RX серията на Sony продължава да се разраства. След успешния дебют на Sony RX100 и Sony RX1, както и техните обновени версии, на сцена бе ред да се появи и камера взела най-доброто от Sony RX100 плюс в добавка по-големи фотографски възможности. И така днес под светлината на прожекторите е Sony RX10.
Мнението ми подкрепено и от мнението на колеги, които вече тестваха Sony RX10 е как това е една удобна фотографска камера. Какво искам да кажа: в момента, в който я хванеш в ръка, получаваш усещането за стабилно изработена фотокамера с почти класическа визия и управление по начин идентичен с DSLR камера от среден клас. Доказателствата са: горен LCD монохроматичен инфо дисплей, програмируеми функционални бутони и директен скролер за корекция на експозицията. Като дизайн докарва линията на последните модели SLT камери на Sony, с малко по-разлята “призма” макар на мястото на призмата всъщност има електронен визьор. Корпуса е метален – магнезиева сплав. Влаго и прахо защитен. Захвата е здрав, стабилен и удобен дори и за моите големи ръце.
Обектив.
Sony RX10 е с вграден обектив, който приравнен към 35 mm стандарт е 24 – 200 mm, тоест около 8.3 кратен. Изработен е от Zeiss и е с максимална светлосила 2.8 по цялата дължина. Оптично стабилизиран е. Тези показатели няма как да го направят компактен, но като цяло се вписва изключително добре в общия дизайн на камерата. Оптически е много добър. Не се забелязват набиващи се на очи хроматични аберации или дисторзия, а рязкостта на изображението е много добро както в центъра, така и по краищата на кадъра. В най-широката част на обектива има перспективни изкривявания, но те са напълно в реда на очакваното – все пак обектива е приравнен 24 mm. Има възможност да му се закачат филтри с размер 62 mm.
На обектива има монтирана гривна, която в зависимост от нуждата може да управлява вариото или ръчният фокус. Ако не искаме да управляваме вариото през гривната може да се възползваме от селектора намиращ се около спусъка, който всъщност придвижва доста по-бързо вариото сравнено с гривната. В допълнение: движението на вариото може да бъде плавно или на директни стъпки 24; 35; 50 и така нататък фокусни разстояния.
Обектива проектира изображение върху…
Матрицата
Бърз поглед във вътрешността на камерата. Изображението от обектива се проектира върху едноинчова матрица (позната ни от моделите Sony RX 100 и Sony RX 100 mk II). Физическите и размери са 13.2 х 8.8 mm, а типът и е BSI-CMOS Баер тип решетка на филтрите. На разположение на фотографа са около 20 милиона пиксела, с които да има изключително детайлно изображение. Броят на пикселите варира в зависимост какво съотношение на страните е избрано – 3:2 (пълен кадър); 4:3; 16:9; 1:1.Снимайки в RAW формат и обработвайки снимките с Adobe Photoshop в Camera RAW ще видите наистина как снимките са в размера, който сте избрали.
Избирайки кроп инструмента на Camera RAW ще видите, че всъщност камерата е заснела цял кадър и услужливо е добавила кроп рамка, която, ако случайно не харесате как е станал кадъра просто може да я премахнете и да имате пълният кадър в съотношение 3:2. Самият размер на RAW файлът е около 20.6-9 MB. Предполагам няма смисъл да ви напомням колко е добре да се снима само на RAW. На карта от 4 GB събира около 190 снимки.
Спусък и дистанционно управление.
Връщам се на повърхността и се захващам с един от виновниците да правим снимки. Малко не съм доволен от разположението на спусъка – в смисъл трябва да си сгъна повечко показалеца, за да мога да го натискам. На самия спусък откривам една позабравена опция – резба за монтиране на механично жило. Едва ли някой от съвременните фотографи има или дори е виждал такова приспособление, но аз като заклет вехтошар веднага изрових едно “жило” и го монтирах на камерата. За момент изпитах лека носталгия за времето когато често използвах този начин за правене на снимка. Друг начин за дистанционно управление е със смартфон и инсталирана на него програма PlayMemories. Благодарение на Wi Fi връзката може да командвате отдалечено камерата. Поне за момента може да управлявате само вариото и за съжаление няма възможност за наместване на АФ точката където искате. Опцията е хубава, когато искате да снимате тайно на обществени места, но със забрана от някои попове… а… май се издадох за къде става дума. Sony RX10 е снабден и с Near Field Communication (NFC) благодарение на която изключително бързо се свързва с електронни устройства притежаващи тази опция (моя iPhone няма и затова се налага всеки път да губя по 2 минути за едното свързване).
Затвор.
