С наближаване на пролетта и топлото време, все повече плодови дръвчета и цветя свенливо започваха да разкриват богатството на своите цветове. С две думи, идеално време за снимане. Тръгвайки на снимки, се сблъсках с два основни проблема: варио обективът, закачен на камерата ми Nikon D3100, не е предназначен за снимки от много близко разстояние и проблем номер две – някои от сниманите обекти се оказаха засенчени или в силен контражур. Оказа се, че тези проблеми са изключително лесно решими.
Два телефонни разговора и два часа по-късно в ръцете ми или по-точно на камерата бяха закачени обектив AF-S VR Micro NIKKOR 105 /2.8G и комплект макро светкавици SB-R200 + команден модул SU-800 (Commander Kit R1C1). За обектива съм говорил в предишни статии, затова няма да се спирам на него, а и, като се замисля, е достатъчно известен.
Предпочетох него, защото не се налага да се “завирам” до снимания обект, заради добрия му дефокус и, разбира се, стабилизацията (признавам, че не намерих свободен новия AF-S DX Micro NIKKOR 85mm f/3.5G ED VR, за да му спретна един бърз тест).
Днес обаче ще поговорим за комплекта макро светкавици, които изиграха основна роля в приятното прекарване на почивните дни и оставиха една камара снимки.
Защо точно комплекта с без кабелно управляващ модул? Както споменах вече, камерата, която ползвах, е Nikon D3100. Това се води клас „семейна камера“ и няма опцията да управлява безжично стандартния макро комплект, състоящ се от 2 светкавици SB-R200, затова се наложи да се използва командера SU-800 (който всъщност е предназначен за най-високия клас Nikon от серията с една цифра).
Ще подшушна, че работата на командера може да свърши и светкавица SB-700 (или някоя от по-големите батковци като SB-800 или SB-900), но ще се наложи да монтирате специален ифрачервен филтър пред прозорчето на светкавицата, за да не окаже влияние нейната светлина върху работата на светкавиците от макрокомплекта (ако нямате такъв филтър – парче от проявен неосветен диапозитив ще ви помогне).
Командерът, от своя страна, е мислен специално и за макро освен за работа с CLS система за светкавици, а и е по-компактен от стандартна светкавица.
И така никончето със закачен на него макро обектив, макро комплект светкавици и управляващ командер, представляваше внушителна гледка, в която тялото на камерата заемаше много малко пространство.
Класическият макро комплект се състои от 2 светкавици SB-R200, които са по презумция безкабелно управляеми и поддържат CLSi-TTL система. Водещото число на светкавицата е 10 (iso 100) и покрива ъгловия обхват на обектив с фокусно разстояние 24 mm. В светкавицата има интегрирано пилотно осветление под формата на бял светодиод (LED), който върши добра работа в сумрак, едновременно за по-добро кадриране и за по-добро фокусиране, но не очаквайте да пребори слънцето, когато снимате сред природата. Светкавицата е снабдена с краче, с чиято помощ се закача към държача или към стойка за плоска повърхност и благодарение на това краче може да се накланя нагоре или надолу.
Държачът, на който се закачат светкавиците ( до осем броя) представлява здрав пластмасов… ами геврек със специален улей, в който да влезе крачето на SB-R200 и да се заключи. След като се заключи, светкавицата се застопорява неподвижно на “геврека”, но при освобождаване на механизма на крачето, може спокойно да я завъртите в друга позиция върху държача. Самият държач се закрепва на обектива с преходник.
Преходници има в комплекта. Метални са и с различни резби според това на какъв обектив ще се слагат. Предлаганите резби са: 52; 62; 67; 72 и 77 mm. По този начин се осигурява захващане към почти всички предлагани от Nikon обективи. Предполагам някои широки обективи ще “видят” светкавиците, но тъй като това е комплект за макро, а специализираните макро обективи са по-скоро дългофокусни, то едва ли ще има проблем с влизането на светкавиците в кадъра.
В комплекта има и “магично рамо” с щипки, както и отразяващ/дифузен панел, който да подобри и допълни светлинната схема (и който аз така и не ползвах). Има и специални цветни филтри, държачи за филтри, както и дифузьори за снимки от близко разстояние.
Целият комплект е поместен в чанта, където предвидливо има място за 3 светкавици SB-R200. Самата чанта е здрава, с твърди стени и достатъчно голяма, за да се откажеш понякога да я носиш на снимки. Единственото обяснение за нейния размер е изработката, където всеки един компонент е разделен от другия с омекотена, но здрава стена, което вдъхва усещането за здравина при падане дори от 100 метра.
