Преди месец може би пуснах първите си впечатления за новата безогледалка на Canon – Canon EOS M50. Помня, че тогава обещах да продължа, защото доста нетипично за мен, но обърнах повече внимание на видео частта, а не на фото. Да, тогава и нямах много време да поснимам фото.
Днес обаче стъпвам върху доста по-интензивно (за мен) снимане с 4 различни обектива от М серията.
Ще се опитам да не преповтарям каквото съм казал в предишната статия, затова може би е добра идея, ако не сте я чели да я прочетете ей така за основа. А съм тук и ще поизчакам да се върнете.
Така, все пак ще сложа и тук акцентите си за да се подсещам, а и за тези които още не са се разходили до другата статия.
Появата на Canon EOS M50 е като бюджетно решение за начинаещи и напреднали фотографи, а както вече се разбра и за влогъри.
Няколко думи за технически характеристики и дизайн.
- 24 МП APS-C CMOS сензор.
- 143 АФ точки (с избрани обективи).
- Подобрена Dual Pixel CMOS АФ система.
- Фокус по око.
- Електронен визьор покриващ 100% от кадъра.
- DIGIC 8 процесор.
- До 10 кадъра серийно снимане.
- Нов “C RAW” – CR3 формат.
- Подвижен във всички посоки 3 инчов LCD дисплей.
- Wi-Fi и NFC за бърза връзка.
- Запис на видео в 1080/50 или 60p Full HD; 4К 24 или 25р – MP4 формат.
Силуета на дизайна е добре познат – Canon EOS M5, но веднага се виждат как липсват някои врътки и копчелъци, все пак Canon EOS M50 е по-ниско позиционирана от Canon EOS M5 и е нормално да е малко по-орязана от към екстри.
Пропускам дизайна за който вече съм говорил и се хвърлям към фото частта на Canon EOS M50. Първото за което се хващам, е че камерата е с новият процесор Digic 8, който с днешна дата е инсталиран само тук.
Това помага за няколко неща – нов RAW формат с името C RAW, а разширението на файла е CR3 (тоест трета генерация Canon RAW). Предполагам тепърва следващите камери ще използват новият файлов формат… В момента може би трупат обратна връзка от потребителите.
Концепцията с появата новият формат е да се премахнат (може би) sRAW и mRAW, които намаляваха резолюцията. C-RAW благодарение на новият процесор позволява голяма компресия без загуба. Почти без загуба. Размера на кадъра може да намалее с до 40%, това по думи от Canon може да доведе понякога до минимални загуби на качество.
От около 300-те кадъра които заснех докато пробвах Canon EOS M50 получих размери от 8 MB до 26MB, в зависимост какво съм снимал.
Най-малкият файл беше предимно небе, а най-големия – трева и чакъл – тоест много фини детайли. Когато поставите 16GB карта камерата, ще покаже, че има място за около 890 кадъра, но в зависимост от това каво ще снимате може да се окажат и повече, но не и по-малко.
С моя дисциплиниран стил на снимане тази карта ще ми стигне за седмица снимане на някое екзотично място. Хубавото е, че и харда у дома после няма да е много задръстен…
По отношение на обработката. Не знам дали се работи по-бавно или по-бързо с новия формат. Аз поне не усетих някаква разлика, а и нямам база за сравнение. Използвам Adobe LR последна версия на относително стар iMac… 5 годишен и честно казано не усещам забавяне, което за мен е ок.
Няколко думи за фокуса.
Споменах по-горе за Digic 8 и тук той има принос за по-добрия фокус с който разполага Canon EOS M50. Има развитие на добре познатата вече Dual Pixel система на Canon. Нараснал е броят на аф зоните, което от своя страна е намалил размерът им, което от своя страна води до по-прецизен фокус. Стандартната зона покрива 80 х 80% от кадъра а с някои обективи като: M28mm macro и M55-200mm – покрива 100% по вертикала и 80% по хоризонтала.
В първият случай точките за фокусиране са 99, а във втория – 143. При тези конкретни обективи повечето точки помагат с оглед на това, че при макро е почти невъзможно прекадрирането и е желателно да има точка там където ще искате да е фокуса, а за дългият обектив, установих, че е полезно в случаите когато гоните да заснемете група патици.