Тук продължавам с няколко думи по горната тема. Затворът е централен и трябва доста да напрегна слух, за да го чуя, когато сработва. Дори и в библиотека няма да разбере някой, че снимате. Минималната му скорост достига до 30 секунди. Не е забравен и “В” режима. Максималната му скорост е 1/3200 sec. с едно уточнение: когато диафрагмата е на позиция над 8. Важно е да се знае, че при максимално отворена диафрагма – 2.8, максималната скорост на затвора е 1/1600 sec. За да се компенсира по-ниската скорост с която разполага, камерата има вграден 8х ND филтър (кодировката показва, че филтъра сваля 3 EV единици), който може да се включва / изключва от фотографа или да се постави на режим автоматичен и камерата сама да преценява кога да го включи.
Диафрагма.
Тук се връщам отново в носталгичните времена, когато диафрагмата се управляваше от гривна на обектива. Да при Sony RX10 подобно както при Sony RX1 диафрагмата се управлява от гривна на обектива и то през 1/3 стъпка. За мен си е върховно удоволствие този тип управление. Превключването на отделните стойности е стъпково. Помислено е за снимащите видео. Защо? Има малък ключ, който да освободи стъпковият механизъм и тогава гривната на диафрагмата се движи абсолютно плавно и без степенно. По този начин се спестява досадният шум от щракането, когато се превключва от една на друга стъпка. Максималната стойност е 2.8 като тя се запазва независимо на каква дължина на обектива се снима. Минималната диафрагма е 16 (изключение прави при режим S приоритет на скорост, когато диафрагмата се затваря максимум до 11) не препоръчвам да се снима над диафрагма 11 защото започва да се появява дифракция на светлина.
Дисплей и визьор.
Тъй като Sony RX10 е своего рода без огледална фото камера (с несменяема оптика) означава, че начините за композиране на кадъра стават или посредством дисплея, закачен на гърба и, или с електронен визьор. Дисплея е подвижен, накланящ се, даващ възможност за ниска или висока гледна точка, с резолюция от около 1.3 милиона пиксела (там някъде) и размер от 3 инча (по диагонала). Няма опция за управление чрез докосване. Аз опирам до визиране по дисплей само когато искам да направя нестандартно кадриране. Предпочитанията ми от четвърт век насам е да кадрирам през визьора. Забележително добър визьор, макар да не е с топ резолюция като при някой висок клас модели на Sony. Резолюцията му е около 1 440 000 пиксела, но не усещам някакво дразнене, да ми липсва резолюция или да има проблеми с цветове и контраст. Сравнявайки го с визьора на Sony NEX 6 (чийто визьор смятам за еталонен за момента) не откривам видима разлика.
Визирането е удобно, защото визьора е изтеглен назад и е снабден със сензор, който да превключва автоматично от дисплей на визьор в момента, в който си доближите окото. В добавка има и диоптрична корекция. Ще отбележа, че сензорът е прекалено чувствителен и изключва дисплея доста рано. В смисъл: понякога визирам по-така нареченият “коремен” способ – подпирам камерата на корема си (щото имам) с обърнат нагоре дисплей. Чувствителният сензор на визьора възприема, че съм си залепил окото на него и превключва. Налага се да го държа малко по-далече от тялото си за да ми е активен дисплея. Въпрос на свикване е, но бих помолил инженерите на Sony да намалят малко обхвата както например няма проблеми с NEX 6.
Това какво се вижда на дисплея или визьора си е познато на потребителите на марката. Няма нови неща, но не са махнати и стари удобства. През менюто може да програмирате какво точно да се вижда и после да си го настроите през ротиращият селектор (разположен на гърба на камерата). Снимайки предимно през визьора, съм настроил на дисплея да има само техническа информация, а във визьора съм активирал електронният нивелир. Да, електронният нивелир показва както хоризонта, така и наклона на камерата. Особено полезно е за потребителите с вечно крив хоризонт (освен ако не е авторска намеса).
Sony RX10 подобно на своите събратя с електронни визьори има опцията да показва в реално време експозицията – дали снимката ще е ок, преекспонирана или недоекспонирана. Така трудно може да направите грешка снимайки в ръчен режим. Влизайки в студио се налага да се изключи тази опция, за да нямате черен визьор – просто камерата няма как да знае какво ще се случи след светване на светкавиците.
Студиото го споменавам на място, заглеждайки се по гнездото за светкавица, което е по новия (всъщност добре познат класически) стандарт на Sony. Поради наличието на централен затвор общо взето не забелязах проблем за синхронизация дори и на 1/1600 sec. означаващо, че може да се правят спокойно снимки със светкавица на дневна светлина, без да се налага да затваряме прекомерно диафрагмата.
