Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro е обектив покриващ 35 mm стандарт матрица, с макро увеличение х1.4 и в добавка ръчен контрол върху бокето или дефокуса.
Здравейте, аз съм Джъмбо и в рамките на месец успях да се докосна до втори почти съвършен макро обектив, след като преди 2-3 седмици имах възможността да тествам друг на конкурентна марка. За мое голямо съжаление и тук имах едва няколко дни на разположение да си играя с обектива, но пък се убедих, колко сложна е макрофотографията.
Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro е създаден за безогледалната серия EOS R на Canon. Покрива 35 mm стандарт матрица (като се замисля, то EOS R серията поне за сега имат камери само с 35 mm стандарт матрица…) и е създаден освен като свирепо макро, но и като портретен такъв с възможност да контролирате дефокуса или бокето.
В момента навън е кротките 35 градуса, аз не съм някъде в планината да ме гали хладен ветрец, затова залягам над леден мате чай, затова преди да заседнете да четете ви предлагам и вие да си вземете нещо разхлаждащо. Започвам както винаги с…
Дизайн
Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro има класически добре познат от EF версията дизайн. Разбира се това е “L” обектив от RF серията на Canon и освен гривната за фокусиране, може да открием задължителните екстри като допълнителна гривна, която може да се персонализира и в добавка още една гривна, на която пише SA Control – с която да управлявате дефокуса или бокето. За тази екстра малко по-късно.
Три превключвателя: за фокуса, за стабилизацията и три нива за лимитиране работата на фокуса.
В добавка заключваш механизъм, свързан с работата на SA гривната. На доста скрито и необичайно място е (от дясната страна на обектива, долу) затова леко го натъртвам като сигнал за внимание.
Зашита от влага и прах на всички конфликтни точки.
На първо четене не се вижда място, където да се постави ринг с пета за статив, както при EF версията. В комплекта също няма такава екстра. Все пак по корпуса забелязах специфични фиксиращи отвори, което ме наведе на мисълта да потърся опция за такава пета.
Да има, купува се отделно и всъщност все още не е наличен за продажба. Видях ориентировъчна цена и малко хммм шокиращо ми дойде. Ще кажа по-късно има ли смисъл от такава пета.
Самия общ дизайн си е класически за RF линията. Красив изчистен и функционален. Сенника, с който идва както винаги няма грам естетика, както казвам аз – резнахме парче пвц тръба, сложихме байонет, пръснахме го в черно и ето ви сенник. Поне е дълбок и може да пази челната леща.
Макар и 100 милиметра обективът е около 150 милиметра и тежи около 730 грама. Малко по-дълъг и тежичък идва, сравнено с други подобни обективи, но мисля причина за това е SA системата.
В комплекта идва и с хубав мек калъф за пренасяне – червена точка, на фона на икономиите, които се правят от други фирми.
Оптика
Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro има оптична схема състояща се от 17 елемента в 13 групи. Поне по спецификации няма специални елементи, но пък е със задължителното флуоритно покритие на челният елемент с цел предпазване от замърсяване.
Пускам ориентировъчен кадър на схемата с отбелязани основни групи лещи.
Като качество на изображението обектива работи много добре дори и на максимална диафрагма. Разликата в остротата между центъра и краищата е минимална и по-скоро е повлияна от винетирането. Да винетиране има, може би около 2/3 диафрагма, което е доста добре и при желание много лесно се чисти в обработващия софтуер.
Откривам минимални следи от хроматична аберация, наистина минимални. Вижда се и лека дисторзия тип възглавничка.
Все още от Adobe нямат профил за Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro (имайки предвид, че се продава от 2 седмици някъде…). Установих, че профила за Canon EF 100mm f/2.8L IS Macro обаче се справя много добре и на първо време може да използвате него, ако не ви се занимава с ръчни корекции.
Пускам тестовата скала, без никакви корекции и 100% кроп. Обърнете внимание на дифракцията.
Дифракция
Надявам се сте обърнали внимание на дифракцията, с оглед, че макро обективите заради много плиткия фокус се използват с доста затворена диафрагма.
Аз използвах Canon EOR R5, който е около 45 мегапиксела резолюция и забелязах, че при него сравнително рано започва да се забелязва наличие на дифракция. Знаете това води до загуба на острота, независимо от факта, че сте затворили повече диафрагмата. Повече по въпроса.
Доста внимателно разгледах тестовите кадри. Част от тях разпечатах и поне за мен диафрагма 11 е гранична за появата на дифракция. Дори ако детайлът е много фин и на 11 започва да се вижда дефекта.