Хубавото е, че светкавичките и командера си имат собствени меки чантички, които да се закачат на колана на фотографа или на ремъка на чантата му, а останалите аксесоари лесно могат да се разместят из джобовете на раницата.
Първа спирка – дърво с мартенички, удобно скрити под раззеленени листа. Слънцето е само бледо пожелание и то в контражур. С две думи, удобна възможност за употреба на макро комплекта. Преди снимките се сетих да погледна все пак как работи тази система. Докато слагах батерия на командера открих превключвател, който му оказва дали ще управлява макро светкавици или ще управлява светкавици в CLS режим.
Избрах първото и на дисплея се появиха групи – А и В. На макро светкавичките има ръчни превключватели за групите и каналите. Настроих ги да са на група А дясната и група В лявата и двете на канал 1.
От командера може да се променя съотношението на светене в TTL режим. Например група А да свети по-силно от група В, но тук ще избързам малко с времето и ще споделя, че TTL се опитва да изравни всячески кадъра и не винаги се усещаше разликата в различната сила на осветяване.
Освен пропорционалното намаляване една спрямо друга, от командера могат да се настроят и да светят по-слабо или по-силно спрямо измереното от TTL сензора на камерата. Всички тези функции са достъпни и за камерите от по-висок клас като Nikon D90/300/7000/700, като при тях не е нужно да се използва командер, а се използва вградената светкавица за управление на макро светкавиците.
Управлението става от менюто на камерата, а на самата светкавица се слага специална инфрачервена наставка (налична е в комплекта), която не позволява нейната светлина да оказва някакво влияние върху експозицията на снимания обект.
Снимането с макро светкавици не е задължително само когато няма светлина (слънце), даже напротив – незаменими са точно при слънчево време, когато искаме да подсветим снимания обект. Твърде е възможно той да е в сянка или пък в контражур.
Забелязах, че Nikon D3100 има лека склонност да преекспонира като снима с макро комплекта или по-скоро аз исках по-леко влияние на подсветката и затова зададох да недоекспонира с около 2/3 диафрагма, за да се почувствам доволен от получените резултати. Пак ще прескоча времето и ще кажа, че като снимах в едно кафе, светкавиците работиха безупречно, без да правя корекции.
Е, казах кафе, направо да продължа с него.
Та, разходката продължава , героите са уморени и засядат да вкусят глътка ароматно кафе. Обаче шило в торба не стои. В момента, в който се появи чаша тоник с лимон, веднага никончето бе включено барабар с макро светквичките.
Бях видимо изненадан от крайния резултат, защото липсваха досадни бликове, каквито се появяват, ако бях снимал с вградената или системната външна светкавица. Снимката стана, без никакви корекции от моя страна. Чисто експериментално пробвах да направя снимка на рисунката, с която дойде капучиното и макар да бе в искрящо бяла чаша, електрониката не се излъга и експозицията бе съвсем правилна.
След дълга разходка и карта, пълна със снимки, се отправихме обратно към базовия лагер – тоест към в къщи.
Предвкусвайки един мързелив следобед , се наместих във фотьойла с лаптоп на колене, когато Елена ентусиазирано заяви, че иска да снима пушеци.
Пред очите ми като дим през комин се изнесе мързеливият следобед. На обяснението, че, виждаш ли, не си струва да разопаковам студийното осветление, ми сервираха явно предварително обмислен отговор: ще използваме макро светкавичките. Честно казано, не се бях замислял за тази нова форма на приложение на макро комплекта.
Хрумна ми, че освен за макро снимки, то би бил добър и за едно мини “тейбъл” студио. Разбира се, не с възможностите на студийния моноблок, но пък с предимството на малкия размер, който позволява по-прецизно позициониране.
Поради спецификата на захващането на крачето, в комплекта има специално предвидени стойки с помощта, на които светкавичките могат да се поставят на масата или да бъдат завинтени на всеки един статив завършващ с ¼ инчова резба. Поставени на тези стойки, светкавиците запазват способността си да бъдат накланяни нагоре или надолу.
Заехме се да подреждаме снимачната площадка. Закрепихме на стената един черен фон, стойката за димящата пръчка поставихме на масата, а светкавичките позиционирахме зад димящата пръчка от двете й страни под ъгъл от… не знам точно колко, но не много голям, за да не засветят обектива (на обектива си имаше сенник). Разбира се, фото камерата на статив, обективът с изключен фокус и изключен стабилизатор.
Тук вече се наложи да превключим управляващия командер на ръчен режим, за да се гарантира повторяемост на светлината, а и в такава ситуация не мисля, че все още съществува TTL система, която да даде точна експозиция.
