Canon 70D за удоволствие и работа

След появата на Canon 7D през… мисля 2009 година, си помислих как Canon 50D ще остане последният модел от средния клас камери на Canon. Не ме бива явно в предположенията, защото месеци след това се появи Canon 60D, а преди няколко седмици (да припомня, че сме септември 2013 година) се появи и Canon 70D.

Като автор във Фото кафе имащ много време за губене се оказах късметлия да съм един от първите, които имат късмета да разгледат новият модел. Наскоро бях се заиграл с Canon 700D и все още пазя пресни впечатления. Първото впечатление е колко е осезаема разликата между Canon 700D и Canon 70D. Всъщност няма какво толкова да се учудвам това са камери от различни класове и е нормално Canon 70D да вземе всичко хубаво като опции от по-ниския клас, като добави още и още и като завършек го вкара в по-голямо тяло с повече удобства и контроли за управление.

Последните години запазват дизайнерската линия на телата си почти непроменена. На пръв поглед трудно се прави разлика между различните модели и дори различните класове от далеч доста си приличат. Общо взето са намерили златна среда, която запазва визията на класическа огледална рефлексна камера като са създали разпознаваема визия – няма как някоя камера да бъде сбъркана с друга марка.

По отношение на корпуса. Запазва се тенденцията от Canon 60D корпуса да е изграден от пластмаса, което внася повод за мърморене от някои почитатели на “твърдите” тела. Мен никога не ме е притеснявал материала на корпуса. Съвременните пластмаси могат да са доста по-здрави и леки сравнено с някои метали, а и освен теглото, олекотяват и цената. Защита от влага и прах? Да.

Като размер е почти идентичен с Canon 60D (малко по-компактен, но почти незабележимо) с много малко козметични разлики и добавени екстри като: механична заключалка (така се вижда веднага дали е заключено, или не за разлика от момента, когато има бутон и трябва да се консултираме с дисплея), допълнителен бутон за управление на фокуса. Някои бутони са променени като места, което за момент би затруднило фотограф снимал няколко години с Canon 60D (дори и аз малко се бъркам, защото имах възможност да пробвам Canon 70D в присъствието на Canon 60D в застрашителна близост до него). Определено при новия модел организацията на бутоните е по-добра.

Запазен и свободно въртящият се дисплей. Толкова лесно се свиква да имаш подвижен дисплей, че на моменти, като снимам с някоя камера (най-често професионален клас) направо почвам да се дразня от липсата на тази опция. Разликата с предшественика е опцията “управление чрез докосване” или тъчскрийн (малко наложил се фотографски жаргон). Още докато пробвах Canon 700D останах много доволен от тази възможност та какво ли остава сега като пробвам Canon 70D – камера с доста повече възможности.

Дисплея на Canon 70D е 3 инчов с около 1 милион точки резолюция (хайде ще добавя по-точна цифра 1 040 000 точки… все пак 40 хилки не са малко), тип Clear View II TFT LCD и може да се върти във всички посоки. Дава голяма свобода за кадриране, а когато не се използва може да се завърти и прибере с лице към камерата с цел по-добро съхранение при транспортиране. Споменах вече за тъчскрийн функцията. Тази функция е много удобна, защото позволява бърз достъп до основни режими, настройки и тяхната промяна, също така за случаите кога камерата е на LiveView или в режим видео заснемане, където освен промяна на настройките, може да се докосва област от дисплея и там да е фокусът. Идва момента да се възползвам от така нареченият тъчшутер или сложно казано задействане на спусъка след докосване на определена част от дисплея. Бързината на снимане с тъчшутер е значително подобрена сравнено с Canon 700D или пък без огледалният модел Canon EOS M макар основен фактор да играе новата автофокусна система.

Фокус

Малко нарушавам ритъма и скачам направо на фокуса. Един от главните въпроси е този за фокуса. Поне съвременните фотографи жизнено много ги интересува. Нека кажа: фокуса е бърз. Да зависи какъв обектив има закачен на камерата, но с обективите, с които разполагах, а те в този момент бяха 4 – 2 професионален клас, новият Canon 40 mm и китовата “мазачка“ – 18-135. Фокуса бе много бърз. База за сравнение? От Canon България ми предоставиха освен Canon 70D, но и предишният модел Canon 60D. Разликата, бе чувствителна както при стандартно фокусиране така и при LiveView.

