Canon 700D за повече от първи стъпки

Докато целокупният български народ се редеше за топли козунаци и печени агнета, моя милост успя да се уреди с една топла топла фото камера. Общо взето месец след официалното обявяване на Canon 700D, камерата пристигна в Канон България и от там в нашето уютно Фото кафе.
На първи поглед, а и на втори, не мога да открия почти никакви видими разлики с предшественика му – Canon 650D. Като дизайн мисля са абсолютно идентични и може би откривам лека разлика в покритието на корпуса. Явно дизайнерите на Canon са преценили, че са достигнали оптимума за тази серия и просто са сменили табелките с името.
Независимо, че е модел от базова серия седи удобно дори и в моята голяма ръка като успявам да намеря макар и малко място за кутрето си. Най-често в базовите модели се залага на компактността и ми се налага да държа грипа на камерата с 3 пръста. Е тук успявам да я хвана малко по-здраво. На важните за захват места е предвидено гумено покритие с много добър шегрен, който повишава допълнително сигурността на захвата.
Има малка разлика между 700 и 650 в диска с командни режими. При 700 е с по-фино набраздяване и това пречи на приплъзването на пръстите при опериране с диска.
След като вече споменах при 99% приликата му с Canon 650D е ясно, че и командните бутони са идентични и на същите места. Има изкарани бутони за бърз достъп до главни функции като: бял баланс, iso, +/- корекция, режим на фокуса, серийно снимане и подобрение на изображението. Използват се лесно само с палеца на дясната ръка като едно временно с това се държи безпроблемно камерата. Харесва ми този тип разположение на бутоните, защото мога да настройвам камерата, без да променям захвата си на снимане. Всъщност този тип разположение на бутоните се появи благодарение на дисплея, който наложи разместването на бутоните и от там подреждането им в определено по-добър ред.

Дисплея на Canon 700D е 3 инчов с около 1 милион точки резолюция, тип Clear View II TFT LCD и може да се върти във всички посоки. ОК не в абсолютно всички, но е ясно, че е от типа, който дава голяма свобода за кадриране, а когато не се използва може да се завърти и прибере с лице към камерата с цел по-добро съхранение при транспортиране.

И тук както при Canon 650D има функция за работа с докосване на дисплея или наложилото се вече – тъчскрийн. Тази функция е много удобна, защото позволява бърз достъп до основни режими, настройки и тяхната промяна, също така за случаите кога камерата е на LiveView или в режим видео заснемане, където освен промяна на настройките, може да се докосва област от дисплея и там да е фокусът. Трябва да отбележа, че опциите за снимане с докосване на дисплея е удобна, но… ако сте позиционирани на статив. Защо? Поне моя опит показа колко е удобен подвижният дисплей за снимане от различни ракурси и как предлага доста повече ъгли на нагласяне сравнено с други подобни камери или без огледални системи с подвижен, но не чак толкова подвижен дисплей. Стигам до момента в който искам да снимам от нисък ракурс и съм отворил дисплея настрани за да ми е по-удобно да кадрирам. Пускам LiveView и намирам позицията която искам. Идва момента да се възползвам от така нареченият тъчшутер или сложно казано задействане на спусъка след докосване на определена част от дисплея. Неудобно е. Колкото и да е компактен Canon 700D не позволява стабилно държане само с една ръка. Появява се тремор на ръката, който не винаги стабилизатора в обектива би спасил. Определено при камера с дисплей който само се накланя нагоре или надолу (ограничена подвижност) това упражнение е по-лесно. Влизайки в студио, където ще снимам предметна или макро фотография от статив нямам никакви проблеми с тъчскрийна. Постигнах висша форма на мързел като сложих Canon а на статив, пуснах LiveView то и даже си придърпах стол, защото предметната масичка ми е малко ниска. След това цялото снимане протече само през тъчскрийна. Спокойно си променях диафрагма, скорост, ISO или +/ – корекцията, а когато всичко бе ок, просто пипвах там, където исках да е фокусът и секунда след това имах готов кадър.
В режим разглеждане на снимки дисплея позволява опции както при смартфоните – да прелистване бързо снимки с едно движение на пръста или да ги увеличавате или намалявате използвайки палеца и показалеца си едновременно. Интересно е ако решите да прилагате ефекти върху снимките докато те са още в камерата всичко става само с няколко докосвания.

