Тази година все ми се случва да се занимавам с компактни фото камери. фирмите производители усилено намаляват физическите размери и увеличават качеството на изображението. На пазара се оформи една нова ниша за фото камери с едноинчов размер на матрицата, супер светлосилна оптика и размери позволяващи носене в джоб. Днешната фото камера, за която ще споделя мнение – Canon PowerShot G7 X имах удоволствието да я видя на живо при представянето и на Photokina в Кьолн. След представянето имах възможност да си “поиграя” с нея макар и вързана за маса и без да мога да сложа карта памет вътре.
Няколко часа по-късно пишех първият си репортаж, в който като се замисля малко пренебрегнах 7 цата и акцентирах на голямата 7 ца – Canon EOS 7D Mk II.
3-4 седмици по-късно в ръцете ми попадна 1 вата бройка на Canon PowerShot G7 X появила се в България, с идеята да я разгледам, пробвам и да споделя мнение пред публика на едно ежегодно събитие. Реших да драсна и тук няколко реда за тези които не успяха да дойдат на събитието.
И така Canon PowerShot G7 X – започвам по класическата схема, тоест някоя и друга основна спецификация.
- 20MP 1 инчова back illuminated CMOS матрица (13.2 x 8.8mm)
- Варио обектив – 24-100 mm – 4,2х (еквивалент при 35mm стандарт); f1.8-2.8
- Гривна в основата на обектива с опции за управление.
- Подвижен дисплей с опция “тъчскрийн” или правилно казано – управление с докосване.
- 3 инчов дисплей с около 1 милион точки.
- Механичен селектор за коригиране на експозицията.
- Вграден ND филтър.
- Wi-Fi в комбинация с NFC
Мисля накратко това е основното. Започвам с външният вид. Изцяло метален корпус. Дизайна не е екстравагантен. Изчистен максимално. Леки заоблени линии с леки акценти като тънки червени ленти около спусъка и програмният селектор. Помислено е да бъде някак удобен за държане… казвам някак, защото която и марка камера в този клас да хвана то те не са никак удобни за държане с една ръка. За палеца има дълбока гумена подложка, но останалите пръсти се хлъзгат в металния корпус и се налага при снимане камерата да се държи с две ръце. Задължително прекарвайте ремъка на камерата около китката си! За да се подобри ергономията при захват може да помислите за един ценен аксесоар предлаган от Ричард Франиек – специализиран в производството на гумени грипове за компактни камери. Подозирам, че Canon ще пуснат и луксозна кожена калъфка (поне до сега е имало за такива топ модели) която също ще подобри ергономията.
Да се върна на корпуса. Под програмния селектор виждам механичен селектор за контрол на +/ – експозицията и го отчитам като плюс, защото не рядко ми се налага да си играя с +/- 0.3; 0.7 корекции. Селектора е малко стегнат, което пък от своя страна го предпазва от неволно разместване, но имайте на предвид, че си трябва леко усилие да се завърти. Върху него както казах е разположен програмният диск с всички основи снимани режими + една персонализирана настройка на фотокамерата. До него се намира управлението на вариото както и бутона за старт. Следва скрита в корпуса светкавица механично активиране (бутон и изскача). За мен това е перфектно, но за някой любител свикнал светкавицата сама да излиза когато камерата прецени е… сигурно ще е повод за оплакване.
Обектива се прибира почти целият в корпуса. Около основата му има мулти програмируема гривна за управление . Гривната е тип “кликаща” тоест върти се на точни стъпки и се чува щракане при въртене. Удобно, когато избирате диафрагма или стъпки на вариото, но не и за случаите, в които фокусирате ръчно. За ръчно фокусиране много по-удобно е плавно въртяща се гривна. Бих предложил на конструкторите на камерата да помислят за опция изключваща “кликането” и преминаване в режим на плавно въртене.
