Картите памет, необходимият аксесоар без който не можем

Едно време за запазване на момента или по простичко казано за създаването на снимка бе нужно да заредите във вашата фотокамера негативна или позитивна фото лента. При дигиталните фотокамери отпадна използването на фото лента за улавянето на момента се грижи матрицата. Нужно е обаче след всеки един уловен момент или както казваме направена снимка, да се освободи напреже… ааа да се свали записаната информация за да може да се направи нова снимка.

Мястото, където може се складира информацията е например твърдият диск на компютъра. Като се замисля колко голяма би била фото камерата с поставен в нея твърд диск, то може би има и по-практични начини за запазване на информацията, когато се правят снимки.

Картите памет са умалени копия на хард дисковете. Не като механика или начин на работа, а като функцията, която изпълняват – да записват готовите снимки.

Май 20013 година. Нарочно споменавам периода, в който пиша, защото картите памет са много прогресивно развиващи се аксесоари и не искам да подвеждам читателите отворили тази статия след 1 година с “подвеждаща” за тогавашните стандарти информация.

Та както казах, картите памет са умалени копия на хард диска. Няма да се връщам назад в историческото наследство и да ровя кога и как са създадени първите карти. Все пак има доста по-интересни неща за правене от това да четете суха историческа статистика. И все пак ето няколко модела които имат историческа стойност: CompactFlash; SmartMedia; Memory Stick; Secure Digital; XQD card.

CompactFlash (съкратено CF) – може би първата сериозна карта памет с масово използване. Съществува в две разновидности: тип I и тип II. В момента е останал само тип I. Използва се и до днес предимно в професионалните фотокамери и за сега продължава да се развива технологично като обем и скорост на работа. Запазва висока цена сравнено с други по-масови карти, но е много по-здраво изработена и надеждна. В момента достига капацитет от 128 GB (теоретично може да достигне до 128 PB (GB е 10 на степен 9 а PB е 10 на степен 15) и скорост на запис 100 MB/s. или 150 MB/s. (в зависимост от производителя, за скоростта в бъдеще няма още ясни идеи). Основен недостатък – гнездото, в което се поставя е изградено от мисля около 50 пина тънки като карфички. При неправилно боравене с картата лесно може да се изкриви пин и това да доведе до наложителен ремонт на фото камерата.

SmartMedia – един не съществуващ формат карти памет. Спомням ги и ги свързвам като употреба най-често с камерите Olympus. Приличаха на големи, на много големи сим карти. Картата бе по-голяма от CF, но в пъти по-тънка. Поради технологията на работа достигна до 128MB обем и не можа да се развие и естествено отпадна от пазара.

Memory Stick (съкратено MS) – модел карти памет разработени от Sony. Доста компактни и с големи контактни зони вместо пинове както е при CF. Съществуват множество модификации като размери. Мисля в момента се използва само при Sony камерите и е хубаво да се прочете какъв точно тип модел MS може да приема камерата. Достигнат капацитет от 256 GB, а теоретичният е около 2 TB. Тези карти не са масови, но все пак големите производители на карти ги произвеждат.

Secure Digital (съкратено SD) – може би най-масово използваната карта в момента. Произвежда се от над 300 независими производителя в над 7000 различни разновидности. Има общи черти с MMC (Multi Media Card). Притежава функция за заключване на картата с механично ключе с цел предотвратяване на запис или изтриване на данни. Това ключе е създало доста проблеми на любители не обърнали внимание и “хвърчали” по спешност до сервиз заради надписи на дисплея от типа: не може да се осъществи запис. Винаги преглеждайте в какво положение е ключето за да си спестите напразно разкарване.

Самата карта е доста по-малка и компактна сравнено с CF или първообразната MS. Използва технология на големи контактни площи (както при MS). Основно което трябва да знаете, ако решите да си купите нова SD карта за вашата камера.

Прочетете инструкцията за употреба, там е записан максимално използваемият капацитет. Не вземайте по-големи карти от указаните, може да не сработят с камерата ви. При SD картите освен кодировка за обема който събират (може да срещнете 3 типа означение: SD; SDHC и SDXC), има класове които отговарят на скоростта на запис. Има значение каква е скоростта в зависимост какво ще снимате. Ще говоря за това малко по-късно в отделен параграф.

Достигнат капацитет – 64 GB и скорост при клас 10 – около 95 MB/s. теоретично може да достигне до 2 TB. Слабите страни са пластмасата от която са направени не е с перфектната здравина и имам случаи дори и скъпи маркови карти да ми се чупят и да става неизползваеми. Винаги съобразявайте посоката на поставяне, за да не повредите гнездото.