Canon 70D идва с изцяло нова фокусна система, както и начин на работа. Автофокусните точки са се увеличили от 9 на 19 (не съм на 100% сигурен, но мисля, че всички са крос тип). Чувствителността на сензора е -0,5 EV. Когато се снима в стандартен режим (класическа фото камера) за фокуса се грижи сензор, а принципа на фокус е контрастен тип. Има няколко режима за използване на АФ точките: единичен – когато с помощта на джойстика сменяте точките една по една. Групи – 5 броя – ляво, дясно, горе, долу, среда, (разпределението на точките в групите е както следва: 4, 4, 4, 4 и 9 точки, когато се използва средната част точки. Посредством осветяване се показва коя от точката/те в групата се използва). Не е забравен и режима при който са активни всички точки и камерата сама преценява кои а използва за да фокусира. Лично аз не го харесвам защото често мненията ни се разминават. Харесвам режима с групови точки и го използвах през повечето време.

Новото е при използване на LiveView режим. Разликата между Canon 70D и Canon 60D е огромна. Не е просто подобрение, а е скок с век. Има функционалност идентична  с последните модели без огледални камери. За бързината и точността на фокуса се грижат специално разположени в матрицата пиксели, които покриват около 80% от зрителната площ на матрицата. В тясно специализирани сайтове подробно е обяснено на техническо ниво какъв е принципът на работа на хибридният автофокус и затова ще спестя малко време и няма да навлизам в подробности. Какво печелите от тази нова система фокус?

За бързината споменах. Точност? Там няма съмнение безспорно фокуса в LiveView е много по-точен сравнено с този при стандартно снимане. Да, по-бавен е, а и самата камера снима малко по-бавно при този режим, но предимствата за бърз избор на зона за фокусиране, като просто се докосне дисплея компенсира недостатъците като скорост на фокус. Може да оставите камерата сама да търси фокус или да превключите на режим търсене на лица. С едно докосване указвате кой обект искате да следите и от вас като фотографи (или оператори) се изисква да задържите обекта в кадър, а фокусната система ще си свърши работата като следи движението на обекта и го държи на фокус.

Ако държите на старата система за фокусиране през АФ сензора на камерата… да може да го използвате… просто натискате на полу спусък, огледалото пада, камерата фокусира и пак се вдига огледалото. При този вид фокус може да се възползвате от всички опции както при стандартния режим на снимане: групи, избирателна точка или преценка на камерата.

По отношение на видео и фокус, колегата Темелко Темелков надявам се да сподели повече.

Матрица (сензор)

 

След като доста години се запази броя на пикселите при камерите на Canon с APS-C сензор (18 мега пиксела) при новият Canon 70D вече има леко увеличение. За изображението, а и вече както разбрахме понякога и за фокуса се грижи сензор от ново поколение – 20.2MP APS-C ‘Dual Pixel CMOS AF’.

 

При Canon APS-C сензорът е малко по-малък сравнено с други марки – 1.6 “кроп” фактор, приравнено към 35 mm стандарт. Матрицата не е стабилизирана и се разчита на стабилизация в обективите. Има вградена система за самопочистване която може да настроите кога да се включва. Аз предпочитам да се стартира при всяко пускане и спиране на камерата, което води до леко забавяне на готовността за снимане, но пък съм по-спокоен от към вероятността да имам боклуци по кадъра. Системата за почистване не дава 100% гаранция и понякога се налага или софтуерно (с нарочен файл от камерата) да се чистят снимките или механично да се почисти матрицата. За второто ако не сте уверени обърнете се към специализиран сервиз.

Резолюциите които предлага Canon 70D (в пиксели): 3468×2432, 2736×1824, 1920×1280, 720×480, 4864×3648, 3248×2432, 2432×1824, 1696×1280, 640×480,5472×3072, 3468×2048, 2736×1536, 1920×1080, 720×408, 3648×3648, 2432×2432, 1824×1824, 1280×1280, 480×480, мисля изборът е повече от достатъчен.

