Преди няколко месеца някъде пуснах своето първо мнение за Canon EOS M5. Тогава разполагах с демо бройка и нямаше как да споделя снимки, както и мнение за качество на снимане.
Предлагам да не преповтарям отново вече казани неща, а за тези, които не са гледали първото ревю то ето един кратък път до него. По традиция, ще ви изчакам докато го изгледате и ще запълня времето с един горещ шоколад.
Вече с актуална работеща бройка си направих един слънчев уикенд по Родопите и Пирин планина, където освен с Canon EOS M5, разполагах и с “торба” обективи от всякакъв калибър.
Още от първата проба на М система от преди 4 години и половина споменавам за преходник, който позволява на М камерите да се закачат EF или EF-S обективи и да има пълно сработване. Споменавайки торба обективи, то се бях заредил предимно с EF обективи и по-малко с обективи за M системата.
Защо? За времето след първото ревю за Canon EOS M5 получих няколко запитвания и те бяха единствено и само насочени към това как се държи камерата с преходник и EF обективи.
Да, М системата на Canon не разполага все още с добър набор обективи, лично бих предпочел да има повече твърди и по-светли, от колкото концептуалните за системата малки и тъмни варио обективи. Надявам се от японската фирма да вземат под внимание желанието на потребителите и да разширят гамата.
Да се върна на преходника, като най-важен въпрос от читатели на Photo Cafe, после ще поговоря и за други неща, които са ми направили впечатление.
Успях да изпробвам Canon EOS M5 с 3 EF обектива. Буквално се метнах от единият до другият край. Като за начало се спрях на “профи китова мазачка”, както го казвам на шега. По принцип Canon EOS M5 върви в комплект или с Canon EF-M 18-150mm f/3.5-6.3 IS STM или с Canon EF-M 15-45mm f/3.5-6.3 IS STM. И двата обектива са STM и двата са със светлосила 3.5-6.3.
В търсене на по-добра светлосила взех един Canon EF 16-35mm f/2.8L USM + преходник и го закачих на камерата. Позагуби се компактността, но все пак не се чувствах с тежка камера като с някое 5D да речем. Обектива бе първа версия и това ще се забележи лесно по снимките заради повечкото вътрешни отражения в случаите, когато се снима срещу ярък източник на светлина, нещо, което във версия III е намалено драстично.
Canon EOS M5 разполага с електронен визьор и това е страхотно предимство при използването на EF обективи. Когато кадрираме с камера близо до очите си, то освен че ръцете ни са по-стабилни, но и цялото тяло може да се стегне и така да направим по-добра снимка от колкото снимайки по визьор с ръце протегнати напред.
Ще излъжа, ако кажа, че снимам само през визьора. Все пак нито съм слабичък, нито млад, за да лазя из прахоляка в търсене на ниска гледна точка. Обичам ниската гледна точка и затова се радвам, когато снимам с камера с подвижен дисплей (а при Canon EOS M5 може дори и селфи да си направиш както споменах в предишното ревю). По-долу в галерията ще откриете няколко снимки с нисък ракурс и може би ще разпознаете кои са правени с 16-35.
Нарочно не искам да правя разделение кои снимки с каква оптика са снимани. Вярвам, че ще се досетите сами.
Другият обектив с който се заиграх бе също един достопочтен старец – Canon EF 100-400mm f/4.5-5.6L IS USM първата версия, която е вече на 12-13 години и е помпа. Никакви проблеми както с фокус, така и със стабилизация.
Вярно и не фокусира както 2-рата версия или някой малък STM, но почти не “хънти” и май нямам пропуснат кадър.
Е да, снимах само посред бял ден на хубаво слънце, но къде да снимам на закрито с това чудовище, на което слагайки кропа се получаваха скромните 640mm.
Canon EOS M5 си седеше като капачка, а и бих си го представил как ще седи на някой 500 или 600 mm. Всъщност някои от видеограферите снимащи дива природа вече използват М система вместо някой DSLR от типа на 80D, защото те така или иначе снимат видео, а фокуса, който има 80D при лайввю и Canon EOS M5 е абсолютно идентичен като скорост.
