Безспорно един от “шоковете” който изживява потребителя преминал, от “сапунерка” към камера със сменяема оптика, била тя DSLR или безогледален е… липсата на макро. Компактните фотокамери заради миниатюрната си матрица предлагат възможността да се снима макро с обектива, който си им е вграден. При тези със сменяема оптика и съответно в пъти по-голяма матрица е необходимо да се постави специален макро обектив.
След тази увертюра, а и предполагам от заглавието си личи, че точно макро обектив ще е темата на днешната ни среща.
Canon EF-M 28mm Macro е обектив предназначен за безогледалната М системата на Canon. Покрива APS-C размер матрица.
Да, може да се възползвате от преходника позволяващ закачането на обективи за EF тип байонет, но там както се досещате размера далеч няма да е подходящ за компактните безогледалки от M серията.
Canon EF-M 28mm Macro е лек компактен обектив, напълно вписващ се във философията за безогледалните обективи. Изработен е от здрава пластмаса както корпуса, така и байонета. Това го прави изключително лек – около 130 грама и май няма конкурент по тегло сред беозгледалните макро обективи.
Нищо във външният му вид не показва евтина изработка. Стилен с добра ергономия е и добър външен вид.
Няма как за 2 месеца използване да кажа колко би издържал на употреба, много зависи и от отношението към техниката. Аз обичам да я пазя и затова няма следи от употреба.
Какво предлага Canon EF-M 28mm Macro.
Това е обектив за “близък бой” визирайки късото му фокусно разстояние. Поставен на EOS M камера той се явява нормален обектив. Предлага два варианта за работа – нормален режим от безкрайност до макро 1х или супер макро, където увеличението е 1.2х.
За максимална компактност, когато не се снима се сгъва. За да работите е необходимо да го разгънете (има освобождаващ механизъм) и да изберете: стандартен или супер макро.
Защо “близък бой”? Минималното фокусно разстояние на обектива е 9,3 сантиметра. Често буквално се забивате в обекта докато се опитвате да намерите къде са точно тези 9,3 сантиметра. Да уточня: тези 9,3 сантиметра се мерят от фокалната равнина на фотокамерата… От челният елемент на обектива, до сниманият обект реално има няма 12-13 милиметра разстояние. Няколко приятелки почти се сдобиха с насинено око докато се опитвах да кадрирам максимално близо, а да… е малко млечна пяна от капучиното се оказа по челната леща… надявам се от Canon България да не прочетат това изречение.
По-късото фокусно разстояние дава малко по-голяма дълбочина на рязкост, но по-близката работа до обекта, често го лишава от светлина поради засенчване от снимащият.
Необходимо е да се използва макро светкавица или LED осветление, което се поставя пред обектива. всъщност… Canon EF-M 28mm Macro има вградено LED осветление.
Развъртете предният ринг на който стои поставена капачката на обектива и пред вас ще се покажат два дъгообразни LED панела – ляв и десен. Те се активират с натискането на бутон на обектива и могат да светят двата заедно, да се намалят с една степен или да светят по отделно всеки сам за себе си и пак с две степени, зависи от желанието на фотографа.
Не са кой знае колко силни и са по-скоро когато има липса на светлина, а не в ярък слънчев ден да се опитвате да запълните предният план. В доста от случаите ги използвах като за да имам добра скорост и диафрагма снимах и на 800 ISO.
Не заместват качественото макро осветление, но на моменти могат да спасят положението. На мнение съм, че дори и чичо доктор зъбарко ще се израдва на тази опция и на факта, че може да погледне дълбоко в устата на пациента си.
Оптична стабилизация. Снимането на макро от ръка често е предизвикателство, а сериозните макро фотографи не се разделят с хубав статив. Когато сте екстремно близо до сниманият обект всяко едно потрепване има значение и затова е добре да имате добра стабилизация. Canon EF-M 28mm Macro може да се похвали с около 3.5 стопа стабилизация. Дали са толкова зависи и от ръцете на фотографа… моите не са толкова стабилни и усещам стабилизацията като 2 стопа.
На обектива няма бутон за изключване на стабилизацията за случаите, в които сте на статив. Погледнете в менюто на камерата и ще откриете там управлението на стабилизацията.
