Canon EOS R3 се появи през 2021 година и зае мястото си на най-висок клас камера сред безогледалните модели на Canon. Може да се каже че е флагман, но е по-скоро флагман докато се появи реалният такъв носещ 1-ца в името си.
В лентовата епоха 3-та бе камерата след флагмана 1. Според мен традицията и сега се спазва, защото Canon EOS 1Dx Mark III все още присъства като актуален флагман, независимо че не е безогледален, а и гледайки световното по лека атлетика преди месец, все още доста фотографи използваха 1-ца.
Имах възможността да поснимам месец без никакви ангажименти с Canon EOS R3 и понеже вече е “стар” модел реших, че няма смисъл да го разнищвам като ревю. Има достатъчно в нета от къде по велики тестери. В няколко точки ще споделя лично впечатление какво ми допадна в камерата и… разбира се и някой и друг тест.
Снимки няма как да споделя, защото активно снимах на една лятна академия за ученици, а там нещата са тегави с публикуването на снимки.
Спазвам традицията и започвам с:
Дизайн
Не искам никой от партньорите да се сърди, но Canon EOS R3 е най-красивата професионална висок клас безогледална фотокамера. Лично мнение и заставам зад него. Линиите на корпуса крият в себе си родословието тръгнало още от Canon T90 през Canon EOS 1 и до флагмана Canon EOS 1Dx Mark III. Може би този дизайн на моменти заблуждава, че Canon EOS R3 е флагман.
Другото нещо, което ми харесва е много тъмно сивия тон който има корпуса вместо плътно черния, както е при повечето камери на пазара. В допълнение шегрена на гуменото покритие създават чудесно първо впечатление и камерата определено изпъква, ако се постави до друга профи безогледалка.
За потребител на 1-ва серия на Canon ще е безпроблемно да хване камерата и да започне да снима. За снимащите с R5/6 например, че им трябва време да свикнат с тук-там някои бутони и управление.
Canon EOS R3 е с вграден грип и е първата такава сред безогледалките на Canon. Работи с голяма батерия, което и гарантира по-бърза работа, като фокус и серийно снимане.
Корпусът е изграден от магнезиева сплав и мисля за сега е най-леката безогледалка с вграден батериен грип и носеща в себе си 35 mm стандарт сензор – 1015 грама, което е наистина леко. Всъщност аз го измерих около 1009 грама с все батерията, но може кантара ми да не му се е работело много.
Удобна е за хващане с моите големи ръце, НО има едно голямо, но. Може би някои верни читатели помнят едно шеговито видео, което бях направил, че Canon 1 не е само за дясна ръка. Ето линк да си го припомните.
Canon EOS R3 обаче не е хич удобен за снимане с лява ръка, това като да има за какво да се хвана, че не ми харесва.
Дисплей подвижен във всички посоки, концепцията при която се отваря настрани и добрата опция, че може да се обърне с лице към камерата и да се пази при екстремни ситуации.
Има си всякакви портове, както е редно за про камера, но толкова ли не намериха място за стандартен по размер HDMI порт. Тук е микро и на мен лично не ми се нрави това особено в моментите, в които го демонстрирах пред децата като възможности на менюто и го бях включил към телевизор… на няколко пъти изскочи от гнездото.
В допълнение са премахнали скобата, разположена на дъното на камерата, където се закачваше единият край на страничния ремък, който дълги години бе запазена Canon-ска екстра. Не ми е драма така или иначе използва Peak Design страничен ремък, но бях учуден.
Последно, което ми направи впечатление, може и в моята чанта да е проблемът. Сравнително лесно пада декоративният гумен панел на визьора. Да визьора изглежда голям заради вградени в него допълнителни сензори, но ми се щеше декоративния панел някак да е по-здраво закрепен.
Толкова за дизайна, да продължа с неща, които ми направиха впечатление като:
Управление на фокуса
Тук ще разделя точката на две под точки и съответно започвам с:
Тракпад
Безспорно най-бързият и лесен начин за местене на точка или група от точки. Да, не е ново, появи се за първи път при Canon EOS 1Dx Mark III и помня още тогава колко ми напълни душата как се казва.
Тракпада е позициониран върху АФ бутона на гърба на камерата (тук те са два на брой) и е чувствителен към потъркване с пръст. Нищо ново ще кажете. От доста време може да мести АФ точката, или група от точки като използваме микро джойстик, или влачим пръст по дисплея докато гледаме през визьора.
