Така се случи, че за няколко месеца в кафето се завъртяха 3 топ клас обектива на 3 различни фирми и по някакво стечение на обстоятелствата с лека уговорка се оказаха и еднакъв зрителен ъгъл. Повдигам завесата от единият край и днешният гост на сцената ще бъде Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM.
Интересният факт е как този обектив успях да го сложа на 3 различни фото камери (все Canon), да заснема над 3000 кадъра в репортажна обстановка на около 5 събития и да не ми остане време да си “поиграя” в лабораторията на кафето. Уплътних го в използване до последният възможен момент.
Преди да снимам с новия Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM, по стечение на обстоятелствата успях да поснимам с големия брат Canon EF 24-70mm f/2.8L II USM и класическият вече Canon EF 24-105mm f/4 L IS USM.
Днес по-скоро ми се ще да дам лично мнение от, колкото да се впускам в дебрите на техническите изследвания.
Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM е най-компактен и лек сравнено с изброените по-горе обективи. Вярно не е с драстично много, но все пак е видимо и се усеща. Като ценови клас. С малко по-скъп е от 24-105 и да предлага по-малък рейндж фокусно разстояние, но по моя преценка вади по-добра картинка като острота и в добавка има една страхотна добавка. Коя е тя? Малко по-късно.
Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM сравнено с големия брат Canon EF 24-70mm f/2.8 L II USM. Малко по-тъмен е ако мога така да се изразя – 2.8 срещу 4 – тоест 1 диафрагма разлика. Това неудобство се компенсира с вграден хибриден оптичен стабилизатор, за който от Canon твърдят, че може да компенсира до 4 стопа (диафрагми или скорости). Накратко казано Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM излиза с доста повече от “едни гърди” пред големия светлосилен брат. Да признавам светлосилната оптика позволява по-висока скорост на снимане от там и по-минимално размазване на движещ се обект. Също така по-красиво боке, но за статични обекти стабилизираният обектив определено дава предимство, а при Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM се допълва и от по-лекото тегло… и цена.
Обектива покрива матрици тип 35 mm стандарт, тоест широко разпространеният грешен израз “full-frame”. Може да се сложи и на фотокамери Canon с APS-C тип матрици, но тогава трябва да предвидите намаляването на зрителния ъгъл х 1.6 – тоест обектива ще вижда като все едно е 38-112 mm.
Дизайна е бих казал класически. При първи поглед веднага може да се разбере, че това е обектив на Canon. Тънката червена линия допълва дизайна и е показател за висок L клас. Заради по-малките си размери, съответно и гривните за фокуса и управление на вариото са по-тесни (определено при 2.8 версията работата с вариото е по-удобна). Предимство е наличието на фокусна скала, по която фотографа може да се ориентира за приблизително разстояние до обекта.
Има няколко ключа грижещи се за фокус, стабилизатор, заключване и… още малко търпение ще кажа след малко.
Имах удоволствието да го пробвам на 3 различни модела на Canon – Canon EOS 1Ds MK3; 1Dx и 6D. При всяка една камера Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM се държеше чудесно относно фокус и точност на фокуса. Оставам с усещането за по-бърз фокус с Canon EOS 1Dx, но това е топ модел с най-новата АФ система и има логика. Самият фокус е не само точен (изключително рядко се появи ефект на “хънтене”), но и много безшумен, което е добра новина за снимащите видео. Вярно малко съм глух, но тук този обектив се държа като партизанин на разпит: ни дума ни вопъл ни стон.
Оптически не отстъпва на светлосилният брат и според мен дава по-добри резултати, сравнено с Canon EF 24-105mm f/4 L IS USM, видимо по-рязък е. Има минимални хроматични аберации, които изчезват при диафрагми над 5.6
Максималната диафрагма 4 носи винетиране от около половин диафрагма при положение на 24 mm и почти изчезва при положение 70. Забелязвам и леко “буренце” при екстремно близко снимане на “класическа” тухлена стена, а екстремно близко – 1 метър (то кой ли ще снима така). При по-отдалечено снимане “буренце” не се забелязва, но да има си нормалното перспективно изкривяване.