Ако не желаете да се възползвате от възможностите на тъчскрийна, то лесно може да го изключите от менюто на камерата.
Такаааа да погледна какво остана по дизайна на камерата и да навлизам в същността на въпроса.
Светкавица? Да вградена. Бутон за проверка дълбочината на рязкост? Да намерих. Сензор изключващ дисплея когато се гледа през визьора? Да и работи. Предни и задни командни селектори? Ааа само преден. Липсва заден, което означава, че в ръчен режим трябва да се използва комбинация от бутон и ротиращ селектор, за да се променя диафрагмата. Хм обичам да имам два селектора, но тук Canon са запазили тази екстра за по-високият клас камери.
Една две думи за ротиращият селектор, защото ми прави впечатление. Ужасно шумен е и е нужно малко повече усили е да се превключва. Под шумен имам предвид доста силно щрака когато се върти и е доста стегнат затова се изисква повече усилие. За мен това чуващо се щракане е евентуален проблем при снимки в тихи помещения или когато се снима видео особено за видеото дори и външният микрофон го чува отчетливо. Моето предложение е когато се снима видео да се разчита изцяло на сензорният дисплей и така да се избегне неприятният шум от работата на ротиращият селектор.
Какво остана? Лампа за подпомагане на фокуса? Да (светкавицата, лампата която е на корпуса показва активирането на самоснимачката). Инфраред сензор за дистанционно? Налично. Вход за микрофон? Да. HDMI? Има. Вход за кабелно дистанционно? Да и това намерих. USB? Е за къде без?!?!! Възможност за външно захранване? Да – Canon ACK-E6 AC, който се поставя на мястото на батерията и се закупува отделно. Май това е всичко. А да! Гнездо за външна светкавица, гнездо за батерия и гнездо за карта памет SD разбира се и тях ги има.
Разходката по корпуса на Canon 700D приключи, да погледна какво има в камерата. Изчакайте за момент да си направя кафе и да взема инструменти за разглобяване.
Кафето е готово и въоръжен с отвертка започвам внимателно да разглобявам камерата. Корпусът е от поликарботнатна пластмаса, а под нея за здравина има стоманен скелет окичен с разни платки и други джунджурии. 20 минути по-късно достигам до матрицата и започвам да я разглеждам с любопитство. Ще отнеме малко време докато преброя колко пиксела е така, че ви съветвам и вие да отидете да си направите кафе или чай или пък да си налеете някоя бира.

Отне малко повечко време броенето от колкото предполагах, но средно статистически ги изкарах около 18 милиона и още няколко. Нека кажем, че са 18 милиона твърдо или хайде нека кажем както е модерно 18 мега пиксела. Размерите на матрицата са около 22.3 х 14.9 mm което ме навежда на мисълта, че това е APS-C формат матрица горе долу с х1,6 кроп сравнено с матрица 35 mm стандарт. Като технология е CMOS баер решетка. Не е стабилизирана, което означава, че за стабилизиране на изображението се грижат обективи с оптична стабилизация (е не всички обективи имат за съжаление). Има система за ултразвуково почистване, което се активира всеки път при включване и изключване на камерата.

Пред матрицата попаднах на затвора който се грижи за правилното дозиране на светлината нужна за добра снимка. Затвора на камерата работи в интервала от 30 секунди до 1/4000 част от секундата и разликата между различните времена е 1/3. Когато използвате светкавица, максималната синхронна скорост е 1/200 sec. При снимане в серия затвора може да работи с до 5 кадъра за секунда.
Оставям на страна матрицата и затвора и се насочвам към визьора. Canon 700D е огледално рефлексна камера. Огледалото рипа преди всяка снимка за да освободи пътя на светлината към затвора и матрицата. През останалото време в покой осигурява на фотографа възможността да кадрира през оптичния визьор на камерата. Сега само да намеря подходящият инструмент… Хм, да… Типа на визьора е пентаогледало и вижда около 95% от целия кадър, затова не се учудвайте, ако на кадъра, който сте заснели, откриете повече неща от колкото сте видели във визьора.
Във визьора се виждат 9 авто-фокусни точки всички от кръстосан тип, които могат да се избират една по една или да са активни всички заедно. Малко ми е трудно боравенето с АФ точките бих предпочел да ги избирам с 4 позиционен джойстик вместо с натиснат бутон и въртене на роторният селектор. Разбира се може да натиснете бутона за АФ точките и да ги изберете от тъчскрийна по-бързо и удобно. Когато се снима по стандартния начин през визьора на камерата се използва сензор използваш контраст за откриване на фокуса. В режим видео или LiveView се използва фазов фокус от самата матрица.
Взех камерата с новия оптимизиран STM 18-135 китов обектив. С него камерата демонстрира много бърз фокус както при снимане през визьора, така и на LiveView. Интегрираният в обектива мотор е наистина много безшумен и шанса да се запише в звука, когато снимате видео е минимален. При стандартно снимане установих, че макар да е фокусирал бързо, не винаги е на точното място. Най-често този проблем се проявяваше при максимално приближен зум. С друг обектив класическият компактен макро 50/2.5 камерата фокусира видимо по-бавно и шумно и това го отдавам на типа интегриран мотор, затова пък няма проблеми с качеството и точността на фокуса. Предполагам, че Canon 700D ще работи много по-добре с по-висок клас обективи по отношение точността на фокуса. За 18-135 е хубаво да префокусирате ако не усетите във визьора добър фокус.
Ясно е, че са налични както единичен така и следящ фокус. Също така може да разпознава лица и да мести активната точка върху лице. При снимки на видео опцията на тъчскрийна както казах по-горе е много удобна, защото бързо и лесно може да се избере нужната за кадъра авто-фокусна зона.