В случаите, когато снимате видео на гнездото може да закачите лампа или пък външен микрофон за по-добър аудио запис.
Камерата си има вградена светкавица, която се активира изцяло ме механичен способ (бутон). Хубаво е да се знае, че сенника хвърля сянка, когато се снимат близки обекти и е добре да се махне. Същото важи и когато сте приближили максимално вариото (а тогава обектива излиза напред). За по-сериозно снимане препоръчвам класическа външна светкавица. Вярно Sony RX10 е относително компактна камера, но поставянето дори и на професионална системна светкавица няма да наруши баланса й.
Фокус и възможности на фокуса.
Безспорно едно от най-важните неща са характеристиките на АФ системата. Sony RX10 продължава да запазва класическата визия на сериозна камера и пряко доказателство е изнесеният превключвател за АФ режимите: единичен, следящ, DMF и ръчен.
Поглеждайки в автофокусното меню на камерата попадам на добре познатите: фокус по всички точки, централна зона, свободно избираеми зони, по лице или по лице с усмивка. Новост е възможността да се програмира големината на АФ зоната в зависимост колкото точно искате да позиционирате точката. Вариантите за избор са из между 3 размера: S – 17х19; M – 17х 17; L – 15х17. Бързам да добавя, че цифрите не са размери на точките, а позиции по вертикала и хоризонтала, на които могат да се поставят. По визуална преценка АФ зоните покриват около 90% от снимачния кадър (говоря за класическият 3:2) – тоест почти няма начин да не поставите фокуса там където ви е необходим. За себе си избирам размер М като същевременно не забравям да си помагам с ръчен фокус.
Почти с всяка камера Sony използвам опцията за “Peaking” (настроен на high и червено) за да се ориентирам къде точно е фокусът. Принципно е изключено да има проблем, когато фокуса се “търси” от матрицата – това е най-точният начин за определяне на фокус, но понякога ни се разминават концепциите с матрицата относно снимане през ограда или клони. Тогава просто дофокусирам на ръка (изображението се увеличава) и разчитам на пийкинга да ми кажа кога фокусът е там, където искам. За тези, които не са използвали система Sony, това е така нареченият DMF режим.
По отношение скоростта на фокусиране – тя зависи от това на колко “mm” е позициониран обектива. При широките ъгли не се усеща забавяне, но при максимално варио – 200mm се вижда леко забавяне на фокуса. Добрата скорост на фокусиране се дължи на ново разработената Direct Drive SSM система. Тя е изключително тиха, което от своя страна е и червена точка за случаите, в които се снима видео със звук. Доста фотографи изключват АФ асистент лампата, но макар да издава вашето присъствие при важни снимки е добра идея да не я изключвате особено ако снимате в дългият край на обектива.
Следящият фокус е плавен. Не се забелязва характерното “помпане” при снимане на видеоклипове. Напомням, че е добре камерата да се насочва и движи също плавно без резки подскоци защото първо ще изморим зрителя, втори няма фокус дето да може да поеме резки прекадрирания.
Видео
Така и така споменах видео, а Sony са фирма, позната с много добрите си постижение в областта на видео заснемането. Формат AVCHD. Възможности за кадри в секунда и битрейд на видеото при Full HD 1920×1080: 60p/ 50p – 28Mb/sec.; 60i/ 50i – 24Mb/sec.; 60i/ 50i – 17Mb/sec.; 25р/ 24р – 24Mb/sec.; 25р/ 24р – 17Mb/sec. По подразбиране камерата идва настроена към PAL формат от което в менюто имате видими само 50 и 25 кадъра за секунда. За да се възползвате от 60 или 24 кадъра за секунда, трябва да изберете от меню “настройки” – NTSC. Камерата ще ви напомня при всяко включване, че сте на NTSC. Освен горе изброените режими, Sony RX10 предлага и класическият за Sony 1440 х 1080 в Mp4 формат. Не съм сигурен дали някой би го използвал след като има възможностите за снимане във Full HD.
Да припомня някои удобства от които може да се възползвате когато снимате видео: благодарение на тихите мотори може безпроблемно за използвате автоматичният фокус и вариото по време на запис. Изключете копчето под гривната на диафрагмата за да се осигурите плавно и тихо превключване от една на друга диафрагма. Снимайте на режим М, за да имате изцяло ръчно контролиране на всички настройки. Вграденият микрофон предлага приличен звук, но все пак се възползвайте от опцията да закачите външен микрофон. Камерата има вход за такъв ( може да поставите и специално изработен от Sony който се поставя на гнездото за аксесоари(светкавица)). Да не забравя и изхода за слушалки през който може в реално време да чувате какво се записва.