На гърба на камерата както може да се очаква е разположен дисплея, за който споменах, че е 3 инчов с опция за управление с докосване – тъчскрийн за по кратко. Подвижен е само нагоре и се обръща на 180 градуса. Удобен е за така модерното в момента “селфи” единственото неудобство е ако искате да снимате от висока гледна точка. Решението е просто обърнете камерата надолу с главата и вече имате висока гледна точка. Е да после ще трябва да ротирате снимките на 180 градуса, но “това е суета” както би казал Карлсон, който живее на покрива.
Тъчскрийн и подвижен дисплей – харесвам тази комбинация. Защо? Улавям се, че доста често снимам от ниска гледна точка, на моменти почти от земята. Държа камерата стабилно с лявата ръка, а с десният показалец просто докосвам дисплея там където искам да има фокус и… почти мигновено имам снимка. Другото е, че аз съм смартфон зависим и съм свикнал да управлявам всичко през дисплея. Както се досещате настройка на меню, разглеждане на снимки ги правя не с бутони а посредством дисплея.
На гърба на Canon PowerShot G7 X освен дисплея очаквано е да има набор от управляващи бутони (някои от тях могат да се препрограмират) и допълнителен скролер.
Връщам се към обектива. Оптично стабилизиран. Идеалната дължина. 24 до 100 mm (приравнени към 35 mm стандарт). По сметки прости това е 4.2 кратен зуум. Принципно може да се увеличи х 2 и да стане 8.4, но аз не харесвам идеята за дигитално увеличение, макар да се твърди, че е почти не се усеща влошаване на качеството. Много добра светлосила от 1.8 в най-отворената част до 2.8 в най-дългата. Оптически добре конструиран и хроматични аберации в малка степен могат да се видят при екстремни граници на контраст. Максималната диафрагма при различните дължини:
- 24 – 1.8
- 28 – 2
- 35 – 2.2
- 50 – 2.5
- 85 – 2.8
- 100 – 2.8
Знаете, че обичам да мажа, тоест бокефетишист съм. С този обектив и малко по абстрактен подход лесно си докарвам любимата тема. Не е само това. При снимки на тъмно тази светлосила ми позволява да снимам на по-ниско ISO от там по-добро качество на снимките. Прекалено е светло да се отдам на любимото мазане? Веднага се възползвам от вграденият 8х ND (неутрално сив) филтър.
Как се държи фокуса с този обектив? Вече споменах за неудобството което изпитвам когато фокусирам ръчно. Canon са се постарали и са заложили Peaking функция, но като цяло ръчният фокус ми е труден. При снимане на автоматичен мога да се възползвам от единичен и следящ. Перфектно и на 99% точност работят на дневна светлина. За единичният освен класическите опции: избираема от камерата зона, избираема от фотографа, фокус по лице или фокус по докосване на дисплея има и една интересна функция: уголемяване на централната активна фокусна зона при фокусиране. Благодарение на тази функция лесно ще разберете дали камерата е фокусирала правилно, или се е излъгала по някаква причина. Трябва време да се свикне, но пък като се свикне е адски удобно. За фокусирането с помощта на дисплея вече споменах – докосваш и почти мигновено има снимка. В притъмнена обстановка на изкуствено “жълто” осветление понякога забелязвам малко неуверена работа на фокуса. По-бавен е и се получава “хънтене”, а понякога направо “заковава” грешен фокус. Задължително активирайте АФ асистента, който значително подобрява скоростта на фокус.
Гривната намираща се в основата на обектива може да се програмира да изпълнява различни функции. Аз най-често я държа или да управлява диафрагмата (навик от големите фото камери) или вариото на стъпки от класическите фокусни разстояния.
В обектива се намира и затвора на камерата – централен, електронно контролиран с диапазона на работа от 40 секунди до 1/2000 част от секундата. Абсолютно тих. Може да снимате без никой да разбере както на рок концерт (това май не бе подходящият пример) така и в университетската библиотека, където дори прелистването е силен шум. Този тип затвор не предизвиква трептения в камерата и позволява снимане при по ниски скорости, отколкото при камерите с фокален затвор и тези с огледало.
Снимането в серия е около 6 кадъра в секунда и хм работи само в Jpeg формат. Буфера събира около 11 кадъра преди да започне да пада скоростта до към 2-3 кадъра в секунда.
