Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM се появи юли 2020 година, може би след първия брутален локдаун, в който ни въвлече короната. Това е и оправданието толкова късно да попадне в ръцете ми… юли 2022 година. Да вече сме март 2023 година, но стечения на обстоятелствата забавиха много това представянето на обектива на страниците на Photo Cafe.
Макар създаден да покрива 35 mm стандарт сензор аз имах удоволствието да го изпробвам с чисто новият тогава Canon EOS R7, който е с APS-C размер на сензора и читателите, които следят публикациите вече са се позапознали с Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM.
Може би има някаква логика този обектив да наследява създадения за огледално рефлексните камери Canon ЕF 100-400mm F4.5-5.6L IS II, но с по-голям обхват, предназначен директно за безогледалната EOS R система. Да, обхвата е по-голям, но веднага се забелязва, че и максималната светлосила в дългата му част спада с 2/3 диафрагма, но хайде за това ще разсъждавам по-надолу, а сега класически да започна с:
Дизайн
Класически варио обектив променящ дължината си при избиране на по-голямо увеличение. Бял цвят характерен за телефото обективите на Canon и тънка червена линия подсказваща, че това е обектив клас “L”.
Разполага с 3 гривни за управление като повечето RF обективи от висок клас: варио, фокус и програмируем от потребителя. До най-големия ринг, предназначен за вариото, може да откриете още един. Този допълнителен ринг регулира степента на свобода на движение на варио ринга – по-леко (свободно) и по-трудно (по-стегнато). Не ми и е първия път в който попадам на обектив с такава опция и продължавам да смятам, че е много удобна опция с оглед кой как иска да усеща въртенето на вариото.
Когато е затегната максимално, предотвратява неволното саморазтягане на обектива, когато носим камерата увесена на рамо, но не блокира напълно работата на вариото.
Обектива няма нарочно копче за заключването на вариото в транспортно положение.
Затова пък могат да се намерят четири други копчета, отговарящи за фокуса, стабилизацията, режимите на стабилизация и ограничител на разстояние.
Гривната за фокуса е доста по-тънка от тази за вариото (все пак това е АФ обектив), като и двете са с поставен оребрен гумен пръстен удобен за работа с и без ръкавици. Гривната за персонализиране се намира почти накрая на обектива, до байонета. Тя е металическа, както е основния корпус на обектива. И е набраздена с тип „диамантена“ шарка.
Да, малко е неудобно на моменти това близко разположение, но причината за това е наличието на въртяща се около обектива пета благодарение на която да се постави на статив и така да има по-добър баланс.
Ако ще използвате ръчен фокус, е добра идея да се завърти петата над обектива, защото определено пречи. В случай че не възнамерявате да използвате статив по време на снимане, то може да я откачите и с това допълнително да редуцирате теглото. Аз поне, когато го разхождах из столичния зоопарк направих точно това.
Продължавам да се чудя, защо Canon не формоват основата на петата в Arca Swiss стандарт. Все повече съвременни глави за стативи са на този стандарт и просто може да поставите директно обектива, вместо да завинтвате плочка за статив. Дали е заради лиценз… дали е от други съображения…
Двата края. Около байонета (метален разбира се) може да откриете уплътняваща байонета гума завършваща концепцията за изолация от влага и прах като самия обектив на всички конфликтни места е защитен с „О“ рингове. Сенника е класически прав достатъчно дълбок да пази не само от слънце. В долната част има подвижен капак който позволява използването на поляризационен филтър, без да се чудим как да бръкнем в сенника и да го завъртим.
Стабилизация
Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM се води супер телефото варио обектив. Покрива 35 mm стандарт матрица, но поставен на кропната камера като Canon EOS R7/10 умножаваме по 1,6 фактор и получаваме диапазон 160 – 800 mm, което си е една стабилна фотоловна дължина.
Доста от камерите на Canon са със стабилизирана матрица, но опита показва, че тя е ефективна до около 200 mm дължина на обектива. Това е и причината всички телефото обективи особено “L” клас да са с оптична стабилизация. Това позволява и работата с камери, които нямат матрична такава.
Оптичната стабилизация на Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM е до около 5 стъпки според измерванията на CIPA, а в комбинация с матрична може да достигне до 6 стъпки. Все пак си зависи и от начина на снимане и снимащият най-вече.