Файлови формати

Canon 70D поддържа RAW и Jpeg. Всяка една огледално рефлексна камера поддържа тези два формата. При някои ИТ по-висок клас има възможност и за TIFF, но а мен това е излишен формат, който е тромав и заема доста място. Не забравям и цветовите пространства sRGB, Adobe RGB

За RAW формата има интересната особеност освен в пълна резолюция, да се снима и в по-ниска резолюция: пълна резолюция RAW – 20 мегапиксела; средна резолюция mRAW – 11.2 мегапиксела и ниска резолюция sRAW – 5 мегапиксела. Удобно е, защото би спестило място на картата, време за последваща обработка, без да се губят предимствата на RAW формата.

Jpeg формата се предлага в няколко резолюции (от 20 до 0.3 мегапиксела) и повечето от тях в два вида компресия – висока и средна. Има избор за всякакви нужди.

За съжаление няма изнесен бърз бутон за достъп до файловите формати и те трябва да се променят през менюто на камерата или за по-досетливите през тъчскрий дисплея.

Снимки в серия

Не използвам кадри в секунда, за да не се объркаме с видео режимите. От спецификациите знам, че максималните кадри за секунда са около 7. Няма как точно да ги засека, но пък винаги любопитствам тази скорост колко кадъра ще ми позволи да снимам преди камерата да спре заради запълнен буфер. Canon 70D работи със SD тип карти памет и за проверка използвах карта клас 10 тип UHS Speed Grade 1. Изключил съм всякакви софтуерни подобрения като например: корекция на аберации, винетиране и други, защото знам, че отнемат процесорно време заради допълнителната обработка и от там в буфера се събират по-малко кадри. Защо по-малко? Докато снимаме в буфера се обработват софтуерните подобрения и се разтоварват част от заснетите снимки на картата и затова е нужно тя да е бърза. Ако няма обработка, то ще могат веднага да се свалят снимки на картата и да се освободи още малко място в буфера. Нека не се разсейвам повече и да споделя получените цифри.

Както знаем Canon 70D предлага да записваме снимките в RAW или в Jpeg (поотделно или заедно). Ето няколко резултата: RAW – 18 кадъра преди да спре камерата; RAW + Jpeg (fine) – 8 кадъра. Не съм засичал колко се събират с различни комбинации на големина и качество на Jpeg + RAW, защото винаги гледам при максимални изисквания. Ако се снима само на Jpeg (fine) серията от кадри може да варира от 78 до 85 или дори до 120 кадъра. Защо такава голяма разлика? Всичко зависи от това какво се снима. Ако в кадъра има много подробности (например в гора), файла е голям от там и по-малко кадри в буфера. При серийна снимка на море с небе, където подробностите са минимални то може да се стигне и до много голяма серия кадри.

Още две думи за RAW формата. Преди малко споменах за възможността Canon 70D да снима RAW в пълна резолюция, така и в по-малки резолюции. Да си припомним: пълна резолюция RAW – 20 мегапиксела; средна резолюция mRAW – 11.2 мегапиксела и ниска резолюция sRAW – 5 мегапиксела. Какво е интересното при снимане в серия? За пълната резолюция вече споменах, но е странно как в средна резолюция броя на кадрите вместо да се увеличи, те намаляват с 1, тоест на средна резолюция буфера спира при 17 кадъра. При ниска резолюция sRAW камерата събира до 25 кадъра в буфера, което вече ми се вижда реално за разлика от феномена при средна резолюция.

Това са цифрите, които се показаха при мен. Възможно е да има разминаване с официалните или с тези на други потребители поради различни карти памет, които се използват.

Процесор

Ако матрицата е сърцето… хъм… я да не се намесвам със сравнение и анатомия, че туко виж объркам нещата и пациента…

В Canon 70D има интегриран последен модел процесор – Digic 5+ който има тежката задача бързо да се справя с управлението на описаното по-горе, както и за това, което ще напиша (напишем с колегата Темелков) по-надолу.

Смятам да поизляза из вътрешният свят на камерата за по един чист въздух време и поразгледам нещо да съм забравил.