Обаче! Това отнема време… да “цъкаме с джойстика, или да влачим пръст по голяма площ, дори и да е ограничена до ¼ от дисплея. Това го споделям изцяло от личен опит.
Тракпада е с малка площ, което позволява много бързо местене на точката по целия кадър без усилие и за отрицателно време. Баланса е много добър и не се усеща прекомерна бързина, или забавяне. След един месец активно използване на този способ признавам ми бе ужасно некомфортно, връщайки се към традиционния с влачене на пръст по дисплея на личната ми камера.
Уточнение: аз му казвам тракпад, но всъщност според Canon наименованието му е “смарт контролер” и така ще го намерите в менюто (страница 5 в раздел персонални настройки). От менюто може да го донастроите по собствен вкус по отношение на чувствителността на докосване.
За мое съжаление таз полезна функцийка я няма в Canon EOS R6 например… камера която е близка като начин на употреба. Явно Canon-ци са решили да пазя тази екстра за най-високият си клас камери и Canon EOS R3 макар да не е флагман е настоящата топ безогледалка.
Наличието на тракпад е премахнало опцията да влачите пръст по дисплея, но микро джойстика си съществува за тези които са свикнали да го използват.
Фокус с око
Да с око, не по око. Поглеждате през визьора, там някакво духче явно усеща на къде си въртиш окото по визьора и съответно слага АФ точката там.
Да и тази опция не е нова и за първи път се появява в лентовия Canon EOS 5 през далечната вече 1992 година, но… според някои фотографи е бил доста неточен и най-добрата му опция е била тази, че е можел да се изключва.
Почти 30 години по късно в Canon EOS R3 е въведена много по-съвършена система за следене на окото във визьора и съответно поставяне на фокуса там където наистина гледа фотографа… или поне в 75-80% случаите според моя опит.
Заслуга за това има медицинската дивизия на Canon, която едно от нещата, с което се занимава ефективно е системи за сканиране на окото и създаване на изображения с диагностицирането на различни заболявания. Тези изследвания са обучили сегашното духче, което следи на къде гледате да се справя много по-добре отколкото пенсионираното безславно през 2000 година.
За максимално добра работа е нужно да се дообучи духчето, защото все пак човешките очи имат разлики. Все си мислех, че тази опция ще я намеря в раздел АФ на менюто, но тя бе на доста по невероятно място – настройки (гаечният ключ), страница 4. Могат да се настроят до 6 очи… няма изискване за ляво или дясно (шега).
Следенето с око се активизира лесно, с натискане на бутон (всъщност, ако така сте го задали… имате избор от настройки). Сравнително точно работи и лесно може да се комбинира с режим за последващо следене на обект. Удобно е за снимки на динамично движещи се обекти… например депутати на коктейл.
Установих че е добра опция при снимане на портрети, или група хора от близо защото почва да се бори с фокуса ПО око за надмощие. Ако ще снимам хора деактивира фокуса С око и активирам фокус ПО око… който вече много добре го знаете.
За себе си ще кажа, че предпочитам работата с тракпада. Не снимам чак толкова бързи събития и поне за сега той ми допада повече. Смята, че фокуса с око има бъдеще с оглед каква огромна крачка е направил спрямо камерите от преди 30 или ок 20 години.
Светочувствителност ISO
Мисля, че Canon EOS R3 е първата от моделите с 35 mm стандарт матрица на Canon, която е с така наречената „стакната“ матрица. Тази технология осигурява много по-бърз трансфер на данни от матрицата, както и намаляване на „шутерроулинг ефекта“. Е, явно има какво още да се желае за пълното премахване на този ефект, според японският производител, защото не са рискували да премахнат изцяло механичният затвор.
24-те мегапиксела са актуалният стандарт за ниска резолюция… как звучи само. Все пак тук имаме с около 4 МП повече сравнено с флагмана Canon EOS 1Dx Mark III и физическият размер на пиксела е малко по-малък. Въпреки това развитието на технологията, както и подобряването на софтуера за обработка на данните позволява снимане на по-високи нива на ISO с по-нисък шум.
Спомням си, когато пробвах Canon EOS 1Dx Mark III, как бях впечатлен от снимка направена на 20 000 ISO и тя бе напълно използваема. Бих казал, че при Canon EOS R3 това не само е постижимо, но и има надграждане и в някои моменти бих казал, че и снимки при 51 000 ISO са напълно използваеми. Да, шум има, но е фин, монохроматичен и без особена загуба на детайл.
