Преди повече от две години и половина се появи първото предложение на Canon за безогледална система – Canon EOS M. Помня, че имах удоволствието да го изпробвам в слънчеви ноемврийски дни на нашето Черноморие, освободено от досадни туристи. Впечатленията съм описал тук и докато аз си направя задължителното кафе (с мляко), вие може да си го припомните. Защо е нужно? На гости във Фото кафе е новият модел безогледална камера на Canon – Canon EOS M3
Така, удобно настанен, “захапвам” клавиатурата. Прочетохте ли? Да? Ок знаете ли кое е общото между двете камери? Да, точно така байонета. Друго? Да, китовият обектив и някой и друг бутон за управление. Друго? Гнездото а светкавица? Ами… да може би до някъде. Друго? Май с това се изчерпват общите неща.
Canon EOS M3 е изцяло нова фото камера. Наследила е байонетът и обективите от Canon EOS M и в добавка има един куп нови неща.
Какво пише на кутията:
- 24,2 MP APS-C CMOS сензор.
- Hybrid CMOS AF III
- Digic 6 процесор
- 49-точкова AF система
- Серия от снимки с 4,2 к/sec.
- Подвижен LCD дисплей с управление чрез докосване.
- Wi-Fi, Dynamic NFC, дистанционно управление и споделяне
Всичко това е вътре в камерата, но нека започна с това, което се вижда отвън
Дизайн и управление.
За разлика от твърде минималистичният дизайн на Canon EOS M, при Canon EOS M3 дизайнът е направен в пъти по-удобен. Корпуса е направен от магнезиева сплав, изключително здрав се усеща в момента в който го хванеш. Ляга стабилно дори и в големи лапи като моите (не мога да го сравнявам със захвата на голям DSLR, но тук все пак имаме компактна почти джобна безогледалка), много добро гумено покритие в зоните за хващане както и контра пункт за палеца също от гума. Дори и при хлабаво държане на камерата почти няма опасност от изплъзване (не експериментирайте все пак).
Относно управлението: Добавен е скрол под спусъка подобно на камерите от висок клас. Класическият вече скрол на гърба на камерата е запазен. Добавени са нови бутони спомагащи по-бързото управление на АФ системата, както и програмируем функционален бутон. Две неща, които много радват. Програмен селектор с най-често използваните снимачни режими. Не е нужно като на предишният модел да се избират през менюто. Скролер за корекция на експозицията от +3 до -3 през 1/3 стъпка. Този скролер започна да се появява при доста безогледаки и честно казано направо ми липсва, защото признавам доста често мърдам с малко експозицията нагоре-надолу. При Canon EOS M3 просто премествам палеца леко нагоре и директно управлявам скролера. Голяма червена точка. За тази функция. Казвайки за червената точка се сещам за бутона за запис на видео. Той заедно с бутона PLAY се намират на гумения контрапункт за палеца и макар да се страхувах, че мога погрешка да натисна запис вместо възпроизвеждане, то… не успях нито веднъж да се объркам.
Дисплей
LCD – милион и 40 000 пиксела резолюция с функция за управление с докосване или така наложилото се: “тъчскрийн брат”. Това последното май бе от една реклама?!?! Да не рискувам, ще го казвам само тъчскрийн. Горе пропуснах да отбележа, че и Canon EOS M имаше такава благодатна опция, но тук освен нея, дисплея вече предлага и подвижност с цел по-добро кадриране. Може да се накланя надолу (за висока гледна точка), нагоре (при ниска гледна точка) или пък да си спретнете селфи като просто го обърнете над фото камерата. Селфито е особено актуално в момента и тази екстра може би ще зарадва мнозина селфиращи.
Конструкцията на системата, която държи дисплея ми е малко странна, малко нежна и трябва да се действа по-внимателно с нея. Има защита, ако поставите камерата с дисплей върху масата да не се надраска благодарение на миниатюрни крачета, но все пак едно предпазно фолио няма да ви дойде никак зле, все пак този дисплей е подложен на доста… пипане.
Има момент при много ярко слънце, в който не виждам много добре какво кадрирам. Едно защото зениците са ми свити много друго – лъскавото покритие на дисплея. Един малък сенник може би ви свършил добра работа или пък да се снабдите с една много хубава екстра:
Електронен визьор.
Canon EVF-DC1 вече е добре познат. Резолюция от около 2,36 милиона пиксела. Купува се отделно, но струва ми се е 100% необходим аксесоар за тези, които ще изберат Canon EOS M3 за основно снимачно тяло. Позволява да се кадрира независимо от околната светлина. Закача се на гнездото за светкавица, в което за разлика от предходният модел има скрити допълнителни контакти за аксесоари като електронен визьор или в последствие микрофони или GPS-и.
Светкавица.