Има 3 режима за работа отбелязани с цифри: 1 – стандартна стабилизация, 2 – панорама – когато панорамирате и 3 – динамична, която се активира само при напълно натискане спусъка в момента на заснемането.
Аз лично предпочитам да работя на режим 1, но ако съм на някое състезание от F1 (дай боже) то ще трябва да използвам режим 2.
В процеса на снимане забелязвам, че камерата се съобразява с правилото за снимане от ръка и се стреми, когато снимам да използва скорост еквивалентна фокусното разстояние и да я държи с цената на вдигането на ISO чувствителността до степен разрешена от потребителя. Тоест независимо, че имате стабилизация, камерата се опитва да се подсигури допълнително.
Използвайте режим “S”, ако желаете скоростта да е под ваш контрол.
Копчето което изключва стабилизацията, изключва и матричната стабилизация на камерата, ако има такава, тоест не може да избирате да е активна само една от стабилизациите, да го знаете като информация.
Фокус
Обектива разполага с dual Nano-USM система – тоест два мотора от най-бързата система за фокус отговарят за фокусирането. Мога да кажа, че наистина е много бърз фокуса с оглед врабците които хванах в полет. Вече екстрите за разпознаване на очи на хора, животни, или пък за спорт… те са функция на камерата и ако ви е интересно, може да прочетете статията за Canon EOS R7, в частта за фокуса. Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM го тествах изцяло с тази камера, а тя бе най-новата про клас камера на пазара тогава.
Има копче за лимитиране на диапазона на действие на фокуса: пълен диапазон или от 3 метра до безкрайност. Най-близкото фокусно разстояние при 100 mm е 0,9 метра, а при 500 mm – 1,2m. Увеличението при 500 mm е почти 1:3, тоест имаме някаква макро функционалност.
Именно заради това ми се щеше лимитатора на диапазона да има още една опция – диапазон 3 до минимално фокусно разстояние, за случаите, в които искаме да снимаме близки обектив… Canon са малко стипци в това отношение, докато други фирми съм забелязал, че имат подобна опция.
Скалата за рязкост липсва на обектива, може да я откриете (ако е активирана) на дисплея, или визьора на камерата, с която снимате. Казвал съм защо предпочитам да я има на обектива, но това явно го оскъпява.
И не на последното място една екстра, която ще зарадва видео снимащите с дълга оптика. Почти няма така нареченото „дишане“ при префокусиране от близко към далечно разстояние и обратното. За фото, не е от голямо значение.
Типа фокус на обектива е вътрешен, заден, без промяна на размера при фокусиране и без въртене на челната леща (то това последното го имат само някакви дребни китаци които дали се произвеждат…).
Оптически
Оптичната схема се състои от 20 елемента събрани в 14 групи. От тях 6 с екстра ниска дисперсия и един със супер ниска дисперсия. Един от най-задните елементи е с „Air-Sphere coating“ покритие, което спира връщането на отражения от матрицата обратно към матрицата. Може да видите този ефект в някои тестове които съм правил, появява се нещо като мозайка с RGB цветове.
Хроматичните аберации са много минимални, но могат да се видят при силен контражур. В границите на голям контраст може да се видят тънки зелени и червени линии, които принципно изчезват при прилагане на профил от самата камера (ако снимате в Jpeg) или от профила на Adobe, ако използвате техни продукти. Препоръчвам включването на профила (има създаден такъв), защото той коригира и леката дисторзия тип буре в „широката“ част (тоест при 100 mm). Освен това премахва и лекото винетиране (може би около 1/3 разлика център краища).
Така или иначе, ако снимате на RAW и използвате LR то при импорт, профила автоматично се активира. При използване на Canon DPP, дори и при снимане в RAW програмата запазва профила интегриран в камерата (стига камерата да е с нужните ъпдейти).
Нека сме честни Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM няма остротата, каквато има твърд телефото обектив бил той 200, 300 или дори 500 милиметра. Няма и тяхната светлосила, но пък е лек и компактен за това което е.