Снимайки с голямата бяла помпа разчитах изцяло на електронния визьор, просто няма как физически (освен ако обектива не е на статив) да се кадрира през дисплея.
Всъщност аз не съм привлечен от дългата оптика… може би сте забелязали слабостта ми към утра широката или ултра светлата такава.
Бях си заделил един боке творец обектив – 50/1.2, но при разходката си из село Делчево благородно го отстъпих на колегата Христо Лазаров.
Закачих Canon EF 35mm f/1.4L II USM и така получих любимият ми зрителен ъгъл.
Трябва ли да пояснявам?! Ок. За тези, които ни четат от скоро може би не знаят, че аз обожавам да снимам с така нареченият нормален обектив, а 35-та се явява почти нормален за Canon EOS M5. Голямата светлосила в добавка ми позволява да засилвам творческото си виждане по удобен за мен начин.
Няколко пъти съм ходил да снимам в селата Делчево, Лещен и Ковачевица и винаги намирам с какво да запълня своята колекция снимки… най-вече с нови катинари.
Позарязах колегите, с които бяхме се качили до село Делчево и се впуснах на лов за детайли. Тук признавам снимах предимно на дисплей, защото търсех различни ъгли и гледни точки. Другото, което се стремях да изпробвам е контрастът, който може да поеме камерата. И не на последно място как фокусира.
Canon EF 35mm f/1.4L II USM си е изпитание за всяка АФ система, защото е ултра светлосилен, а АФ системите макар и жадни за светлина, не обичат прекомерно многото светлина.
Dual Pixel технологията в последните поколения камери на Canon се справя много добре с фокуса по матрица. Дори и със супер светлосилен обектив при насрещна светлина и нисък контраст фокус има. Една снимка на коза долу в галерията е точен пример за това. Контражур, стелещ се дим за нисък контраст и с риска всеки момент тази коза да ме погне… и въпреки това фокуса съм го заковал на окото.
Хубаво е да знаете, че макар и цялата матрица да е изградена от dual pixel то около 80% от нея са активни за АФ системата. Накратко краищата на кадъра няма как да може да фокусирате автоматично.
Почнах за фокуса, да продължа. В студиото използвам един 80D с неговият 18-135 micro USM. Сравних пряко двете камери (Canon EOS M5 с преходник, а Canon EOS 80D на LiveView) и не забелязах разлики като скорост и точност на фокусиране. Не би и трябвало, защото камерите са с идентични матрици, а тайната на фокуса се крие в матрицата.
Всъщност Canon EOS M5 е първата камера от системата М, която е напълно адаптирана за пълноценно използване на EF и EF-S обективи.
Няма как да не спомена, че Canon EOS M5 си страда от болестта на всички безогледалки независимо от марката при фокус на хм… жълти крушки… като се опитам да снимам в някой ресторант или църква (не, че имат нещо общо), но там осветлението е едно такова много жълто и леко мрачно и тогава фокуса някак почва да го домързява. Работи по-бавно, хънти и въобще отнема му повечко време да фокусира. Хубавото е, че с всеки нов модел този проблем започва да изчезва лека полека.
Като обобщение за използването на EF и EF-S с Canon EOS M5: не забелязах никакви разлики, сравнено с Canon EOS 80D (при лайввю). Бързо и точно фокусиране.
За начинаещи портретчици ето една идея – Canon EF 50mm /1.8 STM с преходник не нарушава генерално компактността на камерата. Напротив става много удобна, а обектива се превръща в почти 80 mm (приравнен към 35 mm стандарт). Лесен за кадриране както от дисплей така и от визьор. Незабравяйте за опцията да местите с палец АФ зоната по дисплея, докато гледате през визьора (споменах го в ревюто “първи поглед”… някъде към края).
В добавка вече има трети производители, които правят (макар и ръчнофокусни) обектив за EF-M байонет, а това е безогледалка… може да и закачите стотици обективи, само трябва да поставите правилният преходник.