Аз винаги снимам с изключено шумоподтискане. Смятам, че ако се наложи на компютъра бих се справил по-добре с чистене на шум, отколкото камерата би го направила.
Canon EOS R3 е първата фотокамера, на която си позволих да сложа „AUTO ISO“ в диапазона 100 до 12 800 без да се притеснявам за качеството на изображението.
Съгласен съм, че за някои шумът при 12 800 ще им се стори висок, но съм дете на филмовата фотография. Шумът, който виждам при 12 800 ISO е сходен с този който виждах при 800 ISO филм Fuji. В допълнение, както винаги преценявам резултата на отпечатана снимка, а не само на монитора. Хартията винаги намалява усещането за шум.
Направил съм задължителните примери в студиото. 100% кроп са от целия кадър и съм заснел черно бяла таблица, която показва загубата на детайл и съответно цветна, показваща шума.
Да, таблиците са заснети на равномерна бяла светлина и ако трябва да сме честни създават усещането за по-безшумни снимки. Високият контраст е мястото където реално се виждат работните възможности на камерата. Също така има значение и какво снимаме. В случая, понеже нямам право този път да публикувам снимки (моя несъобразителност), моля да се доверите на думите ми за това, колко е използваемото ISO.
Независимо от възможностите на високото ISO, аз продължавам да снимам със светкавица, закачена на камерата. Използвам я само да допълня със светлина кадъра, а не като основен източник. Имам моменти в които ISO-то е 12 800, светкавицата само леко допълва със светлина и снимката като общо не личи, че е на високо ISO. Това като пример, че начинът на снимане влияе на крайното качество на снимката.
Относно 24 те мегапиксела. За моята работа са предостатъчни. За събитийна камера, каквато е Canon EOS R3 също. Съвременните тенденции превръщат флагманите в хибриди снимащи 8к видео. Това води до задължителната употреба на 45 и нагоре мегапикселови сензори. Каквото и да си говорим, тези сензори нямат възможностите за снимане на високо ISO, както 24, или 20 МП… дали Canon ще се хлъзнат по тази плоскост с бъдещият си флагман…
Серийно снимане
Тъй като Canon EOS R3 има два различни слота за карти памет, които имат различни показатели за максимална скорост на запис, реших да пробвам всяка карта по отделно, както и двете заедно в режим серийна снимка.
Пробвах снимане при механичен затвор, където максималната скорост е 12 кадъра в секунда и на електронен, където скоростта на снимане е 30 кадъра в секунда.
Снимам в cRAW, защото съм приел за себе си този формат като оптимален размер качество и съответно резултатите са за cRAW.
CFexpress
При серийно снимане на механичен затвор режим H+, буфера показва, че има възможност да се заснемат 99 кадъра. При натискане на спусъка трансфера към картата е толкова бърз, че буфера се освобождава с такава скорост към картата, че постоянно показва място за 88-92 снимки. Накратко може да снимате до запълване на картата памет.
При снимане с електронен затвор скоростта вече е 30 кадъра в секунда. Независимо, че буфера показва възможност за 99 кадъра, то той се “предава” едва след като сте навъртели 300 и малко кадъра, тоест 10 секунди непрекъснато снимане.
SD
Признавам, смятах, че резултатите ще са по-лоши, но използването на SD картата даде при механичен затвор почти, ако не и идентични резултати както CFexpress картата. Да, забелязах леко “задъхване” на процесора с оглед, че актуалното състояние на буфера не се опресняваше в реално време, а с леко закъснение. Търся кусури както се казва. Накратко с топ клас SD карта също може да снимате на максимална скорост на механичен затвор до запълване на картата без никакъв проблем.
При снимане на електронен затвор резултатите бяха същите както при CFexpress картата – около малко над 300 кадъра преди буфера да се напълни и спре.
Единственото при снимане на електронен затвор е, че не виждате как намалява буфера и няма как да се ориентирате колко “патрона” са ви останали.
Пробвах и снимане с двете карти едновременно. При механичен затвор, както е видно няма изоставане от “по-бавната” SD карта памет. Очевидно и при електронен затвор резултатите са идентични и за тази резолюция и cRAW формат явно трансферът е по силите на откровено по-бавната SD карта.
