Canon EOS R6 се появи в разгара на ковид пандиза, тоест преди около 2 години. Ето, че най-после имах възможността да поснимам сериозно с камерата и ще споделя какво мисля, сравнявайки я с Canon EOS R, с която снимам вече 4 години, Canon EOS R5 с която снимах есента на 2021 година и защо не с Canon EOS 5D Mark IV, с която снимах в далечната 2016 година, но все още е актуален модел сред професионалните фотографи. пробвах Canon EOS R6 в изцяло негова среда – събитие със снимки на хора w интериор и екстериор и със закачен на него RF 24-70 f/2.8 (за който може да прочетете ревю). Може би ще съм малко пристрастен защото тази камера, както и конкурентите и от други марки са точно това което бих искал от личната си камера, гледайки през призмата на съвремието: стабилизация в тялото, резолюция около 20-24 мегапиксела и матрица 35 mm стандарт. Не ме разбирайте погрешно не съм фанатик на тема така наречения ФФ и всички по-малки матрици не стават, напротив. Във Photo Cafe работим и имаме APS-C и micro 4/3 матрици с които снимам често. Просто в този етап от творческото си вдъхновение избирам 35 mm стандарт защото обичам да снимам със свръх широка оптика, а такава за по-малките матрици е рядкост…
И така Canon EOS R6 е професионална фотокамера с възможности за снимане и на 4К видео насочена към професионалисти търсещи заместник на своя 5D Mark IV. Това е мое мнение. Тези дни говорих със собственици на огледално рефлексни фотокамери и те все още смятат, че няма заместник на „4-та“ особено в частта визьор. Така или иначе от Canon обявиха, че спират създаването на нови SLR камери както и обективи към тях и затова мисля, че Canon EOS R6 е точния заместник на 5D mk 4. В доста неща е и по-добра камера, като единствено не може да се похвали с резолюцията която имаше „петицата“
Дизайн
Определено по-красив и приятен сравнено с първия модел – Canon EOS R, поне на мен ми харесва много повече. Смея да твърдя, че и захватът на грипа при новата камера е много по-удобен.
По-нисък и малък силует съответно и по-лек. По-голямата част от корпуса е от магнезиева сплав и предлага защита от проникване на влага и прах благодарение на специални уплътнения.
Контролите са добре познати и за фотограф работил с DSLR Canon няма да е проблем преминаването към безогледалка.
Определено ми липсва инфо дисплея, какъвто може да се види при камерите, които изброих по-горе. Може да не е нещо важно, но доста колеги се оплакаха от този недостатък и аз също подкрепям мнението, че е нужен и с оглед как е разположен на Canon EOS R5, можеше и тук да го има. Големия селектор с избор на режими, мисля е време да бъде пенсиониран.
Дисплей и визьор
Подвижен във всички посоки 3 инчов дисплей. Макар и една идея по-малък спрямо 5D mk 4, подвижността му е неоспоримо предимство.
Визьорът макар и електронен също е предимство. За да не се повтарям ето линк към статията за електронният визьор и неговите предимства спрямо този на DSLR камерата.
Някои колеги твърдят, че електронният визьор уморявал и не се виждало ясно. Склонен съм да не се съглася с тази теза, защото доста снимам с безогледалка и не съм забелязал умора, а с оглед, че имаме около 3,6 милиона точки резолюция на електронния визьор, мисля яснотата е повече от добра.
Точка за Canon EOS R6
Матрица, светлочувствителност ISO
Матрицата, или сензора иначе казано е идентичен с този в топ DSLR флагмана Canon EOS 1Dx Mark III. В статията за флагмана споделих, че при много лоши светлини условия снимки правени при 25 000 ISO са напълно използваеми за печат. Тъй като не снимах в чак толкова притъмнени условия на терен не съм правил снимка на повече от 6400 ISO. Все пак минах през тестовата станция на “кафето”, направих отсечки и разпечатах резултата на принтер Canon Pixma G640 и гланцова фотохартия.
12 800 ISO е абсолютно използваемо за професионални цели без притеснения. 25 600 вече може да ни накара да се позамислим, но компромиса е много малък. 100 и 200 хиляди вече имат видима промяна макар и лека на цветовете, както и голяма зърнистост, но в черно-бял режим ще изглеждат също използваеми като кадри, макар и като „спасен момент“
Прави впечатление колко монохроматичен е шума. Снимките са директен некомпресиран RAW без обработка в камерата и графичния софтуер (LR в случая).