Canon PowerShot G7 X ви дава възможност да снимате в RAW и Jpeg (Super Fine; fine). Работи с SDHS карти памет, желателно е да са клас 10, ако искате да имате безпроблемно видео.
Видео възможности: Full HD 1920 х 1080 (60р и 30р); HD 1280 х 720 (30р) и VGA 640 х 480 (30р). Автоматично или пълни ръчни настройки. Може да се прилагат цветови шаблони (например сепия…). има опция за работа с iFrame устройства.
Няма да изброявам отделните снимачни режими, те са добре познати и едва ли ще имате затруднение с използването им.
Ще ми се да споделя за един режим, който мисля е наследство от Canon PowerShot S120 – “ХибридАуто”. Интересното тук е как камерата снима видео и снимка и ги комбинира. Видеото е около 2 до 4 секунди и се активира в момента в който натиснете на полуспусък. Може да държите и 10 минути, но ще се запишат последните 4 секунди преди натискане изцяло на спусъка. Да признавам не е нещо ново. Тук разликата е, че всички клипове и снимки се навързват в един общ клип, който може да се пусне като една разказана без думи история.
Още някои екстри – Wi Fi свързаност. За къде без нея. За да свържете Canon PowerShot G7 X със смартфона си е нужно да си изтеглите приложение “Canon Camera Window”. На фото камерата има специално изведен бутон за бърза връзка с телефон или компютър. За собствениците на Android устройства с NFC свързването е песен, докато за мен iPhone потребителите това означава ровичкане по менюта и писане на пароли. Ще спомена, че няма толкова много екстри за управление както при EOS камерите и тази функция е по-скоро за групови снимки, в които искате да участвате или за споделяне в социалните мрежи.
Снимане с Canon PowerShot G7 X
Имам хубав смартфон и не рядко правя снимки с него, защото е винаги с мен. Качеството на снимките не винаги ме задоволява. Ок перфектни са за социалките, но все пак аз съм фотограф. Искам да имам истинска фотокамера с мен всеки ден, с добро качество. “Сапунерките” на пазара снимат с качеството на телефона ми – тоест не ме удовлетворява. Едноинчовите матрици направиха бум, защото предложиха добро качество, хубав обектив и всичко това в много компактен корпус. Canon PowerShot G7 X е с малко по-голяма от Canon PowerShot S120, но качеството на матрицата и обектива са осезаемо по-добри. Спусъкът е малко… твърд и поне на мен ми се налага да свикна малко с него. За „кликащата“ гривна вече казах, но пък пак ще подчертая увеличаването на фокусираният обект благодарение на което виждате дали фокуса е перфектен
С Canon PowerShot G7 X спокойно снимам на автоматично избираемо ISO в диапазона 125-800. На тези стойности нямам никакво оплакване. При стойности на ISO на 1600 вече започва да се забелязва цветен шум (максималната стойност на която може да снима е 12 800), който относително лесно се чисти в редактори като LR или Photoshop. Светлосилната оптика и стабилизацията помага дори и нощна фотография да се прави без статив, е да с лек компромис.
Без проблем може да се носи всеки ден, защото е истинска джобна камера. Не съветвам да я държите в джоб. Макар и с добре уплътнен корпус все пак прахта е хитра и намира как да влезе. Вземете си кожена калъфка или компактна чанта, за да е дълго време ваш спътник. Ако снимате интензивно то е добра идея да се снабдите с резервна батерия. Аз не успях да я разредя, но и не снимам толкова активно (20-30 кадъра дневно).
Безспорно предимство е подвижният тъчскрийн особено за снимки от много ниски ракурси. Липсва ми обаче визьора. Обичам да снимам през визьор, защото това ми помага да се изолирам от околната среда и да се съсредоточа върху кадъра.
Улавям се колко повече снимам, когато съм всеки ден с фотокамера под ръка от колкото ако съм само със смартфона си. Качеството е много добро и това го съдя по снимките А4 които печатам на домашният си принтер.