Ако не ви стига тази скорост на серийно снимане, може да повишите с още кадрите в секунда – 195, но това води и до ограничения от до 50 заснети кадъра макс. Тази функция ще я оставя на собствениците на Canon EOS R3 да си я разучат сами, защото си е доста експериментиране. Добре, че се случва на електронен затвор.
Преди да затворя тази точка ще добавя, че всичко е снимано при 100 ISO, където големината на файла е най малко. Колкото по-високо ISO, толкова по-голям файл от там и възможността буфера да се предаде по-рано.
Веднага давам пример: избирам 12 800 ISO, което бих казал си е нещо нормално за тази камера. Снимам на електронен затвор с 30 кадъра в секунда и, ето… SD картата се предава след заснети около 200 кадъра, докато CFexpress карта си заснема без проблем 1/3 повече кадри – 300. При механичен затвор пак може да се снима до безкрай, но се вижда по-отчетливо намаляване нивото на буфера.
Достатъчно ли са кадрите в секунда? Нямам точен отговор, защото не съм спортен репортер или снимащ дива природа, където серийното снимане е важно. Макар и „шутерроулинга“ да е максимално нисък, то аз не рискувам когато снимам бързо движещи се обекти и използвам механичния затвор, даващ „само“ 12 кадъра в секунда. Като сватбен фотограф, тези 12 кадъра биха ми стигнали, още повече, че единственият лимит е големината на картата памет. От друга страна колкото и да е тих механичния затвор си „трака“, а има моменти в които е добре да сте тихи. 30 те кадъра ми идват малко много с оглед прегледа на всички заснети кадри в търсене на точния. Да, шанса да „заковете“ е кажи-речи 3 пъти по-голям, но селекцията след това ме „убива“.
Може би когато Canon EOS R1 се появи, ще е само с електронен затвор и предполагам много кадри за секунда, просто защото технологично ще го може, а не защото масово фотографите ще го искат.
Два различни слота за карти памет
Canon EOS R3 разполага със слотове за CFexpress и SD. Това предизвиква полемики за плюсовете и минусите на така предложената конфигурация. Като минус се отчита, че трябва да се поддържат два различни стандарта карти. Като плюс е, че все пак за момента SD са доста по-евтини от CFexpress картите, а от написаното по-горе е видно, че не отстъпват в скоростта при използването на камерата във фото режим, освен при някои екстрени случая.
Тъй като не съм снимал сериозно видео с тази камера, няма как да кажа, кога SD картата достига лимита си, но определено ресурсите, които видеозаписа, особено в RAW са изцяло в полза на много по-бързата CFexpress карта.
Тъй като днес разглеждам Canon EOS R3 изцяло само през моята призма на фотограф, аз лично харесва опцията за два различни слота. Причините са абсолютно тривиални. SD са по-евтини а във фото режим се оказват абсолютно достатъчни (говоря за наистина бързите карти). Друга причина – ако случайно стане фал с карта, то в почти всеки магазин за електроника се продават SD карти и мога да спася положението. Дано никога не се случва, но признавам случвало ми се е дори и на мен да изляза веднъж, без да сложа карта в камерата…
Иначе тъй като имам все пак CFexpress карти включвам камерата на нея да записва cRAW, а на SD картата – Jpeg голям размер. Не точно застраховка, а ако трябва веднага да дам снимка.
Споменавайки застраховка CFexpress картите имат изключително нисък риск от повреждане на записаните данни заради начина им на запис, който е от най-съвременно поколение, затова и не се притеснявам, когато имам само една карта, стига да е CFexpress.
Canon EOS R3
Превъртайки редовете нагоре, много малко съм казал. Все пак камерата е на две години… направо си е стара за някои съвременни стандарти. 2024 година наближава и е логично да се появи флагман (олимпийски игри). С какво би надградил? Повече кадри в секунда? Да, определено ще се появи RawBurst функцията, каквато има в Canon EOS R6 Mark II. Повече мегапиксели? Дано не. Подобрение на фокуса с око? Възможно, има какво да се желае от сегашният модел. Ще видим.
А иначе… изхождайки от опита си в годините, в които активно се занимавах със снимане на сватби и други събития, Canon EOS R3 е логичният избор спрямо Canon EOS R6 Mark II да речем. Ок, два пъти по-скъп е, но и предлага много екстри, включая и по-добри нива на шум.
Макар да не е официален флагман Canon EOS R3 се държи като такъв.