Забравих визьора…

Визьор – оптичен пентапризма с покритие на около 98% от кадъра. Има вградени линии за кадриране (които могат да се активират или не), а най-интересната екстра е видимия електронен хоризонт. Преди тази опция бе достъпна само в LiveView или с маркери на страничните дисплеи във визьора. Тук под АФ зоните е поместена малка иконка на камерата и малки чети около нея показват колко сме кривнали хоризонта. Опцията е валидна само за ляво/дясно накланяне и поне за момента не отчита накланяне напред назад.

Над визьора си присъства задължителната вградена светкавица, която освен за снимки може да се използва и като командер за дистанционно управление на системни светкавици. Гнездото за системна светкавица е с дизайна който позволява изолиране от неблагоприятни условия.

Лайввю (LiveView)

Споменах вече за него, но си заслужава в отделен абзац да се добавят още няколко думи. Като за начало бих казал: няма нищо общо с това на предшественика си. Видео режима махнат от програмния селектор и е заменен с превключвател фото/видео около бутона активиращ режима LiveView. Така доста по-бързо се преминава от фото към видео. Опцията тъчскрийн ви позволява цялостно управление на камерата в LiveView режим като по този начин се избягва запис на звук от “тракащите” при въртене командни селектори. За фокуса и управлението вече споменах. В режим фото има два режима за тихо снимане. При зададеният по подразбиране натискайки спусъка затвора се отваря и затваря и понеже липсва звука от удара на огледалото, бих казал се получава тихо “щракване”. При вторият режим, натискайки спусъка затвора прави кадър, но докато не пуснете спусъка камерата не презарежда затвора. По този начин може да направите снимка и държейки камерата с натиснат спусък да я свалите поприкриете и тогава да отпуснете спусъка, като намалявате по този начин възможността да се чуе “щракането” от зареждането на затвора. Вторият режим е използваем, когато не се налагат бързи снимки и се опитваме да не ни хванат.

Неприятният момент с тъчскрийн опцията е оставането на голям брой отпечатъци… както е видно и от кадрите по-горе.

Wi Fi

Canon 70D има вграден Wi Fi, благодарение на който могат да се прехвърлят без кабелно снимки или да се управлява от разстояние също така без кабелно. Още, от когато се появи тази екстра в камерите я използвам усилено и то в частта дистанционно управление. Безспорно някои колеги, снимащи в студио повече се възползват от екстрата всяка снимка да заминава директно на хард диска, а от там пред погледа на клиента, който седи пред монитора и гледа какво се случва. Аз харесвам да си записвам снимките на сигурно място в картата и да използвам мобилният си телефон като дистанционно управление. Необходимо е да имате смартфон или таблет с Android или iOS (за приложенията с Windows нямам достоверна информация) да си свалите безплатна програма и да управлявате своята камера. Най-често го правя в студио когато снимам предметна фотография. През смартфона лесно мога да направя корекция на ISO или експозиция, да избера къде да е фокусът, но все още не мога да ровичкам и да променям повече функции. При снимане мога да запазвам снимки едновременно в камерата и по-малък размер в телефона си, които после бързо да изпратя. Функцията е много удобна и за места, където не дават да се снима… тогава закачвате камерата на врата си и се правите, че снимате със смартфона си (виж със смартфон, като се снима никой не ти обръща внимание) само се налага да правите странни движения с тялото си докато намерите нужният кадър (забавно е). Снимайки на терен не винаги носите лаптоп със себе си. Лесно може да покажете на таблет заснетите снимки през Wi Fi връзката. Е това носи и някои негативи. Батерията пада по-бързо защото Wi Fi то си е лакомо, а и камерата работи в LiveView режим. Предвидете си допълнителна батерия. Не може да се снима видео при включена безжична връзка. Камерата ще ви го напомни при опит да започнете да снимате видео.

Светлочувствителност (ISO)

Canon 70D, с който разполагах бе предпродъкшън бройка, затова не мога да дам окончателно мнение за това как се държи камерата при различни стойности на ISO. Близките дни се очаква бройка с окончателен фърмуеър и тогава ще мога да направя тестове за светлочувствителност.