Стабилизацията компенсира и отчасти по-малката светлосила на обектива – 3.5 оптичната му схема е от 11 елемента разположени в 10 групи.
По-малката светлосила е лишила Canon EF-M 28mm Macro от видими хроматични аберации.
Забелязвам, че има доста видимо винетиране при максимална диафрагма, което започва да намалява при диафрагми 5.6 и нагоре. Принципно може да се коригира или в камерата или ако снимате в RAW от конвертиращият софтуер – Lightroom речем.
Макар обектива да не е съвсем нов, а вече на почти година, за съжаление все още няма добър профил в софтуерите на Adobe, за коригиране на недостатъците.
Експериментирах с различни профили за обективи от М серията и установих, че този за китовият – EF M 18-55, може би се “връзва” най-добре. Ако снимате портрет, макар да не е класически портретник, ще даде артистичен ефект освен дефокусирането при максимална диафрагма.
Canon EF-M 28mm Macro е оборудван със STM обектив, който му гарантира много безшумен фокус. В стандартен режим, когато не снимате макро обектива фокусира бързо, но в макро режим определено работи по-бавно, като се случва не рядко и да пропусне обекта и да започне да “хънти” (тоест да върти напред-назад в търсене на фокус). От този проблем страдат абсолютно всички макро обективи и всеки път съветвам при сериозно макро снимане да използвате ръчен фокус.
М серията позволява увеличение на полето за фокусиране както и пийкинг, благодарение на когото ръчното фокусиране е лесно.
Острота – макар MTF кривата малко да ми противоречи, то когато аз си направих експериментите в лаборатория Фото Кафе, оставам с впечатлението, че обективът е много рязък (остър) както в средата, така и по краищата.
Максималната му диафрагма е 3.5, което не го прави много светлосилен и не много подходящ за портрети. Вижте по-долу портрета. Сниман е на максимална диафрагма и въпреки това се вижда едва ли не всеки детайл от лицето на снимания. Това като доказателство за голямата острота на обектива.
Максимално добрата работна диафрагма е 5.6 или 8. Да, съгласен съм, че при екстремно макро те няма да ни дадат голямо поле на дълбочина, но при диафрагми 16 и 22 започва да се усеща осезаемо ефекта на дифракция на светлина.
Може да използвате този дефект като ефект, стига да прежалите общата загубата на малко острота.
Камерите от М серията на Canon имат вградени профили за корекция на обективите (от тяхната си серия). По-горе споменах, че при Adobe още липсва добър профил за Canon EF-M 28mm Macro. Ако снимате на Jpeg ще бъдете изненадани колко добре се коригира винетирането и всякакви други дребни оптични дефектни.
Снимайте на RAW+Jpeg и после по Jpeg-а може да прецените кат точно да изчистите винетирането преди сериозната обработка на RAW. Това е по-скоро съвет предложение.
Още:
Случвало ли ви се е да си харесате някое цветче за снимка и точно в този момент излиза неочаквано вятър? Това е нещо като закон. Така или иначе съм с дигитална камера и нямам ограничение в брой кадри. Снимайки макро често съм на серийно снимане. Дам признавам снимайки макро не съм онзи пестелив фотограф, а направо съм с голямата картечница и после търся най-доброто попадение. Признат грях половин грях…
Canon EF-M 28mm Macro е много приятно допълнение към M серията на Canon. На първо четене освен като макро, но може да замести отчасти нуждата ви от нормален обектив. Не е супер светлосилен, но пък има вградени екстри, които гарантирано ще ви помагат в екстремно близкото снимане на разни бабалюги. Лек, компактен и бих казал здрав, независимо че е с пластмасов корпус и байонет. Може да му се поставят филтри с размер 43 милиметра на приставката покриваща LED панелите.
Почвам да ми се оформя един вариант за лична М конфигурация – Canon EOS M5 + Canon EF-M 11-22mm f/4-5.6 IS STM + Canon EF-M 28mm Macro + хмммм липсва ми изявен твърд къс портретен, явно на първо четене ще използвам преходника с EF-50 f/1.8 STM.