Споменавайки гнездото за светкавица, се досещам как при Canon EOS M липсваше вградена такава и в комплекта бе предвидена не много миниатюрна външна. Сега вече има вградена такава с механично активиране (много харесвам тази опция вместо фото камерата да решава кога да отвори светкавицата). Не е кой знае колко мощна, но за снимки за спомен върши работа. В гнездото за светкавица може да поставите коя и да е от системните светкавици на Canon както и радио управление за студийни моноблокове.
Разглеждам Canon EOS M3 от вън и май, не виждал да съм забравил нещо. Може да не съм го споменал, но туко виж после се сетя и го спомена. Да мина към скритото в черупката, тоест корпуса.
Матрицата.
Матрицата, сензора, все се чудя как точно да им казвам и се улавям, че не рядко използвам и двете думи, за което ви моля да ме извините. При Canon EOS M3 матрицата е от последно поколение, същата, каквато е в новите модели Canon EOS 750D и Canon EOS 760D. Тя е около 24 мега пиксела, CMOS APS-C тип и за да се приравни към 35 mm стандарт матрица трябва да се използва фактор за умножение х1.6 Произведена е от Canon с интегрирани двойни пиксели, чрез които се подпомага АФ системата в режим Live View. Не е стабилизирана. Canon продължават да разчитат на система от стабилизирани обективи (за съжаление не всички са такива).
За бързата обработка на изображението се грижи процесор от последно поколение – Digic 6. Благодарение на него снимките с Canon EOS M3 при високо ISO са с относително по-нисък шум независимо от по-голямата гъстота на пиксели сравнено с предходният модел. Друго предимство, което този процесор дава е възможността да се снима видеоклип и да се използва уникална система за стабилизиране на изображението – Dynamic IS. Общо взето Canon EOS M3 е единствената камера на Canon с голяма матрица, която има тази екстра (в момента само компактни камери от висок клас я имат: PowerShot SX710 HS).
Процесора отговаря и за количеството кадри в секунда, които могат да се направят, тук обаче има значение и буфера. Когато тествам серийното снимане изключвам всякакви софтуерни подобрения, които правят камерите като: премахване на оптични грешки, шумопочистване, изсветляване на сенки и други такива подобни. Нямам как точно да определя колко кадъра прави в секунда камерата затова разчитам на техническите данни и броя кадрите които може да събере буфера докато спре. Въпреки това направих експеримент и снимах непрекъснато в Jpeg формат в продължение на 10 секунди и получих между 41 и 43 кадъра (от 5 серии по около 10 секунди) което потвърждава техническата спецификация от 4.2 кадъра в секунда. Ето какви резултати получих аз, използвайки най-бързата, последно поколение SD карта памет – SanDisk Extreme PRO® SDHC™/SDXC™ UHS-II Memory Card (предоставена ми специално от Фомус – представител на SanDisk за България).
При снимане в режим RAW – буфера се пълни с 5 кадъра и след това камерата започва да снима с около 1.5-1.6 кадъра за секунда, докато евентуално ви свърши картата.
При снимане в режим голям качествен Jpeg – снима на пълна скорост докато се напълни картата памет.
Направих опит и с карта с по-ниска скорост. SanDisk Ultra. Тази карта е в пъти по-бавна и разбира се много евтина с по-горе описаната. Доста потребите ли я избират именно заради качеството на ниска цена, но какви са резултатите:
При снимане в режим RAW – буфера се пълни с 5 кадъра и след това камерата спира и чака да се преточи информацията към картата. След като се преточи и освободи място прави нов кадър и горе долу честотата е 0.5 кадъра за секунда.
При снимане в режим голям качествен Jpeg – снима на пълна скорост, а около 30 секунди след това скоростта пада на около 1 – 1.2 кадъра за секунда докато има място на картата.
Съветът ми е да използвате Canon EOS M3 с карти ново поколение минимум клас 10 за да може по-пълноценно да използвате възможностите му.
Автофокусна система.
За добрия фокус се грижи хибридна АФ система от 3 то поколение. Тя дава на Canon EOS M3 пъргав фокус и е общо взето се доближава до фазовия фокус на DSLR фото камера като Canon EOS 750D например. Сравнено с предходният модел, който бе оборудван с 1-во поколение хибриден фокус, то разликата в скоростта на снимане е около 5 пъти по-бърз при сегашното 3 то поколение. В комбинация с “китовият обектив” който е със STM тип мотор освен бърз фокус, но и той е наистина много плавен и безшумен, което го прави идеален за заснемане на видео клипове.
Canon EOS M3 разполага с 49 АФ точки, които могат да работят всички заедно или да си ги избирате една по една. За целта може да се използва джойстика или както ми е по-удобно на мен функцията на тъчскрийна – докосни и снимай – където просто докосвам дисплея, където искам да е фокусът, камерата фокусира и снима. Всичко това се случва бързо, само трябва да свикнете да го правите.
