Денс 5 ти септември се навършва точно година от премиерата на новата беозогледална система на Canon с „Лайка“ формат сензор. Първоначално се появи само с един представител – Canon EOS R и няколко обектива, но няколко месеца след това се появи и нека да го наречем – бюджетно предложение от същата безогледална серия – Canon EOS RP.
Когато се появи на пазара това бе най-леката и компактна камера с “Лайка” формат матрица. В момента в който пиша тези редове тя все още е с оглед на опции като: вграден визьор, подвижен дисплей и вграден грип.
Ще си призная, че когато писах новината и гледах снимки… Canon EOS RP ми се видя малко грозноват като дизайн, но на живо, не е чак толкова… все пак е далече от естетиката, каквато притежава по-големият му събрат Canon EOS R.
Дали новата камера е орязана с цел по-добра цена или просто е олекотена за да е по-достъпна, а и да е помощник на Canon R… ще се опитам да кажа с няколко думи след като имах възможноста почти два месеца да снимам с Canon RP
По навик започвам с дизайна
Споменах вече най-лека и компактна беозгледална фотокамера с голяма (по народно му) матрица.
Корпус, изграден от поликарбонат. Компактността може да е удобна в някои по-нежни женски ръце, но на мен определено ми малее и добре, че има като екстра малък допълнителен грип, който се завинтва под корпуса на камерата и така удължава размера на основния грип на камерата. Самият основен грип е малко по-тънък с оглед това, че в него се помещава по-малка батерия.
Визьорът също е по-ниско разположен в корпуса с цел намаляване на общата височина на камерата.
Инфо дисплея е изчезнал и на негово място има класическият програмен диск. Няма го и така нареченият “тъч скролер” който се появи за първи път при Canon EOS R и за който си трябваше малко тренировка и свикване.
Останалите бутони като функции и разпределение са запазени и са на същите места, тоест ако решите да вземете Canon EOS RP за второ тяло към Canon EOS R то няма да имате дискомфорт при смяната на едната или другата камера.
Така като гледам са запазени и всички основни конектори, като: вход за микрофон, изход за слушалки, USB-C, HDMI и порт за дистанционно.
Основни разлики
- По-ниска резолюция на матрицата.
- По-малък и лек – 485 срещу 660 грама (с карта и батерия).
- С една идея по-малък дисплей (3 срещи 3.15 инча), но с доста по-ниска резолюция: 1 срещу два милиона пиксела.
- Електронният визьор също е по-малък и с по-ниска резолюция.
- По-малка батерия, за да се намали и общият размер на камерата, но и по-малко количество заснети кадри.
- По-добра цена.
Накратко камерата цената на камерата е доста по-орязана от колкото възможностите сравнено с Canon EOS R.
Матрица
Около 26 CMOS мегапикселова, тоест с около 4 мегапиксела по-малко от по-големия брат. Разбира се Dual Pixel технология, което води след себе си и най-бързият (според мен) автоматичен фокус и в добавка процесор Digic 8.
Резолюцията е напълно достатъчна за масово потребление, а по-малкото пиксели ми допада повече с оглед на това, че шумът при високо ISO е по-нисък.
ISO
Доверявайки се на предишен опит с фотокамери, заложих снимане на автоматично ISO в диапазона 100-3200. Да Canon EOS RP има опция да снима и на 50 ISO, но честно казано подобрение спрямо 100 ISO няма и по-скоро е опция при снимане със свръхсветла оптика например: Canon RF 50mm f/1.2
Какво каза студийната обстановка относно ISO-то може да видите в галерията по-долу където освен добре позната ви таблица за цветно тестване, но и вече ползвам новата, по-качествена и гъста скала предоставена ми от партньорите от Dynaphos.
За моите критерии спокойно се снима до 3200 ISO като дори и 6400 са подходящи за професионална работа особено ако ще се печата.
Има наличие на цветен шум, но лесно се коригира без никакви загуби в настройките “Detail” на Adobe Lightroom, или Adobe Photoshop. По подразбиране настройката “color” е на стойност 25, а аз я поставям на 50 и получаваме монохроматичен шум до 12 800 ISO. Стойности на тез вече започва да се вижда отчетливо зърно и лека остатъчен цветен шум, но пък ако се превърти в ЧБ би се получил интересен филмов ефект.
Фокус
Отдавна не бях тествал толкова много фокусната система на фотокамера. Благодарение на приятели, голяма част от които се компресираха на задната седалка отпрашихме на авиошоуто в авиобаза “Граф Игнатиево”.
Тук успях да пробва едновременно скорост на фокус, буфер и адаптера за EF обективи. Закачих на Canon EOS RP един античен AF EF 100-400 тип помпа и започнах отстрел на хора (като папарак) и самолети. Тъй като хората бяха предимно със слънчеви очила не можах да пробвам системата за фокус по око, но в последствие при друго снимане се възползвах от една моделка и се уверих, че системата си работи (макар хич да не съм и свикнал още).
За около 3 часа нагърмях над 500 кадъра и процента на фокус бе над 90. Да, признавам, че с огледално рефлексна камера щях да имам по-добро следене във визьора, защото визьора освен че е малко по-нисък като клас, но и забавя с една идея бързо движещите се самолети.