Ето и няколко снимки без претенции аз арт ;)
ИЗОБРАЖЕНИЕ | |
Некомпресиран формат: | RAW |
JPEG нива на качество: | Super fine, fine |
ISO: | Auto, 125-12800 |
Настройки за бял баланс: | 8 |
Собствен бял баланс: | Да |
Стабилизация: | Оптична |
ФИЗИЧЕСКИ ДАННИ | |
Размери: | 103 x 60 x 40 mm (4.06 x 2.36 x 1.57″) |
Батерия – живот (според CIPA): | 210 |
Екологично запечатана: | No |
Батерия: | Презареждаема |
Батерия – описание: | NB-13L lithium-ion battery and charger |
Тегло (с батерия): | 304 g (0.67 lb / 10.72 oz) |
ФОТОГРАФСКИ ВЪЗМОЖНОСТИ | |
Приоритет на диафрагма: | Да |
Приоритет на затвор: | Да |
Ръчен режим: | Да |
Сценични режими: | Да |
Вградена светкавица: | Да |
Външна светкавица: | Не |
Режими на светкавицата: | Auto, on, slow synchro, off |
Режими за мерене на светлина: |
|
Компеция на експ.: | ±3 (at 1/3 EV steps) |
Серийно снимане: | 6.5 к/sec. |
Самоснимачка: | Да |
Обхват на светкавицата: | 7.00 m |
Мин. скорост на затвора: | 40 sec |
Макс. скорост на затвора: | 1/2000 sec |
МАТРИЦА (СЕНЗОР) | |
Процесор: | DIGIC 6 |
Макс. резолюция: | 5472 x 3648 |
Други резолюции: | 5472 x 3080, 4864 x 3648, 4320 x 2880, 4320 x 2432, 3840 x 2880, 2304 x 1536, 2048 x 1536, 1920 x 1080, 720 x 480, 720 x 408, 640 x 480 |
Съотношение страни в:ш: | 4:3, 3:2, 16:9 |
Ефективни пиксели: | 20 мегапиксела |
Размер: | 1″ (13.2 x 8.8 mm) |
Тип на матрицата: | BSI-CMOS |
Общо пиксели: | 21 мегапиксела |
ПАМЕТ | |
Типове използвана памет: | SD/SDHC/SDXC (UHS-I съвместим) |
ОПТИКА И ФОКУС | |
Максимална диафрагма: | F1.8 – F2.8 |
Автоматичен фокус: |
|
Цифров зум: | Да (4x) |
Ръчен фокус: | Да |
Нормален диапазон на фокуса: | 5 cm (1.97″) |
Макро фокус – диапазон: | 5 cm (1.97″) |
Focal length (equiv.): | 24–100 mm |
Оптичен зум: | 4.2× |
Брой на АФ точките: | 31 |
ДИСПЛЕЙ / ВИЗЬОР | |
Подвижност на дисплея: | Нагоре до 180 градуса |
Размер на дисплея: | 3″ |
Точки на дисплея: | 1,040,000 |
Управление с докосване: | Да |
Live View: | Да |
Визьор тип: | Няма |
Дисплей тип: | TFT-LCD |
ВИДЕО ВЪЗМОЖНОСТИ | |
Резолюция: | 1920 x 1080 (60p, 30p), 1280 x 720 (30p), 640 x 480 (30p) |
Формат: | MPEG-4, H.264 |
Микрофон: | Stereo |
Видео уточнения: | |
Говорител: | Mono |
ТИП ФОТО КАМЕРА | |
Тип фото камера: | Компактна |
СВЪРЗВАНЕ | |
USB: | USB 2.0 (480 Mbit/sec) |
HDMI: | Да (micro-HDMI) |
Дистанционно управление: | Не |
Вход за микрофон: | Не |
Вход за слушалки: | Не |
Безкабелно свързване: | Wi Fi |
Безкабелни уточнение: | Споделяне през Canon Image Gateway |
ДРУГИ ВЪЗМОЖНОСТИ | |
GPS: | Не |
Сензор за ориентация: | Да |
Запис на „таймлапс“: | Да (star time-lapse) |