Добре да взема да сглобя обратно камерата докато не са ме изловили официалният представител какви ги върша зад гърба им.
Докато затягам болтчета и намествам платки, ще се опитам да споделя малко снимачен опит.
Вече казах Canon 700D е удобен за хващане и благодарение на доста изкарани бутони е удобен и за бърза работа. Липсва ми вторият ротиращ селектор. В това отношение съм разглезен така, че не обръщайте внимание на мрънкането. С малко повече практика бързо се свиква да се работи едновременно с тъчскрийна и с комбинацията от бутони и роторен селектор. Като цяло е добре балансиран.
Най-често снимам на режим Р. Често ме питат защо се доверявам на тази програма… лесно се работи и само с въртенето на селектора бързо променям съотношението диафрагма скорост. В комбинация с добър автоматичен режим на бялото (а тук е добър без забележки), хубаво интегрално мерене и снимане в RAW формат ми дават краен продукт, който в 90% от случаите е готов след конвертиране и минимална обработка.
Споменавайки за меренето тук изборът е из между четири режима. Признавам малко ми е проблем точно тук точната терминология, но в общи линии има балансирано измерване на целия кадър, централно мерене, класически спот и един режим (Partial) който напомня на спот режима и мисля, че го има само при Canon камерите. През болшинството време се доверих на пълно кадровото мерене и доста рядко ме подвеждаше, а снимах в доста лошо и облачно време на моменти.
Следващото което ми бе важно и му отделих внимание е чувствителността (ISO) на камерата. Тя варира между 100 и 12 800 iso като според ТТ данните може да се увеличи до 25 600 iso, но честно казано (поради липсата на книжка за употреба) аз не открих как става това. Стъпката между различните чувствителности е твърда – 1 единица – 100; 200; 400 и т.н.
Снимайки с камерата в реални условия, останах с впечатление за значително подобрение качеството на изображението при високо iso. Цветният шум е намалял видимо и вече е доста монохроматичен сравнено с предишни модели. При тестово заснемане започва да си личи при стойности от 3200 iso. При включване на опцията за чистене на шума, цветният шум намалява доста а финият детайл се запазва. Canon 700D предлага четири опции за корекция на шума – 3 нива на шумоподтискане: ниско, средно и високо както и заснемането бързо на 4 кадъра на високо iso и в последствие изчистване на шума.
Как работят различните режими. На снимките (заснето в студио с контролирана светлина) може да видите разликата без включено шумоподтискане и с включено такова средно и високо (най-ниското не видях особени разлики с това, когато е изключено шумоподтискането и затова не го сложих). Кадрите са от директен Jpeg, за да видя как камерата се справя със запазване на финия детайл. Най-добър вариант открих да снимам с включено средно шумоподтискане, хем се запазва добре детайла, хем цветният шум е намалял чувствително.

