След като всички съвременни фотокамери станаха хибридни, очаквано и стативите, които ги държат, започнаха да се превръщат в хибриди. Серията CyanBird на Benro създадена да е лесно преносима и с добър баланс между фото и видео възможности. Накратко подобрен като възможности травъл статив.
Изпробвал съм доста различни по вид стативи, чисто фото и чисто видео. Основната разлика е в главата.
Видео главата се движи панорамно хоризонтално (въртейки се по оста на статива) и панорамно вертикално (накланяйки се нагоре и надолу по оста на статива). Има флуидно съпротивление, което улеснява работата на оператора, а при по-високия клас това съпротивление може да се регулира според тежестта на камерата.
Фото главите от своя страна се разделят основно на два типа: трипозиционна – движение в три равнини и такива с топка (наричана ябълка), които се движат в почти всички посоки лесно и бързо. При фото главите липсва флуидното съпротивление, защото там просто не е необходимо за процеса на работа.
Говорил съм доста в предишни статии за предимствата и недостатъците на различните видове глави. Едно обаче повтарям всеки път. Видео глава с малко компромиси може да се използва за фото такава, но фото глава, особено ябълковидна е почти невъзможно да се използва за видео глава, освен ако камерата ще седи фиксирана в едно положение.
И ето Benro изкарват хибридна глава – Benro FS20PRO, която поставят на нов модел основа – Benro CyanBird TCBA15 и създават хибриден травъл статив за моментите, в които снимате фото или видео, без да се налага да правите компромиси с функционалността.
Тъй като все още не бе налична карбоновата версия, взех алуминиевата и в продължение на няколко седмици си я ползвах лични цели (няма да си хабя моите стативи я). Пробвах със стандартните безогледалки, с които снимам Canon и Fuji, но за да натоваря малко повече неща закачих и един DSLR флагман Canon 1Dx, за да усетя как се държи с поставена тежка камера.
Пускам една галерия снимки на комплекта Benro TCBA15FS20PRO, които да гледате докато четете текста по-долу.
Дизайн основа
Разликата между алуминиевата и карбоновата версия е само при краката на статива. Карбона дава по-голяма здравина, по-лек е и поглъща повече вибрации, ако възникнат такива, но и е по-скъп разбира се. Когато имам карбонова версия на разположение, ще вляза да добавя данни за теглото за да има база за сравнение с алуминия.
До тук с разликите, всичко останало е еднакво. Новост е профила на секциите от които са изградени краката на статива. Тук те не са класическите тръби, а имат плоска леко огъната елипсовидна форма. Благодарение на тази форма в прибрано положение Benro CyanBird е дебел, колкото кенче с безалкохолно (от по-тънките… ония дето дават крила). Централната колона също е доста отслабнала с триъгълен профил, за да може да се постигне тази малка обща дебелина на статива.
Секциите са 5 на брой и се заключват с помощта на елегантни алуминиеви щипки с цвят „титан“ секциите са класическо черно. Името на статива идва от доста от другите детайли, които са боядисани в много приятно син цвят, ама наистина много приятно син цвят. Като единствен недостатък забелязвам, че синята боя тук там започва да се изтърква на най-активно използваните части.
Краката завършват с гумени тапи, които не се свалят. Колоната освен, че има опция да се завинтват помощници като „меджик арм“ или „флексибъл арм“ на резба ¼, но може да се раздели и така статива да легне максимално ниско. За целта куката, която седи в долната част на колоната трябва да се развинти, в нея има интегриран шестограм, с който може да разделите на две колоната. Този инструмент отговоря и за други болтове по основата.
Връзката между основата (статива) и главата е само с 3/8 резба. На тази основа може да поставите и други глави стига те да са съобразени с товароносимостта и да са с 3/8 резба.
Освен на колоната, елемента, който държи краката също има гнездо на ¼ резба, ако искате да закачите допълнителен аксесоар. Не е забравен и нивелира по който може с помощта на краката да изравните основата.
Краката могат да се разкрачват на 3 степени, в зависимост какъв тип опора търсите. Системата за отключване и заключване е изцяло ръчна. Не се обръщат на 180 градуса по подобие на класическите травъл стативи, заради общата конструкция на основата (статива).
Дизайн глава
Benro FS20PRO всъщност е нещото, което прави статива хибриден. Това е глава 2 в 1 – фото и видео. Съчетава цветовете на титан и синьо от основата. Изработена е от алуминиева сплав (какъв тип точно не съм ровил да търся). Работи с ArcaSwiss тип плочки. За мен е недостатък, че няма система за заключване на системата, която пристяга плочката към държача на плочката. Може би търсенето на максимална компактност да е причината… Ротацията по хоризонтал на държача на плочката обаче не е спестен за радост на всички, които вече са свикнали да използват тази екстра. Задължителен нивелир за моментите в които е нужно точно хоризонтално позициониране.
Към главата която основно е фото, може да се закачи допълнителна дръжка (швенк), както от ляво, така и от дясно, за моментите в които ще искате да я използвате като видео глава.
Функционалност на FS200PRO
Споделих, че основата е уникална с това колко е тънка, но тя все пак просто трябва да държи стабилно главата, която всъщност върши повечето от работата.