Забелязвам че в центъра определено има добра острота, но към краищата на максимални стойности на диафрагмата има леко размазване, а и отчитам факта, че съм снимал с кроп камера, така, че е възможно при 35 mm стандарт краищата да са осезаемо по-меки от центъра.
Да, може да позатворите диафрагмата, но честно казано в повечето случаи това не е много възможно а и да си припомним, че този обектив не е много светлосилен.
Диафрагма
9 ламела заоблен тип. Някъде попаднах на статия, където фотографа използваше Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM като портретен обектив. Да, той има сравнително мек дефокус и интересно микро боке с остри ръбчета (което на мен ми харесва) гледайки снимките, които съм правил. Ок, това се снима на максимална диафрагма и не виждам кой ще затваря още диафрагмата, за да има нужда от заоблени ламели, но ок… имали сложили (тук само ухилен емотикон липсва).
Обещах по-горе да споделя за „по-тъмния“ обектив и защо той е клас “L” при това положение.
С навлизането на безогледалните фотокамери вече не са рядкост обективите, които са по-тъмни от 5.6 в дългия край. В ерата на DSLR камерите само топ флагмани можеха да фокусират с обективи със светлосила 8, а в крайна сметка произвежданите обективи нямаше как да се указва, че може да се снима само с 1-2 модела камера, а трябваше да стават на всички от марката.
Безогледалките от своя страна нямат проблем с фокуса и с по-тъмни обективи, не е случайна появата на 600 и 800 mm обективи, които са с максимална диафрагма 11. От друга страна това намалява размера на обектива, олекотява го, а и нивата на светлочувствителност ISO са значително завишени като качество – можем да си позволим по-високо ISO при запазване на добро качество.
Затова и Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM е с такава светлосила и аз особен проблем не видях. За фотографите търсещи добра светлосила и рязкост – има и съответните „базуки“
Допълнителни аксесоари
В случая телеконвертори 2 на брой – х1.4 и х2. Нямаше налични, когато се заигравах с обектива, затова само техническа информация.
Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM с поставен телеконвертор променя както светлосилата си, така и фокусното разстояние като се умножи по числото на конвертора. Има обаче една условност. Обектива работи само в диапазона 300-500mm, предполагам чисто технологична причина.
С поставен телеконвертор х1.4 получавате 420-700mm, а с х2 – 600-1000mm, а ако поставите тази комбинация и на кроп тяло, то резултата е: 672-1120mm и 960-1600mm, което си е сериозно. Е да… и светлосилата си спада драстично, но както казах безогледалките могат да се справят дори и с 14 диафрагма, когато трябва да фокусират.
Финално
Казаното до тук, плюс раздела за фокус в статията за Canon EOS R7 общо взето дават цялостната представа за употребата на обектива. Ще ми се да кажа, че е бюджетен, но има и по-бюджетни опции макар и не създадени за безогледалната EOS R система. При Canon RF 100-500mm F4.5-7.1L IS USM имаме компактност и тегло (около 1400 грама), които биха позволили на всеки любител птичар или снимащ дива природа да прави преходи и да има добър диапазон за приближения, както и добро изображение.
Малко съжалявам, че го нямах на разположение лятото, когато разглеждах Виенския зоопарк при който много по-лесно може да направиш снимки на животни в естествената им среда сравнено с нашият столичен зоопарк, но и той си ми бе добра тестова зона.
Определено бих предпочел да е закачен на Canon EOS R7, защото в повечето случаи съм гонил крайния далечен диапазон, вместо близкия.
И за финал галерията снимки плюс няколко пейзажни и такива със странни нощни заигравки с цветя на балкона (нощно макро) и прозорци на заден план.
Сега и частта която няма общо със статията, но има общо с Photo Cafe. Някои от вас знаят, други още не, но през 2022 година, ние – екипът на „Кафето“ създадохме една книга, насочена към фотографите искащи да направят своите първи стъпки в студийната фотография.
Ще откриете, какви са различните светлинни източници, с каква светлина светят, как да я измерите, как може да рисува и как да създадете своето първо студио. Може също да си я прочетете като леко четиво, написано изцяло в стила на Photo Cafe, а и купувайки тази книга вие подпомагате съществуването на сайта, който вече 11 години ви дава надяваме се полезна информация от света на фотографията.