В извън “лабораторни” условия като например снимки по катедрали (да във Виена дават да се снима за разлика от България), шума изглежда още по-монохроматичен сравнено със снимането на скала в студио. Смело мога да заявя, че 1600 и 3200 iso са напълно използваеми.
Режима със заснемането на 4 кадъра честно казано е труден за снимане от ръка. Хубаво е да имате монопод или да се подпрете някъде и да не дишате. Получените снимки са с много минимален шум наистина, но не винаги е възможно да не трепнете докато се снимат 4 те кадъра. Хубаво е да знаете, че трябва да превключите на Jpeg за да стане активен режима.
По отношение на режимите за бял баланс Canon 700D не “обзаведен” с варианти за какви ли не светлинни ситуации. Разполага със “скромните” за съвременните дигитални камери 5-6 предварително зададени ситуации като например: слънчево, облачно изкуствено осветление и др. Разполага с възможно и за бяла баланс настройван от потребителя, което струва ми се е повече от достатъчно. Вече споменах, че на автоматичен бял баланс се справя добре а ръчните баланси са предостатъчно. Може би е момента да напомня, че снимането в RAW формат просто си е повече от добра идея, защото възможностите за редакция са много по-добри.
Така и така почнах да говоря за снимане и режими ще отделя минутка и за снимачните режими (или програми ако е по-удобно). Canon 700D разполага с класическото PSAM, което тук е се изписва по различен начин, а именно: PTvAvM, но пак означава: програма, приоритет на скорост, приоритет на диафрагма и пълни ръчни настройки. Предполагам тези режими са добре известни и няма нужда да разискваме кой какво прави, а и както казах по-горе предпочитам да снимам на Р с изключение на моментите, когато съм в студио и използвам М режим. За да изберете даден режим, просто завъртете програмният диск до нужната позиция, на дисплея ще се изпише кратка информация как работи избраната програма (няма български в менюто и ще трябва да избирате измежду някой друг, който познавате). За потребителите, които не искат да се занимават с настройки има допълнителни автоматични програми, при които от фотографа се изисква единствено да кадрира и да натисне спусъка.

Една от видимите разлики с Canon 650D е програмният диск, който вече се върти на 360 градуса и има добавена допълнителна SCN секция, в която има добавени 3 допълнителни режима, най-интересният, от които е HDR – широк динамичен обхват. При този режим Canon 700D прави 3 кадъра с различна експозиция (нормална, преекспонирана и недоекспонирана) едно натискане на спусъка и след това ги комбинира в една с цел повече полутонове в кадъра. Няма възможност за това каква степен на преекспониране и недоекспониране да се приложи и се наблюдава леко кропване на кадъра, независимо че изходният файл е пак 18 мега пиксела. Не се запазва и оригинален нормално експониран файл. По отношение на HDR има какво още да се желае и то не малко. Полезно е това, че не се налага да влизате в менюто да сменяте от RAW на Jpeg. Камерата сменя автоматично форматите когато се избере режима HDR или някоя от другите автоматични програми.
За фотографите, които се занимават сериозно с HDR си има функцията “клин”, която позволява 3 кадъра с разлика от до 2 EV единици.
Хубаво е да напомня за употребата на статив, независимо дали се снима на готовата HDR програма или на клин. Липсата на статив гарантира липса на перфектно качество.

Видео. По отношение на видеото Canon са традиционно силни. Не съм правил тестове за качество и възможности, защото имам колеги които са доста по-навътре в с материала и те могат да изкажат по-добро мнение. За себе си проверих какви са възможностите на първо четене.
При снимане на автоматичен или полуавтоматичен режим камерата не ви позволява да правите никакви настройки, тоест тя си определя сама всичко. Е да ок може да променяте къде да е фокуса и какъв да е режима на фокуса. За да имате достъп до настройки трябва да сте в М режим. Там вече може да променяте: iso, диафрагма или скорост, но не забравяйте да използвате за това тъчскрийн опцията вместо тракащият селектор.
Може да записвате Ful HD с 25 или 24 кадъра за секунда, HD – 50 кадъра за секунда, както и стандартен по размер видео. При снимане на Ful HD е добре да използвате карта клас 10.
По време на видео запис може да се правят и снимки, това нарушава последователността на видеото (в момента на снимането престава да се записва видео и после като се гледа все едно сме пуснали 2 секунди пауза) и може би не бих го използвал като опция.
Canon 700D има един слот за карта памет тип SD. Капака на слота при отваряне изключва камерата и по този начин предотвратява евентуални проблеми с остатъчни електрически заряди при поставяне или изваждане на картата памет.
Батерията е със среден капацитет и общо взето стига за един ден нормално снимане. Ако обичате да снимате в LiveView или видео ще трябва да си предвидите допълнителна батерия в джоба или пък да добавите батериен пакет с вертикален спусък в който могат да се поместят две батерии.
Canon 700D няма да предложи нещо коренно ново и различно на притежателите на Canon 650D, за собствениците на по-стари модели определено е добра идея за технологичен ъпгрейд.

Малко снимки от Лени и джъмбо