В режим фото имаме ябълковидна глава от нов тип – ябълката е фиксирана към основата на главата, а управлението, заедно с прикрепената плочка се върти около ябълката. По същество това е от опростения тип ябълки, тоест при разхлабване се върти лесно във всички достъпни посоки. Да, има леко съпротивление, но не и такова като ябълковидна глава от висок клас, например GX серията. Това означава по-малка прецизност при кадриране. Може да се завърти на 90 градуса за случаите в които искате вертикални снимки.
Ябълката се управлява със затягащ болт от дясната страна, можете да въртите главата по хоризонтала, като пак има фиксиращ болт. Отделно може да въртите държача на плочката също по хоризонтала.
В лявата страна има болт, чието разхлабване позволява на главата да се накланя напред и на зад, но тази функция е по-скоро запазена за:
Режим видео
При снимане на видео в 99% от случаите ви трябва панорама по хоризонтал и по вертикал. Също така е добре да имате ябълка по която да изравните добро основата, освен това съпротивление за да може гладко да движите панорамите.
Тук имаме нужните екстри – флуидно съпротивление, както по хоризонтала, така и по вертикала и ябълка за леко изравняване на камерата.
Да, флуидното съпротивление няма опция да се настройва, но дори и с поставена тежка камера (около 2.5 кг) върви много плавно, което е и идеята.
Към главата може да се закрепи малка дръжка (швенк) с помощта, на който да управлявате движението. Има опция да се настройва някакъв ъгъл на седене на дръжката в зависимост, какво търси оператора, но възможностите не са големи. Както казах, може да се позиционира от ляво или от дясно на главата. Когато не се използва, може да се свие и прибере около основата.
В дръжката има вграден шестограм с помощта на който може да я прикрепяте към главата, а в края на дръжката има декоративен елемент, който… хайде за него по-към финала.
Мерки и теглилки
Вадя кантара и дърпам рулетката. Максимално сгънат около 46 сантиметра. Максимално висок с извадена колана 156 см. Както винаги ще кажа да не вадите колоната, за да имате максимална стабилност, та без извадена колона 133 см. За травъл статив това е добра височина. Ето аз съм 180 см висок. Окото ми е на 165 см нейде от земята. Поставяйки камера безогледалка, то визьорът идва някъде на около 143-5 см. Малко се навежда без да изпитвам дискомфорт и кадрирам. На шефа на кафето ще му е идеален като размер статива… да речем. Накратко не използвайте колоната освен да закачите нещо за стабилност ако е така леко ветровито.
Максимално ниско – 17 см. Това обаче от земята до плочката. Да не забравяме камерата, тоест още плюс 5-7 см.
Най-леката версия, която постигнах на статива + глава е 1063 грама. Това е във фото режим както му казвам, с откачена долна част на колоната и без допълнителната дръжка. Казвам го защото за някой планинар всеки грам е от значение. Повтарям се, но дебелината на статива позволява да влезе в някой от страничните джобове на някои раници, което може да ви спести калъфа, който също добавя тегло.
В пълна окомплектовка статива тежи около 1177 грама. Заедно с калъфа, с който идва – около 1450 грама.
Калъфът е интересен, защото се разгъва като такъв за набор от гаечни ключове. Има място за статива, за частта от колоната, която е свалена, както и няколко джоба за допълнителни аксесоари.
Ето тук идва момента с декоративния елемент, за който говорех по-горе. Той се сваля от дръжката и както е видно разполага с 3 гнезда с ¼ инч резба всяко, а противоположния край има резба ¼ инч. Може да се закупите от гъвкавите крака, които Benro предлага и така да получите тейбълтоп статив. Вярно поорязан като функции, но е гъдел. Краката си имат специално предвидени за това джобове. Те също така могат да се завинтват за основата, или за колоната и на тях да се окачат допълнителни аксесоари – осветление или микрофон да кажем.
Товароносимостта на Benro TCBA15FS20PRO е около 4.5 кг. Това е единствено при статично натоварване. Изправена глава и поставена камера отгоре, без дълга оптика. При динамично използване е желателно да не слагате повече от 50% от указаната товароносимост дори ако снимате с по-дълъг обектив и той няма пета, за да балансирате системата, не слагайте повече от 30%.
Аз пробвах с камера с обектив, чието общо тегло бе 2.5 кг. Единственото притеснение, което усетих, че сравнително тежкия обектив се опитва да дърпа камерата напред.
С по-малки безогледалки нямах такъв проблем, затова и смятам, че тази комбинация си е правена по-скоро за безогледална серия, отколкото за тежки флагмански камери.
Накратко това е. Чакам „карбонката“ за да видя с колко ще е по-лека.
Всъщност… има още нещо. Benro пуснаха и още един модел от CyanBird серията, който е чист фото статив, съдейки по класическата ябълковидна глава, с която е оборудван. Води се „хибриден“ защото първата най-голяма секция от краката е изработена от карбон, а останалите са алуминиеви.
Защо… честно казано нямам обяснение, но той е насочен само към фотографите свикнали да използват класическа ябълковидна глава.