С Canon EOS M5 снимах и с негови си оригинални обективи. Най-голямо впечатление ми направи Canon EF-M 28mm f/3.5 Macro IS STM, за който всъщност вече съм писал.
Чакам с нетърпение да изпробвам една друга моя страст – ултрашироката оптика – EF-M 11-22mm f/4-5.6 IS STM, но може би по-нататък.
Няколко думи за снимките.
В динамичен обхват 24 мегапикселовата матрица се справя много добре. Не случайно тествах със сцени при висок контраст с идеята да извадя подробности от сенките – например снимката с бабите от село Делчево, седящи в дълбока сянка и в ярка светлина.
Обработката на снимките ми отне малко работа, а и аз не се задълбочавам много. Много често автоматичните настройки които ми предлага LR са ми напълно достатъчни.
Не съм експериментирал какъв JPEG вади камерата. Знаете признавам само RAW формата заради възможността да извлека максималното от всяка камера. Adobe продуктите за обработка на изображения се разбират добре с Canon EOS M5, отчитат поставеният преходник и прилагат нужните корекции за обективите, които сте сложили. Всичко това ме кара винаги да предпочитам да снимам в RAW.
Напоследък често снимам на автоматично ISO. Задавам стойности от минимално до 1600 и снимам без да се притеснявам за качеството. Така постъпих и сега. Да вижда се шум при стойности над 800, но при разпечатване на хартия (както всъщност трябва да се гледа фотографията) този, така наречен шум не прави впечатление.
От направените разпечатки мога да заявя, че снимки при ISO 3200 нямат проблеми с очевидна загуба на детайл или дразнещ цветен шум. Ще уточня, че говоря за снимка направена в RAW формат и отворена в LR с настройки по подразбиране.
Защо го споменавам? LR по подразбиране прилага леко изчистване на цветния шум. Това от своя страна води до усещането за монохромност и същевременно не се забелязва видима загуба на дребния детайл. На снимките 100% кроп явно се вижда как е запазена структурата на етикета и на ЦМИК печата, а самата снимка е снимана на 3200 ISO. Кадъра просто е “щракнат” в ресторант, тоест в реална работна обстановка, вместо в стерилното студио.
Ако търсите корекция на шума в по-голяма степен и опциите на LR не ви устройват, то тогава отидете и занулете плъзгачите за корекция на шум, преди да прехвърлите снимката за обработка в… да речем в NiK…
Canon EOS M5 за сега си е флагмански модел от М серията на Canon. Ергономичен дизайн, солидна изработка и най-важното електронен визьор.
Има неща които ще е добре да се оправят в някой следващите модели, като например:
Много лесно може да пуснете запис на видео, без да го искате. Бутона за запис се намира близо до палеца и на няколко пъти неволно го натиснах. Не открих опция в менюто за изключване на бутона. Добре е да се премести или по някакъв начин да не е толкова лесно активирането му. Тук сигурно веднага ще ми скочат колегите оператори… няма пълно щастие.
Превключването от АФ на МФ също е много лесно и няма опция за заключване. Бъдете внимателни и гледайте информацията на дисплея/визьора, за да не се чудите защо камерата изведнъж е спряла да фокусира. Този проблем си съществува от самото начало на М серията и хм… все още не е коригиран.
“Блекаута” или времето, в което във визьора не се вижда нищо докато камерата снима е осезаемо. Ще ми се камерата да е по-пъргава в това отношение.
Последното… разглезен съм и съм свикнал на меню с много опции. М серията са с малко поорязано меню.
С Canon EOS M5 японската фирма прави сериозна заявка за навлизане в сегмента на безогледалните системи. Надявам се времето за навлизане да е кратко и скоро към системата да има гама от твърди светли обективи, както и някои глезотии с които профи фотографите са свикнали от сериозните DSLR серии.
Камерата е достатъчно компактна и бърза да за заеме постоянно място в чантата/раницата като 2-ро тяло или за случаите, в които ставате сутрин вземате бутилка вода, два шоколада и Canon EOS M5 с 2 малки обектива и си правите неглижирана разходка в някоя от нашите прекрасни планини.