Добрата новина е възможността тези грешки да се коригират автоматично още в камерата, с уговорката, че това важи само за снимки в Jpeg. Снимате на RAW и използвате PS или LR то ще трябва да използвате корекциите които Adobe са създали в своята лаборатория. Налично е в новите версии, за старите нямам наблюдения.
Моят начин за перфектна настройка на обектива. Работя почти на 100% с Adobe Lightroom и там изсипвайки голямо количество снимки с Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM правя следните леки корекции, които прилагам на всички снимки: маркирам чекбоксовете за корекция на аберации и профил на обектива (валидно за RAW формат) и давам плъзгача за микроконтраст (Clarity) на около 20. От тук насетне вече обработвам снимките според възможностите на фото камерата, с която съм снимал.
Няколко думи за опцията, която упорито криех до сега.
Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM има страхотен макро режим. Стандартните варио обективи също имат някакъв вид псевдо макро с коефициент х0.20 – 0.35 докато при обектива, за който говорим този коефициент е х0.70 – тоест страхотен макро обектив. Точно заради това силно макро обектива е снабден с хибриден оптичен стабилизатор, какъвто има в класическия Canon EF 100mm f/2.8L Macro IS USM.
За да се премине в макро режим трябва да се използва един превключвател (който принципно заключва обектива да не се разгъва). Фен съм на макрото, затова не се учудвайте ако повечето снимки в примерната галерия са точно в макро режим. Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM прави страхотни макро снимки. Има един недостатък – много близкото отстояние от сниманият обект при максимално макро. В спецификациите може да видите: най-близка дистанция 20 cm (в макро режим), но това е премерено от фокалната равнина на фото камерата. В реална обстановка имам усещането, че челната леща се намира на не повече от 3-4 cm от снимания обект. Желателно е при такова макро да използвате качествен UV филтър за предпазване на челната леща, както и да махате сенника. Стабилизатора се справя изключително добре (макар по закона за абсолютната гадост, в момента в който тръгнеш да снимаш макро на някое цвете и излиза вятър…).
Общо казано Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM е бюджетен обектив за професионална употреба. Идеален е както за репортажи, така и за добро макро, както и за пейзажна фотография (лек). Стабилизацията компенсира светосилата и дори дава повече предимства при снимане на статични обекти. Бърз и безшумен фокус, благодарение на който нямам пропусната снимка или със сгрешен фокус от репортажни събития. Случва се в макро режим да има на моменти “хънтене”, но то при кой макро обектив го няма… Комбинацията 2 в 1 (професионално варио с добро макро) тук е сполучлива и макар Canon EF 24-105mm f/4 L IS USM да е по-евтин и с по-голям рейндж, то не би бил мой избор пред Canon EF 24-70mm f/4 L IS USM.
| Фокусно разстояние | 24 – 70 mm |
| Фокусно разстояние (поставен на APS-C матрица) | 38 – 112 mm |
| Максимална диафрагма | f4 |
| Минимална диафрагма | f22 |
| Конструкция на диафрагмата | 9 ламела (заоблени) |
| Оптичен стабилизатор | Да хибриден тип (до 4 f/stop) |
| Оптична конструкция | 15 елемента в 12 групи |
| Асферични лещи | Да – 2 елемента |
| Специални лещи | Да – 2 UD елемента |
| Минимална фокусна дистанция | 0.38 m /0.2 m (в макро режим) |
| Максимално увеличение | х0.70 |
| Диаметър на филтъра (mm) | 77 |
| Автоматичен / ръчен фокус | да / да |
| Вътрешно фокусиране | Да – USM мотор |
| Байонет | Canon EF |
| Диаметър | 83.4 mm |
| Дължина | 93 mm |
| Тегло | 600g |