Все пак пускам и в електронен вариант като снимките са 100% кроп от целия файл, за да прецените сами за себе си, какво е използваемото ISO, като пак подчертавам хартията „носи“ повече на шум
Ниските нива на шум ми позволяват повече да се заигравам с „дърпането“ на сенките и така разширяване на динамичния обхват.
Да 20 те мегапиксела на Canon EOS R6 са по-малко от 30 те на 5D Mk 4, но по отношение на стойности ISO безогледалката просто разбива. Това е едно важните неща за мен като градски пейзажист снимащ често интериори, както и за събития, където почти вече не използвам светкавица.
Като резолюция 5D води, но като качество при високо ISO, Canon EOS R6 е брутален.
Стабилизация
Canon EOS R6 подобно на Canon EOS R5 и за разлика от Canon EOS R идва с вградена в тялото матрична стабилизация. Когато се използват обективи без стабилизация то тя позволява до 5 стъпки, а когато обектива е с оптична стабилизация, то двете стабилизации се синхронизират осигурявайки до 8 стъпки, или EV единици.
Говорил съм много за матричната стабилизация и за нейните ползи, но и съм споменавал, че тя е ефективна при използването на до 200 mm оптика. Не е случаен факта, че новите средно и супер дългофокусни обективи продължават да се произвеждат с оптична стабилизация, независимо, че тенденцията е бъдещите камери да са почти винаги с матрична такава.
Такава голяма степен на стабилизиране е по-скоро за моменти в които искате да снимате неподвижни обекти в ситуация на ниска осветеност, защото движещи се хора снимани на скорост под 1/30 сек. Независимо от стабилизацията ще излязат размазани… На мен лично ми подхранва мързела като градски пейзажист да „забравям“ статива си и да снимам на секунда, дори две, ако съм с по-широк обектив от ръка, на ниско ISO.
Работата на стабилизацията е следната: има я, или я няма. Не намерих опция за избор дали матрична, оптична или двете заедно да работят. Ако обектива е стабилизиран ще работи заедно с матричната, ако не е стабилизиран ще работи само матричната, ако изключите стабилизацията изключвате всичко. Не е някаква драма разбира се.
Canon EOS 5D Mark IV разчита само на стабилизирани обективи. Те не са чак толкова много и като добавим, че Canon EF 24-70mm f/2.8L II USM – работния обектив на профитата не е стабилизиран, за разлика от Canon RF 24-70mm f/2.8L IS USM + матричната стабилизация на Canon EOS R6, то точката отива за Canon EOS R6.
Автоматичен фокус
Пак започвам с това, че твърдението, което ще изкажа е изцяло на базата на тестовете ми с камерите, които съм изпробвал лично.
Canon сред безогледалните фотокамери имат най-добър и бърз автоматичен фокус. Една от причините е Dual Pixel технологията която използват позволяваща им да има опция за фокус в 100% от кадъра. Другото е ултрасоник двигателите, които те разработват от десетилетия.
Близо 6000 покриващия целия кадър срещу 61 точки които покриват малко повече от централната част. Фокус по лице, око, следящ на конкретен обект. Аз поне не усещам фокуса на Canon EOS R6 да е по-бавен сравнено с 5D. В добавка при безогледалката фокуса работи при нива -6.5EV доста повече от -3EV на DSLR-a.
Познати фокусни конфигурации за групиране на точки както при по-старото поколение камери, добавени са и доста по-големи зони за по-специфични нужди. Избора на точките плъзгане по дисплея докато гледате през визьора определено е по-бърз сравнено с „цъкането“ на джойстика, макар и тук да го има интегриран.
Да, превключвайки 5D Mark IV в LiveView режим имате доближаване на възможностите на Canon EOS R6, но по-новия процесор и Dual Pixel определено показват предимство.
В следващото поколение наследяващо Canon EOS R6 очаквам по подобие на Canon EOS R3 да има фокус с око (не по око, а с око) както и разчитане какви обекти се снимат и поставя фокуса върху сюжетно важните. В добавка за снимащите макро фотография Canon EOS R6 предлага опцията за събиране на много кадри с различен фокус и така получаване на едно изображение с голяма дълбочина на рязкост – фокус стакинг.
Точка за безогледалката.