Все още смятам, че момента Canon имат най-бързият фокус от безогледалките. Е има за какво още да се работи, като например: по-пъргава работа с функцията “докосни и снимай” и фокус при слабо така наречено битово жълто осветление, като признавам е доста подобрено сравнено с предходни модели.
Споменах за опцията докосни и снимай, която в комбинации с подвижен дисплей е уникално предимство при снимане под много криви и неудобни позиции или при следене на движещи се обекти.
Когато не използвате дисплея, а снимате през визьора може да се възползвате от другата екстра с палеца да местите фокусната точка докато визирате и движите палеца по дисплея на камерата.
За да нямате проблем като например докосвайки с носа си дисплея на камерата, то може да изберете активни зони на дисплея (избора е из между няколко варианта, аз избирам да е активна дясната част).
Новост е и фокусирането по око, което води до прецизен фокус при снимане на портрети. Да, разпознаването на лице вече не е екстра а стандартна функция. Двете системи за разпознаване са обвързани заедно със системата за следене и общо взето е нужно само да изберете лицето в кадър (ако са повече) и от там нататък камерата ще следи него по лице и по око.
Следващата новост е комбинацията за без кабелно свързване със смарт устройства, като смартфон или таблет. Добре познатите Wi Fi и NFC (особено второто позволяващо на Android собствениците моментално сдвояване) са тук. Освен тях вече има и Bluetooth връзка, поддържаща непрекъсната ниско енергийна връзка със смартфона, а Wi Fi се активира само в случаите на управление на камерата с гледане на кадъра на дисплея на смартфона или при прехвърляне на снимки към смартфона. Признавам, че често се правя как уж ровя нещо по телефона си а всъщност снима камерата окачена на врата ми (особено в църкви), но за това някой друг път.
ISO чувствителност.
И преди съм казвал всеки фотограф има различно ниво на “търпимост” към шума от високо ISO. За себе си мога да кажа, че поне в момента моя праг е доста висок.
Докато снимах с Canon EOS M50 реших да заложа на заводските настройки на AUTO ISO, тоест до 6400. След като разгледах снимките установих, че до 3200 ISO снимките са в дори граници на шум с оглед на това, че е монохроматичен. При 6400 ISO започва да се забелязва видимо цветен шум и се налага допълнителна обработка за премахването му. Само на цвета, не ме притеснява зърнистостта, когато е монохромна.
Накратко за моите критерии качествени снимки могат да се правят до 3200 ISO. Подчертавам, че съм ги гледал разпечатани на хартия, а не на монитор.
Добре малко да поговоря за снимането с различните обективи.
EF-M15-45mm f/3.5-6.3 IS STM или така нареченият китов. Компактен зум, който компенсира х1,6 кроп фактора и дава така нареченият стандартен зум (приблизително) 24-75 mm. (приравнен към 35 mm стандарт). Когато съм на работа ползвам обективи в точно този диапазон през 90% от времето в което снимам. Когато снимам за удоволствие, както се забелязали съм фен на ултрашироката оптика.
Ок, за обектива. Красив дизайн и приятен тъмно сребрист цвят, подхождащ както на черните модели, така и на белите. Лек, компактен, напълно във философията за М системата на Canon.
Заради малките си размери идва малко тъмен – 6.3 диафрагма в дългият му край. До някъде това се компенсира от вградената оптична стабилизация. Като оптични качества е типичен базов обектив леко нерязък по краищата на кадъра.
EF-M 11-22mm f/4-5.6 IS STM любимият ми М обектив, макар и базов клас. Много бюджетен като цена и както споменах в ревюто за видеото на Canon EOS M50 е по-добрият избор с оглед на кроповете които прави камерата когато се снима видео. Оптически макар да е базов клас е по-скоро на ниво среден клас.
Почти нямам забележки към обектива освен че искам да е по широк и ако може да е на 4 дифрагма в дългия край… е да ще се отрази и на цената
EF-M55-200mm f/4.5-6.3 IS STM рядко снимам с дълга оптика, но тук ми помогна защото влязох в ролята на фотоловец. Компактен е, но това му носи и по-лоша светлосила в дългия край. Базов клас обектив с добра стабилизация, добри оптични качества доближаващи се до обектив среден клас, но пак казвам не ми допада светлосилата му. Подходящ е предимно за хубаво слънчево време.