Освен автоматичен може да използвате и ръчен фокус. ТУК трябва малко да се внимава. Опцията за включване на ръчния фокус е поставена в лявата част на скролиращият джойстик намиращ се на гърба. Случи ми се погрешка и то няколко пъти да натисна неволно и да включа на ръчен фокус, без да го желая. Спасяваме това, че имам навика да следя всички надписи по дисплея и навреме усещам проблема. За съжаление не намерих начин как да променя или заключа тази опция. Иначе за любителите на ръчен фокус е помислено – “пийкинг” – функция, която оцветява в избран цвят (червено, жълто или синьо) зоната която е на фокус.
Фотографски режими.
Затворът на камерата е комбиниран: електронно 1-во перде и механично 2-ро. Има скорости между 30 секунди до 1/4000 през 1/3 стъпка. Синхрон за светкавица – 1/200 sec. Canon EOS M3 разполага класическите PSAM режими (предпочитани от мен) и отделно с една камара глезотии като “креативен асистент”, “хибрит ауто” и една камара готови шаблони. Глезотиите както ги наричам радват много любителите преминали от висок клас компактна камера към безогледалка. Благодарение на тези глезотийки може да направите ефектни снимки, нямащи нужда от обработка, готови за директно споделяне в социалните мрежи да речем. Споделял съм инфо за тях в предишни статии, затова няма да се спирам днес на тях.
ISO чувствителност.
Нова матрица (с доста пиксели) и нов мощен процесор Digic 6. Комбинацията им дава напълно използваеми снимки при 6400 ISO. Възможностите за ISO чувствителност на камерата са между 100 и 12 800 с опция за разширяване до 25 600. Тук е моментът да спомена, че винаги снимам в RAW формат и не разчитам на камерата да се грижи за намаляване на шума при високо ISO. Когато обработвам снимките си използвам Adobe Lightroom, където мога да наместя така “плъзгачите” както на мен ми харесва.
Над 1600 ISO започва да се появява лек цветен шум, който лесно се премахва, без да се губи детайлност. Снимайки в RAW използването н 6400 ISO е използваемо с лек компромис разбира се и при сцени с по мек контраст. В интервала 100-800 ISO трудно се намират видими разлики затова и снимайки използвах автоматично зададено ISO в този диапазон без да се притеснявам за снимките си.
Все пак направих задължителната лабораторна проба в Jpeg за да видя как Canon EOS M3 се справя с корекцията на шума. Опциите са 4: без, корекция, слаба, средна и силна. Колкото по-силна е корекцията, толкова по-голяма е загубата на фин детайл. Учудващо е обаче колко добре работи софтуера на камерата. Дори и при най-високо ISO и най-силна корекция няма осезаема загуба на фин детайл. Обикновено препоръчвам на любителите на снимане в Jpeg да използват най-ниското ниво за корекция на шум, но тук смело мога да препоръчам средното ниво и може да не се притеснявате за загуба на фин детайл. Все пак… снимайте в RAW възможностите за качествена обработка са осезаемо по-големи.
Меню.
Менюто е лесно разбираемо и достъпно и една от много хубавите му черти е, че помни коя част от него е използвана за последно вместо да връща потребителя винаги в начална позиция. Това е една приятна опция, дошла на гости от високия клас камери. Не ми харесва, че продължава да е много орязано сравнено с една DSLR камера. Липсват ми основни неща като избор на цветово пространство (снима само в sRGB) и по-голямо персонализиране на бутоните за управление на фото камерата. Смятам, че това хъм… да го нарека орязване на менюто не е добра идея защото тази камера със сигурност ще се озове в джоба на доста професионални фотографи.
Защо смятам така? И тук както при предходният модел може да се възползвате от адаптера за обективи на EF байонет, който запазва пълната съвместимост и обективите имат както АФ, така и стабилизация (тези, които са стабилизирани). Накратко имате под ръка малко компактно тяло с доста професионални възможности и бърз фокус, което не заема място в чантата ви.
Wi Fi и NFC
За къде без Wi Fi. Просто не мога да си представя съвременна фото камера без тази функция. Ползите съм ги споменавал нееднократно, но нека спомена тук какво може да правим с Wi Fi свързаността.
- Трансфер на снимки и видео между две камери.
- Дистанционно управление от смартфон или таблет.
- Безкабелен печат с Wi Fi принтер.
- Разглеждане на снимки на DNLA устройство.
- Връзка с облак (да речем облака на Canon – Irista)
- Връзка с домашен сторидж от типа “Connect Station CS100”.