Снимки в серия.
Серийното снимане може да е в два режима: нека ги нарека бърз и “ама много бърз”. В бързият режим Sony RX10 снима с може би около 3 кадъра за секунда и ясно виждате във визьора или на дисплея примигването на отделните кадри. При “ама много” бързият режим, камерата снима с 10 кадъра за секунда и честно казано не разбирате кога сте свършили да снимате, защото на дисплея се вижда само първият заснет кадър, а доказателство, че камерата снима в момента може да имате само от едва чуващият се затвор (и то в тиха стая). Буфера събира до 10 RAW файла – тоест разбирате как при много бързият режим едва натиснали спусъка и вече сте готови. Кога на кой от двата режима да снимате? Оставям решението на вас.
Снимачни режими
Sony RX10 има програмен диск с основните снимачни режими – PSAM, панорама, автоматичен режим, сцени, видео и две памети за персонализиране. В добавка в менюто има заложени различни ефекти и филтри, както и HDR функция. За HDR функцията ще отбележа, че Sony продължават да се представят блестящо а наличието на централен затвор в камерата допълнително облагодетелства качественото заснемане на HDR. Общо взето това е валидно и за панорамното заснемане. Може би ще се наложат малко тренировки, за да се свикне как да се правят добри панорами. Аз съм свикнал да чувам щракащ затвор и той ми действа като маршова стъпка каква скорост на панорамиране да поддържам. При тихия затвор на Sony RX10 ми бе малко трудно и ту избързвах, ту изоставах, но с малко практика нещата си идват на място.
Относно специалните ефекти съм ги споменавал в други статии за Sony, затова няма да ви досаждам с тях сега.
ISO чувствителност.
Също много важна функция за съвременните фотографи. Възможностите за избор са в диапазона 80 – 12 800. Интересен е факта, че могат да се избира през 1/3 стъпка, нещо запазено за камерите от доста висок клас. Sony RX10 камера с доста по-голяма матрица, сравнено с другите компактни ултразум камери, но и по-малка от колкото на фамилия NEX да речем. Въпреки това мога да снимам спокойно до 400 – 800 iso с лек компромис за качеството на изображението. Всеки път споменавам как възприемането на шума при високо iso е чисто субективно и затова подчертавам, че това е моето виждане. С по-голям компромис мога да снимам и на 1600 или дори 3200 iso (например репортажна фотография на места където е забранено да се използва светкавица, а искам да имам снимки). Проблема не е в това, че се губи детайл. А в по-силно изразеният цветен шум, който всъщност в последствие може да се изчисти в Adobe Lightroom… да речем. Ако снимате в RAW може би ще обърнете внимание, че менюто за включване на потискането на шума е неактивно. Тази функция е активна само при снимане в JPEG. При липса на статив може да ви помогне сцената hand-held twilight, която с едно натискане на спусъка заснема серия кадри и после ги сглобява в едно доста безшумно изображение.
Може да видите отсечка на 100% от пълен кадър в последователност: 80; 100; 200; 400; 800; 1600; 3200; 6400; 12 800 iso
Меню
Някъде споменах менюто? Добро и подредено доближаващо се по-скоро до визията на менюто от SLT камерите и по-далече от NEX фамилия. Който има носталгия към първичният меню екран на NEX, може да си го активира от менюто – “tile menu”/on.
През менюто може да се нагоди или както е модерно да се казва в момента – да се персонализира камерата по наш вкус. Може да настроите функционалните бутони, както и да определите ротиращият скролер (който е и джойстик) какво да прави. Относително бързо успях да си го настроя така както съм свикнал да работя с други Sony камери. Ако бях прочел и упътването за употреба, може би щях да се справя още по-бързо.
Със Sony RX10 се снима изключително лесно и приятно. 100% фотографска с възможност да се персонализира към нуждите на фотографа. Имах възможност да я изпробвам както в репортажна обстановка на приглушена светлина, така и в ясни слънчеви или пък мъгливи дни. Изключително тиха и сравнително компактна за обектива и матрицата, с която разполага. Перфектната туристическа фото и дори и видео камера. Батерията е същата както на NEX камерите, но електромеханичното управление на вари обектива си взема своя дан. Предвидете си резервна батерия в случай, че снимате интензивно когато сте на път. Ако сте ценител на перфектното качество то тогава е хубаво да сте екипиран с малък статив за да избегнете шума при снимки на високо iso.
Безспорно има какво още доста да се каже за Sony RX10, но нека оста нещо и за вас да откриете.
Галерия
