятност едното око да не е на фокус дори и при минимално завъртане главата на снимания. Може да видите, как фокуса по око точно е “заковал” на едното, но плиткия фокус е оставил другото без острота.
Трябва доста да се внимава с толкова плитък фокус, до степен, че при потрети на двама, е по-добре да позатворите на 2.8, вместо да рискувате с 1.8
Canon RF 135mm f/1.8L IS USM
Дава чудесен дефокус и приятно боке. Много бърз като фокус и позволява доста крупни портрети заради по-малкото минимално фокусно разстояние. Чист оптически с минимални оптични грешки. Рязък от край до край, дори и на максимална диафрагма… и ето това може да донесе “проблем”.
Обектива наистина има страхотна рязкост дори и на диафрагма f/1.8. Без грам да го е срам ще изкара и най-малките несъвършенства по кожата на сниманото лице. Снимката в дясно е кроп на тази отляво. Вижда се колко е плитък фокуса и как едното око няма фокус, когато очите не са на една равнина. Затова и пак казвам, когато снимате двоен портрет, е добре да позатворите диафрагмата за да се застраховате. Така или иначе търпи затваряне без да се губи от доброто боке. Вижда се и колко е рязък обектива в зоната на фокус.
Може би при пост продукцията да ви се прииска да вкарате малко допълнителен блър на изображението. Това е лесно. Трудно е да изострите, ако обектива не е рязък.
Използването на профила е по ваша преценка. За себе си не намерих смисъл с оглед на това колко е добре оптически. Много ми харесва лекото халиране при максимална диафрагма, дори се изкушавам да мръдна с още мъничко плъзгача на контраста в минус. Пускам една малка галерия със снимки на Дарина (много и благодаря, че ме търпя в най-голямата жега), а надявам се скоро да имам възможността да си поиграя и с третият от троицата и първи с отделен ринг за диафрагма обектив – Canon RF 35mm f/1.4L VCM
Няколко портрета