Така или иначе Dual Pixel технологията и нейните около 4800 точки покриващи 88 х 100% от кадъра ми позволиха да пусна на следящ фокус и да активирам всички АФ точки като по този начин си гарантирах винаги улавяне на самолета или хеликоптера във въздуха и фокус на него, а скоростта на следене ми помогна да хвана дори и “Миговете”.
Предполагам с някой от новите твърди 400 или 600 мм щях да имам още по-добри попадения, но и факта, че снимам за първи път такова шоу си каза думата.
Снимах на къси серии и не изпитах проблем с буфера, а компресираният RAW формат CR3 позволи да събера доста на 16GB карта.
Накратко Dual Pixel фокуса работи отлично дори и със стари EF обективи и по мое мнение за сега си остава най-бързият фокус сред всички марки безогледалки.
Още дума-две за фокуса
Може да звучи пристрастно това, което казвам за Dual Pixel фокуса на Canon, но е въпрос на лично усещане. Нарочно се опитах да снимам и в по-екстрени ситуации – чист контражур, като успях без проблем да фокусирам върху тънка паяжина, или силует на самолет (в галерията по-долу)
В Canon EOS RP има една екстра, която мисля в Canon EOS R не е налична, а именно стакване на фокус.
Интересна опция е за снимащите продуктова или макро фотография, но има нужда да се обучите как да я използвате, вместо да “пуцате” винаги в крайни стойности (като мен).
Пускам една снимка, правена с обектив AF RF 35/2 който е мисля 1:2 макро и опита ми да заснема една колекция от медали.
При толкова близко разстояние няма как, колкото и да затварям диафрагмата да получа фокус от край до край, затова се възползвах от функцията “фокус стакинг” при която може да изберете брой кадри и разстоянието на фокус между тях, фокусирате максимално напред, натискате спусъка и от там насетне камерата си снима само като ви дава накрая колекция от 100 кадъра.
Сега… за съжаление не ги събира вътре в камерата (няма този ресурс предполагам) и ще трябва дали с оригиналната Canon DPP програма да ги сглобите, или с Adobe Photoshop, или с друга програма.
Резултатът е видим като освен добрата дълбочина на рязкост има и по-добро цветопредаване и общ детайл. Пак казвам нужно е малко самообучение и експериментиране, за да правите добри стакнати кадри.
Резултата не винаги е 100%. Понякога се получава грешка в сглобяването, затова е по-добре да ползвате професионална програма, при която могат да се правят доста настройки, а в случая със снимката тук, по-големият медал на предна линия се поличава заради “дишането” на фокуса, на обектива.
Батерия
По-малка е сравнено с Canon EOS R модела и съответно прави по-малко кадри, но както и преди съм писал всичко зависи от стила ви на снимане.
На авиобазата отидох със заредена батерия и за 3 часа направих около 500 снимки, а батерията падна на около 54%, допълвам, че и камерата се налагаше да върти мотор на голямата помпа 100-400.
По данни на CIPA живота на батерията стига за около 250 кадъра, но може би това е при снимане на тези кадри бавно в продължение на 3 дни както аз снимам стандартно.
Както и да е малка камера, малка батерия и нищо не ви коства да си носите винаги резервна или да зареждате през USB слота от зарядна банка докато си почивате в някое кафе.
Споменавайки USB порта то и тук е С тип, но е версия 2.0 (в случай, че ще точите картата към компютъра си).
Мрън мрън зона
За моите лапи си трябва удължителя, който се продава отделно. Колкото и да се самоубеждавам, но… дизайна на Canon EOS RP не му е силна страна… неможе да ми грабне окото както на Canon EOS R.
Свикнах с тъчпада на ерката и тук ми липсва. И тук трудно местя с палец (или ми е къс или…) из между всички АФ зони, независимо че съм програмирал камерата да ползва само ¼ от дисплея.
Усеща се, че визьорът е с по-слаба резолюция и как можаха да махнат гениалната функция от Canon EOS R, при който щом спреш камерата и затвора пада пред матрицата?!?!?!?!
Видео
Признавам, че не съм снимал видео. Установил съм, че е по-добре за видеото да понапише някой, който активно се занимава с това.
Снимане
Споменах възможностите за снимане на бързи фърчолети. Canon EOS RP е в повечето случаи семейна ежедневна камера или пък 2 ро тяло на Canon EOS R. С нея лесно се снима във всякаква обстановка.
Трябва да отчета все пак, че голямата матрица води след себе си и по-големи обективи и макар Canon EOS RP да е лека камера, то слагането на някой обектив на 2.8 ще и повиши с доста теглото.
Предполагам, че от Canon ще помислят върху въпроса за лека серия обективи като например RF 35/2…
Да се върна на снимките
Сред галерията ще откриете и една серия в скромният (но добре че го има) варненски аквариум.
За разлика от при самолетите тук си е тъмно всички снимки са на 1600-3200ISO, а скоростта на снимане около 1/30 сек. и максимална диафрагма 4 на “китовият” AF RF 24-105 mm. f/4
Рибите хич не обичат да позират и плуват доста бързо и накратко тук успеваемостта е около 80% и с доста плитък фокус, но пък съм радостен, че успях да поснимам след като за последно бях снимал риби в Монако преди повече от 10 години.
Споменавайки “китака” то в RAW едиторите на Adobe вече има корекция и е добра идея да се възползвате, но за този обектив ще поговорим в някоя друга среща.