Гледам, че колегата Темелков вече пие трето кафе и ме чака да свърша, затова ще спомена набързо нещата, които не съм споменал.

Canon 70D е камера от среден клас и затова мисля си потребителите и са наясно с техническите възможности на предишните модели. Поради тази причина в днешното ревю се опитах да спомена само новостите не малко на брой.

Добре накратко: Бял баланс? Пълен набор от варианти. Скорости на затвора от 30 секунди до 1/8 000 от секундата. Синхронна скорост 1/250 sec. режим В? Как без него. PSAM? Задължително. Снимачни шаблони? Да дори има и класическото зелено квадратче. HDR с едно натискане на спусъка? Ами да. Ето, че го забравих. Canon 70D има опция за снимки в директен HDR режим като с едно натискане на спусъка прави 3 кадъра и после ги обединява. Има възможност да има до 3 диафрагми разлика между кадрите. При окончателното обработване на снимките се наблюдава лек кроп на кадъра с цел да се изрежат зоните, където би могло да се види разместване. Признавам направих снимки тайно в едно много подходящо заведение и… успях да ги изтрия от харддиска. Ще трябва сами да се уверите в качествата на HDR опцията, а от мен имате уверението, че тя се справя добре и не пресилва нещата.

Видео

Ето и какво сподели Темелко Темелков след като изпробва Canon 70D във видео режим:

Още, когато излезе Canon EOS 60D бях много впечатлен от съотношението между цената и възможностите на тази камера. Днес, когато новия Canon EOS 70D е вече факт ситуацията на пазара на DSLR и видео камери е доста по-различна, но в някои отношения остава непроменена.

Какво е по-различно днес? Все повече камери на достъпна цена, от различни производители имат възможност да снимат некомпресирано видео, което предлага много повече възможности за постпродукция и по-високо качество като цяло. Макар и привидно далече 4К видеото съвсем скоро ще стане достъпно (спомнете си, когато DVD беше стандарт за отлично качество и почти всеки имаше евтин DVD плейър и много филми, когато внезапно HD видеото се появи с Bluray дисковете. В началото Bluray беше екзотика, нещо ненужно и далечно в бъдещето, но за по-малко от 5 години HD стандарта измести напълно DVD и днес никой не иска да гледа „лошокачествено“ DVD, a преди това същото се случи с и с VHS стандарта).

В този ред на мисли вероятно мнозина няма да са изключително впечатлени от Canon EOS 70D, защото това е една нова, среден клас камера, която не изглежда да предлага нищо особено в областта на видеото. Дали е така? Нека да видим.

Когато от Канон България ми предложиха да тествам новия Canon EOS 70D бях много въодушевен да видя наследника на любимия ми Canon EOS 60D и лично да се уверя във възможностите на следящия аутофокус. Технологията, която използва Canon е съвсем нова и дава надежда, че ще промени основно точността и бързината на автофокус при видеото.

Предстоеше ми да снимам серия снимки с бельо и реших, че мога да направя и кратко видео, което да демонстрира възможностите на камерата. Когато се правят ниско бюджетни или безбюджетни видеа много често седи въпроса как да се постигне максимален ефект с минимум средства. Един от най-честите проблеми, които аз срещам е проблема с фокуса по време на движение на камерата. В професионална среда въпроса с фокуса се решава чрез радиофокус и човек, който следи дистанционно фокуса, докато камерата е на стедикам например. В безбюджетните условия това е немислимо голям разход и просто не се прави. Подобна е ситуацията и с другите методи за движение на камерата – слайдер, скейтър и дори простото снимане от ръка на кадри в движение.

По тази причина, водени от любопитство как ще се справи новата система за автофокус заедно с моя асистент Микаел, решихме да се възползваме напълно от възможностите на Canon EOS 70D и да заснемем видеото изцяло в движение. Използвахме флайкам, слайдер и доли скейтър. Разполагахме с добър набор светлосилни L обективи от EF 14mm f/2.8L II USM до EF 135mm f/2L USM, както и EF 70-200mm f/2.8L IS II USM. Основно използвахме EF 24mm f/1.4L II USM, EF 35mm f/1.4L USM, EF 50mm f/1.2L USM, EF-S 18-135mm f/3.5-5.6 IS STM, както и TS-E 24mm f/3.5L II.