Серийно снимане
Canon EOS R6 може да снима в серия с максимална скорост от 20 кадъра в секунда, но на електронен затвор. Да, абсолютно безшумно, без вибрации, не скъсява живота и на затвора, но все пак съществува възможност за деформация на движещите се обекти заради „шутерроулинг ефекта“, който не е на 100% премахнат. Все пак на такава серия снимате бързо движещи се обекти, а не статични такива.
Аз предпочитам механичния затвор и затова и теста който направих е на такъв. Максималната скорост е 12 кадъра в секунда като тогава камерата снима без така нареченото затъмнение (Black out). Използвах скалата за тест на ISO защото тя има доста цвят и подробности и имитира реална картина от живота с тези си характеристики.
Нарочно снимах с малко по-бавна карта, защото при някои ревюта получих лек упрек, че фотографите не винаги инвестират в най-новите, скъпи и бързи карти, с каквито разполагам аз във Photo Cafe. Използвах стандартна карта, която дори не е тип 2 със скорост на запис от 95MB/s.
Снимах в RAW и cRAW формат, както и в различни стойности на ISO защото от опит знам, че има значение.
Какви са резултатите:
Бърза серия в RAW на 16 000 ISO – 79 кадъра – един кадър около 32.5 MB
Бърза серия в cRAW на 16 000 ISO – 237 кадъра – един кадър около 17.5 MB
Бърза серия в RAW на 800 ISO – 152 кадъра – един кадър около 22.8 MB
Бърза серия в cRAW на 800 ISO – безкрайно снимане – един кадър средно около 11.7 MB
Прави ли ви впечатление, че снимки при по-високо ISO са по-голям размер съответно и по-бързо напълват буфера? Мощта на процесора е достатъчна да компресира файла и да напълни с повече кадри буфера, а при по-ниско ISO дори може да снима и безкрайно.
Аз използвам винаги cRAW, а в случая, понеже бях на събитие, в което трябваше да печатам веднага и допълнително малък 5MP Jpeg за бърз трансфер към таблета и от там към принтера.
Все пак ако използвате по-бърза карта да речем тип 2 с 299 MB/s. То обема заснети кадри може да се увеличи с до около 20%… В случая бързи карти мисля, че са ви нужни за моментите ако снимате 4К видео 60р каквато възможност има Canon EOS R6
12 срещу 7 кадъра в секунда, както и по-голям буфер и Canon EOS R6 продължава да води пред Canon EOS 5D Mark IV
Карти памет
Canon EOS R6 разполага с два слота за карти памет от типа SD по-точно тип: UHS-II. Да, не са съвременните професионални супер бързи карти CFexpress, но винаги съм предпочитал опцията за еднаквост на използваните карти. Canon EOS R5 и Canon EOS 5D Mark IV също са с два слота, но използват различни типове карти, което налага поддържане на два вида…и при двете камери обяснението е единствено в липсата на място
Canon EOS R6, както казах по-горе може да се задоволи само с SD защото стигат да поемат кадрите от буфера както и за запис на 4К видео. Използвайте бързи карти, не само защото ще разтоварват буфера по-бързо, но и като седнете да ги сваляте на компютъра ще спестите време. Но и по-старите карти стават, ако снимате само фото.
Батерия
Макар да използват почти идентични батерии, дори Canon EOS R6 е с по-нова и по-мощна такава, все пак безогледалките харчат доста повече сравнено с DSLR камерите… на моменти до 3 пъти повече. За професионална работа особено някоя продължителна сватба може да ни се наложи да имаме поне две резервни батерии. Тук няма какво да кажа освен: купете си резервни и да дам точка за Canon EOS 5D Mark IV.
Финално
Както се вижда това не е подробно ревю на Canon EOS R6, а е по-скоро размишление на тема дали е добър заместник на застаряващия Canon EOS 5D Mark IV. Общо взето поне според мен има доста повече положителни точки и по-слабите възможности на батерията, както и неудобството за някои от електронният визьор са твърде малки недостатъци.
Изборът дали Canon EOS R6, или Canon EOS R5 вече опира до това дали търсим по-високо резолюция и 8К видео, или търсим по-нисък шум на по-високи нива на ISO и по-малки и лесни за обработка файлове.
За репортери и събитийни фотографи определено Canon EOS R6 е изборът. За мен като градски пейзажист също.