Тук при снимане в Р режим забелязах, че когато светлината е достатъчно, камерата се опитва да спазва правилото за снимане от ръка – тоест при снимане на 200 mm камерата избираше скорост 1/320 s., при снимане на 100 mm, камерата избираше 1/160 s. И това независимо, че обектива е стабилизиран.
За тези които не са чували за правилото: когато снимате с камера с размер на матрицата 35 mm стандарт (пълноформатен сензор) то скоростта зависи от избраният обектив – 50 mm значи 1/50, или 100 mm – 1/100 (или по-добре 1/125). Когато снимаме с кропната камера се взема под внимание и кроп фактора и от там идва как при 100 mm обектив всъщност минималната скорост е 1/160s.
EF-M 28mm f/3.5 Macro IS STM – четвъртият обектив от поредицата в чантата ми. За пореден път се натъкнах на един интересен феномен – в момента в който извадя макро обктива и започва да духа вятър! Даже един ден у дома сложих обектива и стана течение. Направо нямам думи.
Обектива е много качествен с вградено LED осветление (силата му позволява употреба при макро и ако сте в стая да речем, вън на слънце не бих казал че има ефект). Има стабилизация и макрото му е 1:1, което означава буквално на няколко милиметра от предната леща (то затова е хубаво, че има осветление).
С нежелание ще призная, че снимайки макро имах доста снимки брак. Толкова екстремно макро е добре да се снима на статив, с макро масичка и без вятър. Тук се възползвах от серийното снимане – 10 кадъра в секунда и правех кратка серия снимки с идеята поне една да е на добър фокус. Желателно е също да работите на поне диафрагма 8, за да има някаква дълбочина на рязкост.
Всички обективи са STM тип – подходящи за видео, защото мотора за фокуса е много тих, освен това се движи много плавно.
Нещо което не ми харесва е конструкцията ѝм която е система със заключване. Да направено е да е компактен и лесен за сваляне и поставяне обектива, но определено ме бави когато искам бързо да включа камерата и да снимам, защото се оказва, че имам обектив за отключване и разгъване… да се свиква… ще разбера по-нататък.
Камерата заедно с 4 те обектива и още разни джаджи като голям таблет и малък чадър се събират в средна чанта тип месинджър (така модерни напоследък). Предполагам, че дори и Wizz няма да се зядат за нея, с оглед на това, че е по-малка от някои дамски чанти.
Изненадващо но менюто на Canon EOS M50 е доста подробно сравнено с камерите от М серията до сега. Дори по-подробно от големият му брат Canon EOS M5. Това може само да ме радва, защото по спомени доста мрънках, че ми е орязано. Оценявам го като стъпка нагоре (поне за мен).
По отношение на ергономия на снимане Canon EOS M50 е по-орязан от Canon EOS M5 да речем. Говорих за това в предишното ревю и споменах какво липсва. Честно казано, ако бяха оставили задния скролер, нямаше да имам грам повод за мрънкане, но като видя цената и тактично замълчавам.
По отношение на батерията… за фото не можах да я засека поради простата причина, че не снимам много а 100 снимки на ден издържа без проблем. За видео отново мога да потвърдя, че издържа до 2 часа и 20 минути (заснех няколко интервюта и затова имам реална база за сравнение).
Все пак 2-та батерия е важно да я имате, защото установявам, че индикатора на камерата не работи коректно… дълго време показва пълна батерия, след това на 50% и след 10 минути свършва…
Canon EOS M50 ми се струва една идея по-удобен от Canon EOS M5, може да е внушение, държах доста двете камери в ръка. Гуменото покритие “залепва” по-добре за кожата сравнено с на Canon EOS M5, което е някак по-хлъзгаво.
Като първа камера за блогъри, влогъри или ентусиаст фотографи е повече от идеална. Бюджетната цена ще ви позволи да си вземете допълнителен обектив (дали широк или дълъг зависи от предпочитанията ви). Помислете за 2 ра батерия и излизайте да снимате.