Лично за мен възможността за добър следящ фокус е много ценна, когато се снима с флайкам/стедикам. В такава ситуация, в нискобюджетните снимки няма средства за радиофокус и още един човек, които да фокусира и вместо това се използва максимално широкоъгълен обектив с по затворена бленда за по-голяма дълбочина на остротата. С новия Canon EOS 70D всички бяхме приятно изненадани от следящия автофокус. В повечето време камерата следеше фокуса отлично независимо дали обекта се движи или камерата се движи или и двете заедно. Най-много кадри направихме с EF 24mm f/1.4L II USM и апарата почти безупречно успяваше да следи обекта по време на движение на флайкама и следящия фокус беше изключително акуратен. Тествахме и EF-S 18-135mm f/3.5-5.6 IS STM , който се оказа удобен зум с достатъчно широк обхват, които позволява да се снимат различни сцени без да се сменя обектива. Въртящия се тъч дисплей е изключително удобен да се нагласи в най-добрата позиция и позволява чрез едно докосване с пръст да се зададе обекта за фокусиране, който в режим на следящ фокус камерата продължава да следи. Удобна е възможността за промяна на фокуса – от един зададен обект фокусът може да се премести върху друг само с едно докосване на дисплея.

Освен с флайкам заснехме и кадри със спайдер доли и със слайдер. И в двата случая следящия фокус се държеше отлично. Обичайното “търсене” на фокуса, което се наблюдава при повечето други камери тук липсва. Прехода при фокусиране от една към друга фокусна позиция е доста плавен и изглежда много приятно.

Няма да се впускам в излишни обяснения каква е технологията, която позволява следящия фокус да бъде така добър, но казано накратко Canon за пореден път правят иновативна технология на достъпна цена и това вероятно ще се превърне в стандартна функция и за останалите DSLR и безогледални камери. Смятам, че с тази възможност камерата ще бъде логичен избор при снимането на документални кадри, сватби и всякакви събития, които предполагат бързина и точност при фокусирането.  Както забелязвате, основно се спирам на следящия фокус на Canon EOS 70D и причината за това е, че според мен това е най-важното качество на тази камера и това я прави различна от останалите. Освен отличния следящ фокус Canon EOS 70D има и още много допълнителни възможности, които заслужават отбелязване.

Подобно на Canon EOS 5D Mark III, камерата има възможност да снима 90Mbits/s ALL-I кодек, да записва таймкод и използва същия процесор – DIGIC 5+. Това е впечатляващо пред вид на доста по-ниската цена на Canon EOS 70D.

В Canon EOS 70D има опция за микро корекция на фокуса на обективите, чувствителността е в отличен диапазон и според мен дори тази тестова камера (още не в серийно производство) показа отлично качество и на по-висока чувствителност, сензорният дисплей е с отлично качество и е изключително удобен за бърз и безшумен достъп до важните функции по време на видеозаснемане и възможността да бъде завъртян под различен ъгъл го прави много подходящ за най-различни позиции на снимане. Камерата е удобна и за държане в ръка и е относително компактна за DSLR.

Разбира се както и при всяка друга камера Canon EOS 70D има и недостатъци. Това, което традиционно липсва в Canon DSLR камерите е 50p full HD, но ако все пак е необходимо малък каданс може да се използва 720p резолюция, която в повечето случаи е достатъчна. Другата основна липса е липсата на жак за слушалки – ако снимате интервюта и записвате звук в камерата е изключително важно освен да следите за нивото на звука да можете и да чувате дали няма някакви смущения по време на записа.

Iveta by Temelko Temelkov от Makutu Media във Vimeo.

В заключение смятам, че Canon EOS 70D е камера с изключително добро съотношение между цена и възможности. Камера среден клас с възможност за използване на огромен диапазон от обективи с аутофокус (над100) и не на последно място с много добри фотографски възможности.

Благодаря на Темелко за добрия обзор и хубавия клип. Надявам се последните 20 минути да сте си прекарали добре във Фото кафе.

До снимане.