Да, ако използвам Canon EOS R, или Canon EOS R6 ефекта на дифракция ще се появи при доста по-затворени стойности, заради по-малкото пиксели и съответно по-големият им размер.
От практическа гледна точка зависи също о какво се снима. Например аз снимах часовник който има малко фини детайли и не усещам проблеми с дифракция. Кадрите, които може да видите в галерията са на максимална диафрагма (около 6.3) и на минимална – 32. Както може да видите часовника на заснет на 32, не страда от видима дифракция.
На въпроса защо максималната диафрагма съм писал, че е около 6.3, отговора малко по-долу.
Един от начините за голяма дълбочина на рязкост и избягване на дифракцията е постижим в студийна среда, с неподвижни обекти разбира се. От всички “Ерки” май само Canon EOS R няма опция за стакване на фокуса. R5 има и аз се възползвах от това да експериментирам малко.
Направих две серии (днес няма да навлизам в подробности) съответно първата на максимална диафрагма (около 4.5 в случая), а втората на 11. За събирането на кадрите използвах Adobe PS, но може би със специализирана програма щеше да е още по-добре.
Резултата може да видите с дърпане на плъзгача и съветът ми е, да снимане на диафрагма 8 или 11, защото при по-отворени стойности се получават повече грешки в “стакването” на кадъра.
Стабилизация
Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro има оптична стабилизация, която дава около 5 стопа, а поставена на камера с матрична такава, общата стабилизация нараства до 8 стопа. Особено ценно е при снимки от ръка на вън.
Копчето, отговарящо за стабилизацията изключва и двете стабилизации, ако сте с такава камера, или само оптичната, ако сте на камера без стабилизация. Защо е така отговор не намерих, но при конкурентни марки принципът е подобен.
Работа от статив
Често съм казвал, че работейки със статив е добре стабилизацията да се изключва. Лично на мен ми пречи при кадрирането, особено ако изисква голяма прецизност, защото виждам разместване в кадъра когато е включена стабилизацията, а аз съм фиксирал вече главата.
При Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro особено на екстремно макро дори и да имате много добър статив (например моя е Benro Tortoise, карбонова версия) пак е добра идея да използвате стабилизация и задължително дистанционен спусък (например през смартфон), или поне самоснимачка с 5 секунди отлагане.
Това го споделям от практически опит с обектива, където при макро 1:1, или 1,4:1 е доста чувствителен.
Тук оценявам нуждата от “пета” за статив. Макар и скъп този аксесоар си заслужава на 100%, защото ще балансира перфектно камерата и обектива и чувствителността към разклащане ще намалее, поради липсата на такава.
Диафрагма
Състои от 9 заоблени ламела, харесва ми, но при макро обектива има друго по-важно нещо.
Да си поговорим, защо максималната диафрагма, която по спецификации е 2.8 на няколко пъти я пиша различна от 2.8.
Да тя е 2.8, но когато снимаме от 1,5 метра към безкрайност. Слезем ли под 1,5 метра влизаме вече в режим на близко снимане, и колкото повече се приближаваме до снимания обекти, толкова фокусиращата група се измества в обектива, а това води до спад на светлината, която достига до матрицата. Камерата ни показва, че все още сме на диафрагма 2.8, но всъщност не сме.
За съжаление това е малко маркетингов трик, който се прилага и от някои други компании и малко не съм хепи от това.
Все пак направих експеримент, за да определя за каква загуба на светлосила говорим. Позиционирах калибрирана сива карта, осветих я равномерно, поставих на спот метър и започнах да приближавам камерата на различни дистанции.
При дистанция 1,5 метра имах скорост 1/160 сек и диафрагма 2.8, постепенно приближавайки се скоростта падна до 1/30 сек. (на дисплея на камерата пишеше диафрагма 2.8) Преизчислявайки установих, че при максимално увеличение от 1:1 светлосилата е паднала до около 5.6, а при 1:0.7 – около 6.3.
Добре, че е на безогледална система с къса работна отсечка, защото загубата можеше да е с поне още 1/3 диафрагма.
В студио тази загуба на светлина няма значение (стига да я компенсирате), но навън това понякога водеше до снимане на по-високо ISO (3200) с цел максимална стабилност на обектива.
Фокус
Повтарям се може би, но Canon за мен все още са с най-бърз фокус сред безогледалките. Усеща се и тук, дори в макро режим. Това не значи, че Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro не “хънти” при екстремно макро, или пък не “захапва” при много дребен детайл и трябва да му се помогне.