XQD card – е новосъздаден тип карта памет. Изобретена е от съвместната работа на Sony, Nikon и SanDisk. Предназначена е изцяло за професионални фото или видео камери. Отличава се с много солидна и здрава изработка и основната и функция е бързината на запис. Технологично и физически прилича на CF картите, но лишена от болести като “кривене” на пинове и е по-компактна като размер. За сега се използва само в една фото камера Nikon D4 и спомага за бързото “чистене” на буфера и от там много снимки в една серия. За момента е с размер от 64 GB и се предвижда да достигне до 2 TB, но пак казвам при тази карта основните разработки ще са в посока висока скорост на запис и трансфер на данни.

Хубаво е да знаете, че повечето фото камери използват само един тип карти памет. Някои професионални камери имат по две гнезда за карти, като съществува опцията всяко гнездо да приема различен тип карта. При повечето модели камери на Sony в едно гнездо могат да се поставят както SD така и MS карти.

Не забравяйте да погледнете в инструкцията за употреба каква точно система карти памет поддържа вашата фотокамера. Там е описано и какъв обем памет може да се използва максимално. Това е важно, защото някои по-стари камери имат ограничения и не работят със съвременни карти памет.

Малко разяснения за някои означения по картите памет. Едно от означенията е размерът на картите. Може би се изразявам неправилно, но под размер се разбира не големината на картата, а капацитета и или накратко колко информация може да събере. Понеже сме 2013 година, то не съм забелязал да има каквато и да е карта памет под 2 GB, като говоря за масовите карти от типа на CF или SD. При картите важи правилото на мечо Пух – колкото повече толкова повече. Моята не скромна особа е на различно мнение. Не обичам много големите карти особено като снимам професионално. Защо? Обичам сигурността. Картите памет като всяко едно електронно пособие имат възможността да се развалят от там и да се загуби информацията на тях. Понякога тя може да се спаси, но не винаги се осланям на това. Винаги използвам най-висок клас професионални карти, но за съжаление съм имам случаи да се развалят и усещането е много неприятно. Имал съм случай хубава SD карта просто да се разпадне в ръцете ми след изваждане от гнездото на камерата. Другия фактор е по тривиален – загуба на карта. Случва се много лесно особено, ако нямате навиците за специална чантичка, където да са защитени.

Тези фактори ме карат да използвам сравнително среден размер като карти – 8GB. Имам около 6 карти и бих казал, че ми стигат. Така ако нещо се случи ще съм загубил нека да кажем… малко снимки. За един любител който снима с компактна фото камера или по наше му сапунерка, вместо 8 бих препоръчал 2 по 4 GB. Нека да кажа, че това не е задължителен съвет. Споделям преживян опит, а всеки е свободен да се разпростира с избора си както намери за добре.

Препоръчвам да имате поне две карти с капацитет, който сте си харесали. Добре е да имате резервна под ръка, а и винаги снимайте на максимална резолюция и максимално качество. Лесно е да намалите размера на снимка, но е невъзможно да я увеличите ако сте я снимали на малка резолюция.

Големината (капацитета) на картите мисля са ясни, да видим какви други важни означения има.

Бърза карта, бавна карта. Сигурно сте чували тези изрази. Те показват колко бързо може картата памет да записва и съответно да чете данните. Колкото по-бърза скорост на четене има една карта памет, толкова по-бързо снимките ще се озоват на компютъра ви. Да не забравяме и бързината на запис. Тя в повечето случаи касае професионалните фотокамери, които принципно имат възможност да подават голям обем информация към картата памет и ако картата има опция за бърз запис съответно тази информация ще бъде записана бързо и буфера на камерата ще е свободен за снимка максимално бързо. Това е важно за серийното снимане. Камерите от любителския клас са ограничени от към скорост на запис. Затова и не е нужно винаги да вземате най-бързата карта памет. Бързите карти са скъпи.

Как се определя бързината на картата? При CF картите най-често има комбинация от буквата Х и число след нея. Буквално че: по (числото) например: х100 – по 100. Цифрата показва колко пъти трябва да се умножи една основна приета единица, за да се види скоростта на картата. Приетата единица е 150Kb/s. – 150 кило бита за секунда. Ако видим на картата следната комбинация: х133 от простата формула на умножението 150 х 133 = 19 950, което всъщност за 20 мегабайта (MB) или накратко при скорост на четене / запис х133 може да се извърши трансфер от 20 MB/s. Колкото по-голямо е числото, толкова по-бърза е картата. Съвременните CF карти рядко със скорост под х133, а както говорихме по-горе достигат в момента до около х1000 (хиляда).

При SD картите има разделение на класове. Преди това, нека спомена някои специфични кодировки на SD картите памет. Първоначално съкращението на картата е било SD и е била с максимален капацитет от 2 GB. С развитието на технологията са се появили по-големи като капацитет карти които са били кодирани SDHC – голям капацитет. Наскоро се появи нова кодировка за картите SD над 32 GB – SDXC. Скоростта при SD картите се определя от класове изписани като цифра в незатворен кръг: 2; 4; 6 и 10. Цифрата буквално указва колко MB/sec. позволява картата. Наскоро се появи и нов клас – Ultra-High Speed (UHS). Освен кода UHS ще има след себе си и римска цифра указваща възможната бързина. В момента са налични карти от клас UHS-I със скорост до около 95 MB/sec.