Запалих клечката, а Елена се настани удобно зад фото камерата и… снимките започнаха. Като снимачни данни: светкавиците бяха на половин мощност, а диафрагмата, свита на 11 при минимално iso 100 и синхронна скорост, максимално възможна за Nikon D3100 – 1/160s.
Светлинен ресурс имаше в запас, но така и не се наложи да се използва. По-леката задача да накарам пушека да добие разнообразни форми се падна на мен, докато за Елена остана търсенето на кадъра и фокусирането, нещо доста трудоемко предвид как нещата се променяха за части от секундата, а димът съвсем не бе в настроение да се движи само в една равнина (да напомня, че сме на ръчен фокус).
Темпото на снимане на моменти стигна до около кадър в секунда, а светкавичките и командера не усетиха това натоварване.
След една серия снимки, ми хрумна да включа в играта цветните филтри, с които идва комплекта: син, червен, понижаващ 85 (сваля от 5400 на 3200 Келвина цветната температура) и още един конверсионен за снимки с изравняване при луминесцентно осветление (зелен на лаишки език).
Освен тези филтри може да се използват и други цветове, въпрос на вкус и избор откъде да се снабдите с тях. Ще си призная доста игра пада с употребата на филтри (трябва да използвате филтродържача) и трябва да се предвиди факта, че всеки филтър задържа различно количество светлина, което влияе на експозицията.
Тук вече включих светкавиците на различни групи (А и В) и Елена от командера на камерата задаваше различни стойности в зависимост каква наситеност на цветове иска да постигне.
След като приключихме снимането на пушеци, някои седнаха да обработват на компютъра, а моя милост реши да изпробва “тейбълтоп” фотография, като за модел използвах чаша от фин японски порцелан.
Първоначално подредих на “геврека” двете светкавици, съответно отляво и отдясно, леко пикирани към снимания обект. Благодарение на това, че снимам с дълъг обектив и до снимания обект има известно разстояние, се получи леко разсейване на светлината и съответно бликовете от светкавиците не бяха толкова натрапчиви, а и светлината добре покриваше целия обект.
Ако трябваше да снимам отблизо, то задължително трябва да се поставят дифузьорите от комплекта, които придават много добра мекота и равномерност на осветлението. Разбира се, изпробвах и дифузьорите, също така и пропорционалното намаляване на светкавиците от командера, но и тук, както и навън, i-TTL системата се опитва максимално да изравни осветлението, затова е по-добре да се превключи на изцяло ръчен режим, ако желанието на фотографа е да постигне различна осветеност в кадъра.
Вместо заключение:
Комплектът с макро светкавици, противно на името си, освен за макро снимки, би могъл да е 100% удачен професионален помощник и за мини студио, в което да изградите класическа осветителна схема. Като казвам мини студио, визирам снимки тип “тейбълтоп”.
Продължавайки да казвам мини, ще допълня, че този комплект заема място почти колкото една светкавица от типа SB-900, като единственият най-обемист елемент е “геврека”. Лесно се събират във фотографската раница на мястото на системната светкавица, заедно с два мини статива тип “горилапод”.
Тъй като светкавиците от комплекта SB-R200 са съвместими с CLS системата на Nikon, то те могат да бъдат допълнителни източници на светлина като ефекти или подсветки, заедно с основните групи светкавици и, разбира се, да бъдат разпределяни в групи.
Още един интересен ефект би се получил при портретна фотография. Как? Както споменах, на “геврека” могат да се наредят до 8 броя SB-R200. Подредени така, те създават съвършен кръг и доста успешно създават ефекта на професионална рингова светкавица. Недостатък е единствено, че не може да се конкурира с мощността на ринговата светкавица, теглото, както и това, че в очите кръгчето ще е на 8 чертички вместо идеален кръг.
Относно захранването. Светкавиците и командера, за да са максимално компактни и леки, работят с по една батерия тип CR123 3V, чиято цена варира между 5 и 10 лв. Признавам, не знам колко време биха работили със стандартна такава батерия, защото аз имам акумулаторни.
По време на снимките един комплект (тоест 3 батерии) издържа около 300 кадъра, като 100 от тях бяха на ½ мощност (когато снимахме пушеците) и около и над 200 на TTL, където мощността варира. Мисля, че е добър показател за издръжливост, като се има предвид времето за презареждане на батериите, след като се изтощят, което е в рамките на 5 минути и пак сме готови за работа.
С литиеви батерии би трябвало да издържи минимум 2 пъти повече светвания, но така или иначе на пазара има акумулаторни варианти, които ни освобождават от грижите за инвестиции в пресни батерии.