Хубаво е да се възползвате от различните лимитатори на фокуса, ако сте фен на автоматичния такъв. Снимайки с ръчен фокус понякога ще се справите по-лесно.
Макар да няма метрична скала на обектива, то такава доста подробна има във визьора на камерата (трябва да се активира), като освен разстоянието показва и макро увеличението (до 1.4 в случая).
Излишно е да казвам, че при портретна фотография очите се разпознават безпроблемно.
Макро
Толкова много писане и едва чак сега достигам до същността на въпроса, а като погледа, нямам какво толкова да кажа. Е да Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro е първият АФ обектив с такова голямо макро увеличение който пробвам. Каква е разликата между 1:1, както са повечето обективи от този клас и 1:0.7 (х1.4) може да видите от примерните снимки на линията. Разликата е осезаема и си заслужава.
Най-близкото фокусно разстояние от обекта е 26 сантиметра, което са около 10 сантиметра от челната леща. Интересно ми е как само за 2 сантиметра увеличението скача (при 28 сантиметра макрото е 1:1). Почти като при широките обективи – един-два милиметра разлика и ъгловия обхват се увеличава с много…
Още няколко думи ще кажа във финалната част.
Портретуване
Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro не е първият обектив, който фотографите ползват за портрети. Тази дължина си е класическа, а и се съчетава 2 в 1.
Тук обаче имаме добавка, която прави не чак толкова ефектния 100 милиметров макро обектив в такъв с интересен портретен рисунък.
Споменах по-горе, че обективът е рязък дори и на максимална диафрагма и наистина такъв. Склонен съм да вярвам, че никоя жена не иска да гледа кроп на лицето си сниман макро обектив (извинявай много Ива).
Тук имаме възможност да контролираме бокето или дефокуса с цел създаване на по-артистични и меки портрети.
ВНИМАНИЕ! ОСВОБОДЕТЕ КЛЮЧЕТО (намира се от към грипа на камерата в долната част) заключващо SA Control гривната и въртейки я наляво-надясно може да контролирате дали да имате интересно боке (като от стар много стар обектив) или много гладък дефокус.
Освен на фона влияе и върху снимания обект. Той става блърнат, много блърнат, ако заковете гривната в коя и да е крайна позиция… направо липса на фокус, което може да изнерви маняците на фокус резачка.
Накратко не е добре да прекалявате, освен ако пред обектива ви не застане някоя 80 годишна поп кралица и се налагате да омекотите всичко максимално, а не ви се виси часове пред компа.
Все пак аз прекалих здраво не случайно за да видя максималният ефект и галерията долу е примери и кропове от три момента: без ефект, с максимално боке (+VE) и дефокус ( – VE)
За финал
Тези, които стигнато до тук ги признавам за герои. Бая текст се изписа.
Ок още няколко думи за Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro. Снимането в екстремно макро от ръка, дори и от статив не е лесна задача. Признавам, че снимайки от ръка понякога използвах серийна снимка, защото и най-малкото мръдване напред-назад където стабилизацията не помага води до бракуван кадър. Буквално трябва да не дишаш когато се снима.
Почти няма смисъл да се снима макро на отворена диафрагма. дълбочината буквално е милиметър-два, но и не прекалявайте със затварянето (справка дифракция на светлина). Макар да ви предлага до 8 стъпки стабилизиране, не разчитайте на крайни стойности. Щом имате възможност спазвайте правилото за снимане от ръка (милиметрите на обектива определят минималната скорост на снимане).
При снимки от статив, снабдете се с милиметрова макро масичка, ако ще търсите максимално макро. Аз от чист мързел упорито отказвах да използвам моята и бая се изнервих… Повтарям и за дистанционен спусък или поне 5 секунди отложено снимане, както и ако експозицията е по-дълга от 1.8 не ходете около статива. Инвестицията в “пета” за статив си заслужава, макар да ви позаболи…
Ако камерата ви позволява използвайте опция за стакване на снимки. Отнема време, но резултатите са много по-добри отколкото с прекомерно затваряне на диафрагмата (с много малки изключения).
Независимо от това, че има доста голяма загуба на светлина при екстремно макро Canon RF 100mm f/2.8L IS Macro в момента заема първо място сред обективите, които съм изпробвал, заради по-големия макро диапазон и много интересното портретно снимане. Тук имаме реален 2 в 1.
И два-три кадъра за разкош на един от тях успях да се самовидя и аз.