Принципно SD картите са започнали с един размер както и MS. За фото камера размерът е бил точен, но не и за смартфони или друго компактно устройство като MP3 плеър да речем. Създадени са по-малки карти, които ползват същият протокол на работа и са влизали лесно в малки устройства. Първоначално картата се намалява като размер до тип mini SD, а след това и до micro SD. Последната карта е с големината на нокът и много лесно може да се загуби ако не се внимава. Логично е по-малките карти да не стават за гнездата предназначени за стандартните SD карти. Хубавото е, че почти винаги се продават с преходник – карта майка с размерите на стандартна SD, в която да се постави малката карта и така да се използва за фото камера или да е съвместима с четеца. За фотографски цели не препоръчвам да си вземате карти от тима mini и micro, не че не стават, но просто няма смисъл. Използвайте стандартни SD карти по-разпространени са и малко по-евтини.

Надявам се вече знаете какво е големина на карта и бързина на карта и как да ги определите след като прочетете етикета на картата. Сега остава да разберете в каква карта си заслужава да инвестирате. Ок най-добре е да се инвестира винаги в най-бързият тип карта, все пак тя е върха на сладоледа. Те са скъпи а повечето любителски фото камери и сапунерки  не могат да използват максималната им скорост заради хардуерни ограничения. Ще имате Ferrari което ще карате с 40 км/ч. Правилно си мислите: да в момента фото камерата ми е нисък клас, но след 3 години ще си купя висок клас, тя ще поддържа бързи карти и аз ще ги имам. Така е. Моя споделен опит е: когато си вземете по-висок клас камера тогава си вземете и нови карти памет, ще сте повече в крак с времето.

Винаги има едно но! Забелязал съм, че винаги си противореча във всяка статия. Няма лошо така и вие се обърквате и се налага да я прочетете по няколко пъти което от своя страна води до повече загуба на време и разбира се прочитане на изпуснати абзаци заради диагоналното четене.

Преди малко казах: няма смисъл от най-бърза карта, защото повечето камери не поддържат най-бързите карти. Ако снимате видео със своята фото камера (почти всяка го може) ще трябва да отчетете и този факт при покупка на карта памет.

При SD картите лесно, там до колкото помня скоростта се е отбелязана в класове. за какъв тип видео какъв клас скорост е нужна?

Камерата ви снима видео в стандартна резолюция – 640 х 480 пиксела, подходяща карта с клас 2 скорост на запис.

Камерата ви снима HD видео – 1280 х 720 пиксела, минимум клас 4, по-добре е клас 6.

Камерата ви снима във Full HD 1920 х 1080 пиксела, задължително клас 10.

Нужно е да знаете това, защото по-бавна карта от предписаното може да доведе до насичане, дроп паузи или тотално спиране на записа.

Мислех да направя подобно описание и за CF картите. Сетих се, че само професионалните фото камери (някои) ползват все още CF. Потребителите на тези камери общо взето винаги ползват максимално мързи карти, така че няма какво да ги съветвам за неща, които знаят.

Съвети, които биха били полезни:

• Вземете си картата памет, която ви устройва в момента. Не е нужно да е най-скъпата и най-хубавата, но нека отговаря на изискванията заложени в инструкцията за употреба на фото камерата.
• При първо поставяне картата трябва да се форматира. Повечето камери сами предлагат да направят тази дейност и е хубаво да ги “послушате”. След като свалите снимките от картата на твърдия диск на компютъра си, и искате да използвате наново картата, форматирайте я, този тип изчистване е по-добър от колкото функцията Delete All. Все пак внимавайте коя карта форматиратe, тази, която сте “свалили” на компютъра или тази, на която и предстои тази операция.

• Не вадете картата докато камерата записва снимки. Не изключвайте камерата по време на запис.
• Не е желателно да се пипат контактите на SD картите, ако това се случи използвайте мека памучна кърпа да ги почистите.
• Внимавайте как поставяте картата памет в гнездото независимо дали е SD или CF.
• Не подлагайте картите памет на екстремен студ или топлина. Картите не обичат вода и прах. Съхранявайте картите в оригиналните им кутийки или си вземете специално създадени кутии или чантички, които събират по няколко карти.
• Помнете, че SD картите имат ключе, което може да ги заключи и ако се опитате да запишете снимка върху тях ще има съобщение за грешка върху дисплея на камерата.
• Скенерите по летища или на други места не увреждат картите или информацията в тях.
• По-добре е да прехвърлите информацията от картите върху хард диска на компютъра с помощта на картов четец, от колкото през USB порта на фото камерата.
• Format Card е по-добра функция от Delete All.