РЕЦЕНЗИЯ
На изложбата на Ангел Коцев
„Тишина – равновесие между чувствата и разума“
На 17 ноември 2023 г. в книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ на улица „Г.С. Раковски“ 191Б беше открита фотографската изложба на Ангел Коцев „Тишина – равновесие между чувствата и разума“. Тя се състои от 20 цветни изображения, макар в повечето от да няма ясно изразен цвят. Основен обект и герой на снимките е бяла сфера, разположена в различни абстрактни пространства и сред минималистичен декор.
Ангел Коцев е известен с неговите портрети и снимки на хора. Той дълги години е работил за наши лайфстайл списания, снимайки именно това. Преди няколко години той откри в НБУ ретроспективна изложба с фотографии от тези едиториали и корици. Но от друга страна по време на негови лекции по фотография в НБУ съм го наблюдавал как той бавно и методично показва и обяснява снимането на композиции с предмети.
В изложбата на Ангел Коцев ясно виждам неговото желание да работи с геометрично правилни форми, максимално изчистени и вписани една в друга. И като правилно всяка снимка трябва да има основен герой, в този случай той е избрал сфера като герой на всичките постановки. За мен като фотограф изборът на сферата е логичен, защото от снимачна гледна точка тя е и идеална, и проблематична. Реално сферата няма гледна точка, откъдето и да бъде погледната изглежда по един и същи начин. Тогава как да я направим различна, интересна? Самият автор споделя: „Снимането на един и същ обект много пъти ме постави пред редица трудности: стилистични, технически, организационни, до къде може да стигне интерпретацията на този обект“.
За решаването на тези трудности на помощ идва светлината, чрез която можем да моделираме обема и характеристиката на героя. Не е случаен фактът, че точно сферата се използва за онагледяване на въздействието на светлината върху обектите във фотографията. Сферата е идеалната геометрична фигура и затова тя е най-стабилна в една композиция. При грамотно използване на осветлението можем да отделим в един светлосенчест рисунък върху нея всички зони, като например дифузно и директно отражение, преход на светлината, собствена и хвърлена сянка и т.н. Авторът демонстрира сериозно познаване на теорията на светлината и нейното използване. В отделните кадри можем да видим почти всички варианти на този рисунък. За постигането на максимално разнообразие на средата, той използва материали и повърхности с различна структура и отразителни качества. В кадрите има разработката както в най-светлите участъци, така и в най-тъмни, без от това да страда контрастът в изображението.
На пръв поглед повечето кадри изглеждат черно бели, но в действителност са заснети цветни, а използваните обекти са безцветни. И основният им тон не е неутрален, като с подходяща настройка на камерата е направен по-студен в посока по-скоро на циан, отколкото на синьо. Това несъмнено прави усещането за дълбочина по-голямо и засилва „самотния“ минималистичен характер на снимките. На самата изложба това ясно се виждаше в голям формат и качествен печат. В някои от кадрите за контрапункт е използвана и топла светлина, като за разлика от лекото тониране в циан, тук наситеността на цвета е максимална. Кадрите изглеждат като огрени от слънчева светлина, а основният герой сферата се превръща в залязващо слънце.
Очевидната прилика със слънце на повечето кадри създава усещане за космос, за безкрайна дълбочина и празнота. Това пряко кореспондира с името на изложбата, тъй като в космоса звук няма (той не се разпространява във вакум), а равновесие се постига лесно, защото няма гравитация. Това, разбира се е моя интерпретация, но щом човек вижда нещо в кадрите и те му въздействат емоционално означава, че авторът е успял да направи внушение.
Нека да обърнем внимание и техническото изпълнение на кадрите. Дори с поглед отдалеч ясно се вижда изключителното фотографско изпълнение като композиция, работа със светлина и сянка. Както казва авторът: „Имах предизвикателствата от различен характер: как да създам среда, светлина и усещане едновременно различно, но и същевременно обединяващо за цялата серия“. Неговата цел е била кадрите да се създадат директно в камерата, а не да се разчита на последвала сериозна постпродукция. Основно използва студийни светкавици, но за някои от кадрите добавя и постоянно осветление като ги съвместява да работят заедно. Постоянното осветление му е необходимо за да създаде някои ефекти „във времето“, за които е необходима дълга експозиция. Както той сам казва, ефектите не са измислени от него, но е важно как се интерпретират в съвременната фотография. Качеството на изображението е максимално, защото на подобен тип фотография не биха отивали оптични дефекти или цифрови артефакти.
От заглавието на изложбата „Тишина – равновесие между разум и чувства“ и самите кадри оставям с усещането, че Ангел Коцев е искал да се изолира и в самотата на едно минималистично пространство да размишлява над емоциите, далече от забързаното ни ежедневие. И само който е правил и снимал подобни постановки знае, че това е начинът за постигането на красиви композиции и рафинирана светлина. Необходимо е време, спокойствие и отдаденост.
Кадрите са реализирани в продължение на една година.
Доц. д-р Енчо Найденов
17.2.2024 г.
София