Най-често използвам дистанционното управление през смартфон. Понякога за да излъжа някой поп или уредник на музей, че снимам аматьорски с телефона си докато всъщност снимам през камерата закачена на врата ми. Понякога на статив при нощна фотография. За да се възползвам от тази опция е нужно да си сваля безплатно приложение за съответната операционна система и да свържа двете устройства. Признавам, че съм iPhone потребител и губя една ценна екстра – NFC. Нямам идея защо “нахапаната ябълка” се дърпа до сложи функциониращ NFC на своите телефони. Принуден съм, когато искам да използвам дистанционно управление да влизам из настройките на камерата и на телефона и… да губя време. За щастие имам и Android телефон с NFC. Тук просто доближавам двете устройства и след 30 секунди имам връзка, без ровене и припомняне кое точно трябваше да включа. Тази връзка “с едно докосване” е възможна на динамичният NFC който е интегриран в Canon EOS M3. По същият начин може да прехвърлите снимките си към новият продукт на Canon – Connect Station CS100. При Canon EOS M3 формата за запис на видео вече е MP4. Това позволява създаването на по-малки като обем файлове и от там по-лесни за безкабелно споделяне към смартфона и от там в социалните мрежи.
Видео.
Както винаги ще призная, че не търся точно тази функция в една фото камера. Винаги го изпробвам от чисто любопитство разбира се. Тук акцента не е да се снимат професионални видео клипове. Може да избирате из между 3 варианта за размер на клипа: Full HD, HD и VGA – в цифри: Full HD – 1920 x 1080, HD – 1280 x 720, TV – 640 x 480. Без да има опция за брой кадри в секунда или компресия – скромничко с една дума. Може да се снима на ръчен режим – тоест да сменяте диафрагма или скорост или ISO. За целта използвайте докосване по дисплея вместо скролерите, защото те “тракат” доста отчетливо и ще се запишат към звука на видео клипа. Лечението е просто и ефективно: външен микрофон. На пазара вече има достатъчно предложения от евтини до скъпи. Камерата разполага с вход за стерео микрофон, а самия той може да се постави на гнездото за светкавица. Затова ако искате да имате видео с добър звук, инвестирайте във външен микрофон, няма да съжалявате. Тъй и тъй съм на тема звук, да взема да спомена още няколко неща. Звукът от микрофона (казахме вече стерео е) има 3 опции: автоматично регулируем, ръчно и изключен. Има една приятна опция за автоматичния видео режим – изсветляването на сенките или така нареченото повишаване на динамиката. Това е същото, както и във фото режима, и тук може опционално да се избира между автоматична настройка или три отделни степени.
Независимо дали се снима в автоматичен, или ръчен режим, по време на снимането може да се правят и фото снимки…, ако е крайно наложително. Защо? Просто, защото се задейства затворът на камерата, което означава блокиране на картината пред матрицата за период от време, което от своя страна води до… е… не води до черен кадър, а по-скоро до стоп кадър (което може и да е ефект) за около секунда, а и звука от затвора се записва (дори и външен микрофон ще го чуе ясно), което може да подсили ефекта. След като камерата направи снимката, видеозаписът продължава. При автоматичен режим няма много много какво да пипате по настройките освен да “заключите” експозицията или да изберете ръчен фокус. Всъщност почти няма смисъл да снимате с ръчен фокус. Следящият фокус както вече споменах е бърз, тих и точен, а и може да се възползвате от функцията да следите определен обект – просто го докоснете на екрана и от там нататък щом е в кадър камерата ще държи фокуса на него.
Споменах за Dynamic IS системата, която комбинира оптичната стабилизация на обектива с електронна такава и дава клипове лишени от досадното “подрусване” когато се движим и снимаме. Като максималист предпочетох да пробвам максималната стабилизация (2) и мога да кажа: Доволен съм.
Работа.
Признавам си обичам безогледалните системи. Свикнал съм с малките размери. В момента страстта ми е да пътувам и да снима… туристче го раздавам. Искам да се насладя на пътуването си, без да се превръщам в шерп. С Canon EOS M3 имах удоволствието да се разходя из някои чудни места в Австрия и макар да разполагах само с “китов” обектив, успях да си заснема добро количество снимки. “Китака” се справя много добре за класа си, а самите снимки се нуждаеха от минимална обработка така, че да ми харесат. Малко съжалявам, че нямах на разположение свръх широкото 11-22 mm варио. Фен съм, но някой друг път надявам се да го взема да си поиграя с него. Поставянето на програмен селектор, преден контролен селектор както и на директен скролер за корекция на експозицията правя много удобно и бързо снимането. Относно батерията е добра идея да се подсигурите с резервна. При активно снимане една няма да ви е достатъчна за ден (освен ако не седнете на обед и да заредите някъде на аванта). За силното слънце споделих мнение както и че не съм много хепи от поорязаното меню. Особено атрактивен ще е за колеги снимащи с големи DSLR камери Canon, защото с помощта на преходник ще могат да си закачат обективите на Canon EOS M3.
Ето и няколко снимки от австрийското приключение.
